Който може да сваля от помагало... да влез плс

[helpus]

Не ми дават да пускам линкове, защото днес се регистрирах, а ми трябва за утре! Така,че който може да сваля от помагало да си остави мейл или скайп да му пиша .... няма друг начин,моля помогнете ми!

[detelina101]

eto go emaila mi:detelina101@abv.bg

[helpus]

Провери си пощата :-)

[helpus]

Защо не ми отговаряш :-# :cry:

[helpus]

НЯКОЙ ДА СИ ДАДЕ МЕЙЛА, ХЕЛППП :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:

[detelina101]

Древен Рим е цивилизация, съществувала в Европа, Северна Африка, и Близкия Изток в периода от 753 г. пр.н.е. и до западенето му през 476 г. от н.е.. В продължение на над 1000 години, римляните контролират цяла Западна Европа, както и областите около Средиземно море и някои части около Черно море. Векове наред римската империя се е смятала за непобедима, а древните хора са считали, че тя е целия свят. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от основаването на града или т. нар. ab urbe condita. Легендата разказва, че Вечният град е основан от Ромул. Първата империя приела християнството като официална религия (при император Константин). Просъществува като Западна Римска империя до 395 г. когато е разделена на две части — Западна римска империя с център Рим и Източна римска империя, наречена още Византия, с център Константинопол — от император Теодосий.





[редактиране] Религия
Религията в Древен Рим е политеистична. За разлика от древноегипетските божества римските богове и богини са без животински части, могат да обичат и да изразяват чувства. Главният бог е Юпитер (Зевс при гърците), а главната богиня е Юнона (Хера при гърците). Дъщерята на Юпитер е Минерва (Атина при гърците)е много почитана. Други богове са Вулкан (Хефест при гърците) и Нептун (Посейдон при гърците).

[detelina101]

Юридически факултет








Курсова работа

по

Всеобща история на държавата и правото




Държавно устройство на Рим през Периода на царете










Изготвила: Xxxx Xccccccc
Фак. No 0 000,
III курс Международни отношения




…………………………………………� �……………….

София, декември 2002 г.










Създаването на Рим е събитие, обгърнато от многобройни митове и легенди. Данните за периода са оскъдни и недостатъчни, за да се направи относително точна преценка относно дадата на възникване и свързаните с това исторически събития. Няма съмнение обаче, че първите селища и първите държавни образования в Лаций са разположени по хълмовете, което се подтвърждава и от археологическите разкопки. Въз основа на анализа на погребалните обичаи е установено, че най-старият римски хълм, Палатин, е населяван от латини, докато околните селища, разположени на Есквинал, Квиринал и Виминал – от сабини. Селищата в Лаций имат характер на родови поселения, които водят самостоятелен живот. Около тридесет поселения от областта образуват съюз начело с Алба Лонга, която вероятно е и техен религиозен център. Не е известно кога точно латинските и сабинските селища се сливат в единна общност, от която възниква Рим, но данните предполагат, че през периода VIII-VI в. пр. н.е. Рим постепенно се издига и разширява за сметка на съседните територии, които чрез сключване на съюзи или насилствено присъединяване се превръщат в част от града.
Всички тези събития са тясно свързани с историята на един народ, смятан за най-силния и напреднал през първата половина на I хилядолетие пр. н.е. - етруските. Тъй като етруската култура и традиции в областта на държавната и обществена организация оказват голямо влияние върху развитието на Рим, а царският период в Римската история се характеризира с етруско доминиране, ще се спрем накратко върху особеностите на този народ.
Въпреки оскъдните писмени извори, изобилието от археологически находки дава възможност да се изгради относително вярна картина за социалното и държавно устройство на етруските, техния бит, религия и изкуства. Въпреки голямото политическо влияние на етруските, Етрурия никога не става единна държава. Отделните градове-държави, които я съставят водят самостоятелен живот, като се обединяват в съюзи на религиозна основа. Античните автори говорят за три дванадесетградия – свободни федерации на етруски крайморски градове, които провеждат обща външна политика.
По отношение на държавното устройство, установеният строй се характеризира с доминираща роля на царя-жрец начело на държавата и военно-жреческата аристокрация, т.нар. лукомони. Постепенно властта на царя започва да отслабва вследствие на борбите и претенциите на аристокрацията, от чиито среди се излъчват самите царе, жреците, военните пълководци и магистратите. Това способства за оформянето на тенденция, влседствие на която управлението се поема от изборни длъжностни лица – магистрати, представители на знатните родове.
Общественият строй също се характеризира с доминиращата роля на аристокрацията, която държи останалото население в подчинение. Археологическите находки свидетелстват за рязка социална диференциация, имуществено разслоение и установени робовладелчески отношения.
В културен план етруското доминиране се запазва значително по-дълго, отколкото военното им надмощие на полустрова. Именно от етруските римляните заимстват пищните отличителни знаци на властта. Такива са например сноповете пръчки с вмъкната в тях брадва – емблеми, символизиращи царската власт. Те се носят от слуги, вървящи пред владетеля. Царското одеяние се състои в тога, поръбена с пурпур – цвят, запазил се като символ на върховната царска власт и през бъдещите епохи. Самото понятие за върховна власт, Imperium, също се заимства от етруските.С голяма почит се ползва и учението на техните жреци за гаданието по вътрешностите на животните, по летенето на птиците, по блясъка на мълниите.Основните дейности на етруската аристокрация са войната, състезанията, празненствата. Върху откритите предмети изобилстват изборажения на надпревара с колесници, надбягвания, бой с юмруци, хвърляне на диск и на копие. В дворовете на благородниците за забавление се уреждат гладиаторски борби.
Очевиден е фактът, че във всички гореизброени области между римляни и етруски съществува приемственост. Особено се засилва етруското влияние по време на династията на Тарквиниите през втория период от царското управление. В разрез със свидетелствата на античните автори съвременните изследователи основно са на мнение, че характерът на държавните институции през царския период се оформя и доразвива едва по време на управлението на етруските владетели – последните трима от седемте легендарни царе, управлявали Рим.

Създаването на Рим и началото на царската епоха в античните извори традиционно се свързва с името първия цар Ромул. Легендите около основаването на града са многобройни и изпълнени с митични и приказни елементи, голяма част от които касаят личността на самия цар. Сред древните автори не съществува единодушие относно основаването на Рим, а археологическите находки не съдържат достатъчно данни. За удобство е въприета датата, посочена от римския писател Марк Теренций Варон. Той отнася събитията към третата година от шестата олимпиада, т.е. към 754-753 г. пр.н.е.
Преданието приписва на Ромул учредяването на вековните римски институции: разделянето на гражданите на патриции и на плебеи, създаването на куриите и сената, организацията на войската. Интересна е историята как скоро след основаването на града, тъй като не водят със себе си жени, римляните решават да поканят на празненството сабините от съседните селища. По време на тържеството те отвличат дъщерите на съседите си, с което ги предизвикват към война. Сабинянките обаче успяват да вразумят бащите и братята си и да помирят враждуващите страни. Вследствие на това двете племена се сливат в едно държавно обединение, което редом с Ромул се управлява от сабинския цар Тит Таций.
Следващият владетел Нума Помпилий е също от сабините. Той води миролюбива политика и на него традицията приписва учредяването на различните култове към божествата, създаването на жреческите колегии и на занаятчийските сдружения. Третият римски цар е войнственият Тул Хостилий, който побеждава Алба Лонга и преселва жителите й в Рим. След него управлява Анк Марций. Той успешно продължава да воюва срещу латините, построява мост над Тибър и основава пристанището Остия на устието на река Тибър.
Впоследствие царската власт преминава в ръцете на етруските царе. Тарквиний Древни се преселва от Етрурия в Рим и полага основите на Капитолийския храм. Тарквиний Древни е наследен от Сервий Тулий, чието име най-вече се свързва с голямата реформа, която води до съществени промени в обществената и държавна организация на Рим. По негово време се издига мощна стена около града, останки от която могат да се видят и днес. Седми и последен цар е Тарквиний Горди, зет на Сервий Тулий и предполагаемият му убиец. Макар управлението му да е успешно във външнополитически план, тиранията която установява способства за изостряне на напрежението между царя и патрицианската аристокрация. Противопоставянето прераства в бунт, довел до края на монархията. За край на царския период се възприема посочената от Полибий и традиционно възприета дата – 510-509 г. пр. н.е.
В периода на управление на седемте царе постепенно се оформя и утвърждава обликът на държавните институции, съставляващи действащата инфракструктура за управление на държавата.





Държавни институции

Начело на римската община стои избраният доживот цар (Rex), който притежава цялата изпълнителна власт. Пълномощията си царят черпи от общината на римските граждани, представлявани чрез Куриатното събрание, което при встъпването му в длъжност признава пълното си подчинение пред царя. Той от своя страна поема задължението да управлява. Този акт на признаване висшата власт на владетеля от правна гледна точка се санкционира чрез приемането на Lex Curiata de Imperio, като актът се потвърждава и от Сената посредством auctoritas Patrum. От този момент царят получава власт над римската община, която в същността си наподобява тази на бащата в дома. Властта му (Imperium) е всемогъща в мирно и във военно време и е неограничавана до края на живота му.
След смъртта на царя, върховната власт се завръща в съвета на старейшините, като най-видни представители на римската общност. Сенатът избира измежду членовете си временен цар (Interrex), който има правото да заема този пост най-много в рамките на пет дни. След изтичането на този период, временният цар посочва приемник, който на свой ред поема върховната власт като Interrex. Периодът на междуцарствието може да продължи неограничено време, докато един от временните царе не свика Куриатното събрание, след което да се пристъпи към избора на постоянен цар. На практика гражданите имат само формално участие в избора, тъй като имат право да се произнесат едва след провъзгласяването на владетеля.
Съвременните излседователи обаче подлагат на съмнение горе описаната процедура на избор на цар. Основания за това дават характерните за античните автори неточности в описването на даден период и честите хронологически грешки в разполагането на дадени събития и факти във времето. По отношение на процедурата на избора на цар изследователите съзират аналогия със системата на избора на висши магистрати в периода на Републиката, по-специално консули. За периода на царете по-вероятно изглежда етруските владетели да легитимират властта си със силата на оръжието. Дори да е така, този факт не променя основните характеристики на царската институция и на царската власт.
Независимо от всеобхватния характер на царската власт в обществото, царят в Рим никога не се превръща в абсолютен владетел от типа на източните монарси от Ориента. Причините за това следва да се търсят в структурната организация на римското общество, в което родовете разполагат с право на вътрешно самоуправление и самостоятелно решават редица въпроси, касаещи отделни аспекти на социалния и семейния им живот. Те упражняват юрисдикция върху членовете на рода, водят войни с други родове и дори разполагат със средства за въздействие върху царското военно командване, тъй като подобно на по-късните феодални отношения, изпращат свои войници за попълвана на царската войска. Характеристика, присъща на властта на индо-европейските владетели е, тяхната зависимост от волята на родовите, представени от предводители им.

Властта на царя се разпростира в следните области: религия, юрисдикция, външната политика, военно дело и др.
Религиозната власт на царя се изразява в общуването му с боговете на общината, до които се допитва по различни въпроси и които се старае да омилостивява. За една сравнително примитивна аграрна общност, със статични отношения и преклонение пред традициите, владетелят олицетворява и осъществява връзката със свръхестественото въз основа на магическо-религиозните вярвания. Царят назначава и върховните жреци и гадатели, които заемат много важна място в йерархията на властта, предвид значението на религията в обществения живот и държавното управление.
Съдебната власт на царя над римската общност би могла да се сравни с характера на упражняваната от pater familia в семейството. Тя се изразява в цялостно и неограничено раздаване на правосъдие, налагане на всякакъв вид наказания, решаване на частноправни и криминални спорове между гражданите. Царят разполага с абсолютната власт да отнеме живота или свободата на подсъдимия, да осъди римлянин да служи като роб на друг римлянин или да нареди продажбата му в робство в чужбина. Народът може да отправя на царя за разглеждане молби за полмилване, с които той като носител на върховна власт не е длъжен да се съобрази.
В областта на външната политика царят разполага с властта да сключва договори и съюзи с чужденци, които са задължителни за римската община.
Включително при осъществяването на външната политика религиозните ритуали и обреди заемат важно място, като гаданията и предсказанията на жреците представят възможности за въздействие върху решениета.
Военното дело и поддържането на войска заемат основно място в системата на държавната организация. Царят разполага с правомощието да призовава народа към война като върховен военоначалник. Значението на царската армия нараства паралелно с политиката на завоевание, свързана с възприетия курс на териториално разширяване, характерен за управлението на етруските царе през втория период на царската епоха. В този смисъл завоеванията се превръщат в продължение на външната политика с военни средства, поради което контролът на царя върху войската - в основно средство за успешното осъществяване на политиката.
За упражняването на властта си царят може да образува колегии от мъже, добре запознати с определени области и да изисква съвета им по различни въпроси. Свободен е да упълномощава свои довереници за упражняването на определени длъжности, като например командване на войската, решаване на по-маловажни процеси, разследване на престъпления и др. Също така може да оставя на свое място пълномощник (praefectus urbi) с цялата власт на негов заместник, в случаите когато е принуден да напусне областта на града. Всеки служител обаче е на длъжност само чрез царя и докато царят желае това.Длъжностните лица, за разлика от магистратите в периода на Републиката, са само пълномощници на царя и в този смисъл не разполагат със собствени правомощия.
Като обобщаваща характеристика на царската власт логически следва заключението, че тя няма външно юридическо ограничение до смъртта на царя, по подобие на властта на бащата в семейството. Също както синът се подчинява на бащата, без да се смята за по-долен от него, така и гражданинът се подчинява на владетеля, без да го смята са по-висше същество. Тъй като царската власт, независимо от значението на религията, остава светска по своя характер, а римското държавно устройство не се превръща в теокрация, понятията за бог и цар не се сливат в едно. Властта на царя му е дадена не от бога, а от народа по божия милост. Юридическото ограничаване на царската власт се състои в това, че той е упълномощен само да прилага закона, а не да го изменя. Всяко отклонение от закона, за да не се превърне в нищожен тираничен акт, трябва предварително да бъде одобрено от Сената и Куриатното събрание, които представляват другите основни опори на държавната организация в Древен Рим.

Открай време наред с царската институция основно място в държавното управление заема Сенатът (от латинската дума Senex – стар) . В състастава му влизат единствено главите на патрицианските родове. Според легендата броят на сенаторите първоначално е сто души, съотвтстващ на предполагаемия брой родове във водещата триба на Рамните. Традиционно възприетото число от триста души, отговарящо на деление на римското общество на три триби, тридесет курии и триста патрициански рода, също не изглежда убедително. Предвид характерното за римляните пристрастие по отношение на числата, триста по-скоро представлява едно рационализирано обобщение броя на знатните родове, който в развитието на римската история никога не е остава статичен.
Сенатът като събрание на главите на патрицианските родове в системата на държавната власт представлява една противотежест спрямо ръководната роля на царя като религиозен и политически предводител. Ролята на сената като политическа институция е една от причините поради които царската власт никога не се превръща в абсолютна. Същевремнно сенатът е съветник на царя в областта на държавните дела като авторитетен орган с консултативни функции. Становището му не може да не бъде взето предвид. Съгласието на сената (auctoritas Patrum) се изисква за всички по-важни политически въпроси. Решенията на куриатните комиции също се нуждаят от одобрението на сената.
Като представителна институция на родовете сенатът е пазител на традициите. Родовият характер на институцията се олицетворява чрез обръщението към сенаторите patres – бащи на всички римляни, които влизат в родовата организация, т.е. патрициите - хора, чиито бащи са известни. Първоначално само те образуват римския народ (Populus Romanus).

Куриатното събрание, съставено от участниците в тридесетте курии, е третата основна държавна институция, действаща като представителен орган на римските граждани. В разрез с характерната за периода родова организация, куриите най-вероятно се формират на териториален принцип и се събират под председателството на pontifex maximus. На събранието за гласуване се предствят важни въпроси, които не подлежат на обсъждане, а се гласуват само с “да” или “не”. При определянето на вота се вземат предвид гласовете на участниците по курии, дотолкова че да се определи колективното становище. В куриатното събрание всяка курия разполага с един глас, като положителният вот на общо осемнадесет курии е достатъчен, за да се приеме дадено решение.
Най-съществено място сред гласуваните решения заема това за избора на цар след като от сената бъде посочен избранникът. С цел да получи подчинението на римската гражданска община царят се обръща към куриите с въпроса дали ще му бъдат верни и покорни и дали признават по обичая неговата власт. Актът на избора се формализира чрез гласуването на Lex Curiata de Imperio.
Докато обществената дейност се ограничава в прилагането на съществуващите правни норми гражданството не се намесва в осъществяването на върховната власт. Но при необходимост от промяна на правния ред или при отклонение от него за даден случай куриатното събрание започва да играе активна роля. То оказва съдействие на царя, който отправеното от него запитване (rogatio) . Съгласието на римското гражданство, установено чрез гласуване на въпроса по курии, легитимира предложената промяна на установения ред. Възможно е обаче потвърждението да бъде отказано.
На гласуване подлежат и редица други въпроси, които биха могли да се обединят в следните две групи проблеми: значими политически въпроси, като например сключване на съюзи и въпроси, касаещи родовете и членовете им, като например приемане или изключване на определен индивид от родовия строй и съответно придобиване или загуба на римско гражданство. Характерът на гласуваните въпроси съответства на обичая на примитивните народи, които не правят разлика между публично и частно право.
Обхватът на функциите на куриатното събрание, описани от античните автори в условията на по-късната републиканска традиция в голяма степен се подлага на съмнение от съвременните изследователи. Едно от основните правомощия, приписвани на куриатното събрание - възлагането на царя на върховната власт (Imperium), се ситуира от изследователите в един доста по-късен период от времето на Републиката и се отъждествява с процедурата за избор на висши магистрати.





Обществена организация

Вероятно най-старата организационна структура на населението на Рим е делението на родове в рамките на трите триби на Рамни, Тиции и Луцери Според някои изследователи трибите са формирани въз основа принципа на произхода и принадлежността към определено племе – съответно Рамни –римляни, Тиции – сабини и Луцери – етруски, като всяко племенно обединение се покланя на отделно божество.
Според друго виждане делението на трибите се осъществява на териториален принцип въз основа на разположението на племената на хълмовете, които влизат в състава на Рим след основаването му като държавна структура. Според римското историческо предание Палатин е населяван от латинско население, което се потвърждава и от археологическите разкопки. Установено е, че към началото на 1 хилядолетие пр. н.е. той се обитава от хора, които подобно на другите жители на областта изгарят умрелите си. Същевременно по околните хълмове Есквилин, Квиринал и Виминал мъртвите са пограбвани чрез характерното за сабините трупополагане. Анализът на обредните обичаи на двете племенни групи е основание да се направи заключение, че палатинското население се състои от латини, докато останалите обитатели са смятани за сабини. Според тази теория етруското население се разполага на хълма Целий.
Вероятно обаче изглежда трите триби да са били организирани като териториални единици, влизащи в състава на Рим по време на етруското управление. За това свидетелства и фактът, че самите имена на трите триби са от етруски произход. Рамни, Тиции и Луцери са имена на три особено важни етруски фамилии, преселили се на територията на Рим след етруското завоевание. В този смисъл трибите по-скоро представляват административни единици, формирани въз основа на териториалното деление на Рим на три естествено обособени района – Палатин, Есквилин и Целий.

Вторият структурен елемент в организацията на римското общество в царския период са тридесетте курии (curiae). Куриите, разделени на по десет, от своя срана влизат в състава на трите триби и представляват мъжки съюзи, обединени на религиозна и военна основа. Като обществена структурна единица са характерни и за други латински и италийски общности. Фактът, че трите триби се състоят от по десет курии позволява да се направи логическото заключение, че курията е малка единица, както от териториална гледна точка, така и според броя на мъжете, влизащи в състава й. Всяка курия се състои от около три-четири рода, съответно обединява около сто души общо. Характерна особеност за тази обществена структура е, че броят от трийсет курии се запазва през целия класически период, независимо от дълбоките обществени промени настъпили в по-късната история на Рим.
Курията представлява основната социо-политическа единица, участваща в държавното управление. От членството в курията зависят и всички права и задължения на римския гражданин – плащането на данъци, военната повинност и упражняването на съществуващите политически права.
Тридесетте курии формират куриатното събрание (comitia curiata), най-старото от трите вида народни събрания в Рим и съответно с най-съществена роля в държавното управление по време на царския период.

В основата на социалната структура стоят родовете (които се обединяват по курии), състоящи се от фамилии, които според вярванията водят началото си от общ прародител-герой и носят едно и също фамилно име. Някои от имената на старите родове се запазват през цялата римска история, като например тези на Корнелиите, Юлиите, Фабиите и др. Пъровначално родовете са сто, а по-късно броят им се увеличава на триста. Така според легендата населението на Рим се организира в три триби, тридесет курии и триста рода.
Родовете формират горната патрицианска прослойка в древен Рим,. Като едри земевладелци те предтсавляват богатата класа в период, в който поземлените владения, а не парите са основното икономическо благо. Оттук следва, че вероятно повечето от патрициите не живеят в града.
Всеки род се оглавява от pater gentium, който е подпомаган от събрание на най-видните мъже от рода, като решенията се вземат колективно.
Характерно е браковете да се сключват между отделните родове (connubium) като по този начин се формират религиозни и политически комбинации. Възможно е брак да се сключи и с представители на неримски родове от съседните общности, но не и с непринадлежащи към никой род индивиди, чужденци или хора от плебса.

Основната съставна единица в структурната организация на римското общество е семейството (familia). То представлява единството от пълноправния след смъртта на баща му свободен мъж с тържествено поверената му от жреца в брак съпруга, със синовете им и техните синове и законните им съптуги и техните неомъжени дъщери. Към полагащото се фамилно притежание спада движимото и недвижимото имущество, с изключение на децата на дъщерите, тъй като те, ако са законно родени, принадлежат на семейството на мъжа, а ако са извънбрачни, са в никое семейство.
Само мъжът може да бъде глава на семейството, макар жената да има равни с него права в придобиването на имущество и пари. Главата на семейството (pater familia) не само държи домашните си в строга дисциплина и подчинение, но има правото да упражнява върху тях съдебна власт и да налага телесни наказания, включително смърт. Бащината власт по своята същност е неограничена и неотговорна пред никого на земята, докато е жив. Тя не може да бъде отменяна при никакви условия.
Жената винаги и неизбежно принадлежи на рода, а не на общината и е подчинена на рода: дъщерята – на баща си, а съпругата – на мъжа. Именно тези, на които принадлежи жената имат право да я съдят. При унаследяване дъщерята получава наследството наравно с брата, а майката – част от наследството наравно с децата.
Синът може да основе отделен дом, но цялата печалба, която придобие в бащиното или новото домакинство остава притежание на бащата до смъртта му. Като подчинана личност на pater familia според римското право на сина му е по-трудно да се освободи от властта на баща си дори
отколкото на роб от тази на господаря му. Ако син бъде продаден в робство, а после освободен, той пак преминава във властта на баща си.
В рамките на семейството съпружеската и бащината власт се превръщат в право на собственост, което макар и абсолютно е преходно. Съпругата и децата, въпреки че са обект на собственост също имат права и са третирани като личности, а не като вещи, за разлика от робите. След смъртта на бащата всеки член на семейството може да упражнява правата, които получава за унаследяването и придобиването на собсвеност. Единството на семейството не се разрушава напълно. Тъй като според римската традиция жената не е способна да има власт нито над другите, нито над себе си, то майката преминава под властта на синовете си, а неомъжените дъщери – на братята.

Към семейството спадат и т.нар. клиенти. Това са зависими индивиди, ползващи се с известна свобода в границите на правоотношението патрон-клиент, чрез което са обвързани с покровителите си. Патроните са длъжни да подпомагат клиентите си, като отделят за тях земя и ги защитават пред съда. В отплата клиентите се подчиняват във всичко на патроните си съставляват бойните им дружини. Връзките между тях се смятат за свещени и неприкосновени и всяко тяхно нарушаване се наказва със смърт. Клиеинтите са напуснали родината си хора, намерили прием при чужд владетел или роби, над които господарят временно не упражнява правата си или пък освободени роби. Липсата на каквито и да е граждански права принуждава бедните и богатите плебеи да търсят за себе си патрони. След като бъдат включени в състава на даден род под юрисдикцията на патрона си, те получават правото да носят имената на покровителите си, когато бъдат сметнати достойни.
Институтът на клиентсвото (hospitium) се утвърждава като постоянна характеристика на римската социално-политическа организация. На по-късен етап се налага практиката цели групи да се присъеднияват към определена знатна фамилия като клиенти, което създава възможност чрез формираните групи да се оказва политически натиск.

С развитието на Рим и териториалното разширение вследствие на успешните завоевателни войни нараства броят, а също така и значението,на новия елемент в обществото –плебса(plebs). Тази прослойка от обществото, изключително сложна и многообразна по своя състав, би могла да се дефинира по два начина: като се определи, какво не е и какво е.
Преди всичко, плебсът следва да се разграничи от патрициите. Към съсловието на патрициите спадат два елемента – единият формиран по потомствен път от естествено родените наследници на патрициите, и чрез изкуствено приобщаване на индивиди към даден род подредством института на клиенството. Плебеите не спадат към нито един от тях. Тъй като градското население на Рим се състои от родове, в състава на които влизат патриции и техните клиенти, плебсът на практика не се вписва в общесвената организация и макар да населява територията на Рим, остава в социален аспект един външен елемент.
Съставът на плебса се формира по няколко различни начина. Основната плебейска маса се попълва в хода на териториалното разширение чрез приобщаване на населението от околността на града (жителите от Quirinal, Viminal и Capitol) и чрез насилсвено присъединяване на населението от анексираните територии (Aventine). С постепенното разхлабване на родовите връзки, започва да отслабва и системата на клиентсвото, в резултат на което в плебса се вливат и освободените от зависимостта и еманципирани клиенти, както и техните наследници. Съществен елемент на плебса съставляват групите на търговците, занаятчиите, работниците и заселили се в Рим чужденци, които макар и свободни хора, нямат право да притежават земя. Поради това в основната си част плебеите съставляват градско население, концетрирано в отделни части на града – основно, в районите на т.нар. Нов Рим – Quirinal, Viminal, Aventine, Capitol и Vilabrum. Така те и териториално се разграничават от патрицианското население на града, което живее на старите Седем хълма на Рим и извън пределите на същинския град в териториалните си владения.


Реформата на Сервий Тулий

Постепенно имуществената диференциация способства за по-голяма стратификацията на обществото, която се изразява в увеличаване на неравенството както между отделните родове, така и вътре в тях. Принципът на авторитет по старшинство, мъдрост и опит се заменя от този на знатност и богатство. В живота на обществото започват да се открояват именно тези семейства и с течение на времето само техните представители запазват превилегията да носят името патриции, за разлика от небогатите си роднини.
Съсловните различия вътре в самия римски народ се усложняват още повече поради бързото нарастване на броя на градското население, мнозинството от което се състои от представители на плебса. Правното положение на плебса се характеризира с липасата на всякакви политически и граждански права. Пряко логическо следствие от пълното правово разграничаване на плебса от гражданството в рамките на държавната система на Рим е отсъствието и на каквито и да било задължения. Фактически върху плебейското население не падат двете най-големи тежести, с които са обременени римските граждани: военната повинност и данъчното бреме.
Междувременно външната политика на Рим по време на управление на етруските царе се характеризира с многобройни завоевателни войни, което поставя на преден план проблема за силата и големината на армията. Явна става нуждата от набавяне на повече парични средства и войници. Необхоимо е да се реши въпроса как би могло да се осъществи това при условие, че обремененяването на патрицианските родове с допълнителни данъчни тежести би било нaпълно неприемливо. Още в периода на царете патрицианското съсловие постъпенно започва да се топи, което води до необходимостта от изкуствено попълване на състава му, за да се запази относителната му сила и съответно влиятелност в обществото. Така обективните обстоятелства способстват за осъществяванто на една радикална реформа с огромно значение за римската история, която легендарната традиция приписва на шестия по ред цар Сервий Тулий.

Същността на реформата на Сервий Тулий се състои в разделянето на цялото мъжко население на Рим – патриции и плебеи, на шест имуществени категории, като всяка една група се задължава да осигури определен брой войскови единици, т.нар. центурии (стотни) за армията. Общият брой на центуриите е 193 с различна степен на въоръжение, от които 98 се формират от състава на първата имуществена група на най-богатите граждани на Рим. Останалите 5 имуществени разреда попълват общо 95 центурии.
Подробно описание на осъществената от Сервий Тулий реформа дава римският автор Тит Ливий, в съчинението си “История на Рим”:

От онези граждани, които имали имотно състояние за 100 000 аса или повече, образувал 80 центурии: 40 центурии от по-старите и 40 от по-младите; всички те били наречени първи клас; по-старите трябвало да служат за охрана на града, а по-младите да воюват извън града. Било им заповядано да носят следното оръжие: шлем, кръгъл щит, набедреници, ризница, всичко това от мед; това оръжие служело за защита на тялото; нападателното оръжие било копие и меч. Към този клас били прибавени две центурии занаятчии, които служели без оръжие; длъжостта им била да строят по време на война военни машини. Вторият клас бил съставен от тези, които имали имотно състояние от 100 000 до 75 000 аса; от тях били образувани 20 центурии – по-стари и по-млади. Те били длъжни да носят продълговат щит вместо кръгъл и всички други оръжия освен ризница. Имотното състояние на третия клас определил на 50 000 аса; от тях образувал също толкова центурии и същото разпределение по възраст; от оръжието нищо не било изменено, само набедрениците им били отнети. В четвъртия клас поставил тези, които имали имотно състояние за 25 000 аса; от него били съставени също толкова центурии. Оръжието им било изменено; позволено им било да носят само обикновено и метално копие. Петият клас бил най-многоброен; от него били образувани 30 центурии. Те носели прашки и камъни за хвърляне; към тях били прибавени музиканти и тръбачи, разпределени в две центурии. Имотното състояние на този клас било около 11 000 аса. Имотното състояние на останалите било по-малко от последния клас. От тях била съставена една центурия, освободена от военна служба.
Като въоръжил и разпределил тъй пехотата, Сервий съставил 12 центурии конници от най-знатните в държавата. Също тъй преобразувал трите съставени от Ромул центурии в 6, като запазил имената им, установени чрез птицегадание. За покупка на коне били отпуснати 10 000 от съкровището, чието попълване било предоставено на вдовиците, които внасяли всяка година по 2000 аса.
Всички тези тегоби били пренесени от бедните върху богатите, в замяна на което те били обезщетени с почести. Гласоподавателното право не било дадено на всички и на всяка отделна личност без разлика, с едно и също значение и право, както било установено от Ромул и запазено от следващите царе, а били създадени степени, така че изглеждало че никой не е лишен от гласоподавателно право, а всъщност цялата власт в държавата преминала в ръцете на знатните. Първо били призовани да гласуват конниците, а после 80-те центурии от първия клас. Ако се появяло несъгласие, което рядко се случвало, трябвало да се призове вторият клас, но почти никога не отивали по-ниско – да се отнасят и до долните класове.

Реформата на Сервий Тулий, в този си вид, води до съществени промени не само във войската, но и в римското общество. На първо място по значение на този етап от историята на Рим е допускането на плебеите до гражданството, чрез което правно се санкционире включването на плебса в обществените и държавните структури. Възниква въпросът какви съображения биха могли да подтикнат царя към тази радикална стъпка, в разрез с установените до този момента традиции. Причините за това са, както от външнополитическо, така и от вътрешнополитическо естество.
Управлението на етруските царе все почече започва да придобива харакатер на военна тирания, израз на която по отношение на външната политика са настъпателните завоевателни войни. Както стана дума, многобройните военни камапнии, неразривно са свързани с необходимостта от поддържане на мощна и добре въоръжена войска. От друга срана, все повече започва да нараства напрежението между царя, провеждащ политика на централизация и патрицианската аристокрация, отстояваща собствените си позиции, свързани със стремеж към партикуларизъм. Антагонизмът в конфликта между двете страни се изостря все повече с течението на времето. При създалите се обстоятелства подкрепата на плебса, многоброен и значително забогатял е решаваща.
Плебеите също извличат своите дивиденти от настъпилите същесвени промени, независимо от военното и данъчното бреме, което са принудени да поемат. Макар и в ограничена степен благодарение на реформата те получават сериозни гаранции за своята личност и имущество. Това е от неоспоримо значение особено за имотните слоеве на плебейското население, което дотогава не може да разчита на каквата и да било арбитражна защита.
Така реформата освен че облагодетелства позициите на царя, задоволява интереса и на многобройния плебс, което в голяма степен способства и за успешното й прилагане.

Осъществяването на реформата обаче води до значителни промени в установените обществени структури и отношения. Центуриалната система способства за появата и утвърждаването на нов вид народно събрание: центуриалната комиция. Постепенно най-важните въпроси започват да се гласуват там. За сметка на това се ограничават прерогартивите на куриатните комиции и се свеждат предимно до решаване на въпроси, свързани с родовите култове. Този акт сам по себе си води до увеличаване правомощията на царя и намалява властта на патрицианските родове. Самото разделяне на центуриите според новата система намалява влиянието на родовата аристокрация. Вече всичко зависи не от волята на най-знатните, а от най-богатите римляни, които формират най-големия брой центурии от всички останали взети заедно. Според разряда, към който спадат патрициите членуват в центуриите наравно с плебеите.
Нещо повече, вместо старото деление на три родови триби царят разпределя римската територия на четири градски и седемнайсет селски – общо двайсет и един окръга, които пак се наричат триби, но обединяват патриции и плебеи. Като извежда на преден план значението на богатството и териториалния принцип на деление на обществото, Сервий Тулий нанася съкрушителен удар върху родовия строй с големи политически последници. Така се полага началото на включването на плебеите в състава на римското гражданство и на сливането им с патрициите в единен народ. Всички тези коренни промени обаче не се осъществяват за кратък период от време, а в рамките на един дългосрочен процес, чието начало бележи реформата на Сервий Тулий.
Съвременните изследователи подлагат на съмнение това дали степента, в която след въвеждането на реформата се прилагат нововедените принципи на центуриалната система съответства на описанията на античните автори. По-вероятно изглежда окончателният вид на центуриалната организация да се оформя в периода на Републиката, особено що се касае до характеристиките на центуриалното събрание като електорален и законодателен орган. По отношение на делението на ешалоните в армията, разграничаването им според шестте имуществени разряда вероятно се доразвива на по-късен етап. Посочените от античните автори парични стойности като измерение на имущественото състояние съответстват на един доста по-късен период, който не може да бъде отнесен по-рано от V-IV в. пр.н.е. Безспорен обаче е фактът, че в началото на Републиката в състава на армията присъства плебейски елемент, а древните автори са единодушни в становището си относно това, че именно Сервий Тулий е автор на реформата. Оттук може да се направи заключението, че с реформата шестият римски цар въвежда в обществената и инситуционлана организация на Римската държава редица нови принципи, които се доразвиват и утвърждават в периода на Републиката.

[detelina101]

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ







РЕФЕРАТ



на тема:


„ Архитектурата в Древен Рим”














Изготвил: Силвана Янкова Тодорова
Специалност: Културология
Фак. № F27651








София, 2006
Архитектурата е една от тези черти в дадена култура, които я правят уникална и запазват мястото й в цялостната културна история. Много често при някои елементи от архитектурата се наблюдава времево развитие, пренасяне и надграждане от една към друга култура.
Произходът на римската архитектура и градоустройство може да бъде разделен между две основни влияния – това на етруските и това на елините. Влиянието на елините върху римските похвати в архитектурата и културата, или по-скоро в тяхните изначални форми, е още от времето на войните срещу Анибал. Това и отправната точка на елинизацията на Рим. Примери за това са построяването на първия храм от мрамор на Капитолийски хълм от Каекилиус Метелус, човекът, който успява да покори македоните през 146 г.Пр.Хр., както и пренасянето на коритски мраморни колони от Атина към капитолийския хълм по времето на Сула през 83 г.Пр.Хр.Тези факти показват постепенно засилване на интереса у римляните към елинската култура и архитектура.
Граустройството в Рим наследява достиженията на елините, като постепенно ги доразвива и надгражда. Римската обредност при създаването на град се изпълнява от жрец-молител, наречен авгур, който измолва от боговете да определят мястото, което по-късно се превръща в централна точка на града, където се изгражда централния плащад и форума. Този обред може да се свърже с елинското разделяне на земята на теменос и клерос. Устройството на римския град е свързано с елинското и поради факта, че първоначалното планиране на града е свързано с една централна точка на града. Докато при елините тази точка е агората, то при римляните тя е нейния аналог-форума. И в двете култури от тази централна точка тръгват всички улици. Римският град има квадратен или близо до квадратен план. Тази схема на градоустройство е наследена от схемата, създадена от елина Хиподам през Vв. Пр.Хр.Както и в Елада в централната точка на града са съсредоточени важни обществени сгради и храмове.
Приликите в архитектурните елементи в градоустройството между Рим и Елада са много, но съществуват и разлики. Една от тях, която е свързана с централните точки в градовете на двете културите е начинът на разпределение на пространството. Докато в Елада архитектурата може да се определи като такава на правите и симетрията, то в Рим кривите заемат принципно място. В древногръцките конструкции използването на пространството е открито, конструкциите са лицеви и са направени така, че да се виждат. При римските конструкции се набл’дава една вътрешна ориентация на пространството, като често се използват множество облицовки.
Една от характерните сгради на римския бит е чстния дом. Въпреки факта, че в зависимост от социалния живот на римляните, домовете им биват доста различни, по-голямата част от тяхсподелят общя черта – елинското влияние. Подобно на елинските и римските къщи е характерно затвореността на пространството. Животът в един римски дом е концентриран около атриума, обикновено с различни размери. В централната част на атриума се намира колектро-басейн за дъждовна вода. Покривът на атриума често е поддържан от колони. По този начин тази част от домуса, атриума се превърща в един своеобразен перистил – нещо съвсем близко до елинското по природа – изразяващо симетрията на елинското.
Елинският аналог на римския форум е агората. Въпреки факта, че римския форум наследява и италийски и етруски традиции по начина на самото изграждане, до голяма степен е елинизиран. Изначалната форма на форума като монументален комплекс с масивен храм в дъното му по-късно е заменен именно от елински елемент – „елинската пиаца”. Тя е обградена от портици и има храм, разположен по дължина на пиацата. Тези пиаци са с квадртни форми. Римските форуми наследяват елинската осова симетрия при конструирането. Тази симетрия се забелязва не само при форумите, ни и при цялостното римското градоустройство. Пример за осова симетрия при изграждането на един римски форум е в Алба Фукенс. Римският форум прилича на елинската агора и по функциите, които е изпълнявал. Първоначално той е има определени главни предназначения – място за събиране, за различни обществени, политически и религиозни дела. В по-късен етап обаче се наблюдава ориентация към установяването на търговски обекти. Римският форум, се различава от агората в това, че в по-късен етап от римската историография се отделят двете функции – обществено-административната и търговската.
Римският храм обкновено е в простил – две колони, стоящи до хвода пред селата, помещението, където е разположена статуята на дадения бог. Както при елинския храм, римският е обърнат на изток. При строителството на римските храмове е наследена елинската техника за каменно строителство. Едва по-късно и най-вече на места с естествено близки находища на мрамор започват да се изграждат мраморни храмове. Връзката между елинския и римския храм е доловима и при ритуалите извършвани в тях. И в двете култури ритуалът се извършва на олтари пред храма, представляващи цилиндрични или паралепидални постаменти, декорирани по различен начин в зависимост от даденото жертвоприношение. Фасадата на римския храм не е украсен навсякъде – най-вече западната и страничните фасади остават без декорация. Тази диспропорция между украсата на различните фасади на храма е една от разликите между римското и древногръцкото – докато елинския храм е изграден, за да може да бъде видян от всички страни, то римския е по-скоро монофасаден. Начините на декорация при римските храмове са семпли в украсата, били са декорирани главно с релефи и статуи от теракота.
Театрите и амфитеатрите са друга част от римския град. Като исторически факт, театърът се появява в Италия и Лациум от гоструващи елински театрални трупи. Именно те са първите строители на театри в Рим – сковавали са дървени временни съоръжения, където играели своите постановки. По-късно след І в. Пр.Хр. започва изграждането на постоянни театри. Архитектурата и структурата на римския театър е почти изцяло елинска по същност. Първоначално римските театри са били строени до естествена образувана височина или хълм, където да може да се разположи каветата. Примери за това са театрите в Помпей, Тимгад и Оранж. В по-късен исторически етап римляните надграждат тази практика и започват да изграждат кавета на равен терен, като тя представлява самостоятелна конструкция, обикновено с цилиндрична форма. До тази структура се изгражда сцената с форма на призма и комплекса от двете конструкции образуващи театъра. Римският театър е с открита конструкция. На някои места се срещат и съоръжения за спускане на сенници, които да предпазват публиката от слънце или дъжд. Това нововъведение в строителството е една от разликите и същевременно едно от надгражданията в архитектурните елементи между елинския и римския театър. Другата такава е строителството на закрити, макар и по-малки по размер, театри, наречени одеони.
Римската архитектура се харктеризира с голямо разнообразие на обектите-храмове , хиподруми , градски жилищни сгради , вили , дворци , акведукти , триумфални арки , императорски форуми и др. Архитектурата на обществените и култовите сгради се отличава със запомняща се образна изразителност. Особена популярност придобиват зрелищните съоръжения- театри, зали за музикални продукции (одейони) и други, чиито ‘театрон’ може да побере до 40 000 зрители.















Библиография:

1. Пиер Грамал – „ Римската цивилизация”
2. http://bg.wikipedia.org
3. Антъни Джансън - „ История на изкувството”

[detelina101]

ДРЕВЕН РИМ




Най-ранният период от развитието на римската култура е повлиян от етруския (VIII-IV в.пр.н.е.).Известно е , че етруските установяват градове по протежението на цяла северна и централна днешна Италия.Те допринасят много за културата на римляните. В архитектурно отношение приносът им се проявява в арката и свода, както и гладиаторската арена.
Вторият период е Републиканският (IV в.пр.н.е.-30 г.пр.н.е.)- приобщава се римската култура към гръцката-усвоява се ордерната система и пространството на портика, както и основите на латинската азбука, религиозните концепции и голяма част от изкуството и митологията.
Третият период (I в. от н. ера-III в . от н. ера) - е основаването на Римската империя .Това е времето , когато тя е в най-големия си възход и най-голямо равновесие. Архитектурата също достига пиковото си развитие. Резиденцията на първия император Август се намира на хълма Палатин и оттам произтича думата ‘palace’.
Четвъртият период е в по-късните векове.Тогава архитектурата постепенно запада с временни моменти на подем до падането на Западната Римска империя през 475 г.
Римската архитектура се харктеризира с голямо разнообразие на обектите-храмове , хиподруми , терми, градски жилищни сгради , вили , дворци , акведукти , триумфални арки , императорски форуми и др. Ордера като самостоятелна тектонична система придобива все по- силни пластично-декоративни форми и функции. Архитектурата на обществените и култовите сгради се отличава със запомняща се образна изразителност. Особена популярност придобиват зрелищните съоръжения- театри, зали за музикални продукции (одейони) и др. , чиито ‘театрон’ може да побере до 40 000 зрители. Строителството на Колизеума датира от имперския период на Рим, 70 г., но е официално открит през 80 г.Той се различава от древногръцките театри по това, че е двойно по-голям и по това, че древногръцкият театър се строи на наклонен терен. Колизеумът побира 50 000 души и в него се провеждат най-големите гладиаторски зрелища. Като допълнение Колизеумът имал средство за лошо време- устройство, което разтваряло голяма тента над сградата.
Развитие на интериора.Последователно се развиват както линейно-осовата ориентация на храмовете, така и стремежа за увеличаване на относително ограничените им вътрешни пространства.
Римският Пантенон отразява голямата идея за единна тържествена сграда , хранилище за всички богове и успоредно с това достъпна за големи човешки маси. Изявява се съвършено нова центрична композиция на пространствената форма.Планът е кръг с 2R=43,50 м , а покритието има полусферичен купол с аналогичен диаметър. Центричната куполна система се използва и при решения на сгради с по-скромни размери. Кръглата форма в разпределението се преодолява със създаване на ниши и междинни пространства на втори план. Нови пространствено-композиционни похвати се разкриват в базиликата на Максенций.Използва се система от сводни конструкции-цилиндрични и за първи път кръстати ( при централният кораб на базиликата). Композиционното степенуване на пространството по големина към центъра се съпровожда от усложняване на пластиката на формаата и засилване на естествената светлина с появата на горна (т.нар.базиликална) осветление. Термите на Диоклециан и на Каракала в Рим имат широка и сложна структура – комплекс за къпане, помещения за отдих, площадки за спорт. Интериорът се развива по оси и се разкрива последователно, по части. Редуват се закрити и открити пространства, а динамиката се усилва от периферията към ядрото. Интериора на термите има силно доминиращо значение, с което се подчертават парадната тържественост и пищността. Ордера става основно средство за изпъкване на монументалния характер на вътрешните пространства.Други средства в арсенала на римските архитекти се ордерното членение, съчетанието на няколко мащаба, скулпторни релефи и цветни стенописи.Таваните се касетират с осмоъгълници, квадрати, къргове, триъгълници или ромбове(с розетка в центара).В храмовете и дворците вместо стенописи се използват облицовки от бели и полихромни мрамори.Употребява се също златен бронз.За плановата схема на едно фамилните жилищни сгради(домуси) атриума се превръща в официалната половина на дома , а около следващия перистилен двор се сеепарира интимния свят на семейството.Атриумния двор се покрива с оберлихт , а тържественоста му се акцентира с ордерни колонади.В домуса по основното осово направление се редуват вход , атриум, таблинум(представителна дневна )перистил , триклинум(трепезария за цялата фамилия), спални. В жилищния интериор преобладават стенописите.Фреските покриват целите стени и се разчленяват на полета във вертикална и хоризонтална посока.
Мебели. Изработват се от дърво, мрамор, бронз, върбови пръчки. Табуретките имат плоска седалка от слонова кост или метал , а краката им са извити като ''Х''.Креслата са само за висшите длъжностни лица.Креслата са два типа – гръцки без подръчници и римски с подръчници . Сгъваемите и тези с облегалка столове са широко разпространети в интериора .Краката на троновете имитират лъвски лапи, а подръчниците- сфинксове ,лъвове и грифони.Масите са правоъгълни или кръгли. Леглата напомнят древногрцкият прототип. Корпусните мебели са двукрилни шкафове с фронтон , ракли за дрехи, скринове с чекмеджета ,библиотечни шкафове.

[detelina101]

Римска култура
Религия
Както и при другите древни народи религията на римляните била свързана с обожествяването на природата. Божествата на древен Рим покровителствали отделните родове и семейства. Още от предкласовото общество в Рим се почитала богинята Веста – пазителка на домашното огнище. В Рим на особена почит били мъртвите, за които се смятало, че се превръщат в добри духове, пазещи близките си. Много се почитали и божества, за които се вярвало, че закрилят скотовъдството и земеделието.
След V в. пр. н. е. римляните започнали да олицетворяват своите богове в човешки образи. Голямо влияние върху религиозните вярвания на римляните оказали религиите на етруските и древните гърци. Всъщност през републиканската епоха, римските богове съответствали на гръцките, с тази разлика, че били наречени с латински имена. Зевс бил Юпитер, Хера станала Юнона, Арес бил известен като Марс, а Атина сред римляните станала почитана като Минерва...
Римските жреци оказвали голямо влияние на обществения и държавния живот в древен Рим. Като цяло обаче ролята им била по-малка в сравнение с духовниците на Изтока. Жреците в Рим били и гадатели. Чрез различни обреди и жертвоприношения те се допитвали до боговете, преди да се предприемат важни обществени и държавни дела.
Писменост и литература
Римляните започнали да използват писменост в края на царския период. Те заимствали и преработили знаците на етруското писмо и го приспособили към латинския език. С разрастването на Рим и завладяването на околните земи латинския език се разпространил в целия стар свят. Видно е днес колко много народи от целия свят използват латиницата.
Литературните занимания получили разпространение едва след III в. пр. н. е. Римляните от онези времена обичали лириката, сатирата и комедията. Първите произведения в проза на латински език се появили през II в. пр. н. е. Римската литература достигнала до своя разцвет в края на републиканската епоха и началото на империята. Времето на Октавиан Август било известно като „златен век на римската литература”.
Заедно с развитието на литературата в Рим се развил и театърът. Особено голяма популярност в античен Рим придобила комедията, тя съответно била предпочитана пред жанра на трагедията. Рим се прочул и с изкуството на своите оратори, най-известен, сред които станал Цицерон. В историята са запазени и много исторически хроники на римски историци, самите римляни почитали родовата си памет и се интересували от своите корени.
Научни знания
Римляните отдавали по-голямо значение преди всичко на практическите занимания. От римляните сме наследили отделни практически ръководства, които имали приложение в ежедневието. Те представлявали напътствия за търговска аритметика, строителство и архитектура и други дейности. По-късно в Рим се появили трудове по естествена история, граматика и по други въпроси на латинския език. Голямо значение получили заниманията по география – най-големия римски географ бил Страбон.
През императорската епоха много напреднала медицината. В Рим било основано дори училище за подготовка на лекари. Подобни училища възникнали в Източните провинции, където традициите в медицината били по-стари.
По-малки били успехите в астрономията. По-слабо развитие в сравнение с древна Гърция получила и философията.
Строителство и архитектура
Столетия наред римляните извършвали грандиозна строителна дейност. През VII в. пр. н. е. няколко малки селища около Рим се обединили в един град, укрепен с каменни стени. Тогава започнало и оформянето на централния граски площад – известният римски Форум. Постепенно в център на Рим се превърнал хълмът Капитолий, където били построени храмове на най-почитаните божества. В началото на III в. пр. н. е. започнало строителство на по-големи и масивни къщи по гръцки образец, а към края на републиканския период в Рим се издигали и многоетажни сгради. В Рим много добре се развило планирането на строителството чрез изграждането на мрежа от улици, канали и други съоръжения. През имперската епоха изключително голямо развитие получило благоустрояването на градовете. Оформен бил своеобразен модел на римския град, който се прилагал в строителството и благоустройството и в останалите римски селища в провинцията. Рим и другите големи градски центрове в империята били създадени множество храмове на божества, дворци, театри, циркове, градини за разходка, обществени бани и най-различни други постройки, останките, на които днес ни удивляват. Рим се прочул с огромния амфитеатър, където се провеждали легендарните гладиаторски игри. Колизеумът бил с капацитет за повече от 50 000 зрители! Той е сравнително добре запазен днес и една от емблематичните атракции на Рим днес. Столицата на най-великата империя на Европа от Античността е известна и с великолепния храм на всички римски богове, нарече Пантеон.
Римляните останали в историята и с множеството пътища, които проправили в цялата империя, много, от които са запазени и до днес.
Най-съществените особености на римското строителство и архитектура могат да се видят от останките на затрупания от вулкана Везувий град Помпей, трагедия, случила се през 79 г. пр. н. е.
Изкуство
Изкуството в Рим също е оставило следи днес. Тук е мястото да се отбележи, че и до ден днешен великолепните римски скулптури, с които са били украсени центровете на Рим и големите римски градове впечатляват и днес човечеството със своето изящество и хармония. Първоначално се издигали статуи на боговете и древните римски герои. След IV в. пр. н. е. в Рим започнали да се издигат и статуи на почти всички по-важни длъжностни лица и на отделни граждани. От това време майсторите на скулпурата развили и таланта си на портретисти. След завладяването на Елада, римляните отнесли много гръцки скулптури в Рим и Италия. Те имали по-голяма художествена стойност от римските. Затова римляните започнали да правят техни копия, с които задоволявали личните си и обществени нужди.
Много силно се развило и друго изкуство свързано със строителството. Римските мозайки и стенописи служели за украса на дворци, обществени сгради и богати къщи. Картините пресъздавали най-чести епизоди от гръцката и римска митология, както и сцени от бита. Римската мозайка била с много богата светна украса. Голямо съвършенство римляните постигнали в областта на облицоването на стените с мрамор...
В крайна сметка културата на Рим променила цяла Европа. Латинския език се налага в целия Стар свят, заедно с гръцкия. Много народи приемат латинската писменост и дори променят езика си под въздействието на латинската култура и език. Културата и архитектурата на Рим, останалите изкуство се разпространяват сред провинциите на империята и допринасят за културното развитие на европейските народи..

ДРЕВЕН РИМ - "ПЪРВИ СТЪПКИ"
“Първите стъпки” на римската култура
1) Първите значими културни прояви в римското общество са едва от средата на ІІІ век пр. Хр. и са неразривно свързани с двустранния процес на инвазията на гръцката култура и на елинизацията на римската, началото на който процес е особено ясно проявено по времето, когато Рим вече е окончателно оформен като робовладелски полис и е разпрострял властта си почти над целия Апенински полуостров.
Разбира се, и по-рано, по времето на разлагането на родовия строй и на възникването на социалната стратификация в римското общество са съществували определени удовлетворяващи нуждите на социума прояви на словесно изкуство и култура, които, обаче, все още не са отивали по-далеч от онова, което може да бъде наречено “културни зародиши”. Или казано малко по-иначе: докато в Гърция точно този период на общественото развитие е придружен и свързан с бурен литературен и културен разцвет, в римското общество същият период е преминал напълно безплодно.
Според някои автори “изоставането на римския социум от историческия темп” се дължи на неспособността на римляните към културно (литературно-художествено, научно, философско и пр.) творчество. Според други автори, обаче, то е обусловено от специфичните условия на ранната римска история, при което от една страна населението на римското обществено и държавно формирование се е отличавало с изключително голяма етническа и езикова пъстрота, трудно поддаваща се на синхронизиране, а от друга страна то е било въвлечено много повече във военни, отколкото в културни, процеси.
Както при повечето народи, така и при римляните едни от първите проявни форми на културата са били ритмическите трудови песни, както и култовите химни и обредните песни, представляващи най-ранната форма на римската поезия. Към тях се отнасят, също така, и песните, свързани с ритуалите по погребенията, с веселбите и пиршествата, с тържествените и триумфалните военни обреди и шествия, повестователния фолклор, изобразителното изкуство, представляващите слаби наченки на драмата аграрни и карнавални игри, и редица други. Всичкото това, обаче, при римляните изключително дълго време се е намирало в “капсулрано зародишно състояние”, което било приведено в активно и сравнително интензивно действие едва през първите два века от Епохата на Републиката, и то най-вече след завоюването на областта Кампания, в резултат на което римляните влезли в непосредствен контакт с южноиталийските гърци и съществуващата зачатъчна римска култура била подложена на елинизация.
Именно от този момент нататък дълбочината и темпът на усвояването на гръцката култура и идеология се определяли от степента на неотложност от решаване на новите стопански и политически задачи, пред които римляните се изправяли. Особено забележителни жалони в този аспект са Първата и Втората пуническа война, когато в римското общество вече е съществувала доста мощна елинофилска тенденция, обхванала почти всички сфери и страни на живота, с изключение почти единствено на правото, в която сфера римляните запазили напълно своята самостоятелност и абсолютна оригиналност.
2) Още от самото начало най-важният проводник на елинизацията е била литературата, а предтеча на римската литература е най-видният патрициански политически и държавен деец и реформатор от края на ІV и началото на ІІІ век пр. Хр. Апий Клавдий. Той, всъщност, е първият римлянин, който е оценил литературата като изключително важна идеологическа сила и се е проявил като писател. Произнесената от него през 279 г. забележителна в римската история Реч против сключването на мир с цар Пир е била издадена като политическа брошура. Той е бил издал още по-забележителен за своето време сборник, озаглавен “Сентенции”, изцяло издържан в стила на гръцката т. нар. гномическа литература, от който до наши дни са се запазили само три афоризми, единият от които, а именно “Всеки сам кове щастието си”, е бил станал пословица на почти всички западноевропейски народи.
Поетическата дейност на Апий Клвавдий не е намерила последователи сред висшите съсловия, и първите римски поети са били хора с невисоко социално положение, обикновено дори не са били римски граждани. Във връзка с този факт видният консервативен политически деец, оратор и писател Марк Порций Катон (234-149 г. пр. Хр.) пише, че сред римляните поезията съвсем не е била на почит и тези, които са се увличали от нея, обикновено са имали порицаваната склонност към увеселения и безделничество. Все пак, обаче, дейността на Апий Клавдий и на неговите последователи е имала това важно значение, че е посочила, че пътят на възникващата римска култура преминава през използуването на опита и постиженията на гръцката.
Наистина, първоначално при възникването на римската култура гръцката тематика е била преобладаваща и дори дълго време е имала характера на очевидно подражателство, но постепенно проявяващите се още от самото начало тенденции на подбиране, преработване и адаптиране към актуалните нужди на римското общество се засилили. В тази връзка силно впечатление прави фактът, че още от самото начало “римската подражателност” всъщност е била подчертано “подборна” и е била насочена към онези именно културни видове, които най-добре са подхождали и съответствували на културното ниво на римската публика. Става въпрос за това, че тази “подражателност” е била обърната не към използуването на последните и най-“модерните” елинистически културни форми, стилове и течения, а към пригодните за разбиране от римската публика стари културни видове, характерни за полисния период – епоса, трагедията и комедията, и така именно тези три жанрове всъщност са поставили началото или изходната точка на историята на римската култура.
3) Почти веднага след свършването на Първата Пуническа война, през 240 г. пр. Хр. бил тържествено отпразнуван празникът “Римски игри”, на който висшите римски власти отдали такова важно политическо значение, че осигурили и “международно присъствие”, като поканили своя сицилийски съюзник – тиранът на Сиракуза Хиерон. В репертоара на това празненство за първи път е било въведено изпълнение на драматична постановка на латински език, а написването на драмата и обезпечаването на нейното поставяне е било поръчано на Ливий Андроник (284-204 г. пр. Хр.).
По произход той е бил грък, военнопленник, роб и освобожденец, учител в заможна римска фамилия, изцяло сменил гръцкото си име с латинско. Той превел на латински език “Одисеята” на Омир, който факт сам по себе си представлява първия в европейската литература художествен превод. Тъй като явлението “художествен превод” е било напълно непознато, Ливий Андроник е бил поставен пред необходимостта самостоятелно да установява принципите на превода, и той се възползувал от възможността да направи максимална адаптация на гръцкия оригинал към културното ниво на римското общество; с което, всъщност, той пръв установил принципа на свободния превод, който впоследствие станал образец за подражание от всички по-нататъшни римски преводачи на произведения на гръцката култура.
Най-характерното за случая е това, че установеният от Ливий Андроник принцип на свободния превод всъщност е изпълнявал задачата в максимална степен да нагоди произведението към културните и идеологическите нужди на римското общество, да обогати римската култура с помощта на чужд материал, и че по своята същност този свободен превод е бил считан за самостоятелно литературно творчество.Ето защо “Латинската Одисея” на Ливий Андроник впоследствие в продължение на повече от два века е била школска книга, а днес е считана за първия паметник на римската литература; нещо повече - самият автор, който впоследствие е работел в сферата на културата още почти четири десетилетия, днес е считан за основоположник на всичките основни видове или жанрове на ранната римска литература.
4) По същото време на културната сцена особено ярко се е откроил и Гней Невий (270-201 г. пр. Хр.), родом от областта Кампания, участник в Първата Пуническа война, който, макар и да е работел в сферата на същите литературни жанрове, както и Ливий Андроник, във всеки отделен детайл е вървял по напълно собствени и оригинални пътища. Той е и първият римски комедиограф, подложил на особено остра подигравка редица влиятелни римски политици, като напълно открито е споменавал и имената им. Тъй като за римските условия неговата волност се е оказала превишаваща пределите на предпазливостта, тя не е намерила никаква социална поддръжка и продължение, а самият той през 206 г. пр. Хр. е бил поставен в затвор, а после - на позорния стълб и бил изгонен от Рим, след което следващите комически поети започнали да избягват актуалните политически нападки и дори теми.
Гней Невий е автор на т. нар. контаминация, представляваща оригинален похват, използуван от него при преработването на гръцките комедии, който се изразявал в засилване на комичния ефект чрез вмъкване в текста и сценичността на една пиеса на мотиви от други комедии. Той е оригинален автор и на редица произведения, най-известните от които са “Ромул” и “Класцидий”, принадлежащи към жанра на т. нар. претекстати (fibula praetextata), представляващи основани върху специфично римски сюжети исторически трагедии, при които главните действуващи лица били облечени в специална тога, наречена praetexta, която се използувала от жреците и магистратите. Онова, което е най-характерното за тези произведения, е че като тяхна основа са били използувани свързани с римската история военно-исторически събития, при които, обаче, за засилване на трагичния ефект изключително умело е използуван принципът на контаминацията, като са вмъквани образи, теми и идеи от напълно съвременната и най-актуалната политическа обстановка.
Гней Невий е автор и на първия римски литературен епос “Песен за Пуническата война” (Bellum Punicum), написан на стари години и по време на изгнанието му, която поема включва 7 книги и в която за първи път в римската история е описано самосъзнанието и националната гордост на римския народ, което по-късно е оказало изключително силно влияние и върху творчеството на Вергилий.
5) Освен официално институционализираните през 240 г. пр. Хр. стари “Римски игри”, през 220 г. били учредени и т. нар. “Плебейски игри”, а през 212 г. пр. Хр. - и “Аполоновите игри”; през 194 г. пр. Хр. към тях били прибавени и “Игрите в чест на Великата майка на боговете”, които също така били обогатени с театрални представления, и всичкото това засилило търсенето и привличането в Рим на драматични и актьорски таланти.
Към новодошлите в Рим за изява специално в сферата на комедиографията е Тит Макций Плавт (254-184 г. пр. Хр.). Биографичните сведения за него са твърде оскъдни, но се знае, че е роден и отрасъл в Умбрия, както и че точните дати на две от неговите комедии са 200 и 191 г. пр. Хр. Предполага се, че името му Макций е било възникнало по-късно, че първоначално той е бил известен като Тит Мак, и че Мак всъщност е театрално-сценично прозвище на една от театралните маски. На всичко отгоре много добре е известно и че името Плавт също така е прозвище, което означава “дюстабан”.
Все пак Плавт е бил изключително плодовит автор на голям брой комедии, двадесет от които са дошли до наши дни в цялостен и почти непокътнат вид, а към най-известните от тях се отнасят “Аулулария” (“Гърне”, “Имане”, “Съкровище”), “Амфитрион”, “Близнаци” (“Менехми”, “Двамата Менехм”), “Войникът самохвалец”, “Стих”, “Въжето”, “Ковчежето”и “Пленници”. Езикът, който Плавт е използувал в тези комедии, за своето време е представлявал изключително богата енциклопедия за внушително картинно и риторично по своя характер изобразяване, което именно дало основание на майстора на римската изящна словесност Квинтилиан (Х, 1, 99) да пише, че “Ако музите биха поискали да говорят на латински, то те биха говорили на езика на Плавт”. Заслужава внимание също така и фактът, че сюжетите на някои от комедиите на Плавт са били творчески използувани в творчеството на Шекспир и Молиер.
По своята жанрова същност цялото комедийно творчество на Плавт принадлежи към областта на т. нар. “палиатат”, наричан още “комедия на плаща” и представляващ жанр, при който актьорите се появяват на сцената облечени (покрити, прикрити) с маскировъчен плащ или костюм, както и със съответни маски на лицето.
Плавт е бил талантлив адаптатор на взетите от гръцката културна съкровищница разнообразни оригинали, които преработвал и приспособявал към мирогледа, културното и естетическото ниво и изисквания на най-низшите социални слоеве (градския плебс), които именно представлявали масовата публика на римските игри. Следва да се има предвид, че по своя манталитет този социален слой винаги е бил и оставал изключително силно и дори пристрастно консервативен, примитивен и непретенциозен в развлеченията си, предпочитащ жанровете на буфонадата и фарса пред сериозните жанрове.
Като Плавтова пиеса с най-силен буфонаден и фарсов заряд обикновено се сочи поставената през 191 г. пр. Хр. “Лъжецът роб”, в която интригата се води от главния сценичен герой Псевдол (Pseudolus), самото име на който е било схващано като силно изразително (от гр. pseudos – “лъжа” и лат. dolus – “хитрост”, “измама”). При това в тази пиеса робът Псевдол е представен не като обикновен или битово-примитивен хитрец, а като изключително ловък “гений на изобретателността” и своеобразен “поет на своите измислици”. Като се позовават на някои особености на този именно сценичен образ, някои съвременни автори, като напр. П. С. Данкин, О. Юревич и Я. Н. Коржински се стараят да лансират тезата, че чрез своето творчество Плавт се е доказал като “представител на угнетените социални слоеве”, че е “издигал глас против безсъвестната експлоатация”, че е “съчувствувал на всички онези, които са се борели срещу родовата и паричната аристокрация” и че “се е стараел чрез пиесите си да предизвика такова съчувствие и у зрителите”. Във връзка с тази тяхна теза, обаче, съществуват редица съществени и убедителни по своя характер напълно противопоставителни аргументи и съображения.
Преди всичко следва да бъде отбелязано, че Плавт категорично е избягвал да поставя в пиесите си непосредствена политическа и социална тематика, а правените от него “тънки намеци” в този аспект са били рядкост и са били представени по начин, при който са били възприемани по-скоро като “пикантна картина на лекомислените гръцки нрави”, към които победителите-римляни се отнасяли с великодушно пренебрежение, тъй като за тях “да живееш по гръцки, означава да живееш разпуснато”.
На второ место специалистите по история на литературата доста отдавна са обърнали внимание, че действуващите в комедиите на Плавт роби са не един, а няколко типове, два от които са основни, и това са “добрият роб” (servus bonus) и “хитрият роб” (servus cllidus, fallax). При това някои от специалистите подчертават, че въпреки, че във втория тип наистина са налице някои черти на реално съществуващия роб (тъй като по силата на своя начин на живот той е и хитрец, и лъжец и крадец), все пак той е толкова неимоверно много преувеличен, че категорично може да бъде считан за “създание на Плавт”, нужно му като типажен сценичен образ на такъв майстор на интригата и измамата, който с лекота води изключително сложна и трудна игра, измисля смели и хитри ходове и винаги излиза победител от изглеждащите като напълно безизходни ситуации. Така, според тези изследователи (като напр. П. Шпрангер), този измислен от Плавт сценичен образ съществува само “в комедията и за комедията”, за да може чрез него много по-успешно да бъде въведен зрителят в онзи илюзорен свят, в който комизмът е най-лесно видим
Този извод, обаче, неизбежно поставя въпроса: “Интересувал ли се е въобще Плавт от реалния, от действително съществуващия роб, или се интересувал само от неговия контрастен и измислен за комедията и съществуващ само в комедията образ?”
Несъмнено е, че от римските автори Плавт е първият, който е обърнал внимание на това, че робът е човек; той е първият, който се е вгледал във вътрешния облик на роба; несъмнено е, също така, че зад веселия комедиен образ Плавт най-неочаквано е представил образа на един роб, който е изключително умен и тънък психолог. Все пак, обаче, както убедително подчертава Е. Франкел, Плавт се е интересувал преди всичко именно от “добрия роб”, при което преценката в този аспект е била изключително от стопанска гледна точка, и в тази връзка поне в три от своите пиеси изрично и ясно е заставял роба да излага монологично своята изгодна за стопанина му житейска философия: “Близнаци” (966-989), “Лъжецът роб” (1103-1115) и “Аулулария” (588-603).
При това, тези монолози съвсем не са свободен превод или интерпретация на някакъв гръцки оригинал, а са създадени именно от самия Плавт, като съдържанието им е напълно еднакво: добрият роб най-добросъвестно и старателно се грижи за делата на своя стопанин както в негово присъствие, така и при негово отсъствие, а често пъти дори се грижи много по-добре когато стопанинът му отсъствува. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в произведенията на Плавт напълно липсва сценична ситуация, от която да е видно какво е мястото на роба сред неговите “другари по робство”, какви са взаимоотношенията между робите, а робът е поставен само и единствено в контекста на неговото положение като добросъвестна част от господарския инвентар.
6) Победоносният за Рим край на Втората Пуническа война представлява повратна точка в римската история, превръщаща Рим от Италийски политически фактор в Средиземноморски и откриваща му пътя на Изток, в страните на елинистическата култура. Това, обаче, бидейки съпроводено, от една страна, от бързото разрастване на римския икономически потенциал, е съпроводено и от усилено и много по-тясно сближаване на римската с гръцката култура, а от друга страна, е било съпроводено от изостряне на борбата между елинофилите и привържениците на римската старинна традиция. Така, в контекста на тази ситуация римският политически елит осъзнал острата необходимост от възлагане на подчертано идеологическа и политическа функция на културата и в частност на художествената, научната и философско-политическата литература.
До този момент римската култура и в частност литературата са се развивали преди всичко стихийно, но сега вече почти безспорно било осъзнато от политическия елит, че литературата е и може да бъде мощно средство за идеологическо въздействие. Като изключително мощен тласък за осъзнаване на необходимостта от използуване на литературата за въздействие върху вътрешнополитическото и особено върху външнополитическото мнение е послужил и фактът, че при своя поход картагенският пълководец Ханибал е бил взел със себе си немалка група гръцки писатели. Така, възползувайки се от опита на своя неприятел, римският политически елит предприел мощна литературна пропаганда на своята политика, а историкът Фабий Пиктор, който през 216 г. пр. Хр. оглавил римското посолство в светилището на Аполон в Делфи, получил политическо поръчение и публикувал на гръцки език съчинението си “Анали”, представящо римската история от Еней до Втората Пуническа война.

[detelina101]

РИМ В ДВА ДНИ
Според легендата Рим е основан от близнаците Ромул и Рем през 21.04.753г.пр.Хр.като първите заселници са се разположили върху Палатинския хълм.Първият градски център е построен от Ромул след като убива брата си близнак – Рем.Ромул е първия от седемте крале управлявали Рим .Превръща се в град през 8в.пр.Хр. и в столица на Римското кралство .Следва Римската република – от 510г.пр.Хр. управлявана от Сената до 27г.пр.Хр. или 450г. Рим е република.Римската империя наследява републиката след периода на Цивилната война между Цезар и Помпей.Като империя се означава владението от Рим на територия от света под тяхното законодателство.Златната епоха на империята започва с Август.Той слага край на гражданските войни и противоречия в римската държава след смъртта на Гай Юлий Цезар и разпадането на триумвирата. Така официално първият римски император, който историята помни е Октавиан Август. Той създава императорската гвардия състояща се от 900 души, които били лична охрана на императора. Тя поддържала реда в столицата на империята.

В първите години от управлението си Октавиан започнал завоевателни войни по северните и североизточни граници на Рим. Римските легиони разбили племената по горното и средното течение на Дунав и образували от тези земи няколко провинции. Постепенно Октавиан наложил римската воля и над народите от Долнодунавския район, които в по-голямата си част били тракийски. Тогава се образувала и провинция Мизия, която включвала днешните земи на северна България и части от Сърбия. Най-ожесточена била войната на римляните с германските племена между поречията на Елба и Рейн. На това място била създадена провинция Германия. Независимо от това, че върховната власт в Рим след Октавиан Август вече била съсредоточена в ръцете на един монарх, или император, традициите на сената били силни и този орган на държавното управление продължил да съществува и да изпълнява някои от функциите си, поддържан от старата римска аристокрация.Най-голям разцвет и разширение бележи по времето на Траян – Римската империя вече обхваща земите на днешните Испания, Португалия, Франция, Белгия, Британия, Швейцария, част от Германия, Австрия, Балканския полуостров, Мала Азия, Сирия, Ливан и Палестина, Йордания, Египет, Крайморските територии на Либия, Тунис, Алжир и Мароко. По-голямата част от земите населявани от германските племена на северозапад и тези на Месопотамия и Армения в Близкия изток били под зависимостта на римските императори... За последен път Рим остава като единна и цяла държава през в края на IV век при император Теодосий. След неговата смърт през 395 г. Римската империя била разделена на две – Източна и Западна, които никога повече не се обединили. Падането на Империята е на 04.09.476г.сл.Хр.след последния император-Ромулус Аугустус.Преди него тя е разделена на Източна и Западна като последен император на обединената империя е Диоклециан,който напуска през 305г.сл.Хр.През 476 г. германски войници свалили последния император на Западната Римска империя Ромул Августул и образували първата варварска държава на територията на Италия. Източната Римска империя продължила своето съществуване чак до XV век и е останала в историята като Византия.
През годините града се превръща в център на Християнството,а папата поставя началото на свещената Римска империя през 800г.сл.Хр.Ролята на църквата продължава да нараства и през периода 1300-1600г. са построени множество красиви църкви с великолепни фрески рисувани от майстори като Рафаело и Микеланджело.Тълпи от поклонници са се стичали към Рим от целия свят да се насладят на Бароковите площади,фонтани и монументални базилики.
След патриотични вълнения и въстания започнали след 1848г. и оглавени от Гарибалди плебисцита решава за присъединяването на града към кралство Италия през 1870г.След Втората световна война след референдум монархията е свалена и се поставя началото на Републиката.
Преди Колизеума се насочваме към Санта Мария Маджоре – Santa Maria Maggiore.Една от четирите патриаршески базилики в Рим.Камбанарията е с пирамидна форма датира от 1300г. и висока 75м,което я прави най-високата камбанария.През 1500г. се добавят страничните капели.От зад е площад Esquilino square в центъра,на който се намира обелиск,който е от мавзолея на Август и е издигнат през 1587г. Църквата „Санта Мария Маджоре” била завършена изцяло през 432 - 440 г. по времето на папа Сикст III в навечерието на Ефеският събор. В този и вид тя просъществувала до XIII век, като по-късно при папа Евгений III бил издигнат портик, пред главния вход на храма. В края на XIII век папа Николай IV църквата претърпява още обновления, а през XVIII век при Климент Х базиликата придобива онази фасада и външен вид, с които е известна и до ден днешен. Архитект на последния проект по оформлението на църквата „Санта Мария Маджоре” е Фердинандо Фуга.
Това може да се посети и преди тръгване!!!
Работно време:7:00 to 19:00 (in winter until 18:00), on Sundays and holidays from 9:30 to 12:00. Free entrance.
По Виа Мерулана се наочваме към баните на Траян -на дясно, датиращи от 109г.сл.Хр.Те са частично съхранени и са построени върху останките от Домус Ауреа-златния палат на Нерон.Само малка част е съхранена,като началото датира от 64г.сл.Хр.Части от този дворец са използвани като цистерни за баните на Траян.Това може да се види и след Колизеума.
Първи ден – КОЛИЗЕУМ
-оригинално е известен кат амфитеатъра на Флавий.Строежът е започнат от император Веспасиян през 72г след Хр. и е завършен през 80г. с по-късни подобрения от Домициан.Намира се в източната част на Римския форум и е направен практично със своите 80 арки-входове позволяващи капацитет от 55000 зрители,които се разполагат според ранга си.Колизеумът представлява грамадна елипса 188м дълъг и 156м широк.Най-отгоре се разполагат 240пилона към камъните на 4-то ниво.
Отвън се разполага арката на Константин – 25м висок паметник построен през 315г.сл.хр. по повод победата на Константин над Максентиус.
Веспасиян е наредил Колизеума да бъде построен от страната на двореца на Нерон – Домус ауреа,за да се разграничи от омразния тиранин.Той е искал да повиши популярността си като е направил публично достояние смъртоносните битки между гладиатори и диви животни.Само при встъпителните битки през 80г. над 9000 животни са били убити.
Гладиаторите са били роби,затворници пленници от войните или криминални престъпници.Повечето са били мъже,но е имало и жени.Битките са били предназначени за бедни,за богати и само за императори.Тъй като настилката се е напоявала обилно с кръв по няколко пъти на ден е нанасяно ново покритие от пясък и боевете са продължавали.С въвеждането на християнството постепенно и боевете са били забранени особено с участие на хора. Животните са били държани в клетки точно под дървения под, където са се състояли битките. За допълнителна възбуда на зрителите, вратите са били маскирани в дървения под. И изведнъж те са се отваряли, оттам е връхлитал дивият звяр, готов да нападне всеки на арената. В днешни дни дървеният под не съществува и посетителите на Колизеума могат да видят системата от подземни стаи и коридори.
Римският амфитеатър служи като арена за игри в продължение на четири века и половина, претърпявайки много промени. През 217 г. високите етажи пламват от гръмотевица. Няколко земетресения - през 442, 470 и 847 г., също допринасят за разрушението му. Последната известна гладиаторска борба е била през 404 г., а последната борба на зверове - през 523 г. Всъщност постепенно се променя и вкусът на публиката, но основната причина за края на игрите са военната и финансова криза в западната част на империята, както и множеството чужди нашествия.
През VIII и IX век амфитеатърът е бил напълно изоставен.

Работно време:
Mid February - mid March: 9 AM - 4.30 PM
Full ticket - ?15.50.
EU complimentary ticket- ?4.50 (available only for EU citizens aged above 65 and under 18) ОБЩО -24,50 ?
Зад колизеума по улица виа Лабикана може да се отиде до църквата Сан Клементе-датираща от 12в.,където е гроба на Кирил и се явява като българска църква в Рим.Св. Климент се явява третия наследник на Св. Петър и е живял от 92-101г. сл.Хр.В тази църква е погребан и Кирил през 869г.
The Roman Forum (Forum Romanum)-римският форум
Това е централния площад на древния Рим около който се е развил града.Тук са се намирали основните търговски зони,бизнес сгради,проституция,съдилищ а,и административни сгради.Форумът е проектиран от архитекта Витривиус в пропорция 3:2 –дължина:ширина.В продължение на векове той е център на най-важните обществени сгради като арката на Septimius Severus построена през 203г.сл.Хр. и римската публична трибуна- Rostra,където са се произнасяли речите.
Форумът се е превърнал в нещо като витрина на Римската империя с много статуи и архитектурни шедьоври.Главните паметници на форума са Arch of Titus (Arco di Tito)построена от Домитиан след смъртта на по-големия си брат Тит.Тази арка е основен модел на арките издигани след 16век. the Temple of Saturn, Temple of Vesta, and the church of San Luca e Martina.Те са свързани от Sacra Via-свещения път.Църквата Санта Франческа Романа-църква от 9-ти век.Базиликата на Максентиус е най-голямата сграда на Римския форум.Построена от император Максентий от308-312г като е довършена от Константин.Основната част е 80/25метраи осигурява 4000кв.м. площ.Там са се провели схватките на борците през1960г.по време на олимпиадата.По нататък е религиозния площад с храма на весталките и Регия 9 една от най-старите постройки – тя е една от старите резиденции на кралете на Рим,а по-късно става офис на върховния жрец на Рим.Срещу регията се намира арката на Август построена по повод битката при Актиум 31г.пр.Хр. срещу Марк Антоний и Клеопатра.
По нататък е Milliarium Aureum (or Golden Milestone)-бронзов паметник издигнат от император Август близо до храма на Сатурн.Всички пътища в империята е трябвало да започват от този камък и всички разстояния е трябвало да се измерват от него.Това е стартовата точка от която са се измервали дистанциите до останалите градове.За съжаление сега е останала само основата на камъка.
На запад от камъка се разполага храма на Сатурн построен между 501-498г.пр.Хр.В момента от храма са останали 8 колони от предното портико и отчасти интактен педимент –триъгълен архитектурен елемент използван и в Партенона.Има и надпис – Сенатът и народа на Рим възстанови това,което пожара разруши- това е част от архитектурното наследство на древния Рим.
От другата страна се намират останките от храма на Веспасиан и Тит и храма на Конкордия –върховната богиня в Рим.
От там се минава през статуята на вълчицата с двете деца и се стига до Капитолийския площад – Кампидолио.
Площадът е построен в чест на посещението на Император Шарл 5 през 1536г.по заповед на папа Paul III Farnese и по проект на Микеланджело.Той добавя Palazzo Nuovo,за да се получи трапецовидна форма на площада и е окрасява с класически скулптури.Строежът започва през 1546г.,но завършва едва през 17век.Така че Микеланджело успява приживе да види само двойната стълба на входа на Palazzo Senatorio.Площадът се намира точно на запад спрямо площада пред Св.Петър – християнския еквивалент на Капитола.В центъра се намира копие на статуята на Marcus Aurelius,а оригинала е в Palazzo Nuovo.От двете страни на площада се намират Palazzo Nuovo и Palazzo dei Conservatori,в които се помещава Капитолинския музей със своята безценна колекция от картини и скулптури.На най-високата южна част от хълма се намира храма на Юпитер-основна сцена на най-важните политически и религиозни церемонии в древността.До него се стига по зигзагообразна пътека от Форума.По този начин Капитолийския хълм със своя храм е символизирал авторитета на Рим като caput mundi-глава,център на света.От там произлиза и името на основния хълм.И сега както и през вековете Capitol (Campidoglio) еседалище на общинския съвет.Сега консула на Рим и общински съвет заседават в Palazzo Senatorio.
След него се слиза по Кордоната – стъпала от тухли и камъни направени така,че да могат да преминават и коне и магарета.
На върха се намира и църквата Санта Мария ин Аракели-от небесата.Началото на строежа е от 574г. по време на Византийското абатство после е дадена на бенедектинците след това на францисканците 1249-1250г. Тя е известна и с дървената статуя на малкия Христос -Santo Bambino.
Вдясно от църквата се намира известната колона на Траян издигната в честа на победата на Траян във войната с даките-сегашна Румъния, и е завършена през 113г.Височината е около 30м заедно с постамента – 38м.Направена е от карарски мрамор и сега е място,където се поставят урните на известни хора.В основата се намира бронзова урна с прахта на Траян и съпругата му Плотина.По цялата колона са изобразени спираловидно сцени от подготовката на войската до победната битка и има специални отвори за допълнително осветление,през които може да се види и вътрешната стълба.В началото на върха е имало статуя на орел,после е сменен с гола фигура на Траян,а през 1588г. е поставена статуя на св.Петър по нареждане на папа Сикст 5.Зад колоната се намира църквата Santa Maria di Loreto от 16в.
В дясно и малко назад от колоната се намира Траянския форум – последния имперски форум с пазара на Траян също издигнат след победата му над даките и е първообраз на съвременните молове. Многоетажна постройка с множество магазини.По надолу е форума на Август ,а срещу него е Форума на Цезар– те могат да се огледат и заедно с Форум Романум.
След това се отива към площад Венеция и паметника на Виктор Емануел 2 -това е първия крал на обединена Италия. Проектиран е през 1895г. ,а е завършен през 1935г.Направен е само от бял мрамор от Бреша.Той е 135м широк и 70м висок.Със крилатите статуи височината става 81м.От там може да се върнем с 40 експрес до хотела за регистриране.

ПАЛАТИНСКИЯТ ХЪЛМ
Това е мястото,където е основан Рим през 753г.пр.хр. когато Ромул убива Рем.Счита се ,че под хълма е имало пещера,където са отгледани братята Ромул и Рем от вълчицата и са намерени от овчар. Палатин е бил най –доброто място за живеене, най-добрият квартал.
В древния Рим – императорите са предпочитали да живеят там преди всичко и все още се явява едно от най –привлекателните места за живеене и днес.Тук са живели императорите в продължение на повече от 400г.Намира се на 40м над римския форум.
На път за хълма може да се посети Circus Maximus или Circo Massimo на италиански разположен между Палатинския и Авентинския хълм.Това е грамаден хиподрум датиращ от 50г.пр.Хр. с основна роля на Юлий Цезар,който го удължава до размери 600м дължина и 80м. ширина.Там са се провеждали състезания с колесници.Капацитетът е бил за над 250000 зрители и още толкова по околните хълмове.Може да се види втория ден след Ватикана.
След площад Венеция се тръгва наляво по виа дел плебисцито и се стига до Largo di Torre Argentina има останки от Тетъра на Помпей и там е мястото,където е бил убит Юлий Цезар с 23удара с нож на 15.05.44г.пр.Хр. от Брут,Касий и други,защото е искал да бъде крал на Рим.До този площад може да се стигне от Термини с автобус 40 експрес след като се настаним в хотела на обяд.
На три пресечки в дясно се завива към пиаца Навона по Corso Vittorio Emanuele като се минава покрай Palazzo Braschi строен през 1790г.Главният вход към двореца е от Via San Pantaleo по грамадно стълбище с 18 колони от червен гранит,които са взети от галерията построена от Калигула на бреговете на Тибър.Покрай стълбището има много древни скулптури и декорации вдъхновени от мита за Ахил.
На ляво ако има време може да се стигне до Campo dei Fiori ,който преведен от италиански означава пазар на цветята.До него се стига по Виа дей Баулари.На този площад е бил изгорен жив Джордано Бруно на 17.02.1600г. от римската инквизиция.През 1887г. е издигнат паметник в негова памет,който гледа към Ватикана.Сега е пазар за риба и зеленчуци от 1869г. до днес.
В ляво по тази улица може да се видят останките от театъра на Помпей,който е първата постоянна каменна постройка в Рим строен през 55г.пр.Хр..Освен театър комплекса включва храмове,градини и др.Останките от театъра са под земята,но се виждат останки от храмове.
ПЛОЩАД НАВОНА
Построен е точно на мястото на стадиона на Домициан,който е бил построен през 84г.пр.Хр.-руини от него могат още да се видят в криптата на църквата Света Агнес и Агон.Този площад точно представлява Бароковата епоха в Рим.На него има три барокови фонтана,а централния е фонтана на чeтирите реки проектиран от Бернини.Срещу този фонтан се намира църквата Sant' Agnese in Agone като нейната фасада проектирана от Боромини е един от най-красивите шедьоври на бароковото изкуство в Рим.Строежът на църквата е започнат през 1652г. по план на Карло Райналди, а самата светица Агнес е свидетелка на непорочието на светата майка.Самата църква е по гръцки кръст-план.Площада също е по гръцки модел с един прав край за атлетически състезания.
Фонтанът на четирите реки Fontana dei Quattro Fiumi е шедьовър на Джанлоренцо Бернини.Издигнат е през 1651г.срещу църквата.и на метри от Памфий палас,който принадлежи на папа Иносент Х.Фонтанът обрисува алегорично четирите велики реки в четири континента познати на географите от Ренесанса. –Нил в Африка,Ганг в Азия,Дунав в Европа и Рио дела Плата в Южна Америка.Всяка от тях има съответни животни и растения по които да се разпознава.По-ранните фонтани на Бернини са фонтана на Тритона на пиаца Барберини и фонтана дел моро на южния край и фонтана на Нептун на северния край.Името на площада идва от agones игри и се променя по-късно в Навона.
Фонтана на Нептун се намира в северната част на площад Навона. Той е строен в течение на почти сто години. В създаването му са участвали такива майстори като де ла Порт, Джанлоренцо Бернини и де ла Бита, издигнал статуята на Нептун през 1878 г.
От площада с гръб към църквата се тръгва към Пантеона.Минава се покрай палата на Мадама изграден върху руини от бани на Нерон.Сградата е започната в края на 15 век и е завършена за Медичите през 1505г.Катерина Медичи също е живяла тук преди да се омъжи за Анри – Франсиз 1 ФРЕНСКИ ПРЕЗ 1533г.Името си носи от Маргерита Австрийска незаконна дъщеря на император Шарл 5.Сега в сградата се помещава Италиянския Сенат.
ПАНТЕОН
Римският пантеон е най-запазената постройка от древен Рим.Това е храм посветен на всички богове в езичен Рим.Както показва надписа върху тухлите на фасадата сградата е построена между 118-125г.сл.Хр.Император Адриан е построил Пантеона, за да замести Пантеона построен за приятеля и командира на Август –Маркус Агрипа през 27г. пр.Хр. и изгорен до основи през 80г.сл.Хр.И сега ясно се вижда надписа на педимента – Маркус Агрипа син на Луций –консул три пъти, го е построил.Въпреки,че император Адриан е построил много чудесни сгради по време на царуването си,на нито една от тях той не е изписвал името си с изключение на храма на баща си –Траян.Затова и на Пантеона стои надписа на Агрипа.Педиментът в момента е празен,но на него е имало скулптури показващи битката на Титаните.Грамадни бронзови врати пазят достъпа да храма и на времето са били покрити от злато,което отдавна е изчезнало.Самата сграда не е ясно за какво е използвана в древността ,но се знае,че архитектурата и начина на изпълнение е съвсем различен от всички останали сгради на Римския Форум.Пантеонът съществува и днес в чудесна форма тъй като Византийския император Фокас е дал храма на папа Бонифаций 8 през 608г.сл.Хр. и оттогава непрекъснато е бил използван като църква.От построяването си Пантеона непрекъснато е бил използван.
Една от най-привлекателните черти на сградата е неговата архитектура.Той се състои от серия интересни арки.Арките се държат на 8 колони,които поддържат 8 кръгли арки,които преминават от вътрешната към външната страна.Арките кореспондират на 8 големи отвора на пода,където се разполагат статуи.Храмът се поддържа и от серия арки разположени хоризонтално.Римляните перфектно са използвали арките,което им е позволявало да строят величествени сгради.Те са осъзнавали различната тежест на строителните материали.Затова и са използвали по-леки такива към горната част на храма.В основите е използван шуплест варовик-бигор,след него е използвана смес от бигор и туфа,след това туфа и тухли,след това еса използвани само тухли за направата на кръглата част от купола и най-високо е използвана пемза – най-лекия и порьозен материал известен тогава.Използваните по-леки материали значително е намалявало общата тежест на сградата.Самото изграждане на купола е било възможно като е използвано дървено скеле.Обърнато е особено внимание на всеки детайл като всяко ковчеже на тавана отговаря на такова от пода.Когато влизаш в Пантеона имаш усещането,че влизаш в правоъгълна сграда,но ъгли има само в първата малка стая-иначе сградата е една голяма ротонда – напълно кръгла.Статуите на Август и Агрипа стоят накрая на колонадата след входа.Интериорният дизайн е синтез от традиция и иновации.Размерите на височината и диаметъра на храма са абсолютно еднакви-145 римски стъпки или 43,2м.Архитектът е неизвестен и го е направил,за да покаже хармонията на сградата.Мраморният фурнир е добавен на по-късен етап.Отворът на купола е скъпоценния камък,върхът на инженерната мисъл в древния Рим.Нито един отвор не се е доближил досега по размер до окото на Пантеона.И досега то е обиколено от оригинален римски бронз и е основен източник на светлина за цялата сграда.Тъй като Земята се върти светлината навлиза в сградата и се върти в кръг.Окото никога не е покривано и дъжда преминава по слабо изви тия под към все още функциониращите дрениращи тръби под пода. До площад Минерва е този на Ротондата, където се намира Пантеонът, една от най-големите забележителности не само на Рим, но и на Италия, и една от най-добре запазените в целия свят. Както подсказва и името му, това е храм, посветен на всички богове. Построен е от Марк Агрипа, приятел и зет на император Август, през 27 г. пр.н.е., което е видно и от надписа отвън, стига да знаете латински. Абсолютно всичко, което можем да видим днес е от римско време, включително куполът и масивната бронзова врата на входа, която била сменена с нова по времето на Адриан през 130 г. Пантеонът представлява масивна кръгла постройка с триъгълен фронтон отпред, подпрян от 16 гранитни колони.Те са повече от 14м. високи някои от тях от розов ,а другите от сив гранит от Aswan-Египет и транспортирани по изумителен начин до Рим.Бронзовата врата в края на колонадата 7м. висока – рекорд за времето си.При влизане първото нещо,което чувства човек е изумително усещане за грамадно празно пространство и чувство за нищожеството на човек пред прага на Бог. Първото нещо, което прави впечатление, когато човек влезе вътре, е, че сградата няма прозорци и се осветява през отвор на върха на купола. Попитах моите приятели какво става, когато завали дъжд. "Вътре никога не вали. Благодарение на идеално кръглата вътрешност на Пантеона въздухът се завихря и излиза от него единствено през пролуката горе и разсейва капките вода встрани по кубето.”
Пантеонът е първия храм ,който е бил напълно достъпен за преклонение и може да се приеме като предвестник на по-следващите места за молитви –църкви,синагоги и джамии. По времето на папа Urban VIII е било отстранено бронзовото покритие на колоните пред Пантеона и с него са направени 40 оръдия за крепостта Сан Анджело и за прословутия балдахин на папския олтар в храма Св. Петър направен от Bernini.
В Пантеона са погребани Виторио Емануел 2, Умберто 1, както и великия ренесансов художник Рафаел и неговата годеница – използван е и като мавзолей.Сградата представлява чудесен пример на Римската архитектура от 2-ри век.
Работно време: Mon – Sat: 9 am - 6.30 pm and Sun: 9 am –1 pm.
Пред Пантеона се намира площада на Ротондата с фонтана на Пантеона.Той е проектиран от Джакомо Дела Порта през 1575г. и е направен от мрамор от Леонардо Сормани.През 1886г. оригиналните скулптури са преместени и могат да се видят в музея на Рим,а са заместени от копия на Луиджи Амичи.Той е построен през папството на Clement XI.От площада се тръгва надясно покрай Palazzo Montecitorio сега седалище на камарата на депутатите в ляво,а надясно е храма на обожествения Адриан построен през 145г.сл.Хр. и сега е вграден към по-късно построена сграда- Piazza of Stone тъй като са използвани камъни от храма за построяването на площада.Оцеляла е една стена с 11 от 15 коринтски колони от външната колонада.Храмът е имал по 15 колони от всяка дълга страна.
Зад Пантеона в ляво се намира пиаца Santa Maria Sopra Minerva – известна с обелиска със слона на Бернини и едноименната църква,която е единствената католическа църква в Рим изгградена върху храма на Минерва и в нея се намира известната скулптура на Микеланджело Христос носи кръста си.
После се минава през Piazza Colonna по името на мраморната колона на Марк Аврелий,която се издига тук от 193г.сл.Хр.Бронзовата статуя на Св.Павел на върха на колоната е поставена през 1589г. по нареждане на папа Сикст 5.Площадът е правоъгълен и на северната страна се разполага Palazzo Chigi – започнат през 1562г. и завършен през 1580г.Там е било посолството на Австро-Унгария,а сега е седалище на Италианското правителство.

[detelina101]

Реферат

По история на изкуството

На тема” Изкуството на древен Рим”







Изготвено от Маринела Тенева


“След падането на Троя, част от оцелелите троянци начело с Еней, тръгнали да търсят щастие в други земи. Те стигнали на Лациум, където решили да се заселят. Но там вече живеели други народи. След дълги перипетии троянците се слели със завареното там население. Еней се оженил за дъщерята на местния владетел – цар Лавиния и построил град на нейно име. Появил се нов народ- латините. След смъртта на Еней потомците построили град Алба Лонга. Когато властта там взел Нумитор, неговият брат Амулий му завидял, организирал заговор и го свалил. Той убил сина му, а дъщеря му Рея Силвия направил весталка (те били длъжни да пазят своето моминство), тъй като се боял да не се роди законен наследник. Но Рея Силвия заченала от бога на войната Марс и му родила две момчета близнаци- Ромул и Рем. Узнал за момчетата, Амулий наредил да ги хвърлят в река Тибър. Близнаците били спасени по чуден начин: вълните ги изхвърлили на брега. Една вълчица ги открила и накърмила, а минаващ наблизо пастир ги намерил и отгледал. Когато навършили пълнолетие, те узнали за своя произход, наказали Амулий и възстановили правата на своя дядо Нумитор. Самите те основали нов град. Издигайки крепостната му стена, между братята избухнал спор. Ромул убил Рем. Новият град бил наречен на неговото име- Ромул- Рим, а Ромул станал първият римски цар…”


* * *

Предшественици на римляните на италианска земя били етруските. Вероятно те са дошли след преселение от Мала Азия по време на всеобщото Велико преселение на народите към края на 2 началото на 1 хил. пр. н. ера. Около средата на 1 хил. те вече имали самостоятелна култура, която в много отношения е задължена на гърците, но й отстъпва по сила и значителност. Много нейни черти са залегнали в основата на римското изкуство.
Етруските храмове приличат до някъде на гръцките периптери с тяхната цела, колони и двустранен покрив, ала в тях по– силно се подчертава лицевата част. Пред входа имало площадка, цялата изпълнена с колони към която водела широка стълба с много стъпала. Очевидно храмовете служели не само за обиталища на боговете, но и като места за тържествено богослужение. Етруските често използвали в строежа на порти полукръглата арка, която гърците почти не познавали. В центъра на къщите им имало помещение с квадратен отвор в средата на покрива; под него се намирало огнището.
Етруската живопис от 6-5 век пр. н. ера има много допирни точки с гръцката вазопис. Стилът им обаче бил различен. Те вярвали в богове, които си представяли за загадъчни, невидими същества и винаги се чувствали под властта на тайнствените сили. Подобно на хората от Изтока, тях никога не ги напускал страха от мрачното царство на Ада. Поради тази причина те изписвали стените на гробниците си с многофигурни цветни композиции, изобразяващия напуснатия от покойника свят. Често този начин на оформяне на гробниците напомня повече на египетски отколкото на гръцки.
Най- ярко се проявява своеобразието на етруското изкуство в надгробната скулптура. Саркофазите, в които се полагали съпружески двойки, се украсявали с техни портретни изображения. Етруските майстори развили в тези произведения необикновена наблюдателност и прекрасно умение да предават индивидуалното. В това отношение те превъзхождали египтяните дори повече от гърците. Тези етруски произведения са отчасти грубо рисувани и пъстро оцветени. Твърде свободното на места изпълнение се обяснява с липсата на чувство за мярка. Ала етруските определено били художествено надарен народ. Когато римляните разпрострени властта си над целия полуостров и абсорбирали културата на етруските, те се постарали да вземат нещо от художествения опит на покорените.
През многовековното си съществуване римската държава преминала през сложен път на развитие. В областта на външната политика Рим започнал с завоюването на щяла италия95-3 век пр. н. ера), след това в резултат на Пуническите войни – на Картаген и неговите съюзници (2 век пр. н. ера) и най- накрая на елинистически свят, включително и на самата Гърция (2 век пр. н. ера). Докато Рим изграждал световното си господство, обхванало цялото Средиземноморие, той попаднал под властта на Гърция и разнесъл основните си елементи на нейната цивилизация до най- отдалечените кътчета на древния свят.
Животът в самия Рим се развивал с не по- малко сложен път. Историческата роля на Рим започнала със земевладелската аристократична република. Борбата на плебеите срещу патрициите едва не превърнала страната от времето на Гракхите в държава на свободни селяни, на военните успехи и ширещото се робовладение. Липсата на народно представителство довело до създаването на военно- деспотична империя, която унищожила и последните остатъци на древното самоуправление и свободи. Робовладението в края на краищата подкопало икономическите основи на държавата и довело до възникването на крепостното стопанство, на т. нар. колонат, с което вече се започва епохата на Средновековието.
През епохата на най- голямото засилване на държавата – 3 век, римската култура била още неразвита и не твърде самостоятелна. Тя съзряла едва в периода на римския държавен строй и общество при римските императори. Това не означава, че в римската култура не се намерили свое отражение и понятия, създадени от народа в началния стадий на неговото развитие.
Римската култура имала по- сложен и по- многослоен характер от гръцката. В нея официалните държавни тенденции на елинизираното общество се сблъскват с вкусовете на народа, коренящи се в далечното италийско минало. Римското изкуство се отличава с голяма разнородност и пъстрота на формите.
Още в най- далечни времена римската религия се различавала от гръцката митология. Римляните не познавали олицетворените богове със свой собствен характер и съдба, богове, като шумното и весело население на Олимп. Римските богове били символи на отделните видове човешка, преди всичко обществена дейност. Имало богове, които ръководели живота на хората и защитата на държавата, богове на успеха, на добродетелността, на мира, на целомъдрието и пр. Всички те били продукт не на живото въображение, а по- скоро на разума, извлякъл тия общи символи на многообразието на живота. Отъждествяването на тези римски богове с гръцките не променило разбирането на хората за тях.

Бог Юпитер- съответства на древногръцкия бог Зевс
Гръцката религия се отличавала с естествена простота на външните си форми, римската пък още от самото начало придавала голямо значение на строгия ритуал, в който се появявал общественият, държавният смисъл на култа. Значителна роля в римската религия играели жреците и оракулите, които в тържествени одежди изпълнявали обществените обреди. В последствие и римският император си възложил титлата на върховен жрец.
Гръцкият гражданин се чувствал като неделима част от своята община. В Рим индивидът се обособил и противопоставял на държавата, чието властно влияние се чувствало във всички сфери на живота. Римската държава се славела със своята система на управление, с администрацията си, с яснотата в отношението между личност и държава, които били зафиксирани в известното римско право.
Римското военно дело управлявало дълбоко целият римски строй– те били войни по призвание. Армията съставлявала основата на римското световно господство. Върховната власт била съсредоточена в ръцете преуспели пълководци, които често пъти малко се съобразявали с общонародните и общодържавните интереси. Духът на военната и строгата дисциплина оставили отпечатъка си върху целия държавен строй; дори самите римски градове се строени по образец на военните лагери.
Практическият дух в римската култура се проявявал във всички области. Римляните не развили художествения мит, а историческата наука; не се занимавали с философски умозрения, а с въпросите на житейския морал; римската литература се славела не толкова с поезията си, колкото с прозата си. Целият римски стил в художественото творчество е показателен. Не случайно Цицерон препоръчвал отначало речта да бъде съвсем конкретна, а след това да се подлага на риторична обработка; Вергилий пишел произведенията си първо в проза, а след това ги обработвал в стихове; строителите издигали своите улитарни постройки и едва тогава ги покривали с богата пъстроцветна облицовка; скулпторът първо снемал маска от умрелия и след това й придавал художествена форма. В Рим тази трезва проза лежала в основата на всяка дейност, но това не изключвало честото претворяване на прозаичния материал в истинско изкуство.
Най- древното римско изкуство от републиканския период се кореняло в местните традиции, към които обаче скоро се примесило влиянието на по- зрялото гръцко изкуство. От Гърция се внасяли произведения на изкуството, от там идвали в Рим художници. Римските писатели усърдно превеждали гръцки автори, художниците копирали прочути стари шедьоври. Но гръцкото изкуство не намерило отведнъж всеобщо признание.
Решаващо влияние в най- ранното римско изкуство, оказали различните тенденции на елинистическото изкуство. В областта на театъра, това били комедиите на Плавт с техните остри социални характеристики и сатирично изображение на човешките слабости и пороци. В чисто римските комедии, в които героите играели с тоги, изобразяването на всекидневния бит било особено живо.
По това време се формирали основите на римския портрет. Неговото възникване се обяснява със строгата семейна организация на древните римски общини, с таченето на родоначалника и на дедите, покровители на рода, чиито портрети красели стените на римския дом. По време на обредни церемонии те били тържествено носени. Тези най- древни римски портрети са нехудожествени по изпълнение. Много от тя са слабo моделирани и са с рязко насечени линии, и така приличат на восъчни маски от мъртъвци. Но тези строги и избръснати лица с плешиви глави и остро очертани гънки около плътно стиснатите устни, подкупват с израза на несъкрушима вътрешна сила и нравствена чистота. Като паметници, които стояли, винаги пред очите на техните потомци, те били вечен призив да се пазят устоите на семейния живот. От тях лъхал духът на републиканските добродетели, на оная почтеност и решителност, които Катон така горещо отстоявал.
Една глава на римлянин от републиканската епоха се отличава с особено доброто си изпълнение. Виждаме удължено, слабо лице, с изпъкнали скули и издадени напред брадичка, с остри бръчки и суха като пергамент кожа, с напрегнат и мрачен поглед. Изключително добре са придадени тънките, скептично извити устни, художникът изключително добре е показал тяхната асиметричност. При съпоставянето на този портрет с един елинистически модел, се вижда ясни, че портретът у римляните и гърците е развит в различни насоки. В гръцкият портрет всичко индивидуално в чертите на лицето е смекчено, но пък характера на модела е много добре предаден. В римският портрет неповторимият, индивидуален образ се налага със сурова, режеща правдоподобност, без да се държи сметка за своеобразието на човешката душевност.
За разлика oт съсредоточения мислител Демостен, статуята на един римски оратор се характеризира напълно с жеста, с който той се обръща към съгражданите си. Oтчетливо предаденото му облекло, ъгловатите телодвижения, целият му външен облик, говорят че речта му е рязка, делова и суха. В статуите на римски жреци или весталки, тялото и движенията им се покриват от дългата грижливо драпирана на сини дипли дреха- тогата. Тя прави човека носител на обществени задължения, тържествен участник в обреда. Суховатото изпълнение на тези статуи трябва да е дразнело развития естетически усет на гърците.
Римското изкуство от този период е намерило по- пълен израз в литературата. Лукреций се стремял да изрази материалистическия си светоглед в ярки поетически образи. В името не правилното изображение на чувствата Катул разчупил старите форми на любовната поезия. Цицерон, пламенен поклонник на идеите за гръцката хуманност, търсел да излее цялата страстност на темперамента си в хармоничните форми на ораторската проза.
Епохата на Август( 30 г. пр. н. ера- 14 от н. ера) продължила започнатото от републиканската епоха развитие на изкуството. Историческата мисия, която императорът поел върху себе си, можела да бъде извършена само чрез усвояване на гръцкото наследство. Покровителството на изкуството, което съвременниците на Август му приписвали като особена заслуга, означавало в същност съзнателно ръководене на художественото творчество от страна на държавата. Традициите, които били формирани още преди това, не изпаднали в забрава; живите творчески сили на Рим, предпазили художниците от еклектизма. Класицизмът станал официално изкуство в Рим през този период. Римските художници били призовани да се ориентират не към късното гръцко изкуство, а преди всичко към големите майстори от времето на Фидий.
Самият император се оказал най- голям покровител на изкуството. Самият той се гордеел от факта, че приел Рим глинен и го оставил мраморен. Римското общество току- що било преминало гражданска война; хората преживели много и започнали да премислят и осъзнават много неща. Този жизнен опит оставил следа върху изкуството от Августовската епоха. В него липсва простотата и естествеността на гръцкото изкуство, то е проникнато от сдържаност, съзнателност, самообладание. Това проличава дори у Вергилий, въпреки че в своята „Енеида”, той следвал примера на гръцките поети и горещо призовавал хората да се върнат към природата и прелестите на селския живот. Особено ясно проличават тези черти у Хораций, който искал безгрижно да е наслаждава на живота, но не можел да надвие у себе си разочарованието, понякога изпълнено с горчива ирония. Тези умонастроения определили също и своеобразието на изкуството през Августовската епоха.
Римските архитекти от края на 1 век пр. н. ера имали желание да се приближат до образите на Древна Гърция. За тази поставена задача може да се съди по един трактат на Виртувий от 27-25 г. пр. н. ера, който разкрива широката му осведоменост в областта на историята на архитектурата и строителството. Просветен и разсъдлив човек, той ратувал за това да се следват най- добрите образци и застъпвал програмата на един умерен еклектизъм. Според него архитектурата се състои от две част- конструкции и пропорции. Това е взаимоотношението между отделните части на сградата.
Паметниците на архитектурата от късно републиканската и Августовска епоха като храмът на Фортуна Верилис в Рим, спада към т. нар. псевдопериптер. По основните си елементи той прилича на периптера, само че целата му е отместена назад, така че задните колони на храма са долепени непосредствено до стената, сякаш сливайки се с нея, като по този начин се превръщат в полуколони. Това ги лишава от обемността и естествеността, която те били запазили в елинистическата архитектура. Храмът се издига върху висока основа, към входа му води широка стълба и в това се появява сходството с псевдопериптера на етруския храм. Разликата е, че в римските класически форми ордера е по- строг: колони с канелюри; йонийски капители и антаблеман.
Малко сухата изработка на детайлите придава на римската архитектура от епохата на Август оттенък на студена представителност и по това нейните произведения се отличават от късно гръцката архитектура.
Още по- ярко изявило своеобразието си в римската архитектура новият тип жилище. Най- добрите му образци са известни от разкопките на Помпей. Духът на еклектизма тласкал създателите му към преплитане на такива разнородни елементи, като италийския атрий и елинистическия перистил.
Обширен атрий с две странични крила посрещал посетителя в тържествен полумрак. Тук клиентите очаквали появяването на своя покровител. В атрия намерил израз благонравният начин на живот на древните римляни. Зад таблинума- помещението, служещо за трапезария, се виждал перистилът като внесено от Гърция нововъведение. Той служел по- скоро като украса в знатния дом, отколкото като място за всекидневно обитаване. Затова още в старо време средната част на перистила била отделена с парапет от околовръстния външен коридор. За разлика от гръцката къща всички помещения в римските домове били разположени в строг ред от двете страни на главната ос.
Помпейските къщи били истински възторг у съвременния човек: те му дават възможност да проникне в във всекидневието на някогашните обитатели и го обайват с високото си съвършенство на вътрешното обзавеждане. Но в римските жилища откриваме и високомерна суетност, безвкусен разкош, както и нелепи хрумвания на богаташите да карат художниците да изписват стените с големи копия на прочути гръцки картини. Стените били покривани отчасти с плоски декорации или пък декораторите се мъчели да създадат измамно впечатление за дълбочина с помощта на полуфантастични театрални кулиси.
За разлика от копията на гръцки картини от 4 век, някои картини в Помпей и Херкулан, били изцяло проникнати от римски дух. Изображението на момичето късащо цветя – „Флора”, всъщност не представлява самостоятелна сцена. Всичко тук е само лек загатнато и това придава на картината особен чар. Представената в три- четвърти фигура на момичето е остро очертана и добре пропорционизирана. Диплите на дрехата разкриват гъвкавостта на тялото. В това изображение долавяме част от характера на класическата вазопис. Съобразно с декоративния замисъл обаче художникът се е задоволил само с леки загатвания на, свързал е фигурата в охровото наметало със заления основен тон и така й е придал очарованието на отминаващо видение. В творби като „Флора”, можем ясно да доловим възторженото отношение на образованите римляни от Августовската епоха към благородната простота на гръцката класика.
В разкошните извънградски вили предоставяли на художниците по- голяма свобода. Сградите са били разположени по- свободно и по- живописно, отколкото в града. Пред входа на имението имало широк двор, обкръжен от открит портик. Многобройните служебни помещения били отделени от жилищните, които били разположени и така, че да предлагат убежище от горещината през лятото, а зимно време да ги огрява слънце. Често на брега на някое езеро или река, или на терасите на някой хълм оформяли парк. Открити полянки се редували с платанови алеи, подрязаните чемширови храсти се оживявали от бели мраморни статуи.

Хораций знаел от собствен опит колко е трудно да се твори в класически форми. ”Трудно е да създаваш свои собствени същества от общоизвестното”- признава той. Пред майсторите от Августовската епоха се разкривали два пътя- единият се свеждал до това, така да подражават на древните гърци, че да не може създадената творба да се различи от нейния първообраз. Пасител или някой друг представител на това направление така майсторски е изпълнил фигурата на момче, изваждащо трън от крака си, че до неотдавна това произведение се смята, че за част от гръцката класика. Втората възможност се състояла в това да се комбинират класическите форми с италийския стил: така към трупа на прекрасна гръцка богиня майсторите от това направление прибавили грозната глава на застаряла римска матрона, без дори да смятат за необходимо да свържат двете части в художествено единство.
В най- хубавите произведения от времето на Август стилизацията и еклектизмът са преодолени.„Алтарът на Мира”, издигнат на римския форум е един от представителните паметници от епохата. Възможно е в изпълнението на отделни релефи да са взели участие гръцки майстори, но все пак алтарът е чисто римско произведение. Той представлявал една висока каменна стена с широка стълба от предната страна. Тя се разчленявала от плоски пиластри. Долната й част била украсена с орнаменти, а горната- с релеф, изобразяващ многолюдна процесия.
Сравнението на тези релефи с гръцкия релеф от 5 век се налага от само себе си. От тези важно пристъпващи римски сенатори лъха духът на бюрократични порядък, твърде чужд за свободата и непринудеността в атинската демокрация. Запазвайки тържествено достойнство, те сякаш не се движат, а участват в някакъв ритуал. Лицата им са придадени с обичайната римска острота: това са безспорни портретни изображения. В тези патриции все още откриваме черти от републиканската епоха, те са самоуверени, горди с призванието си и закалени в суровата борба. Дори малките деца са проникнати от чувствата за важността на момента.
Разликата между този релеф и гръцкия се натрапва веднага: диплите на дрехата са грижливо подредени, с показаната си правилност те не се изтъкват, а скриват тялото и движенията му. фигурите са разположени в няколко плана и това придава на релефа по голяма картинност, но между картините не се чувства пространство, въздух и светлина. Релефът като че ли се състои от подредени в няколко плана статуи.
Още по-ясно се появява тази характерна римска особеност в щуковите релефи на една къща, открита в градината на вила Фарнезина. Стройните женски фигури с изисканите им жестове са изцяло в духа на гръцката традиция, но тук те са още по- тънко моделирани, отколкото в творбите от 5 век. В сравнение с елинистическия релеф обемността е по- подчертана, атмосферата и въздухът изглеждат почти измамно действителни, а покрай това не са пренебрегнати и декоративните ефекти и плоскостния характер.
Римският орнамент от Августовската епоха се отличава с много ярко и живо придадени растителни форми, гирлянди, плодове и т.н. струва ни се, че това дори не е орнамент, а пластично изображение на цветя, едва ли не натюрморт. Но композицията на тези релефи е винаги строго симетрична и затова предметите не са така осезаеми, клонките се извиват и образуват правилни полукръгове, а гирляндите изглеждат сякаш без тегло. Въпреки подчертаната пластичност релефът прави почти линейно- плоскостно впечатление. Сухо изсечените от мрамора орнаменти изглеждат като цизелувани и в тях не се чувства материалът.
Много гръцки художествени образи имат символичен характер, т. е в самият начин на изобразяване, в цялата сетивност се съдържа и техният човешки обозначим смисъл, отвеждащ въображението отвъд границите на непосредственото впечатление. Такива са най- значителните образи на Омир: Ахил не е само участник в Троянската война, но и въплъщение на героизма. Такива са статуите на Партенона, в които идеалите за мъжество и женственост са изразени по- ярко, отколкото прякото им митологично значение.
В римското изкуство това единство за образ и смисъл се разпада. От една страна, в римското изкуство конкретният и портретен характер на всяко изображение е изявен по- силно отколкото в гръцкото. Римската” Енеида” за разлика от гръцката „Илиада”, трябва да се възприеме като алегория: в образа на Еней се величае Август; вплетените навсякъде прозрачни намеци превръщат този епос за митологичното минало във възхвала на определена историческа личност.

Август в образа на Еней

Римското изобразително изкуство е пълно с подобни алегории. В „Алтарата на Мира” наред с портретите на патриции и изобразените с нечувана, дори отблъскваща правдивост жертвени животни, намираме следното алегорично изображение: богинята на земята Телус, заобиколена от житни класове и цветя, седи и с деца на скута, които тя кърми, между две девойки, олицетворяващи въздуха и водата.
Особено сложен характер има олицетворението на един друг релеф от епохата на Август. Тук жена с шлем на главата е седнала сред трофеи; с лявата си ръка тя се опира на щит, а в другата държи малка женска фигура; пред нея има малък стълб с медальон, рог, плодове, кълбо и жезъл със змии. Жената е богиня Рома. Медальонът щит е емблемата на Август; такъв щит му бил подарен от сенаторите и украсявал дома му на Палатинския хълм. Малката женска фигура е Виктория, стълбчето означава благочестието, основата на религията, рогът- изобилието, кълбото- света, а жезълът- силата. Римските алегории трябва да се дешифрират почти като египетските йероглифи. Този студен алегоризъм застрашавал художествената образност на римското изкуство, но не можал напълно да я задуши.
През Августовската епоха, портрета се разкрива с целя си блясък и сила. Едновременно с това портретното изкуство се проявява благотворното влияние на класическата школа, която без да унищожава старите римски традиции, придава особено съвършенство на художествения израз. Портретите на Август и последователите му са забележителни не само като исторически документи. В тях е запечатан нов тип на човека, какъвто не познавали нито в Гърция, нито републиканският Рим. Затова портретите на Август въпреки всичките му индивидуални черти разкриват известно сродство с други портрети на негови съвременници.
Леко навъсените лица, плътно стиснатите устни- всичко е израз на духовната енергия, на волево изражение и самообладание. По това именно напрежение на волята се различават коренно портретите на Александър Македонски и Август. Но ранните императорски портрети не могат да се смесят с портретите от републиканско време. В тях има повече сдържаност и вътрешна дисциплина. Така хората познават неумолимата борба за съществуване, но са минали също и така и школата на класическия морал и са се запознали с основните начала на гръцката философия, които Цицерон усърдно насаждал в Рим. Тези портрети са изпълнени с онова чувство за мярка, което през епохата на Август станало естетически закон.
По това време в Рим бил широко разпространен женският портрет. На гърците той бил почти непознат. За гърците жената била обект на поклонение или източник на енергия и духовни наслади. В Рим тя станала пазителка на семейството и устоите, увековечавали я в портрети. Римските майстори придавали на женските портрети израз на достойнство, но не се опитвали да подражават на гръцките образи. Портретността на женските глави отведнъж се налагат над погледа. Всички те са били фризирани по модата по онова време; прическата се включвала като характеристиката на лицето. Женските образи излъчват спокойна самоувереност, а особеното в лицето на Ливия е ярко изразеното нейно лошо самолюбие. В тези портрети овалът на лицето е винаги очертан с ясен контур, като това и м продава характер на завършен художествен образ.
Още през 2 век пр. н. ера, когато римляните току- що били влезли в досег с гръцката култура, привържениците на традицията се обявили против подражанието на гърците. Сред римските паметници има голям брой постройки с улитарно предназначение, които са твърде далеч от заветите на гръцката класика, но въпреки това имат своето голямо историческо значение. В тази област римляните постигнали много. Те умеели да приспособят архитектурата към човека и неговите навици. Римското пътно строителство и до днес буди удивление. Пътищата имали огромно значение като съобщителни артерии, обединяващи огромната страна, особено по време на война. „Виа Апиа” водела от Рим право до Капуа. Прекрасно настлан с чакъл и големи плочи, този път се е запазил и до днес.

Римските водопроводи известни като акведукти, са едни от най- издържаните архитектурни образци от това време. Мостът на р. Гар в Ним бил построен като акведукт, за да снабдява града от Нимския извор. Той е изграден по всяка вероятност от римски легионери, като се състои от две лежащи един върху друг пояса арки, лишени от всякаква украса, над които се издига още един трети ред по- малки арки. В строежа на моста намира ясен израз безусловно необходимото, което римляните изисквали от инженерните съоръжение. Но в простотата и яснотата на формите му ума и своеобразна, благородна красота и до ден днешен римските акведукти са украса на много местности в Италия и Франция. В моста на р. Гар като строеж от епохата на Август, е намерил косвен израз класическия принцип на архитектурното членение. Най- горния ред дъги се възприема като корниз, увенчаващ цялото съоръжение. В умението да се сведе материалът до минимум и да се олекоти стената се разкрива духът на гръцкия ордер.
В някои римски постройки принципите на ордерната архитектура изглеждали напълно забравени. В гробницата на Еврисак, строителят, може би по поръчка, е използвал мотив от неговия професионален атрибут- хлебопекарните нощви, и е украсил с него горната част на стената; долната част е запълнена с двойни колони, сякаш издялани от самата стена. Постройката завършва горе с богат релефен фриз; пиластрите в ъглите едва се забелязват. Целият строеж се възприема като компактен и хоризонтално разчленен масив с твърде тежък връх: стената образува равна плоскост, лишена от ясно изразен център. В сравнение с гръцките сгради тази гробница е почти уродлива. Но много нейни елементи са получили по- късно в римската архитектура ярък художествен израз.
Когато говорим за римското изкуство, ние взимаме предвид на първо място паметниците от императорската епоха. По това време художествената дейност в столицата достигнала огромен блясък. Рим се радвал на плодовете от завоеванията си. Армията била главната опора на императора, римската беднотия се купувала с цената на безплътни угощения, от самоуправлението останало само смътен спомен; държавата си служела с терор и демагогия. Римския императорски престол попадал в ръцете на разюздани тирани. В редките щастливи години на него застанали разумни владетели; тогава Рим можел да лекува раните си, да заздравява външното си положение и да се отдаде на творческа дейност.
Въпреки политическите бури, животът имал и своята привлекателност. Свободомислието не могло да се задуши изведнъж. В гръцката мъдрост и красота римляните намирали висша наслада. На това увлечение плащал данък дори и най- поквареният и жесток римски император- Нерон. И все пак в Рим изкуството заемала съвсем различно място отколкото в древна Гърция.
В грандиозността на римските развалини потомството вижда гордост, на съзнанието на Рим, че е господар на света. Насочването на римските архитекти към нуждите на обществото може да е издигнало значението на човека в изкуството. Ала в римските строежи има повече безскрупулна демагогия, отколкото истински хуманизъм и чувство за красиво. Марк Аврелий преписвал като особена заслуга на своя предшественик Пий това, че не се е занимавал със строителство.
В римската архитектура имало много различни типове постройки и ансамбли. Най- величествен сред тях бил форумът. В Рим недалеч от древният републикански форум, с неговите струпани нагъсто храмове и светилища се издигали форумите на римските императори. Всеки император се стремял да се увековечи с такъв ансамбъл.
Форумът на император Траян почти достига размерите на Атинския акропол. Тук се намирали обществени сгради и светилища на града. Педантичният ред, привързаността към строгата симетрия, която така бие на очи в римското жилище, са изразени в огромен мащаб и в Траяновия форум.
Посетителят влизал първо в открит квадратен двор, заобиколен от портик и от две полукръгли екседри, отделени със стена. до него била долепена голямата „Базилика Улпия” с двоен ред колони вътре, зад която следвали сградите на гръцката и римската библиотеки. В центъра на площада се издигала запазената и до днес колона на Траян. Като завършек на цялата композиция срещу посетителя се изправял храмът на Траян върху висок цокъл, с огромно стълбище пред входа.
Строгата симетрия, прегледната последователност и общата ос на целия ансамбъл напомнят композицията на египетския храм. Но римският форум не е замислен като място за преминаване на процесии, в него липсва и постепенно нарастващата тайнственост присъща за египетския храм. Всяка част от римския форум- тъкмо в това откриваме следите на класическата школа- се отличава с пълна завършеност. Само че тук римските строители не оперирали с обеми като строителите на Атинския Акропол, а с открити интериори, в рамките на които се издигат малки обеми като колоната и храма. Тази нарастваща роля на интериора характеризира римския форум като изключително важен стадий в историческото развитие на световната архитектура.
Със строгата правилност на своите планове римските градове приличали на военни лагери. Те били пресечени от две улици ; до кръстовището се намирал центърът на града: форумът, храмовете, театъра. По протежение на правите като стрела улици се нижели редици огромни колони. За разлика от гръцките колони, римските не били свързани с опиращите до тях сгради, а образували самостоятелен ред. Над улиците се издигали огромни триумфални арки. Живеещият в такъв в римски град се чувствал винаги като войник на огромна армия и се напирал в състояние на постоянна бойна готовност.
Нов тип в римската архитектура, плод на целия начин на живот на императорския Рим, били триумфалните арки, издигани за ознаменуване тържественото влизане на някой победител. Те не служели като порти, издигали се едва няколко години след печелена победа, така че победителите, завръщащи се на бойните колесници в Рим, не могли още да минат през тях. Арките имали задача да напомнят на потомството за победата. Украсени и разкошни, арките, се различават коренно от сдържаните по форма и лишени от всякаква украса римски акведукти.
Самата арка образува каменен масив с широк дъговиден отвор по средата и напомня строителна схема на древните крепостни порти. Но тъй като този масив е различен съобразно класическия ордер, това до известна степен отслабва впечатлението за тежест, прави конструкцията съразмерна и ясна. Тук обаче ордерът е получил неизвестното за гърците гълкуване. Всъщност в постройката са налице два ордера: единият, върху който лежи полукръглата арка, се опира върху долния двустъпален цокъл; другият се състои от могъщи полуколони, стоящи върху висок подиум, и придава на цялата архитектура блясък и тържественост. Двата ордера се преплитат един с друг; корнизът на първия се слива с корниза на нишите. По този начин в архитектурата се въвежда ново начало, непонятно за гърците. А първи път в историята на архитектурната постройка се изгражда от съотношението на две системи. С това се подчертава чисто представителната роля на колоните и ордера.
Слабостта на римляните към внушителност и сила на въздействието се проявява при арката на Тит в огромния антаблеман и в атиката , на която е поставена каменна плоча с надпис. Резките сенки от корниза и пластичността на формите придават на архитектурните форми сила и напрежение. Въпреки всичко това арката на Тит се отличава със съразмерност на пропорциите си и с яснота на членението .

Римските театри, за разлика от гръцките, които били тясно свързани с природата, били предназначени за многолюдна и жадна за зрелища тълпа, служели за показни гладиаторски борби и състезания по юмручен бой; тук били хвърляни на зверовете християни и устройвали „морски сражения”. Тези зрелища нямали никаква връзка с мита и обреда и не пораждали възвишени художествени впечатления: главното им предназначение било да развличат и приковават вниманието на тълпата.
Със своите три етажа римският Колизеум се издигал насред града. Създаден на равен терен, откъснат от природната среда, той служел за забавление и удивление на римското население. Поразително е до каква степен Колизеумът е отговарял на поставените изисквания: сградата побирала петдесет хиляди зрителя, най- големия брой хора, който някога са могли едновременно да гледат едно и също зрелище; тя имала осемдесет изхода и това позволявало на зрителите в даден случай на природно бедствие да напуснат Колизеума за около пет минути.
Колизеумът от друга страна сам по себе си има своята особена красота и изразителност. Самата идея да се обкръжи огромното съоръжение с една единствена стена, да се оформи като цялостен, завършен обем, който да може да се обхване седи поглед от всички страни, намира израз класическата школа, едно своеобразно претворяване на уроците по гръцка класика. Вътре Колизеумът създава неотразимо впечатление c яснота и простота на формите
Отвън прави впечатление липсата на какъвто и да е център или акцент: три пояса арки върху високи колони и четвърти, може би добавен малко по- късно пояс, отговарят на вътрешното членение. Те наистина не съвпадат напълно с етажите, но все пак характеризират вътрешната структура на Колизеума и това оправдава съществуването им.
Хората често упреквали римските архитекти, че в Колизеума и в много други сгради, те са накърнили убедителността на наистина прекрасната конструкция с ненужни колони. Ала в Колизеума колоните са израз на живота в камъка. Като изпънати мускули, те повишават енергията на арките и създават напрегнат контраст между тъмните интерколюмнии и светлите стълбове. Разчленявайки стената, колоните внасят ред в постройката и я правят по- ясна и съразмерна.
Отвътре Колизеумът е лишен от всякаква украса , както се казва, многолюдната тълпа била достатъчна такава. За сметка на това, отвън обаче бил украсен със статуи, поставени в арките на двата му горни етажа и те сякаш пластично олицетворявали многолюдното население. Цялата арена трябвало да бъде израз на сдържана , но внушителна сила, затова и трите му открити етажа с техните аркади били увенчани с четвърти по- масивен, разчленен само от плоски цилиндри.

Пантеонът на отстъпва по значение от Колизеума. При строежа на тази сграда бил използван целият много вековен опит на римската архитектура: стените и са иззидани от два слоя тухли, споени с ломен пълнеж и хоросан; приложени са разтоварващи арки и облекчаващи стената ниши. Плавното впечатление от Пантеона е широкото му под куполно пространство, високо около 42 метра, и също толкова широко
Пантеонът служел за храм на всички богове. Само поради тази причина в центъра му не можела да бъде поставена статуята на един бог. Така се налагала необходимостта от пространствена ширина. Тук ясно проличава по- развитата в сравнение с гръцката форма на импресионалната римска религия. Наистина пространствената дълбочина получила развитие още в елинистичната епоха, ала тогава пространството било слаб оформяно и неограничено; то се маркирало с разположените в няколко плана фигури или колони.


Интериорът на Пантеона създава съвсем друго впечатление. Още с влизането в обема обзема чувство за необятност. Пред посетителя се простира съвършено празна зала, която по просторност не отстъпва на Колизеума, един свят, създаден от творческите усилия на архитектите. Над него величествен и спокоен като небосвода се извисява и сякаш се носи във въздуха огромен купол, през чиито кръгъл отвор прониква светлината, озаряваща съразмерно пространството.
Римските архитекти останали верни на привързаността си към ясната и обозрима форма. Вътре Пантеона се обгръща леко с един поглед. Отвън сградата образува цялостен цилиндричен обем: само в рамките на това единство можем да установим известно членение. Пред входа на масивната сграда се издига огромен потрик с висок триъгълен фронтон, който трябва да образува прехода към купола. Вътре стените се разчленяват отчетливо на три хоризонтали пояса. Долният е украсен с големи колони и пиластри, ограждащи нишите. Над него минава втори пояс от слепи прозорци с малки пиластри между тях и над всичко това се носи куполът, разделен на постепенно смаляващи се към върха касети. С отвесните си членения, кастите се свързват с пиластрите и колоните, а с хоризонталите си повтарят линиите на корнизите. Класическият ордер, включен в куполната композиция и е подложен на налягането на купола, е загубил тук първичния си характер. Но колкото да са малки колоната и човекът в сравнение с цялата сграда, тя на ги смазва с величавостта си.
Особената внушителност на Пантеона се крие и в просторната и цялостна архитектурна композиция. Всяка част от Пантеона се съпоставя непосредствено с целия си обем или с пространството на цялата сграда. Пантеонът е удивлявал с величавостта си поколения след това.

Към средата на 1ви век от н. ера нуждите на римския градски живот извиквали вече нов тип сгради, така наречените терми. Те представлявали колосален комплекс- малък град, с оградни стени. Обширността на ансамбъла отговаряла на различните предназначения на отделните съставящи го сгради. Този вид комплекс отговарял на най- различните потребности на древния римлянин, като се започне от физическа култура и се свърши с потребността от духовна храна, философски беседи и размишления в уединение.
Отвън термите нямали много привлекателен вид. Съществено било оформлението на интериорите. Разположението на отделните им помещения поразява със своята рационалност, ред и целесъобразност. Широките врати и многобройните входове и съблекални съответствали на големия им капацитет. Отоплителните уредби, нагряващи самите каменни настилки, давали възможност да се регулира топлината и студа в отделните помещения, разположени по реда на постепенно повишаване на температурата.
При цялото разнообразие на формите- триъгълници, квадрати, полукръгове, овали и пр., строителите на термите на Каракала неизменно ги подчинявали на симетрията и основната композиционна ос. Целия ансамбъл се увенчава от купола на калдария, който има далечна прилика с Пантеона. Редуването на различните помещения било съпроводено от смяната на светлините и цветовите ефекти. Стените били облицовани от мрамор- червен, розов, пурпурен и нежнозелен. Това тонално единство на интериора далеч не приличало на многоцветността на древногръцките сгради с ясно разграничени архитектурни елементи.
Сравним ли устройството и оформлението на римските терми от 3 век пр. н. ера с архитектурните паметници от републиканско време, като например Табулария, можем ясно да видим еволюцията на вкуса в римската архитектура. В ранните паметници преобладават строгите и ясни форми, с точни разчленения, плоскостта е подчертана. В по- късните постройки, формите стават по- богати, по- голяма роля играят светлинните контрасти и члененията са по-слабо подчертани.
В началото на 2 век, император Адриан си построил огромна вила в Тиволи. Той бил поклонник на гръцката култура и мечтаел да възроди Атина. Издигнал до стария град нов Адрианов град и се опитал да надмине Партенона с един колосален храм на Юпитер.

Римляните умеели да придадат отпечатък на сериозност дори на произведенията от приложното изкуство. Римското кресло, украсено със сфинксове, прави впечатление на истински трон. То е тежко, устойчиво, дори масивно. Крилатите зверове, сфинксовете, които били реалност за хората от Древния Изток и намерили място и в гръцкия мит, тук служат само за украшения, подобно на епитети и риторични обрати. По смисъл тези същества са алегории на властта и на силата. По форма се превръщат в съставни части на предмета, краката им служат за крачета на креслото, а красиво извитите има крака- за облегалка на ръцете. Тук за първи път в историята се появява т. нар. съзнателна стилизация.
Върху римските декоративни плочи, често се изобразява орел, символът на римското могъщество. В римските релефи, крилата му са придадени много правдоподобно, така, както разкошният венец и развяващите се от вятъра ленти. Но своеобразието на римския релеф е в това, че фигурите не са толкова свободни, понеже могат да се разглежда просто като изображение, но не са и толкова стилизирани, че да станат знак, емблема. Стремежът на тази декорация е да се запази живостта на изображението и заедно с това да му се придаде алегорично значение.
Римляните открай време били майстори на историческата проза: историческото чувство било в във висша степен присъщо за древноримския дух. Историческият релеф е изобретение на римляните. В релефите върху арката на Тит, са представени същите онези триумфи на императора, в чест на който била построена арката. В един от тях той потегля с бойна колесница, крилатата Виктория, алегоризира победата, с едничкия фантастичен елемент в това строго историческо изображение. В друг релеф на арката на Тит е представено пренасянето а ерусалимските трофеи, в това число на една от най- големите европейски светини- седемсвещника. Двата твърде изкусно изваяни релефа а тяхната градация на плановете имат подчертано картинен, живописен характер.
Римската държава се нуждаела от постоянна прослава на подвизите на римското оръжие и на държавническата мъдрост на управниците. Единствено за тази цел, историческите релефи красят римските триумфални арки. Стремежът да се опише нещо в подробности породил мисълта да се украси колосална колона с дълга лента, подобна на източен фриз или на папирусов свитък. Най- известното съоръжение от този тип е колоната на Траян. тя е тридесет метра висока, куха отвътре и е украсена с двадесет метров релеф с хиляди фигури.
В релефа се разказва за походите на император Траян срещу даките и битките му с тях. Стойността на тези релефи като исторически източник не подлежи на съмнение. В тях намираме правдиво и безпристрастно изображение на историческите събития.
Особено живо е изображението в релефа, представящ отбраната на римските кастели на Дунав срещу даките. Лесно разпознаваме римските легионери, които се защитават срещу нападащите дългобради варвари. Можем дори да различим голобрадия римски дезертьор в дакско облекло. Претрупването на плоскостта с фигури, с свързва с древноримската традиция и с асирийски прототипове. Ала историческият материал, който трябвало да се претвори в камък, бил толкова обширен, че трудно можело да се избегне впечатлението за монотонност и скука. Задачата да се даде художествен израз на едно историческо описание, да се обедини то в една завършена композиция, се оказала не по силите на скулпторите ; те не успели ясно да изтъкнат във всяка сцена най същественото. За разлика от релефите върху траяновата колона, тези на Адриан върху Константиновата арка, проличава ясно другата крайност на римската култура- подражателството и класицистичната сухота на композицията и изпълнението. най същественото. За разлика от релефите върху траяновата колона, тези на Адриан върху Константиновата арка, проличава ясно другата крайност на римската култура- подражателството и класицистичната сухота на композицията и изпълнението.
Най- хубавото от цялото римско наследство в скулптурата е, разбира се, портретът. Историческото чувство на римлянина, както и привързаността му към неподкупната истина, умението в ясна и лаконична форма да изразяват плодовете на зрелите си размисли и продължителни наблюдения- всичко това е намерило отражение в римския портрет. Неговите майстори наричали нещата с истинските им имена. Те са изобразили Клавдий с въз лукавата си усмивка, Нерон- с тежкия му поглед на престъпник, Вителий – с неговата шия на бик, подпухнала от тлъстина, Каракала- с мимиката му на свиреп злодей. Можем само да се учудваме, че деспотичните императори, които не търпели да им се противоречи в нищо, са позволявали на художниците да им казват така брутално истината в лицето. Очевидно в практиката на изкуството не била навлязла онази възвисяваща измама, към която то прибягнало по- късно. Художникът можел да сложи най- много на императорската глава венец или да я постави върху торса на древен бог; но когато му искали портрет, той не можел да не изобрази човека с цялата му отблъскваща грозота.
Забележителните римски портрети били съвременници на големите римски майстори на прозата: на Петроний Арбитер, който в своя „Сатирикон” облякъл в изящна форма разказа за галантните похождения на героите си: на Сенека, който безстрашно се опитвал да приложи заветите на гръцките мъдреци към ужасяващата действителност; на Тацит, който с твърд, спокоен глас разказвал за злодеянията на Нерон, скривайки под маската безстрастието дълбокото си вълнение: най- после и на римските сатирици Марциал и Ювенал, у който раболепието се редувало с безсрамна дързост, а присмехът им бил изпълнен с жлъч. В своите литературни портрети на римските цезари Светоний безмислостно разголвал уродливостта на римските владетели. За Клавдий той казвал: „В смеха му имаше нещо непристойно, още по- лош беше той в гнева си, когато устата му се изпълваше със слюнка, носът му течеше, езикът му се заплиташе, а главата му се тресеше”. Светоний не пощадил и добродушния Всепасиан:” Лицето му имаше израз на човек, който постоянно страда от лошо храносмилане”. Светоний рисувал по- скоро карикатури, отколкото портрети на римските владетели.
Римското портретно изкуство изминало дълъг път в своето развитие, което се изразило в промяната на целия външен вид на хората, на модата, на прическите, но преди вси1ко на замисъла и изпълнението, на самия стил на портрета. Портретите от републиканската епоха изтъквали нравствената сила на човека. Реализъм се проявява в портрета на Веспасиан, с напрегнатия поглед, в почти квадратната глава на Тит с неговото намръщено чело и в редица други портрети на частни лица от онова време.
Сред тях се открива и портрета на римлянин о т Неапол. Трезвата правдивост в изображението на този стар, много изпитал от живота човек се отстъпва на портретите от републиканската епоха. В портрета много точно са доложени умореният поглед и беглата усмивка върху тънките устни с малко отпуснати ъгли. Ала пък портрета притежава един по- зрял художествен замисъл, едно по- изразително изграждане на портретния образ. Ясно е че класическия период от времето на Август е оставил следи в римското изкуство. Той научил художниците да подчертават в лицето на човека същественото и на него да подчиняват второстепенното. Той научил римските майстори да търсят в лицата на своите съвременници черти на по- висша човечност.
Римският портрет по своята изработка е повече очертан и изрисуван, отколкото моделиран, както при древногръцкия портрет. Все пак художникът успява да изтъкне най- значимото – подредената върху челото кичури коса, енергично характеризирани са очите, носът е здраво поставен, устните- тънко откроени, а главата добре се свързва с бюста. В този портрет има чувство за мяра, непознато до тогава, но и непостигнато в по- късното римско изкуство. Но дори и в този зрял портрет липсва оная свежест и живост в изображението, онази човечност, която лъха от гръцките творби. От него лъха достолепие и скука, както от релефите на траяновата колона.
В началото на 2 век от н. ера се очертал нов поврат към класицизма. В маниерно стилизирани изображения римските скулптори се отрекли от традиционната си дарба на портретисти. Все пак възраждането на класическия вкус намерило отражение в редица римски портрети. Бръснатите лица и тяхната оголена мимика се сменят с благообразни лица с гъсти бради, напомнящи старите гръцки философи. В портретите на самия император скулпторите търсели спокойствие, достойнство и съсредоточеност, въпреки, че лицето на Адриан с неговия месест дълъг нос малко отговаряло на класическия идеал. Сега отново се засилило пластичното моделиране на лицето, обрамчено от подредените в правилни къдрици коси.
Подражанието на гръцките портрети не могло да доведе до възраждането на истинската класика, но повратът в тази посока се оказал плодотворен за по- късното развитие, особено по времето на последните Антонини- Антонин Пий и Марк Аврелий, и на Септетмий Север. За римската държава, вече разяждана от дълбоки вътрешни противоречия, настъпил още веднъж кратък щастлив период. Това не било време на големи събития и на1инания, но все пак сега се отделило повече внимание на вътрешния ред в страната, предприети били частни реформи и подобрения, развила се благотворителността.
Към края на 2 началото на 3 век в Рим се създават портрети, които носят отпечатъка на особена човечност. Някогашния суров реализъм на римския портрет се одухотворява, тънката моделировка и подчертаването на сянката обогатяват пластичното му въздействие. В главата на негър от Берлин спецификата на негърския тип личи ясно, но не е толкова силно подчертана, че да се накърни човешкото в образа. Къдравата коса и живият поглед са предадени с голямо майсторство. Струва ни се дори, че долавяме тъмният цвят на кожата. Същественото тук е обаче чувството за симпатия, което внушава изображението.
В течение на 3 век, римските портрети се одухотворяват още повече. Особено значение се придава на очите на тези замислени, уморени от преживяванията си хора. Погледите им са изпълнени с проникновена хуманност и доброта. Простият и ясен строеж на по- старите римски портрети се заменя с по- меката обработка на мрамора, която почти му отнема материалността. Скулпторите използват свредела, особено, когато трябва да се придаде коса или брада. Някой римски портрети о особено тези, създадени по времето на гръцка почва, се отличават с такава моделировка, каквато не била постигната чак до 17 век. В тези красиви , нежни лица, съвременният човек вижда духовният образ на хората от Късната античност, които понякога постъпвали като християни, макар и да не знаели нищо за Христос и Християнството. Късноримските майстори се домогнали до израза на хуманност, без да се откажат от началата на древногръцкия мироглед.
В противовес на това течение в много портрети от първата половина на 3 век отново се промъква старият римски реализъм. Този път той служи за възхвала на суровата войнишка сила на императори и пълководци, на тяхната зверска жестокост и свирепост. По това време е създаден известният портрет на Каракала, в който живописно, в духа на епохата на Антонините е предадено обраслото му, навъсено лице., белязано от конвулсиите на злобата. В мрачното и сурово лице на Филип Араб изразът на варварска жестокост не се смекчава дори от сянката на онова добродушие и чистосърдечие, които намираме в портретите от републиканския период. Може би самите хора от онова време са изисквали тези черти да бъдат изобразявани в скулптурата и са смятали тази жестокост за израз на мъжество и героизъм. Но поколенията могат да видят в това само открит порив към варварство. Този тип се среща дори в монетите, същия израз на сурова сила долавяме и в профила на император Диоклециан.

През 3 век настъпила криза в античния светоглед. Тя се изразявала в най- различни форми, но признаците й се проявили навсякъде. Хората започнали да се съмняват в самите себе си, разяждани от вътрешна тревога. Вече отдавна те се чувствали откъснати от държавата, отчуждили се от вярата на бащите. Но те били достатъчно укрепнали, за да се заемат със създаването на нов ред. Това пораждало инстинктивно влечение към нови, още непознати форми на светогледа. Религиозните търсения се развили до известна степен на почвата на някогашната стара римска традиция ; не случайно още Вергилий се домогвал към едно олицетворено божество., а неговият герой Еней, за разлика от героите на Омир, живеел постоянно обкръжен от чудеса и винаги готов за молитва.
Най- важна причина за новото религиозно движение бил Изтокът. От Египет дошла вярата в Серапис и Изида, от Мала Азия, култът за Великата майка, а от Иран- тайнствената религия за войнския бог Митра, почитан в тъмните пещери. Всички тези религии от далечните провинции на империята се стичали към Рими намирали добра почва. Сред тези култове имало и едно учение дошло от Палестина, за бога слязъл от небето, за да спаси човечеството от гибел. Привържениците на тази религия наричали своя бог „Спасител”, „Христос”. Те вярвали, че той доброволно е изтърпял смъртта, за да даде пример на хората и те да понасят теглата си. Тази религия имала много допирни точки с учението на римските стоици. Но тя се разпространила твърде бързо из пределите на империята и скоро изместила старото философско учение. Особено привлекателна за тях била идеята за спасението, от което силно се нуждаели тогавашните хора. Тези религии учели за тайнствената близост между бога и човека, внушавали мисълта за скорошно настъпване на страшния съд, на който и добри и лоши ще полу1чат възмездие, призовавали хората към пречистване и покаяние. В новото учение липсвала онази възвисяваща вяра в човека, с което живеело ранното антично общество, но в условията на разложение и разруха, то изглеждало на мнозина единствения изход. Тези религиозни тежнения се отразили и на късно римското изкуство. То е тъй сложно и многообразно в своите прояви , както през нито един друг период на античната култура. В него ясно се усеща разслояването на римското общество с разнородните му идеали.
В Рим още се строели дворци, императорски вили и терми, триумфални арки, прославящи земните владетели, докато тайните общества на привържениците на новото учение се събрали в тъмните и влажни подземни катакомби, които като широка подземна мрежа прорязвали подземния Рим. Отначало новата религия била равнодушна към изкуството и гледала на него като на рожба на езичеството. Но малко по малко хората започнали да пренасят в новата вяра старите езически навици. Християните пеели химни по мелодии на гладиаторски песни. Същите художници, които работели в богатите римски дворци, украсявали и стените на катакомбите. Тук можели да се видят пастирски сцени и изящни гирлянди. С простотата на формите си живописта в катакомбите напомняла най- често римска култова живопис, картинките по домашните алтари.
През втората половина на 3 век, живописците намерили в катакомбите своя художествен стил. По стените, оскъдно осветявани от малки лампички, се появили величествени фигури. Художниците си служели с езика на олицетворението : пастири сред овце, символизирали Спасителя сред неговата община; молещи се женски фигури с вдигнати нагоре ръце представлявали душите на умрелите; в тях имало още много тържественост, открай време присъща на римското изкуство. Но всичко наследено било претворявано в своеобразни форми. Никога още вълнението на жадуващата по висшето благо човешка душа не е било така ярко изразено, както в този жест на разперени ръце.
Късно елинистическите и римските художници постигнали големи успехи в пресъздаването на видимия свят. Сега тази видимост, правдивостта, предавана с помощта на свободно нахвърляни цветни петна, на допълнителните тонове и трептящ въздух, служела за изобразяването на някаква съкровена същност на света, на тайнствено откровение. Навсякъде в катакомбите могат да се видят неподвижни фигури, които се открояват на безцветния фон. Те приличат на безплътни сенки, всяка от тях е напълно обособена и от всички сякаш лъха гробовен хлад. В търсенето на алегорична изразителност в образите живописните техники на античните майстори скоро били забравени.
Катакомбената живопис характеризира само една страна на късното римско изкуство. Официалното изкуство през 4 век носело отпечатъка на сложно, многостранно развитие и добавило все по- широко разпространение особено след като християнството било признато за държавна религия. Новият светоглед проникнал постепенно и в императорското изкуство, но поставено в служба на държавата, самото християнство претърпяло коренна промяна. Освен това римското изкуство било повлияно от Изтока.
Портата на Трир и амфитеатърът в Оранж са разчленени хоризонтално на етажи- пояси като Колизеума и се отличават с хубавите си пропорции. Чисто римски арактер има и прекрасният горен етаж на зидарията. Но масивността, материалността е изразена толкова силно, че тези паметници напомнят по- скоро древно източни постройки, отколкото архитектурата на античната класика. Трябва впрочем да се отбележи, че в по- късните паметници на самия Рим, тази масивност се налага все повече; това се вижда ясно като се сравнят две римски арки.
В поразителен контраст това варваризиране на римската архитектура е едно друго направление, за което ни дава представа мавзолеят „Санта Констанца”. Тук е намерил най- ярък израз стремежът към одухотворяване на камъка, който е вдъхновявал и скулпторите от 3 век. Олекотяването на стената и играта на светлини и сенки лежат в основата на цялата архитектурната композиция. За разлика от Пантеона, мавзолеят „Санта Констанца” е изграден върху контраста между осветеното под куполно пространство и полутъмните галерии.
Светлината добива символично значение и става израз на вездесъщото одухотворяване. „И светлината в мрак свети, и мракът я не обзе”- се казва в първа глава на евангелието от Йоан. Светлинният контраст сближава основният замисъл с концепцията на египетските храмове, но там светинята е скрита в мрак, а тук е озарена от лъчите на светлината. Тази светлина не откроява материалния обем на предметите, както слънчевата светлина в гръцката архитектура; тя по- скоро ги разтваря и превръща колоните в прозряна, ажурена преграда. В конструкцията има черти на класическия ордер, но те не стоят единично, а на двойки; огромни импости ги свързват със стените, арките над тях образуват плътен ритмичен орнамент. Tтук колоните се различават повече от колоните на елинистическите паметници, отколкото от тези средновековни постройки.
Късно римското изобразително изкуство и особено релефът е твърде разновидно по характер. Тук може да се видят саркофази с бурно раздвижени и изразителни фигури, които се открояват ясно от стената в богата светлосянка. Наред с тях – особено релефите на Константиновата арка правят впечатление застиналите симетрични композиции, почти източните по характер плоски релефи с едва забележимата гравюра и къси, тромави фигури. Римските майстори от 4 век, упорито се опитвали да използват съвместно тези противоположности.
В една колосална глава- портрет на император Константин- спират внимание широко отворените очи, леко вдигнати нагоре, с ясно очертани зеници. Това не е същата одухотвореност, която виждаме в портретите на последните Антонини, но не е вече и свободната, многостранно развита личност от античната епоха. Пред нас няма живо лице, няма представен герой, а някаква огромна маска, един страшен идол, предмет на поклонение. Константин- това е човекът, чиито лични търсения и собствени тревоги са се превърнали в лична догма, във верую. Това е едновременно глава на църквата и земен владетел, подобие на древно източните деспотични владетели. Изисканата светлосянка от 2 век, отстъпва тук място на грубо материализиране на формите, каменната маска едва се оживява от моделировката на чертите.
Новите художествени идеи, въплътени в късно римските паметници, са намерили отражение и в естети1еските възгледи на Платон. Учението, че художникът трябва да подражава на природата, довело теорията на изкуството през Късната античност до задънена улица, заплашвало да унищожи творческото начало. Твърди се, че изкуството е съвършено, когато то изглежда като природата, а едно свое твърдение Плотин утвърждава, че художникът в своите творби изхожда от първоосновата на нещата, и го сравнява с твореца на целия видим свят.
Като рожба на епоха на прелом и търсения късно римското изкуство не е могло да бъде тъй съвършено, както изкуството на зрялата епоха. В късно римското изкуство понякога се забелязват признаци на истински упадък, на поквара и варваризиране на античното общество. Но то има особено значение поради това, че в него се набелязват чертите на една нова епоха, която се заражда по това време под многообразното въздействие на различните исторически сили и която е определила художественото развитие в цяла Западна Европа в продължение на едно хилядолетие.

Не само късно римското, но и цялото изкуство бледнее пред това на древна Гърция. Това признавали с горчивина дори образованите римляни от времето на златния век на римската култура. В древния Рим изкуството заемало по-скромно място, отколкото това в Гърция. Цялостта, единството на гръцкото творчество си оставали винаги чужди на склонните към еклектизъм римляни.
Римското изкуство е естествено продължение на гръцкото, като не е лесно да се прокара граница между двата вида изкуство. За Рим се оказало достойна задача наследена от гърците, да строят големи градове, задоволяващи нуждите на много хора, инженерните строежи, развитието на портретното изкуство и на историческия релеф- всичко това било един прелом. Освен това римското изкуство получило по- широко разпространение както сред римското население, така и сред пръснатите по цялото Средиземноморие колонии. Под натиска на варварството римското изкуство било върнато назад в развитието си, но все пак наследството му се запазило. Средновековието и дори новото време, като се започне от Възраждането и се стигне до 18 век, дължат на Рим всичко онова, което знаят за Гърция.
С много от своите художествени постижения древният Рим станал предвестник на Средновековието и на новото време; от друга страна, през средните векове, особено в Италия и Византия, могат да се открият много преживелици от Античността.
Обгръщайки един поглед назад към Античността, можем да кажем, че духовният облик на античният човек се е определил от следното: у него преобладавало разумното начало над волевите пориви, стремежът към покой и устойчивост над влечението към движение. Човекът от новото време е развил преди всичко действеното начало у себе си, активното отношение към света, навика да се представя света в неговата променливост и в процес на възникване, потребността от лична изява и от изразяване на най- съкровеното си в изкуството.

[detelina101]

1.4. ДРЕВЕН Рим
Обща характеристика
Древноримската империя в периоди на разцвет владеела целия Средиземно-морски басейн. Нейните граници се разпростирали на север до Британските острови и на юг до Египет и Двуречието.
Природогеографските условия в тази огромна империя били най-разнообраз¬ни и включвали почти цялата гама от земни климати.
Историята на Древния Рим,, която продължила дванадесет века е прието да се дели на три периода, както следват:
- Период на Царете (753-510 г. пр.н.е.);
- Период на Републиката (510-27 г.,пр.н.е.); |-
- Период на Империята (27 г. пр.н.е. - 476 г. от н.е.).
Началото на римската държава се свързва с легендарния цар Ромул, който по¬ставил основите на града на Палатинския хълм. Този град е известен в историята като "Квадратния Рим". След това при цар Септимий Север територията на Рим била раз¬ширена, като в нея се включил и Капитолийският хълм. Градските стени нееднократно били преустроявани, но в общи линии се запазили чак до периода на републиката, ко¬гато били издигнати нови.
Първоначално държавното устройство на Рим носило родово-общинен характер. Пълноправните граждани на Рим се деляли на родове, които били обединени в курии и племена, наречени трибии. Населението извън тази родова организация се наричали плебеи. Народните събрания, наричани комиции се провеждали по куриите и в тях участвали само патрициите. Освен това съществувал и сенат, който заедно сьс събра¬нията на куриите ограничавали властта на царете.
Постепенно патрициите се превръщат в господстваща класа, която владеела зе¬мята и робите, а плебеите стават дребни собственици и занаятчии.
След изгонването на последния цар Тарквиний Горди в Рим бил установен ре¬публикански режим, като властта се упражнявала от двама ежегодно избирани консули.
През целия период на републиката Рим водил войни за завладяване на Южна Италия.
През следващия период на развитие Древният Рим от малка държава-град се превърнал в огромна империя. Това станало след като в т.нар. Пунически войни бил разрушен Картаген, който «о това време бил мощна колониална държава, владееща голяма част от Средиземноморския басейн.
По време на трите основни Пунически войни Рим завладял Сицилия, Корейка и Сардиния (264-241 г. пр.н.е.), Мспания (218-201 г. пр.н.е.) и накрая самия Картаген (149-146 г. пр.н.е.).
По време на Пуническите войни била изградена система от сухоземни пътища, означавани със специални пътни стълбове - милиарии, като началният стълб бил разположен на Капитолийския хълм. От тук идва пословицата "Всички пътища водят за
Рим". -?
Пътищата били изграждани с основа от специфичен разтвор, наречен римски бе¬тон и покритие от каменни плочи. Над реките се строили мостове. По пътищата на раз¬стояние еднодневен преход били изграждани градове по схемата на римските военни лагери.
Историкът Полибий ни е оставил подробно описание на древноримския походен военен лагер. Той бил разполаган на равно, или подравнено място и имал строго пра¬воъгълна форма, близка до квадрат, ориентирана точно по световните посоки.
В центъра се разполагал преторият (седалище на консула), който бил главноко¬мандуващ на лагера. Пред него в посока изток-запад преминавала главната улица с ширина 100 римски фута (около 30 м.), а в посока север-юг била трасирана улицата на претория с ширина 50 фута или 15 м. Двете основни улици завършвали в съответните четири входа в лагера. Допълнителни второстепенни улици, прокарани перпендикуляр¬но и успоредно на главните разчленявали територита на лагера на равни парцели, в които по определен ред се разполагали палатките на римските войници и на съюзниците.
Схемата на римския военен лагер била пренесена и при изграждане на градо¬вете, които получили правилна правоъгълна форма, ориентирана по световните посоки с две главни взаимно перпендикулярни главни улици, наречени кардо (север-юг) и де-куманус (изток-запад). Тяхната пресечна точка се оформявала с четири колони, наре¬чени тетрапилони. Непосредствено до тетрапилоните се изграждал площад, който тук се наричал форум. Второстепенната улична мрежа се провеждала съответно успоредно и перпендикулярно на главните улици.
Последното столетие на Римската република било наситено с големи политичес¬ки събития (въстания на робите, селски вълнения, бунтове на поробените народи), кои¬то заедно с изтощителните войни разклатили устоите на държавата. След дълголетна гражданска война в края на I век пр.н.е. Октавиан Август взема цялата военна власт (империум) и получава правото да се нарича император, с което започва треният пе¬риод от историята на Древния Рим.
Епохата на Август била най-плодотворната за науката и изкуството в римската история. Докато в епохата на царете и републиката римското изкуство се развивало под силното влияние на гръцкото по времето на Август се завършил процесът на фор¬миране на самобитна римска култура и изкуство. Това е епохата, в която Страбон на¬писва своята многотомна "География". Поетите Виргилий, Хораций и Овидий създават своите безсмъртни произведения. Появява се и първият теоретичен труд, посветен на архитектурата и градоустройството. Това са "Десетте книги за архитектурата", със¬тавени от Марк Витрувий Полион. В книга първа, глава четвърта Витрувий'форму¬лира основните изисквания при избор на терен за изграждане на град: благоприятни климатически и топографски условия, наличие на чиста питейна вода, на система от добри пътища за пренасяне на стоки, плодородна селска околност за изхранване на на¬селението. Той дава редица указания за трасиране на градските стени, за провеждане на уличната мрежа, за разположението на площадите й др.
Разцветът на Римската империя настъпил през второто столетие на н.е., когато се установил траен мир, развила се търговията между многобройните римски провин¬ции, открити били нови морски пътища. Рим се превърнал в най-голям световен цен¬тър, където се стичали хора и стоки от всички страни.Населението на града достигнало един милион. Неговият социален и етнически състав бил твърде богат. Най-високо в социалната стълбица били сенаторите, които били потомци на знатни фамилии или висши чиновници, военоначалшши, шлаш юмспладслци и др. В съсловието на пле¬беите влизали занаятчиите, търговците и I рилските бедняци. Робите в Рим принадлежа¬ли на техните собственици, но имало и роби на служба на държавата, както и роби-за-наятчии, които се ползували с известни мрапа.
В Рим живеели и многобройни чужденци, т. нар. пелегрини, които били свобод¬ни, но нямали никакви права.
Голяма част от населението на града живеело за сметка на държавата, като полу¬чавало храна от специални пунктове. Второто средство за отвличане на вниманието на народа от въстания били зрелищата, които се устройвали в стадионите, амфитеатрите, термите и колизеума. Така се появила древноримската пословица за ""хляба и зрелищата".
Увеличеният брой на населението на Рим се отразил на жилищното застрояване. Появила се многоетажната и многосемейна жилищна сграда - "иксула". Известно е, че в края на I в. от н.е. в Рим имало 46602 инсули, които били класифицирани в няколко типа за ио-богати и по-бедни граждани. Плътно застроените градски квартали с тесни улици способствали за възникването на заразни болести и разпространението на мно¬гобройни пожари.
Разцветът на Римската империя не бил вечен. В III век на н.е. ставало все по-очевидно, че робският труд, на който се крепяла нейната икономика вече не бил ефек¬тивен. За големите земевладелци станало по-изгодно да дават под аренда земята си на дребни производители. Те напуснали градовете и отишли да живеят в замъци, разпо¬ложени в центровете на техните владения. Започнал процес на натурализация на ико¬номиката и упадък на градската търговия и занаяти. Това довело да отслабване на връзките между Рим и неговите колониални владения, които се стремили към иконо¬мическа и политическа независимост. Така се стига до разпадането на Римската импе¬рия на западна и източна части в 395 г. от н.е.
Източната част под името Византия продължила съществуванието си още 1000 г., докато западната паднала под ударите на варварите през 476 г. на н.е.
Видове градове и тяхната обща планова структура
Освен столицата римляните изграждали фадове-крепости, разположени по гра¬ниците на огромната империя, градове - административни центрове на многобройните поробени провинции, курортни градове, чието разположение най-често се свързвало с наличието на минерални извори. В много случаи пограничните градове след премест¬ването на фаниците се превръщали в административни и тьрговско-занаятчийски цен¬трове. Римските градове се разполагали на нови места, като предварително изравня¬вали телена и след това трасирали техните граници, улична мрежа, главните общест¬вени сграш и т.н. За тази цел те развили на много високо ниво земемерството. Извест¬ни римски учени земемери са били Фронтин и Гигин.
Освен лови римляните запазили и продължили да изграждат древногръцките градове. В това сгщошение много ползотворна била епохата на император Август, кой¬то бил известен по-итател на древно-гръцката култура. Той довършил храма на Зевс в Атина, благоустроил «гората и подновил крепостните стени.
Римляните строги и пристанищни фадове, като Остил, която била пристанище на Рим. По-голямата част от пристанищните фадове, обаче, римляните наследили от гърците.
Типични примери на лагерни градове, добре запазени и проучени са разполо¬жените в Северна Африка Ламбезис и Тимгат.
Ламбезис, основан във II в. от н.е. имал правоъгълна форма с размери 200 на 500 м., ориентирана точно по световните посоки. Улицата декуманус максимус с ши¬рина 15 м. пресичала града в посока изток-запад, като завършвала в източната и запад¬ната порти на града. Перпендикулярно на нея била прокарана другата главна улица -кардо, оформена с колонада от двете п страни. Тя започвала от южния вход в града и завършвала в претория и разположения пред него форум. Пресечката на кардото с де-кумануса била оформена с тетрапшюн с внушителните размери 30.6 м. на 22.3 м. и височина 15 м. Той служил за своеобразни пропилей към форума.
В южната част на града били разположени казармите за войниците, магазини, складове и конюшни, а северната била предназначена за жилища на военоначалниците.
Тимгад бил основан от император Траян в 100 г. на н.е. за ветераните от войни¬те. Той имал размери 330/350 м. и форма близка до квадрат. Главната улица дскума1гус максимус свъзвала града с пътя към град Ламбезис. Тя имала ширина 15 м., която била разделена на платно и тротоари, покрити с колонада. В западния край на декуманус максимус била издигната триумфална арка в чест на император Траян. Напречната главна улица кардо максимус започвала от северната порта и водела към центъра на града с форума, който имал правоъгълна форма с размери 43/50 м. и оформен с коло¬нада, зад която били разположени различни обществени сгради. Вън от градските сте¬ни още по времето на Траян били изградени терми, пазар и капитолий - храм посветен на трите главни римски богини: Юпитер, Юнона и Минерва.
Най-типичен курортен римски град бил Помпей. Той е разположен на брега на Неаполитанския залив в подножието на вулкана Везувий. Основан е от местното ита-лийско население към VI в пр.н.е. В 89 г. пр.н.е. той става римска колония.
Градът имал неправилна форма, съобразена с релефа на терена. В него се влиза¬ло през 8 порти, които давали начало на четири главни улици. Върху пресечката на две от тях бил разположен форум с правилна издължена правоъгълна форма с размери 33/117 м. В неговата тясна северна страна бил разположен храмът на Юпитер. Дългата ос на форума визуално била насочена към Везувий.
Помпей бил затрупан с лава и пепел при изригването на вулкана Везувий през
79 г. от н.е. Ето защо се счита, че той отразява първоначалната епоха на гръцко влия¬
ние в изграждането на градовете в Римската империя, което лесно може да се забележи
в неговата неправилна форма, отчитаща релефа на терена, форума с храма на Юпитер,
който много напомнял на решението на агората в Асос, отношението към околната
среда и др. ,
Типични търговски градове били Палмира и Гераса, разположени в Мапа Азия на главния търговски път, свързващ Европа със страните на Изтока. Интересен е пла¬нът на Гераса с добре изградените главни улици, кръгли и елипсовидни площади, оформени с колонади и тетрапилони.
Главни улици и площади '
Римляните взели от гърците правоъгълната улична мрежа, като я диференци¬рали, подчертавайки две главни улици - кардо и декуманус. Те въвели за пръв път а историята на градоустройството разделянето на уличното пространство на платно за движение на колесниците и тротоари за пешеходците. Платното било изградено с голе¬ми каменни плочи, диагонално наредени по отношение на оста на улицата. Нещо пове¬че - те оформили тротоарите с колонади и ги покрили за да предпазват пешеходците от дъжд и силно слънце. Пресичането на главните улици било подчертано с т.нар. тетра-пилони. Освен това римляните измислили триумфалните арки, с които още повече обо¬гатили архитектурно-художественото оформление на улиците.
В първите периоди от развитието на римската култура форумите копирали древногръцките агори. Такъв е случаят с форума в Помпей.
По-късно през епохата на императорите римските архитекти се откъснали от гръцкото влияние и създали оригинални самобитни композиции на площади. Такива били императорските форуми в Рим, най-известният от които е форумът на Траян, по¬строен от архитект Аполодор от Дамаск в чест на победата над даките.
Форумът на Траян представлявал сложна система от открити и покрити пространства композирани по една ос на симетрия с дължина 300 м. Начало то на ком¬позицията било поставено с триумфална арка, през която се влизало в главното пло-шадно пространство с размери 90/120 м. То било фланкирано с галерии от двете на¬длъжни страни и полукръгли екседри. В центъра на площада била разположена кон¬ната статуя на Траян. Напречно на надлъжната композициозна ос на площада е ситуи-рана базилика Улпия, зад която в средата на малък двор, заграден от сградите на импе¬раторската библиотека била издигната прочутата Траянова колона. Върху нея били изписани дакийските походи на императора. Композицията на форума завършвала в храма на Траян. Не може да не отчетем, че тази сложна и богата осова композиция на редуване на открити и покрити пространства напомняла на храмовите комплекси на Древния Изток. Съществената разлика се състояла в паметника на Траян, който за пръв път в историята на градоустройството се появява в средата на площада. Около 500 г. по-късно един друг гений отново разполага паметник в средата на площад, Това е Микел Анджело, който поставя конната статуя на Марк Аврелий в средата на Капито-лийския площад в Рим. Ще отбележим, че Микел Анджело не е познавал форума на Траян, защото той е изследван едва през XX век. Поставяйки си сходни художествени задачи той стигнал до същото решение.
Императорските форуми в Рим, грандиозният Колизей, големите комплекси на термите, пантеона и мавзолея на Адриан свидетелствуват, че в периода на импера¬торите римското градоустройство и архитектура изоставило човешкия мащаб на гръц¬ките градове и възприело гигантизма и колосалните мащаби на градовете на Древния Изток.
Градоустройственото наследство на римляните поставило основите на евро¬пейската градска култура. Не е случайно, че възраждането на античните традиции през ХУ-ХУ1 век станала най-напред в Италия, където имало най-много паметници на рим¬ското градостроително изкуство.Те станали праобраз на европейския ренесанс, барок и класицизъм.

[helpus]

БЛАГОДАРЯЯЯ, ЗЛАТНА СИ :smt003 :mrgreen: :smt008