PDA

View Full Version : ЛИС



LadyL
05-06-2009, 20:30
Здравейте. Имам класна и ми трябват следните теми :

1. ,,Проглас към евангелието " - вдъхновен химн на славянското писмено слово ЛИС
2. Образът на светеца в ,,Пространното житие на св.Кирил" ЛИС

Мерси Предварително :)

pifiella
05-07-2009, 17:15
“Проглас към Евангелието” е старобългарска творба,прогласила чрез слово светлия “глас” на Бога, звучащ в духа и мисълта на българина.
Произведението е плод на ораторски замисъл, реализиран в стихове.Риторичният диспут м/у творец и слушателска аудитория е худ. Двигател в развитието на поетическото действие.
Творецът огласява чрез светлината на своето слово желанието си да открие гласа на христ. Вяра, отразен в библейските текстове на Новия завет, и се обръща към Евангелието.В худ. Пространство на четирите евангелски разказа за живота и деянията на Сина Божи, написани от Матей, Марко, Лука и Йоан, е събрана светлината на Христовото слово за човека и неговото добро.
Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на човешкия род, затова и Евангелието, прогласило светлината на Христов. Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръст. Слав. Народ.Човекът търси “гласа” на Бога.Открива го в “поле” от светлина, материализирана в звука на библейските пророчески слова:
Както пророците са предрекли,
Христос иде да събере народите,
Защото е светлина на целия тоя свят.
Пронизани от светлината на Христов. Слово, човешките духовни сетива се изпълват със светлия “глас” на Бога, който звучи с пророческа увереност в повелителната риторика на творческото послание:
А те казаха:Слепите ще прогледнат,глухите....позна т Бога, както трябва.
“Гласът”на божествената истина е ново знание за човека.Той открива светлина и в дълбините на своя дух.Става част от светлината, нейно духовно въплъщение .Човешката мисъл “чува” “гласа” на Бога, превръща го в светлина, за да спаси от тление и мрак красотата на човешкия духовен свят.И творецът оглася духовното пространство на човеш. Съзнание с “гласа” на словото-светлина, на словото-спасение:
Заради това слушайте, всички славяни,...за онези души, които го приемат.
Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е и път към Бога.Преведникът и грешникът откриват божия дар-словото-в просветлените дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава “безброя грехове” и благославя красотата на духа, “вслушал” се в “прогласената” светлина на човешкия ум.Мисълта “чува” “гласа” на Бога,а той “идва” от човека, излива се като “светлина на ццелия свят” в словото, което “оглася” човешките души.Тоест,”гласът” на Бога е “глас” на мисълта.”Огласеното” духовно битие на мисълта е словото.То е светлина и мрак, грях и святост.To e самият човек,но и “прогласена” среща м/у земно и божествено.
Словото е в човека.То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не “чува” слетите, единни “гласове” на земно и божествено. Заслушан в “тъмнината” на човешката “сляпа” душа, творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина “звука” на прииждаща светлина.И той търси “гласа” на човешката мисъл със светлината на призивните слова:
Слушайте сега с целия си ум,...защото от Бога дойде. Заглавието пряко насочва към изповедната съ6ност на произведението-то е оригин. Молитва, но идейното му съдуржание го разкрива като светска творба.Това не е молитва, предназначена за култово изпълнение в храм, нито за лично спасение.Измоленият от Бога дар:”да ме лъхне с пламенното слово”, е за всеобщо духовно преуспяване:
Ето в прави пътда тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречистаЧ
Знам, законът…дар въздържан.
Затова лирич. Г-й, идентичен с автора, се обръща към христ. Бог-Творед, използвайки разширено обръщение:
Аз се богу моля с тия думи:
Боже,светотворче,що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!
През 9в. Христ. Вяра току-що е приета,но в съзнанието на прабългари и славяни все още не са мъртви езическите богове, затова умението да се проповядва християнството с пламенно слово може да бъде постигнато само чрез Свети Дух в сърцето-едно от трите лица на единния Бог: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.
Не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване се моли авторът:
Ето в прави път да тръгнем всички
Живи и твойта заповед пречиста!
“Евангелският дар възжаждан”, от който се нуждае слав. Племе, са мъдростта и знанието, вярата и добродетелта.За всичко това моли Бога старобълг. Книжовник, уверен, че това ще донесе слава и величие на народа му.Своята увереност той обобщава в поетичната метафора:
Литна днес и слав. Племе
Милостта на кръстта твой да търси...
В следващите стихове молитвата добива силно изразен личен характер.Молителят е застанал в смирена молитвена поза.Той моли за “мощно слово”, което е и мъдрост, и сила.То му е необходимо, за да просвети народа и така да му помогне да се спаси.В духовния свят на героя словото-светлина се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата:
Упази ме ти от горда злоба
Фараонска...
Не на злоба, а на истинска братска обич иска да научи хората лирическият г-й на “азб мол”: Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани”.
Искреността на личната молба за даряване на вдъхновено и мъдро слово се потвърждава от ритуално вдигнатите ръце към небето9така някога Мойсей измолва боживето благоволение за евреите)”
Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.
Със споделеното желание едновременно се славослови Бог и се обосновава очаквано сбъдване,тъй като просителят е достоен за това дело.
Личната молба се повтаря в разширен план:
...дай ми херувимска сила шестокрила,
царю на царете!
Херувимите и шестокрилите серафими са висши небесни същества, които са най-близко до Бога.към тяхната чистота на ума, към несравнимата им сила се стреми старобълг. Книжовник, за да преодолее началната си словесна немощ и да заживее с вдъхновената радост, че е учител по вяра.Служейки на този идеал, той следва примера на първоучителите:
...Да опиша
чудесата твои вдъхновено...юни начертаха...
Дълбоко е личното преклонение пред създателите на слав. Азбука К и М.Пътят е твърдо набелязан, а целта-велика:
...Да направя янсно твойто слово за народа!
Преди заключителната славословна формула,прозвучава решимостта на “новия народ”, на новите християни-славяните,на млади и стари да се просвещават на свой език.С тази пламенна любов към славянската писменост “азб мол” се родее с идейния патос на “Проглас към Евангелието” на Конс-Кирил Философ и “За буквите” на Черноризец храбър-творби на 1вото поколение старобълг. Писатели.


Словото ражда слово, светлината-светлина, а творец и народ “чуват” “гласовете” на единната си мисъл за Бога.Словото зазвучава в човека и неговата душа.Той “чува” светлия “глас” на своя ум.Открива Бога в себе си,намира път към духовната вселена на своя АЗ.Човекът е в словото и то е в него:
Словото, което кърми човешките души,...което подготвя да познаем Бога.
Двете анафори, глаголната-слушайте!, и именната-Словото!, ясно определят вътрешните условни проекции в движението на поетическото действие, внушаващо, че в светлинатта на словото се срещат “гласовете” на Бога и на човешкия ум.
Срещнали се в света на словото, творец и слушателска аудитория търсят доказателства за истинността на божественото, отразено в светлината на земната мисъл.С новите си духовни сетива хората “чуват” “гласа” на Бога и виждат светлината на словото мъ във всичко земно.Това е новото духовно знание, откриващо пътя към рая и Ада, които са в човека, както и “гласът” на Бога е в него и в неговото слово.
Словото е светлина и път към божественото чрез “прогласената” мисъл на земното.Тя е светлина и духовно прозрение:
Както без светлина не ще има радост за окото,...закона, който открива божия рай.
Но мисълта, сътворена от дух и светлина, оставя материална следа чрез “гласа” на словото, което е тъмен звук, произнесен на чужд език, и светъл-камбанен звън-прогласен в душата с езика на родовия дух и памет.Тогава словото “прогласява” новата вяра, “гласът” на божественото зазвучава на роден език, “оглася” душата.Тя се изпълва със светлина и словото полита към идните поколения чрез “божия дъжд на буквите”:
И свети Павел,учейки, рече:
“Когато въздавам богу своята молитва,... неразбрани думи.
...
...тая права вяра
която е като семето,...да израсте по-добре божия плод.
“Гласът” на Бога “звучи” в просветлената, “огласена” с ново духовно значение и светлина, душа на слав.род, открила чрез словото на роден език “гласа” на изтината и пътя към силата и слабостта на човека и неговия мисловен, земен свят.
“Проглас към Ев.” Е път към човешкото знание,мъдрост и сила.То “прогласява” библейската истина за единните “гласове” на човешко и божествено в красивия свят на словото, което звучи с евангелски “глас” във финалното 4стишие:Голи са без книги всички народи,...и готови са за плена на вечната мъка...



За личността на Константин Кирил Философ можем да съдим предимно от творбите, посветени на него,в които откриваме явна смесица от достоверни факти и легендарни разкази в стила на популярните тогава жанрове като житие и похвално слово. Сред най-авторитетните творби в тази област на литературата е Пространното житие на Кирил.

Житието на свети Кирил възниква скоро след неговата смърт/869г/. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му. Затова в него се припомнят онези моменти от земния път на Константин Кирил -Философ, които внушават мисълта, че той е пратен от Бога,а създаването на славянските книги е резултат на Божие вдъхновение.

Житейският му образ е апостолски тип.Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния, свързани с богатата политическа, духовническа и писателска дейност на Константин Философ. Самият той е носел чертите на идеалния тип за своята епоха.

Повествованието в житието следва хронологическия разказ за жизнения път на агиогероя от момента на неговото раждане до часа на неговия земен край. Спазено е изискването за съответствие между земно и Божествено. Житийния герой е показан като подобен на библейски персонаж.

Житието представя Константин Философ като олицетворение на божествения стремеж към знание у човека. Благодарение на силната си чиста вяра в Бога, той с лекота усвоява всяко учение. Още от ранната си детска възраст Константин Философ бяга от житейските съблазни и се стреми към духовно въздигане. “От днес ще поема друг път,който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот...”. Неговата висша цел е, както се казва в житието “вместо земното, да придобия небесното”. Образът се изгражда като образец на подражание, необходим на съвременниците. Във всяко едно начинание той се ръководи от чисти помисли,посветени на делото и Бога.

Младият Константин получава задълбочени познания в различни области на науката в прочутата Магнаурска школа. Особено впечатляващи са успехите му по философия, заради които по-късно, когато е преподавател в същата школа получва титлата философ. Със силата на своето убедително слово и знания още съвсем млад, той влиза в спор със сваления патриарх Анис за иконоборството и го побеждава. Героят на житието постепенно става олицетворение на неутолимия стремеж към овладяване на нови духовни пространства.Чистата му и искрена вяра в Бога му отваря вратите на познанието и го подготвя за по-нататъшните му изяви.

По повеля на Визамтийския император, Константин Кирил Философ като един от най-образованите хора в своето съвремие е изпратен при сарацините и хазарите с определена мисия - да ги убеди в превъзходството на християнската вяра и да даде отговор на важни нравствено-философски въпроси. В тази мисия,той още веднъж показва своите невероятни познания, сразявайки враждебните нападки на съперниците си в спора. Чрез мъдри сентенции и цитати от Библията или пък алегорични разкази и примери от книгите на самите друговерци, Кирил достойно излиза от сложните ситуации. По този начин доказва,че знанието е сила и светлина за духа, която води човека към съвършенство.

В повествованието е подчертан силният ум на великия и свят мъж Константин Философ, както и способността му да намира най-точните аргументи във всеки спор за доказване правата идея. На моравската мисия на Кирил, заради която той с божието просветление създава съвършено нова азбука, предназначена за славяните в Европа,на техния роден език, се отделя най-голямо внимание в житието. Чрез тази азбука Константин Кирил Философ превежда свещените текстове на този език и съчинява оригинални творби. С естествено пристрастие, славянският първоучител сразява противниците си, доказвайки пълната несъстоятелност на твърденията им, защитавайки правото на славянската азбука да съществува наред с признатите до тогава - еврейска, гръцка и латинска. Богатият му опит в диспутите и изключителните му познания по теология, изкусното му ораторско майсторство му помагат да намери най-убедителните аргументи. Силно въздействие имат думите:” Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички,също тъй слънцето не свети ли еднакво за всички...” Според него до Божията благодат на знанието право на достъп имат всички хора, а това би било най-добре да става на разбираем език. Моравската мисия на Кирил завършва в Рим с освещаването на славянските книги от папата, с което се признава официално, правото им на съществуване. Сразяването на “триезичниците” е тържество над една враждебна догма за пряко действие на духовната сила към човешката душа по пътя към светлината. Житиеписецът образно казва,че светецът е изсякъл тръните на заблуждението и ги е изгорил с огъня на словото.

Смъртта на светия мъж, отхвърлил суетата на този живот, светеца и философа Константин се възприема от римляните като божествен знак, за това те го погребват в църквата на светеца, чиито мощи той е донесъл в Рим-Свети Климент Охридски.

В Пространното житие на Кирил присъства светът на средновековния човек, който е ценностно раздвоен. От едната страна е земният, преходния живот,в който човекът е в плен на грижи и изкушения, дело на дявола. От другата страна е истинският живот, този, който е посветен на Бога. Този специфичен образ на света е очертан в творбата чрез личността на светеца, който е образец на праведен живот и чиято духовна същност е изразена най-точно чрез молитвата.

Новосъздадената азбука изгражда единност между земното и небесното пространство и приближава славянския род до Бога, като му дава възможност чрез нея да се приобщи към Божията мъдрост.

Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието, което всъщност е светлина на духа и смисъл на земния живот на човека. Заедно с житието на Методий, двете творби слагат началото на старобългарската литература и същевременно откриват пътя за духовния просперитет на целия славянски род.
Дано съм ти помагнала..... :)