pifiella
05-07-2009, 16:43
Повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови” разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Елиhttp://www.teenproblem.net/forumсавета и навежда на мисълта какво е влюбваhttp://www.teenproblem.net/forumнето за Иво Обренович. Щастието на двамата герои от повестта е в резултат на техния избор. Чувствата, които изпитват един към друг, ги праhttp://www.teenproblem.net/forumвят свободи и.
Любовта кара влюбените да осъзнаят, че виhttp://www.teenproblem.net/forumнаги имат избор - как да постъпиш, как да живееш - щастливо или нещастно, спокойно или като поемаш рискове. Тя е онова нещо, което вдъхва на Иво вяра в живота. Чувствата на Елисавета към любимия освобождават дуhttp://www.teenproblem.net/forumшата й от страха, роден от близостта на войната, пробуждат копнежа й за свобода и радост. Любовта подтиква Лиза да се разбунтува среhttp://www.teenproblem.net/forumщу възпитанието си, срещу омразата, царяща във времето, в което се развива действието, срещу отношението на полковника, ограбил младостта й. В края на произведението главhttp://www.teenproblem.net/forumната героиня има възможност да избере кога и как да умре.
Началото на повестта „Крадецът на прасhttp://www.teenproblem.net/forumкови” очертава времето и мястото на дейстhttp://www.teenproblem.net/forumвието. Това е време на война, на омраза, а мястото е град Търново. Читателят разбира, че едно от най-ужасните неща в живота на човеhttp://www.teenproblem.net/forumка е войната. В повестта тя не е символ на героизъм, а на разрушение, на безсмислено зло. Семейният живот на Елисавета минава между три войни. Едва ли е възможно да се говори за щастие, когато бащите умират на фронта, а останалите далеч от бойното поле се борят за оцеляването си. Чувствата, завладели хората, са омраза и отчаяние. Белязан от войhttp://www.teenproblem.net/forumната, животът на Елисавета е нещастен не единhttp://www.teenproblem.net/forumствено защото положението на всички около нея е печално. Сприхавият и застаряващ полhttp://www.teenproblem.net/forumковник е причина за това героинята да помни „ само няколко хубави дни” от брака си. Съпругът е онзи, който ограбва младостта на Елисаhttp://www.teenproblem.net/forumвета, който не й позволява да се почувства своhttp://www.teenproblem.net/forumбодна. За да мотивира необходимостта от любов в живота на жената, Емилиян Станев изгражда образа на човека, с когото живее Лиза, а чрез ретроспекция разкрива и друга причина за нещастието й - факта, че няма деhttp://www.teenproblem.net/forumца.
Портретното описание на полковника или поhttp://www.teenproblem.net/forumточно сравнението с рис навежда на неприятhttp://www.teenproblem.net/forumни мисли: „Бузите увисваха и образуваха под челюстите първите торбички, които засилваха рисовидния израз на лицето му, а сивите му очи сякаш бяха станали по-сини, разводнени и безжизнени.” Отношението на мъжа към офиhttp://www.teenproblem.net/forumцерите, към пленниците говори за един сприhttp://www.teenproblem.net/forumхав, груб, всяващ страх човек. Читателят моhttp://www.teenproblem.net/forumже да предположи, че с него Елисавета не е щастлива.
Любовта на Иво дава нова насока на живоhttp://www.teenproblem.net/forumта й. При запознанството им Елисавета прояhttp://www.teenproblem.net/forumвява състрадание, но е и развълнувана. Тя е една добра, но явно отегчена от живота жена. Промяната в походката й говори за безсмисhttp://www.teenproblem.net/forumленото съществуване, което героинята на Емиhttp://www.teenproblem.net/forumлиян Станев заменя с красив живот. Изборът е неин. Тя го прави още по време на първата си среща с Иво. Сякаш му определя „рандеву", мисли си повествователят, а може просто да му даде храна и да го отпрати. Това може да стори и когато се виждат за втори път. Тогава волята й да се овладее и да не се поддава на чувствата си, защото има съпруг, и желанието да се почувства свободна и щастлива се сблъсhttp://www.teenproblem.net/forumкват. Душевното състояние на Елисавета е в синхрон с настроението, което създава приhttp://www.teenproblem.net/forumродната картина. Топлият и сух вятър, носещ се ниско над земята, може да бъде свързан с чувство на напрегнатост. Такава - напрегната - е и Елисавета.
Светналите очи и погледът на Иво я замайhttp://www.teenproblem.net/forumват, както я замайва „раздвиженото от вятъра пространство”. Не само посредством описаhttp://www.teenproblem.net/forumние на природната картина са представени чувствата на жената. Речта, мислите й говорят за това, че започва да се влюбва в Иво. Факhttp://www.teenproblem.net/forumтът, че се смята за луда, навежда на мисълта за желанието да предотврати случващото се межhttp://www.teenproblem.net/forumду нея и пленника. Оказва се, че сърцето е по-силно от разума. Ето защо Елисавета прави своя избор да се отдаде на любовта си, съзнаhttp://www.teenproblem.net/forumвайки, че тя е едно голямо изпитание. Обреноhttp://www.teenproblem.net/forumвич е сърбин, а полковникът диво мрази сърhttp://www.teenproblem.net/forumбите. Иво е на противниковата страна по вреhttp://www.teenproblem.net/forumме на войната, Лиза е омъжена и не може така лесно да пренебрегне възпитанието си, споhttp://www.teenproblem.net/forumред което изневярата е немислима. Любовта дава на героинята от повестта свободата да се почувства наистина щастлива, защото е до люhttp://www.teenproblem.net/forumбимия, защото тогава нищо друго няма значение - нито нещастната младост, нито възпитанието, нито риска, който поемат дваhttp://www.teenproblem.net/forumмата влюбени.
Изборът на Иво е много важен не само за любимата му, но и за самия него: „Леко понаhttp://www.teenproblem.net/forumсям всичко, когато мисля за вас... Тогава лагеhttp://www.teenproblem.net/forumрът не ми се вижда толкова страшен и живоhttp://www.teenproblem.net/forumтът ми става поносим... Тия минути ми възhttp://www.teenproblem.net/forumвръщат вярата в живота. ” Думите на Обреhttp://www.teenproblem.net/forumнович ясно изразяват значението на любовта за него. То е разкрито от автора и по още един начин - чрез образа на майора, на когото сърhttp://www.teenproblem.net/forumбинът прислужва. Съсипалият здравето си човек се е обезличил чрез алкохола. Майорът е нещастен и отчаян, загубил е вяра във всичко. Любовта е онова чувство, което не позволява на Обренович да се предаде на трудностите.
За тази сила читателят разбира по светлината, излъчваща се от очите на пленника. Тя симhttp://www.teenproblem.net/forumволизира вярата в бъдещето, говори за освоhttp://www.teenproblem.net/forumбождаването на Иво от нещастието, което сее унищожението на войната.
В лицето на Обренович Елисавета намира избавление от условностите, поставени от циhttp://www.teenproblem.net/forumвилизацията, освобождава се от вината, че не е вярна на полковника и на моралните ценhttp://www.teenproblem.net/forumности, градени от възпитанието. Мракът в очите на героинята изчезва, а на негово място идват радостта и любовта.
В седма част от повестта настъпва вътрешно и външно преобразяване на Елисавета. Страhttp://www.teenproblem.net/forumховете са изчезнали. Емилиян Станев пише: „Душата й бе разделена на две същества: едноhttp://www.teenproblem.net/forumто- примирената, угнетена жена, чакаща присhttp://www.teenproblem.net/forumтъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга, и другото - непознато досеhttp://www.teenproblem.net/forumга, вярващо, любещо и ликуващо същество, коhttp://www.teenproblem.net/forumето отхвърляше нейния разум и желание да жиhttp://www.teenproblem.net/forumвее свободно и щастливо. ”
Конфликтът между разума и сърцето не е забравен, но Елисавета вече е разбрала, че щастието е в резултат на собствения й избор и че винаги има начин да се разбунтува срещу ограниченията, които я правят тъжна и безразhttp://www.teenproblem.net/forumлична към ставащото наоколо.
Предупредителният глас на разумната Елиhttp://www.teenproblem.net/forumсавета глъхне все по-дълбоко в нея. Любовта и свободата са по-ценни от спокойствието, а то не заплашва с нищо. Докосвайки се до щасhttp://www.teenproblem.net/forumтието, Лиза открива черти от характера си, за чието съществуване не знае до този момент. Повестта на Емилиян Станев е творба за самопознанието. За да достигнеш до него, трябhttp://www.teenproblem.net/forumва да имаш смелост да направиш важен изhttp://www.teenproblem.net/forumбор, да имаш смелост да посрещнеш промяната.
Външни белези за настъпващата вътрешна промяна са изострената чувствителност към топлината на земята, към светлината, към красотата на природата. Единствено колибата й се вижда „по-мрачна, някак отминала, досадна и стара”. Домът й се струва неуютен, защото го свързва с полковника, със самотата, с безhttp://www.teenproblem.net/forumразличието. Колибата е определена като затhttp://www.teenproblem.net/forumвор, но най-важното е, че е „напуснат". Читаhttp://www.teenproblem.net/forumтелят за пореден път се убеждава в силата на любовта, в това, че тя има свойството да освоhttp://www.teenproblem.net/forumбождава от неприятните чувства, съпътстващи живота.
Вътрешната озареност на Елисавета променя лицето й, очите й. Направеното в седма част портретно описание се различава от това в началото на повестта, което създава първоhttp://www.teenproblem.net/forumначалната представа за Елисавета. Отначало тя е с уморена и „презряла хубост на отминаhttp://www.teenproblem.net/forumващо лято", в очите й има нещо мрачно и стуhttp://www.teenproblem.net/forumдено. След срещите с Иво героинята видимо се подмладява. Забелязват го прислужницата полковникът. В думите му за променената поhttp://www.teenproblem.net/forumходка на Елисавета (тя стъпва „като момиче") има укор, недоверие и страх. Тези чувства гоhttp://www.teenproblem.net/forumворят за това, че полковникът не обича истинhttp://www.teenproblem.net/forumски жена си, тъй като не се радва на щастието й. Егоизмът му пречи да направи това.
Реакцията на старата слугиня е по-различна. Марьола казва, че човек „се подмладява, когаhttp://www.teenproblem.net/forumто душата му е свободна”.
Героинята е изправена пред избор: „да наhttp://www.teenproblem.net/forumпусне съпруга си и да замине с пленника”. Мисълhttp://www.teenproblem.net/forumта за заминаване е дръзка, но появата й в съзhttp://www.teenproblem.net/forumнанието на Елисавета е съвсем естествена. Изhttp://www.teenproblem.net/forumразът: „без всякакво угризение на съвестта”, гоhttp://www.teenproblem.net/forumвори за пълното освобождаване от страховете и притесненията.
Те се появяват, когато Лиза гледа угнетения си и мрачен съпруг. Иска й се и той да е щасhttp://www.teenproblem.net/forumтлив като нея, без да предполага, че и нейното щастие няма да е много дълго.
Преди „тая съдбоносна вечер” Елисавета е обхваната от тъга, откривайки връзка между липата и себе си. От една страна, дървото е мястото на срещата с любимия, символ на люhttp://www.teenproblem.net/forumбовта и нежността, а от друга, със своя траур-но-тъмен силует напомня за някогашната Елиhttp://www.teenproblem.net/forumсавета с „нейната пропиляна младост”.
Животът на главната героиня може да бъде свързан с думите: „Не можеш да избираш кога и как да умреш, можеш да избираш само как да живееш.” Събитията, описани в повестта на Емилиян Станев, опровергават част от това твърдение. И Иво, и Елисавета правят своя избор по какъв начин да си отидат от света, като при влюбената жена той е осъзнат. Сръбhttp://www.teenproblem.net/forumският военнопленник знае, че отивайки в лоhttp://www.teenproblem.net/forumзето на полковника, всеки път рискува живоhttp://www.teenproblem.net/forumта си. Но любовта му е по-силна от предпазhttp://www.teenproblem.net/forumливостта. Затова и той става жертва на убийhttp://www.teenproblem.net/forumство.
Разбирайки за смъртта на любимия си, геhttp://www.teenproblem.net/forumроинята на Емилиян Станев осъзнава, че вече няма за какво да живее. Животът й с полковниhttp://www.teenproblem.net/forumка не е бил нищо друго освен едно самотно съществуване, а Иво е този, който осмисля насhttp://www.teenproblem.net/forumтоящето й. Със смъртта му сякаш си отива онаhttp://www.teenproblem.net/forumзи смела, любеща Елисавета, появила се при влюбването на двамата герои. Това е причинаhttp://www.teenproblem.net/forumта, поради която жената се самоубива.
Краят на повестта не изненадва читателя. Люhttp://www.teenproblem.net/forumбовта на Иво и Елисавета е обречена. Дори заглавието на произведението създава асоциации с библейската идея за забранения плод. „Забранен плод” се оказва и Елисавета за сръбския военнопленник.
Повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови» поставя много проблеми. Провокира размисъл за смисъла на живота, за това, че вместо да се превръщаме в роби на неувереността, отегчението и отчаянието, моhttp://www.teenproblem.net/forumжем да се наслаждаваме на факта, че живеhttp://www.teenproblem.net/forumем, който ни е достатъчен.
Въведение:
Едно от най-големите постижения на съвременната българската литература е известната творба на Емилиян Станев "Крадецът на праскови". Повестта разкрива писателя като познавач на човешката душевност. Тя е най-превежданата му в чужбина творба, защото поставя проблеми с общочовешко значение.
ІІ. Теза:
Проблемът за човешкото щастие е основен за повестта. Авторът разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Елиhttp://www.teenproblem.net/forumсавета. Всъщност това е история за драмата на една жена, която среща любовта в неподходящо време и място. Главната героиня търси своето щастие, смисъла на своя живот и го достига. Но тази ...любов предизвиква конфликт в душата и ценностната система на Елисавета – между повелите на сърцето срещу здравия разум, между моралните норми и отговорности към обществото и порива към щастие.
ІІІ. Доказателствена част:
Животът на Елисавета преди срещата й с пленника:
Първата поява на героинята в повестта “Крадецът на праскови” е в спомените на стария учител по математика.Читателят научава за някаква “история “ на героинята още преди първата й директна поява. Първото впечатление, което си изграждаме, е от спомена на повествователя - някогашното момче: „тайнствено красива” , „облечена в светлосиня рокля, с широки ръкави, през които излизаха нейните ослепително бели, разголени ръце», с къдрава «златиста и буйна» коса, която лежи «разчесана в скута й». Прилича на «привидение», «същество от неземния и магьоснически свят на приказките». Очите й са «дълбоки и сини, изпълнени с мека светлина и с тъга». Според учителя жената на полковника «беше красива жена, преминала първата си младост, и сега излъчваше уморената и презряла хубост на отминаващо лято. В големите й очи се долавяше нещо замислено, твърдо, дори мрачно, което придаваше на погледа й студен израз».
Елисавета се омъжва за полковника, за да си осигури материална сигурност. Авторът постепенно разкрива образа на главната героиня като потомка на «видно, ала обедняло семейство», което я подтиква към брак, отговарящ по-скоро на общественото положение на рода, отколкото на нуждата от човешка близост и любов. Речта й е вежлива, показваща изисканост и култура, присъщи за горните слоеве на обществото. Патриархалният морал, в който е възпитана, налага отказ от удоволствията на живота - един традиционен начин на живот без емоции и любов. Лиза е откъсната от света, ограничена в еднообразието, лишена от всякакви емоции и близост в брака си. Тя е бездетна, което допринася за нейната самота и емоционална бедност. За нея е непознато чувството любов. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен. Всъщност тя е лишена от свободата си. Няма стимул, който да придава смисъл на живота й. Приема с “търпение” нещастния си съпружески живот, самотата, войната и невъзможността да общува с други хора освен с ординареца и слугинята Марьола: “В самотните часове, които прекарваше всеки ден, тя изпитваше най-силно това неизказано чувство на отчаяние и малоценност, което измъчва безплодните жени на прага на старостта".
Нерадостният живот на героинята не я озлобява. Според нея дори по време на война хората трябва да бъдат „по–човечни”. Красноречив е жестът, когато Елисавета дава храна на непознатия и му обещава да му донесе обувки. Това показва нейното добро, състрадателно сърце, но и желанието й да общува с хора. Със съпруга си героинята не се чувства добре, но изпълнява задълженията си и поддържа у другите представата за нормални семейни отношения.
Елисавета не е щастлива. Отказала се от учителската професия, непознала радостта на майчинството, без да обича своя съпруг, за когото е омъжена не по любов, тя се примирява, че животът щ е пропилян. Външният свят почти не я докосва и тя намира утеха само в книгите. Очите щ изразяват отчаяние и обреченост, душата щ копнее за нещо различно, романтично и красиво. В този момент среща любовта. Тази толкова нужна за спасението на душата на Елисавета любов й дава военнопленника Иво Обретенович. Той й показва красотата и смисъла на живота. Затова тя започва връзка с него. Тръпката, която се появява, и чувствата, които изпитва, са непознати за нея. След всички емоционални лишения тя заслужава нещо по-различно, което да разнообрази ежедневието й и да осмисли живота й.
2. Окрилената душа на Елисавета
След първата среща с Иво на преден план в душата на Елисавета избликва чисто човешката жажда за свобода и щастие, защото без тях човекът не може да се радва на пълноценно съществуване. Обземат я силни емоционални преживявания. Тя започва да усеща непознати досега чувства: “Погледна настрана, усещайки как дишането й се затруднява и как кръвта лудо започва да чука в слепите и очи.” Осъзнава, че е влюбена в него и е готова да изостави всичко в името на тази любов. Понесена на крилете на любовта тя се преобразява в едно “вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо”. Новото чувство е като възраждане, провокирано от всемогъщата магия на любовта. Всичко, което се случва, променя влюбената жена, тя се чувства по-силна, предоставя й се втора възможност за живот, сега светът за нея е по-различен, по-магичен, по-красив. Изпълнена с увереност в силата на своите чувства, Елисавета е готова да отстои полученото щастие с цената на всичко. Внезапно бликналото чувство не се подчинява на бушуващата война, на политически или идеологически ограничения, на битовите порядки. Тази стъпка встрани от общоприетото й дава не само радост и удовлетворение, но и възможност да разбере смисъла на свободата, защото за първи път в живота си тя обича. Появата на Иво Обретенович превръща Елисавета в личност, в “разбунтуван” човек, който е в състояние да се противопостави на всичко и на всеки: тя губи търпение и започва да се съпротивлява на нещата, които до този момент са били “нормални” за нея; започва да изисква уважение към себе си, преосмисляйки постепенно ценностите на съществуването си.
Елисавета изцяло се променя като личност, защото любовта й дава свобода: “От тоя ден тя престана да бъде тая Елисавета, която познаваше...”. От самотна жена с “чувство на отчаяние и малоценност”, която се вижда “пред прага на старостта “, тя се превръща във влюбено младо момиче, очакващо с трепет и вълнение своя любим. Нежността и обичта я преобразяват - тя се подмладява, вижда света през различни очи, в една прекрасна светлина, ”изпълнена с благодарност и обич”. Знае заради кого и защо живее, с трепет очаква всеки миг и е жадна за всеки поглед на любимия: ”алчна към всеки отминал миг от тия два часа под липата”. Започва да вярва във възраждащата сила, в красотата, в прелестите, които я заобикалят, и благодарение на споделените мигове с пленника и тя става част от цялото това щастие. Неочакваната любов осмисля живота на Лиза: “усещаше, че се изпълва със самоувереност... Той й дава цялата онази топлота, която й е липсвала през всичките онези години, прекарани с полковника ...”
Главната героиня се променя не само духовно, но и външно: „Лицето й имаше прясна и свежа руменина... Очите й светеха с лъчезарна чистота..., а устата й се усмихваше в единия си ъгъл загадъчно”. Новото чувство е като възраждане, провокирано от всемогъщата магия на любовта. Споделените любовни радости, разкрепостеният устрем на сърцето се излъчват от целия й облик - тя изглежда по-млада и по-красива. Дори слугинята Марьола забелязва промяната и изненадва Елисавета с „правдивостта си”: „Трябва да ви е леко на сърцето. Човек се подмладява, когато душата му е свободна.”
3. Конфликтът в душата на Елисавета:
Елисавета мечтае за бъдеще, свързано с пленника, но не може да забрави миналото и да заглуши съвестта си, свързана с миналото и съпруга й. В произведението намираме ясно изразен конфликт: от една страна са човешката нужда от любов, от свобода и щастие, от пълноценен живот - основна отговорност към себе си; от другата страна са отговорностите към семейството и обществото.Този конфликт е достатачен, за да засили драматизма на ситуацията до крайност. Към него се прибавят национална омраза, преминаваща в лична, предразсъдъците и обществения морал, докато се стигне до един трагичен възел, който е почти невъзможно да се разплете.
В цялата повест Емилиян Станев следи съвсем отблизо психологическите нюанси у героинята си, промените, настъпващи у нея, редуващите се противоречиви състояния на духа - много богатата гама от окрилена самонадеяност до плашещи предчувствия. Несъмнено пред Елисавета стои въпросът за нравствеността на предлагащия й се избор. Героинята е обзета от постоянни вътрешни противоречия и колебания - дали ще намери сила и смелост да избяга от тъй омразната й колиба или завинаги ще позволи на тягостната атмосфера да смачка живота й. Тази силна любов я раздвоява, разкъсват я гордост и срамежливост. Елисавета стои на границата между гласа на сърцето и този на разума: “ Душата й бе разделена на същества: едното - примирената, угнетената жена, чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга, и другото - непознато досега, вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо. Първото не й предлагаше вече нищо в своята равна строгост, но и не я заплашваше с нищо. То бе твърде разумно, за да се надява тепърва на живота, и не желаеше нищо освен спокойствие.” След разтърсващи душата колебания героинята на Емилиян Станев избира да даде живот на второто „същество”, на което тя се съпротивлява и което се оказва по-силно от „мъчителните пристъпи на съвест”, „отхвърляйки всички морални забрани и всякакви разумни доводи”. Авторът отвежда читателя до важни житейски ценности и изводи за живота, за смисъла на човешкото съществуване и любовта и му дава представа за тежките условия, при които е принудена да живее българската жена в отчуждения свят на войни и строг морал. Макар душата й да се бунтува, да осъжда “безкрайната сложност и сила на усещанията”, тя жадува да остане сляпа за “околния свят”, да се откъсне от оковите на “угнетена жена” с “пропиляната младост “ и да се радва на младостта на сърцето си.
Понякога душата на Елисавета е разпъната на кръст от „страх пред предстоящето”, вътрешната борба я разкъсва, но образът на любимия връща вярата и самочувствието и. Героинята е изстрадала жена, която след дългите години без щастие в брака решава да промени своя монотонен живот, като преследва това, което желае. Подчинявайки се на поривите на душата си, тя изживява истинска любов и умира заради нея. Затова остава в съзнанието на читателя като човек със силна воля.
ІV. Заключение:
Свободата и щастието – две от най-важните ценности на човешкото съществуване. Срещу тях обаче се възправят не само нормите на закостенелия патриархален морал, а и човешката съвест. Затова изборът на героинята е така дълбоко изстрадан и драматично категоричен. В повестта „Крадецът на праскови” ставаме свидетели за пореден път, че за любовта няма граници, тя е мощно чувство, издигащо се над живота и над смъртта. Емилиян Станев я утвърждава като основна двигателна сила в живота, като пробуждане на сетивата, водещо към един по-добър свят. “Защо да не бъдем по-човечни?” – сякаш “пита” творбата, описвайки драмата на “човечната” любов, преодоляла границите на неразбирането, отчуждението, предразсъдъците и егоизма.