Помощ! Трябва ми съчинение разсъждение на тема: Трудът и човекът в "По жътва". Съчинението ми трябва за понеделник /11.05.2009/. Благодаря предварително. :)
pifiella
05-07-2009, 16:20
Според литературния криhttp://www.teenproblem.net/forumтик Петър Пондев: „Когато Елин Пелин изобразява труhttp://www.teenproblem.net/forumда на селянина, ние имаме чувството, че пиhttp://www.teenproblem.net/forumсателят ни въвежда в светилището на живота - там, където човек с двете си ръце извършва обредите на миросътворението.”
В известния Елин-Пелинов разказ „По жътhttp://www.teenproblem.net/forumва” художествен фон за разгръщане на основното събитие е красивата българска приhttp://www.teenproblem.net/forumрода. Пред погледа на читателя се изправя безкрайният хоризонт на равното Софийско поле, където „кипи” неуморен труд при прибиране на реколтата. Настроението на работливите селяни е празнично. Усилията им са богато възнаградени. Радост изпълва душите на „морните работници” ; „От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори.”
Най-голямата ценност за българския селяhttp://www.teenproblem.net/forumнин са неговите „златни ниви” - обещание за богата жътва, вдъхновение и надежда за по-добър живот. Израснал на село, писателят добре познава неразривната връзка между земята и полските труженици.
Още от самото начало на разказа се загатва за нещо тревожно, въпреки обзелото хората радостно настроение. Епитетът в словоhttp://www.teenproblem.net/forumсъчетанието „усилна жътва” изпълва читатеhttp://www.teenproblem.net/forumля с безпокойство. Лятната горещина е предhttp://www.teenproblem.net/forumставена като „страшна жега”. Метафоричниhttp://www.teenproblem.net/forumят израз: „свило се е синьо небе и сипе огън и жар”, засилва усещането за тревога. „Адска мараня” трепери над полето, а небето се изhttp://www.teenproblem.net/forumдига високо и „сипе огън и жар", само птиците могат да отлетят до „хладните усои”.
Постепенно се внушава предчувствието за нещо страшно: „полето аха ще пламне в поhttp://www.teenproblem.net/forumжар". Слънцето е „огнено и немилостиво”, жегата е непоносима. Труден и напрегнат е жиhttp://www.teenproblem.net/forumвотът на селянина, но той работи без почивhttp://www.teenproblem.net/forumка, до последни сили: „Пот се сипе от челаhttp://www.teenproblem.net/forumта, душата без сила остава, няма почивка. Узhttp://www.teenproblem.net/forumрялото жито не чака... ” Богатата реколта трябва да се прибере, а тази мисъл изпълва стоhttp://www.teenproblem.net/forumпаните на земята със сили и благодарност. Обнадеждени, те работят неуморно: „Бог ни помага! Нека работим, нека работим! ” Кратките възклицателни възгласи звучат като блаhttp://www.teenproblem.net/forumгодарност за Божията щедрост и като обещание пред Бога, че с ново усилие ще успеят да съберат богатите плодове на своя труд.
Душата на селянина изживява своя светъл празник. В „усилното време, под адския слънчев пек”, „над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благоhttp://www.teenproblem.net/forumдарствени молитви”. Чрез песните хората обhttp://www.teenproblem.net/forumщуват помежду си, трудът им става по-лек, укрепва надеждата им. В тази „песен млада, волна, широка като полето” звучат посланияhttp://www.teenproblem.net/forumта на любовта.
Пенкиният глас достига до левент Никола, който „през море” би го познал -„висок, звънhttp://www.teenproblem.net/forumлив и треперящ”. Песента на Пенка - „заhttp://www.teenproblem.net/forumкачлива и обична”, е едно прекрасно и вълнуващо послание: „Тя кичеше на китки мили хуhttp://www.teenproblem.net/forumбави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаhttp://www.teenproblem.net/forumше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаhttp://www.teenproblem.net/forumше връх и се носеше стремително и гордо. ” Пеhttp://www.teenproblem.net/forumсента е израз на обич и нежност, на радост и надежда. Обичта между Пенка и Никола е искрена и чиста. Тя вълнува и радва сякаш всички жътвари. „Екливи и ободрителни смехове” отговарят на възторжения възглас на Ниhttp://www.teenproblem.net/forumкола „Еее-ех! ”. Надвили умората, селяните с радост работят: „...и заехтя полето пак от смях и песни." Противопоставителният съюз „но” поставя началото на рязък емоционаhttp://www.teenproblem.net/forumлен поврат в повествованието. Краткотрайhttp://www.teenproblem.net/forumни са радостта и надеждата. „Грозната вест", че „ Пенка примряла от жега ”, покъртва сърцаhttp://www.teenproblem.net/forumта на селяните. Хората страдат. Те са заедно и в радостта, и в мъката: „Град да бе паднал, не би тъй убил сърцата. ” Смъртта на Пенка -„селско дете обичливо”, е истинска трагедия, по-страшна и от най-голямото бедствие. Ниhttp://www.teenproblem.net/forumкола, „ изумен и отчаян”, пада „разбит до стуhttp://www.teenproblem.net/forumденото й мъртво тяло”, жътварите - „плахи и тъжни", са „ужасени" от нещастието. Ужас и болка сковава душите на всички пред непоhttp://www.teenproblem.net/forumносимата гледка: „Край златен сноп бе паднаhttp://www.teenproblem.net/forumла възнак, като с куршум ударена, Пенка - селhttp://www.teenproblem.net/forumско дете обичливо.” В едната си ръка тя проhttp://www.teenproblem.net/forumдължава да държи сърп, а в другата - ръкойка житни класове. До последния си дъх Пенка старателно е прибирала житото. Животът й е покосен внезапно, за Никола е свършила раhttp://www.teenproblem.net/forumдостта завинаги:
„- Пенке, моя радост, моя песен! ” Във финалната картина „слънцето все тъй жестоко и силно” пече, но полето е пусто. Клаhttp://www.teenproblem.net/forumсовете са „златни”, но „се ронеха и горяха саhttp://www.teenproblem.net/forumмотни”. Безутешна е мъката на селяните: „Поhttp://www.teenproblem.net/forumлето празнуваше тъжен празник”- смъртта на Пенка.
В разказа „По жътва” Елин Пелин изобраhttp://www.teenproblem.net/forumзява живота на хората от село, изпълнен с усилен и неуморен труд, с радостни и тъжни мигове, с нежна обич и непосилна мъка. Боhttp://www.teenproblem.net/forumгатата емоционалност и въздейственост на художественото слово придава искреност на повествованието. Читателите съпреживяват един миг от трудовия делник на българина, усещат уважението и непресъхващата любов на автора към българския селянин.