Разказа '' По Жицата '' .... [Архив]

TEARS

05-08-2009, 16:52

Творчеството на Йовков е един хуманистичен повиг за добротворчеството.Разкази� �е му носят идеята,че хармонията между човека и света е постижима само ако са изградени духовните упори,чрез вярата в доброто.Йовковите герои са носители на душевна щедрост ,отзивчивост,преданост.Кач� �ства,които изградждат облика на прекраснот. Те винаги са способни на някакъв емоционален или морален подвиг , чрез който творецът изразява свойте нравствени послания.В този смисъл’’По жицата’’е емблематичен символ на цялото му творчество.

Идейно емоционален център на творбата е темата за страданието състраданието. Йовковите герои са благородни труженици,които спокойно приематсъдбата си,но озарени от надеждата и вярата в доброто търсят пътя към спасението.Страдаинето на Гунчовото семейство среща разбиране и състрадание в лицето на Петър Моканинадуховно щедър и благороден мъдрец,даряващ надежда и вяра в чудото и сам търсещ начин да го приеме.Разказът е една мъдра притча за човщката болка и разбиране и послание, че в добротата,Вярата,Надеждата и в братската любож е съчувствие се крие пътят към спасението и доброто.

Една от особеностите на Йовковите герои е виждането,разбирането на другия;наблюдателният поглед не добруджанския овчар не само вижда,но той разбира че Гунчо го гони някаква беда.Ключовата дума’’беда’’ още в първото изрече ние достатъчно красноречиво показва , че това ще бъде и акцент в разказа.От тук за
почва духовно пътуване на Моканина към съдбата на Гунчовото семейсто.Детайлите в облеклото разкриват не само физическия облик на токущо пристигналия непознат,но те говорят и за неговия емоционален свят’’поясът му оръфан,потурите сьщо.Беше бос’’,’’ризата му само кръпки’’.Ясно се разкрива се бедност.чрез фразеологизма’’на мравята път струва’’се внушава емоционалното състояние на Гунчо през погледа на Моканина.Фактът , че овчарят е заинтересованот външния вид вид на другоселецът ,който издава бедност,подтистнатост,блуж даещия поглед е доказатество,че доброжанския овчар е човек с благородно сърце.Не случайно Йовков отделя толкова внимание върху външния вид на Гунчо’’поясът му беше оръфан’’,’’неумело шитите кръпки на ризата’’ не изразяват само бедност и номера.
Описанието,което Моканина прави на майката,той описва отпуснатия ръченик, говорещ за душевната болка на жената.наблюдателен,през погледа на овчаря оживява страданието и,което читателя вижда в позата и.Черните възглавници символизират бедата,смъртта,у читателя се създава тягостно чувство и предчувствие за някаква голяма беда.

Мъдър и благороден човек Моканина е усетил човещката болка,която се чете в жестовете,позата и външния вид на героите ,и това говори за мъдростта ,човешкото отношение духовната щедрост и добротата на овчаря,който веднага разбира всичко онова,което мъчи душата на другоселеца.Моканина е състрадателен и се интересува от чуждото страдание. Той забелязва някой детайли,които разкриват емоционалното състояние на Гун4о „погледа му ,пълен с грижа все тъй си блуждаеше”.Отпpавеният въпрос’’Ти май болно имаш?’’не просто любопитство,а защото Моканина знае ,че споделената болка се понася полесно.Това е един жест изразяващ любовта към ближния,състрадание съчувствие.Той съзнава,че надимането и материалното има нещо друго и това е живота и здравето на децата му.Разказът на Гунчо за прехраната на семейството за трудния живот: всичко в думите на непознатия другоселец говори за една човешка несрета,за трудностите които са изживели и които изживяват.
Безкрайна е болката на бещата,когато разказва за смъртта на децата,’’не ни траят децата...Измряха не две три още’’защото найлошото нещо ,което може да се случи на един родител е да изгуби детето си.Треперещите мазолести пръсти разкриват мъката на Гунчо.Затрогваща е грижата на един баща,който иска да направи единственото си останало дете щастливо”От устата си съм отделял,да му купя нищо,да му напрая дреха...”.
Прави впечатление,че една голяма част от обема на разказа е историята на болестта на Нонка.Използваният от Йовков жанров модел разказ в разказа създава усещане за достоверност.Бащата прави всичко възможнo,за да e живота на дъщеря си по-лек той пуска Нонка да жъне не за да узкарва пари,а за да я направи щастлива.Желанието
на момичето да отиде да жъне е свързано с бита,традицийте и морала на човекът от село.Притеснението на момичето затова, че още не се е оженила и думите на Гунчо звучащи като тъжен упрек към морала на времето”Сегашните ергени тъй са богати жени търсят.”по не пряк начин разкриват психологията на селския човек,който винаги умее да преценява.Историята за болестта и змията е сжързана с присъствие на фолклорно митологично начало змията която симвулизира злото,тъмните сили.
Гунчо е направил всичко за своето семейство:”Дохтори:колко дохтори променихме”.трогателни са грижите му за Нонка.Опитали всичко за тях е останала само надеждата в митичната птица”който я е видял е оздравял”отново присъствие на фолклорномитологичен мотив разкриващ бялата лястовица като лимвол на надеждата,вярата и щастието.Гунчо сякаш сам не вярва в това чудо”на мене да остане не вярвам,ама жени нали са”сякаш изпитва неудобство да не му се присмеят да не го помислят за лековерен,но любовта към детето му и желанието да му помогне ,да го спаси стоят над всичко.
Моканина се отнася с братско съчувствие наблудателността и богатия житейски опит карат овчаря да бъде състрадателят към разказа на бащата.Моканина проявява житеиска мъдрост с добро и отзивчиво сърце той следи внимателно и от наблюдателния му поглед отново не остава скрит треаперещият глас на страдащият баща.С богат житейски опит овчарят преценява всичко в поведението на непознатия,който говори за една нечовешка болка,за безизходица и страдание”Нямаше нужда някой да казва наМоканина,че всеки бял косъм беше белег на една грижа”.
Разказът на страдащият баща сякаш е преобразил Моканина.Отправения поглед към телеграфните жици говори за съпричастие.Чул за чудото той също търси с поглед митичната птица.Констатацията „много но все черни” сякаш разколебава в истиността на поверието,зазвучава с тъжните нотки на един реалистичен поглед.Зададения въпрос от Гунчо,в който двукратно е употребено „Пък може да има.Може”сякаш търси на всяка цена полужителен отговор от Моканина .Овчарят е трогнат от сраданието на гунчовото семейство от трагичната им съдба,но свикнал да казва истината той е категоричен”Не съм,братко,не съм...Нито съм чувал,нито съм виждал”.Но какво струва истината ако тя ще накара тези страдащи нещастни хорица да загубят надеждата за изцеление,да пропадне вярата им в спасението,ето защо той казва”Пък може да има.може.Бял бивол,бяла мишка”започнал от категоричното „не съм”за да стигне до”трябва да има” това е доказателство за неговото съпричастие,съдбата на гунчовото семейство го е трогнала,ето защо той няма право да отнеме надеждатаединственото нещо,което е останало на тези страдалци,ощетени от живота труженици.
Моканина отива да изпрати Гунчо,защото съпричастен на болката мутова е един акт на състрадание.Чул историята му овчаря иска по всякакъв начин да помогне и да подкрепи новия си приятел и това е наймалкото,което може да направи.

Отчаяният опит на един страдащ баща, за да затвърди надеждата на единственото си дете.Гунчо търси мълчаливото потвърждение на овчаря,защото е почувствал неговото благородство духовна между доскоро непознатите мъже се е създала близост,болката и нещастието ги е зближило.
Моканина разкрива до колко болестта е изтощила Нонка,но той вижда и лъча надежда в очите и ,че тя още се надява на чудото,че не се е предала.Той разкрива борбения дух на момичето Почувсвал чуждата болка и страдание Моканина иска да помогне като съхрани вярата и надеждата у гунчовите дъщеря и жена.Лъжата на овчаря най-голямо изпитание ,през който минава достойно с много любов,грижа и мисъл за ближния.Лъжата е израз на състрадание.Той не вярва,а е призуван да утвърди вярата на болната в чудото.Моканина сменя местата на истината и лъжата за да препотврди надеждата зьа спасение.Чрез благородната си лъжа той сътворява чудото.Думите му звучът като благослов,благородство,дух овна извисеност,нравствена сила:”Ще я видите,чедо,ще я видите...Аз я видях.ще я видите и вие.”Многократната употреба на глагола „видя”и формите му говори за желанието на Моканина да укрепи вярата в съществуването на бялата лястовица символ на спасението,задъханата трескава реч подсказва емоционалното състояние на Моканина,наkъсаните изречения,паузите,повторен ията изразяващи вълнение сякаш Моканина осъзнава съдбовността на този момент.Това ,с което може да помогне,да засили вярата за изцеление.Обращението”чед о” за пореден път разкрива Моканина като благороден духовно щедър мъдрец,който приема болката на това непознато семейство като свое и търси начин да помогне ,тръгва от категоричното”не съм”през „пък може да има”той стига до”аз я видях,ще я видите и вие”думите му зазвучават като благопожелание,един тържествен благослов,в който е събрана една безкрайна човешка доброта.
Разтърсен от голямото човешко нещастие от безизходицата и страданието на бедните селски труженици,той не може да остане безочастен”Боже,колко мъка има на тоя свят
боже!”са изказ на съпрчастието,протест за несправедливо устроениясвят и молба към бога,зов за помощ Господ да отвори сърцето си за човешката болка.
Болката и страданието срещат двама добри хора Гунчо и Моканинаединия сломен от трагичната си съдба,а другия мъдър и честен,благороден духовно щедър приема чуждата болка като своя,изпитващ състрадание той изрича своята благородна лъжа за да не огасне надеждата и вярата в спасението.Така добротата,вярата и надеждата помагат на героите да окажат съпротива на злото и да приемат чудото като спасение.