anonymous485803
05-07-2009, 19:53
Здравейте млади хора. Този материял не съм го писал за вашия форум, а за един друг, но тъй като имам регистрация и тук, какво толкова, искам да го споделя и с вас.
Почивните дни открих сезона на планинските трипове, та се сетих за една случка от миналото лято и искам да ви я разкажа. Края на юни с една весела компанийка се бяхме запътили към Стара планина, да качваме връх Ботев през един горещ уикенд. Хванахме бързия влак сутринта които пътуваше за Бургас. Както знаете вече новите вагони не са на купета, ами на две по две срещуположни седалки. Ние окупирахме няколко места. Направи ми впечатление една девойка на отсрещната седалка. Беше си свалила чехлите и беше легнала на седалката, така, че заемаше място за двама. Тука искам малко да разкажа за нея. Беше най много на 21 години, добре облечена, стройна, хубава с дълга руса коса, сини очи и известен грамаж злато по нея. Както се вика наточена мацка. Явно беше тръгнала към морето. Когато влака потегли от Централна гара София, тя ми хвана окото, просто като красива жена, както на всеки нормален мъж. От следващата гара Подуяне, се качиха доста хора. Заформиха се и правостоящи. На мацката обаче не й дремеше и продължаваше да се прави на заспала заемайки място за двама. Сред правостоящите имаше и един жилав застаряващ мъж. Тук искам да разкажа за него. Беше сбръчкан, с мръсни стари дрехи, начумерен. На челото му беше изписано “Бачках цял живот за единя хляб и едното мляко на ден”. Предполагам, че пенсията му едва ли надвишаваше 200 лв. Гледаше злобно. Първоначално той се наведе над нея и съвсем спокойно й каза: Момиче, направи ми място за да седна, гледай колко хора стоят, а ти как си се излегнала”. Тя му отвърна нещо от рода на /съжалявам не помня точните думи/ “Няма да стана така ще си лежа, какво да направя като стоят”. След репликата той замахна, удари я и й счупи очилата които си беше вдигнала над челото. Тя тогава се развика: “Тия очила струват 120 лв., бе дебил”. “Кои си ти, че ще ме удряш, баща ми не ме е удрял, та ти ли ще ме удряш бе мизерник?” Той се опита да замахне отново, но тогава понеже аз бях най-близко до него му хванах ръката. Веднага се притече един мой приятел от компанията и с помощта на кондуктора го хванахме и го изведохме два вагона назад. Там го “настанихме” и го предупрудихме да не става от мястото си. Зад агресията на този човек забелязах една отчаяност, зов за помощ. Беше много изстрадал, явно животът му не е бил лек. Беше досто озлобен към младото момиче. Докато го влачехме по вагоните повтаряше “Е на тая к..ва ………. . “ Та като се замисли човек и двамата имат вина. Мацката явно си мислеше, че света й е в краката и й липсваше въспитание. В никакъв случай не оправдавам постъпката на мъжа. Това, че се е излегнала на седалките не е повод за бой, каму ли върху жена.
Та според вас кои е по-виновния? Може ли да се оправдае някоя от страните? Попадали ли сте в подобни ситуации? Разкажете за тях!
Благодаря ви за вниманието!
Почивните дни открих сезона на планинските трипове, та се сетих за една случка от миналото лято и искам да ви я разкажа. Края на юни с една весела компанийка се бяхме запътили към Стара планина, да качваме връх Ботев през един горещ уикенд. Хванахме бързия влак сутринта които пътуваше за Бургас. Както знаете вече новите вагони не са на купета, ами на две по две срещуположни седалки. Ние окупирахме няколко места. Направи ми впечатление една девойка на отсрещната седалка. Беше си свалила чехлите и беше легнала на седалката, така, че заемаше място за двама. Тука искам малко да разкажа за нея. Беше най много на 21 години, добре облечена, стройна, хубава с дълга руса коса, сини очи и известен грамаж злато по нея. Както се вика наточена мацка. Явно беше тръгнала към морето. Когато влака потегли от Централна гара София, тя ми хвана окото, просто като красива жена, както на всеки нормален мъж. От следващата гара Подуяне, се качиха доста хора. Заформиха се и правостоящи. На мацката обаче не й дремеше и продължаваше да се прави на заспала заемайки място за двама. Сред правостоящите имаше и един жилав застаряващ мъж. Тук искам да разкажа за него. Беше сбръчкан, с мръсни стари дрехи, начумерен. На челото му беше изписано “Бачках цял живот за единя хляб и едното мляко на ден”. Предполагам, че пенсията му едва ли надвишаваше 200 лв. Гледаше злобно. Първоначално той се наведе над нея и съвсем спокойно й каза: Момиче, направи ми място за да седна, гледай колко хора стоят, а ти как си се излегнала”. Тя му отвърна нещо от рода на /съжалявам не помня точните думи/ “Няма да стана така ще си лежа, какво да направя като стоят”. След репликата той замахна, удари я и й счупи очилата които си беше вдигнала над челото. Тя тогава се развика: “Тия очила струват 120 лв., бе дебил”. “Кои си ти, че ще ме удряш, баща ми не ме е удрял, та ти ли ще ме удряш бе мизерник?” Той се опита да замахне отново, но тогава понеже аз бях най-близко до него му хванах ръката. Веднага се притече един мой приятел от компанията и с помощта на кондуктора го хванахме и го изведохме два вагона назад. Там го “настанихме” и го предупрудихме да не става от мястото си. Зад агресията на този човек забелязах една отчаяност, зов за помощ. Беше много изстрадал, явно животът му не е бил лек. Беше досто озлобен към младото момиче. Докато го влачехме по вагоните повтаряше “Е на тая к..ва ………. . “ Та като се замисли човек и двамата имат вина. Мацката явно си мислеше, че света й е в краката и й липсваше въспитание. В никакъв случай не оправдавам постъпката на мъжа. Това, че се е излегнала на седалките не е повод за бой, каму ли върху жена.
Та според вас кои е по-виновния? Може ли да се оправдае някоя от страните? Попадали ли сте в подобни ситуации? Разкажете за тях!
Благодаря ви за вниманието!