ScionOfStorm
05-05-2009, 20:15
Затворени окови
Ако можех...
Имам толкова пътища
Светят и блестят пред мен
И във всеки с ярост умирам
И във всеки съм отново роден.
Но един е с листа препречен
Защото в миналото блед остана.
Друг е забранен – завинаги предречен
Третият е в плътта зарасналата рана.
Паветата са прекалено груби
И разцепват с ален цвят на мига –
Символ как частица от мен се губи –
Признание как в парализа са моите ходила.
Ако можех
Дори за прашинката време
Бих ли се върнал назад
Или скочил напред?
Всеки ход е просто ново бреме
В което „преди" става „след".
Ако можех...
Имам толкова пътища
Светят и блестят пред мен
И във всеки с ярост умирам
И във всеки съм отново роден.
Но един е с листа препречен
Защото в миналото блед остана.
Друг е забранен – завинаги предречен
Третият е в плътта зарасналата рана.
Паветата са прекалено груби
И разцепват с ален цвят на мига –
Символ как частица от мен се губи –
Признание как в парализа са моите ходила.
Ако можех
Дори за прашинката време
Бих ли се върнал назад
Или скочил напред?
Всеки ход е просто ново бреме
В което „преди" става „след".