otherguy
05-08-2009, 05:53
Обичам я. Това е единственото в което съм сигурен и единственото за което си струва да живея. Сутрин ставам и първата ми мисъл е за нея, обаждам и се да проверя дали е станала, дали ще идва първия час на даскало, а тя започва да ми се обяснява какво и се е случило снощи или как майка и я прецакала или пък как някакъв се опитвал да влезе в тях.. Уж са все неща за които не трябва да ми пука, но не би. Интересуваме всяка една част от нейния живот, просто искам да знам всичко за нея и затова спокойно я изслушвам.. в моментите на отчаяние се опитвам да я успокоя..
После започва да ми се извиня защо вчера не ми вдигнала когато съм и звънял.. мислела че звъни приятелят и пък не искала да му вдига.. бла бла.. да не и съм се сърдел.. Как мога да се разсърдя на човек когото ценя, уважавам и обичам?! След това се виждаме в даскало. Там обикновенно е голямото шоу. Малко момчета сме в клас и като за последна година се радваме на компанията си. Ръсим простотии на воля, забавляваме се и същевременно забавляваме останалите от класа. "Тя" ми показва че иска да има нещо с мен. Знае че я обичам.. но категоричен отговор от нея никога не съм получавал.. През времето когато сме заедно в училище все повече и повече осъзнавам какво чувствам към нея и всеки път когато пожелая да говорим за отношенията ни тя сменя темата..!!!
Следобеда седя и се чудя какво да направя... как да я накарам да ми даде категоричен отговор! Това искам, искам да знам, не да се измъчвам всеки ден с въпроси, които се въртят из главата ми. Късно вечерта след поредната изпита бира седейки пред монитора, понеже нямам настроение да се забавлявам дори, случайно получавам смс от нея, в който казва че искала да говори с мен нещо утре.. Отговарям и добре.. и в отговор получавам нов смс с целувка. Аз съм в шок.. Става ми весело изведнъж, изобщо бивам изпълнен с надежда.
На другия ден сутринта ми звъни и ми плаче по телефона как не можела да си намери униформата (пък ние бяхме за последен ден на даскало и щяхме да си разписваме уни-тата за спомен) и аз я успокоявам, нормално, намирам решение на проблема. И вече в даскало когато се разписвам на униформата и, аз и най добрата и приятелка се разписваме на мястото на сърцето и тя казва вие двамата сте ми най-скъпите затова сте се разписали тука.. И аз хептен ох баня ох кеф.. После я попитах нали искаше да говорим нещо и тя се обръща изненадано към мен махва с ръка сякаш решава проблем от сорта дали да ям шоколад с лешници или шоколад със стафиди и ми отговаря друг път ще говорим става ли?...
КАКВО ДА ПРАВЯ..
Как да получа категоричен отговор от нея..искам всичко или нищо.. ако тя не бъде моя ще се науча да живея с болката, някак си ще я преодолея, но няма да бъда способен на това ако продължавам всеки ден да получавам сигнали от нея, сигнали които ме изпълват с надежда, надежда която ми дава смисъл да се боря за нея, борба която ми коства много усилия и лишения. Без нея няма да има смисъл да се мъча да постигна нещо съществено в живота. Тя ми действа като муза, а без вдъхновението си аз съм нищо! Поредният пропаднал нещастник комуто не му пука за нищо и прекарва ежедневието си в самосъжаления и дави мъката в алкохол и забавления лишени от всякакъв разум.
Ще бъда типичен селтак.. Еб*х му м****а. Толкова много ли искам.. Едно ДА или НЕ.. Не искам да си пропилявам живота, предпочитам след евентуалното "НЕ" да и покажа че никога няма да я забравя и че чувствата ми няма да избледнеят независимо от тежестта на времето. Това беше, исках да си излея мъката.. мъка която ме съсипва.
После започва да ми се извиня защо вчера не ми вдигнала когато съм и звънял.. мислела че звъни приятелят и пък не искала да му вдига.. бла бла.. да не и съм се сърдел.. Как мога да се разсърдя на човек когото ценя, уважавам и обичам?! След това се виждаме в даскало. Там обикновенно е голямото шоу. Малко момчета сме в клас и като за последна година се радваме на компанията си. Ръсим простотии на воля, забавляваме се и същевременно забавляваме останалите от класа. "Тя" ми показва че иска да има нещо с мен. Знае че я обичам.. но категоричен отговор от нея никога не съм получавал.. През времето когато сме заедно в училище все повече и повече осъзнавам какво чувствам към нея и всеки път когато пожелая да говорим за отношенията ни тя сменя темата..!!!
Следобеда седя и се чудя какво да направя... как да я накарам да ми даде категоричен отговор! Това искам, искам да знам, не да се измъчвам всеки ден с въпроси, които се въртят из главата ми. Късно вечерта след поредната изпита бира седейки пред монитора, понеже нямам настроение да се забавлявам дори, случайно получавам смс от нея, в който казва че искала да говори с мен нещо утре.. Отговарям и добре.. и в отговор получавам нов смс с целувка. Аз съм в шок.. Става ми весело изведнъж, изобщо бивам изпълнен с надежда.
На другия ден сутринта ми звъни и ми плаче по телефона как не можела да си намери униформата (пък ние бяхме за последен ден на даскало и щяхме да си разписваме уни-тата за спомен) и аз я успокоявам, нормално, намирам решение на проблема. И вече в даскало когато се разписвам на униформата и, аз и най добрата и приятелка се разписваме на мястото на сърцето и тя казва вие двамата сте ми най-скъпите затова сте се разписали тука.. И аз хептен ох баня ох кеф.. После я попитах нали искаше да говорим нещо и тя се обръща изненадано към мен махва с ръка сякаш решава проблем от сорта дали да ям шоколад с лешници или шоколад със стафиди и ми отговаря друг път ще говорим става ли?...
КАКВО ДА ПРАВЯ..
Как да получа категоричен отговор от нея..искам всичко или нищо.. ако тя не бъде моя ще се науча да живея с болката, някак си ще я преодолея, но няма да бъда способен на това ако продължавам всеки ден да получавам сигнали от нея, сигнали които ме изпълват с надежда, надежда която ми дава смисъл да се боря за нея, борба която ми коства много усилия и лишения. Без нея няма да има смисъл да се мъча да постигна нещо съществено в живота. Тя ми действа като муза, а без вдъхновението си аз съм нищо! Поредният пропаднал нещастник комуто не му пука за нищо и прекарва ежедневието си в самосъжаления и дави мъката в алкохол и забавления лишени от всякакъв разум.
Ще бъда типичен селтак.. Еб*х му м****а. Толкова много ли искам.. Едно ДА или НЕ.. Не искам да си пропилявам живота, предпочитам след евентуалното "НЕ" да и покажа че никога няма да я забравя и че чувствата ми няма да избледнеят независимо от тежестта на времето. Това беше, исках да си излея мъката.. мъка която ме съсипва.