Това са няколко теми:
Посланията на апостол Павел до коритяните за любовта.
Не можеш да чуеш истината ако няма кой да ти я покаже.
Вижда който вярва.
Аз се родих за истината.
Какви са посланията на библията.
Слабите търсят причини,а силните пътища.
Отговорността да живеем и да пазим другия.
Ние потомщите на Каин.
Целувката на Юда.
Състрадания,любов към падналия в грехове човешки род.
Размисли върху 10 божи заповеди.
Ако някой може да ми помогне дори само по една от темите ще съм му много благодарен.
Благодаря предварително.
Вижда който вярва
Вярата? Вярата е в основата на цялата религиозна система на християнството. Тя е онова, което ни води по правилния път на познанието. Вярата може само да дава – тя никога не би могла да отнема, защото единствено обогатява. Неверниците са "празни". Вярващите са блажени, зaщото не се водят от видяното с очите, а от видяното с душата. Именно в душата се ражда вярата, там вирее и узрява, оттам праща на човек надежда.
Вяра, душа, надежда – абстрактни понятия, които обаче пробиха през времето и свързаха света ни, този който ние познаваме, с онзи свят, който видя и позна премеждията на Иисус. Двадесетвековен мост между хората – това е вярата. Мост, по който преминават молитвите ни, за да докоснат душата на Спасителя, по който преминават и съмненията ни и подобно Тома и ние протягаме ръка назад и търсим раните на онзи, който умря зради нас и нашите грехове. Мост, по който минаха думите на Апостолите, които повтаряха и тълкуваха старите пророчества.
Невидим е този мост. Невидим за очите ни, но ние умеем да го материализираме, особено когато сме изправени пред кризисни ситуации, които не можем да контролираме, защото е извън възможностите ни. В най-тежките си моменти, в най – трудните си изпитания в човека вярта става мистично преживяване, където ум и душа се сливат и няма въпроси, и не трябват доказателства и умът не подлага на съмнение, онова което очите не са видели, защото душата знае, тя е видяла и разбрала. Душата е отворена да взема и да дава любов от Всевишния, защото вярата се е превърнала в нужда, в надежда, жизнена необходимост и потребност да има нещо, което ще види нещастието ти и ще ти подаде ръка, да ти вдъхне сили и кураж, ако не можеш да победиш, то да можеш да се примириш с поражението.
Вярата е тъй красива и уникална. В евангелието на Йоан един от учениците на Иисус – Тома е пропуснал срещата с възкръсналия Спасител и не вярва на разказа на останалите. Едва след като сложел пръст в раните му и бръкнал в ребрата му щял да повярва във Възкресението. Тогава Иисус се явява и казва "дай си пръста". Тома, съкрушен от радост и срам едновременно, възкликва "Господ мой и Бог мой" и това е най-горещият обет за преданост. Това е неговият Господ – онзи с пробитата плът, пробита заради греховете на хората, пробита заради собствените му грехове. Това е неговият Бог и щом е жив след онази ужасна смърт, значи в света всичко е възможно стига да вярваш в истинността му.
Вярата е нужна на човечеството, за да се научи да вижда с душата си. Защото само с душата можеш да различиш тъмното от светлото, фалшивото от истинското. Ако очите виждат хоризонти, душата може да прозре зад хоризонтите. Ако очите виждат мига и вечността им е непонятна, Душата ще види вечността. Очите виждат пътищата, душата знае, че тези пътища водят към светлината. Но това е възможно тогава и само тогава, когато вярата е чиста и силна