ifkataAa
05-06-2009, 14:04
Още от сега предупреждавам, че историята е дългичка.Не искам съвет за себе си, а за братовчед ми.Вече 2 месеца този проблем го тревожи и аз искам да му помогна по някакъв начин, но историята е толкова заплетена, че дори самата аз незнам какво да направя.
Братовчвед ми е на 17 и е много точен пич.Има много приятели и до скоро момичетата не играеха кой знае каква роля в живота му.Инетересуваше го само футбола и така до декември на 2008 година.Едно момиче започна да се навърта около него, но той обсебен от футбола не и обърна внимание.Той също я харесваше, но просто не го беше осъзнам.Най-добрия му приятел се възползва от това и започна да излиза с момичето.Така започна да я харесва страшно много, а тя контактуваше с него само и само братовчед ми да изпита някаква ревност.Абе общо взето лапешки историйки правеха.Така в течение на няколко месеца и двамата излизаха с нея, докато другото момче обсебено от идеята, че братовчед ми ще му я отнеме му каза, цитирам: "Хайде да хвърляме чоп и който спечели я взима" :D :grin: :D Пълен дроп, обаче братовчед ми се съгласи.Горките, толкова бяха отчаяни :D .. от страни изглежда смешно, само че не знаете през каква драма минават тези момчета :-D Хвърляха те монета и братовчед ми нали си е кърък загуби.Другото момче му забрани да ходи на хидравлика ( мястото където ритат попринцип ) Братовчед ми, който е време да нарека някак, нека му викаме Т. беше съсипан.И то да знаете защо, не защото не може да вижда момичето, а защото му е забранено да ходи на мястото където рита.Толкова се беше отчаял, та мислих да се приготвям за погребение.Само, че не .. той и не умря, замонаши се в тях и така около 2 седмици.Не издържах и си събрах багажа.Беше време да отида в неговия град и да му вдъхна малко живот.Отидох аз и го убедих да идем на Хидравлика.Отидохме и за щастие неговия приятел, който ще нарека С. не беше там.Тъпо, обаче че и момичето не беше там.Нищо там ще съм няколко дни, нещата все някак ще се оправят.Така прекарах няколко дни в компанията на страшно много момчета, на които при други обстоятелства бих се зарадвала, но в този момент ми се ревеше.За толкова време не и бях видяла очите, а идваше време да си ходя.Моят град е на 200 км от неговия.Така дойде деня на заминаването ми, а той не искаше да си нарушава мъжката дума.Еми като не иска, ще седи на сухо.Това беше моето решение.И така станах сутринта и се приготвих за път.Към 14:30 трябваше да тръгна обратно.Излязохме към 10 часа, като за последно и се срещнахме най-накрая с нея.Съвсем случайно.Нещата потръгнаха, аз поговорих с нея и всичко беше повече от добре.Тук идва лошата част.Те се сближиха много, но той не можел да понася д лъже С.Та върпоса ми е как да го вразумя и да му обясня, че трябва да се бори за това което иска и за онова, което си е негово !?
ПП:Моля, без злобни мнения.
ПП2: Благодаря на всички, които прочетоха темата.Съжелявам, че ви занимавам с идиотщините на братовчед ми, но ми е роднина все пак и си го обичам, колкото и да е малоумен. :)
Братовчвед ми е на 17 и е много точен пич.Има много приятели и до скоро момичетата не играеха кой знае каква роля в живота му.Инетересуваше го само футбола и така до декември на 2008 година.Едно момиче започна да се навърта около него, но той обсебен от футбола не и обърна внимание.Той също я харесваше, но просто не го беше осъзнам.Най-добрия му приятел се възползва от това и започна да излиза с момичето.Така започна да я харесва страшно много, а тя контактуваше с него само и само братовчед ми да изпита някаква ревност.Абе общо взето лапешки историйки правеха.Така в течение на няколко месеца и двамата излизаха с нея, докато другото момче обсебено от идеята, че братовчед ми ще му я отнеме му каза, цитирам: "Хайде да хвърляме чоп и който спечели я взима" :D :grin: :D Пълен дроп, обаче братовчед ми се съгласи.Горките, толкова бяха отчаяни :D .. от страни изглежда смешно, само че не знаете през каква драма минават тези момчета :-D Хвърляха те монета и братовчед ми нали си е кърък загуби.Другото момче му забрани да ходи на хидравлика ( мястото където ритат попринцип ) Братовчед ми, който е време да нарека някак, нека му викаме Т. беше съсипан.И то да знаете защо, не защото не може да вижда момичето, а защото му е забранено да ходи на мястото където рита.Толкова се беше отчаял, та мислих да се приготвям за погребение.Само, че не .. той и не умря, замонаши се в тях и така около 2 седмици.Не издържах и си събрах багажа.Беше време да отида в неговия град и да му вдъхна малко живот.Отидох аз и го убедих да идем на Хидравлика.Отидохме и за щастие неговия приятел, който ще нарека С. не беше там.Тъпо, обаче че и момичето не беше там.Нищо там ще съм няколко дни, нещата все някак ще се оправят.Така прекарах няколко дни в компанията на страшно много момчета, на които при други обстоятелства бих се зарадвала, но в този момент ми се ревеше.За толкова време не и бях видяла очите, а идваше време да си ходя.Моят град е на 200 км от неговия.Така дойде деня на заминаването ми, а той не искаше да си нарушава мъжката дума.Еми като не иска, ще седи на сухо.Това беше моето решение.И така станах сутринта и се приготвих за път.Към 14:30 трябваше да тръгна обратно.Излязохме към 10 часа, като за последно и се срещнахме най-накрая с нея.Съвсем случайно.Нещата потръгнаха, аз поговорих с нея и всичко беше повече от добре.Тук идва лошата част.Те се сближиха много, но той не можел да понася д лъже С.Та върпоса ми е как да го вразумя и да му обясня, че трябва да се бори за това което иска и за онова, което си е негово !?
ПП:Моля, без злобни мнения.
ПП2: Благодаря на всички, които прочетоха темата.Съжелявам, че ви занимавам с идиотщините на братовчед ми, но ми е роднина все пак и си го обичам, колкото и да е малоумен. :)