Realy
05-08-2009, 07:40
Здравейте! Аз съм нова тук, но чета от много отдавна форума. Просто чак сега ми се наложи да пиша...
Сега ще Ви разкажа моята история.
Запознах се с В. преди 5 години някъде, излизахме заедно, бяхме приятели. Докато в един момент съдбата не ми подсказа, че той не е просто един приятел, а нещо различно и аз започнах да се влюбвам. Първо беше с мен само за по веднъж, после започна да ме кани у тях и да си прекарваме чудесно, но без да сме гаджета, твърдеше, че се страхува да не го нараня. След това реши да ми даде шанс, след опитите ми да го накарам да повярва, че не е "поредния". Тръгнахме! Но всичко свърши прекалено бързо : каза ми, че няма смисъл, че проблема е в мен и не мога да му дам всичко (колко лесно, нали?). После мина месец и той пак започна да иска да се виждаме, усещах, че вече съм затънала и няма да се измъкна лесно от желанието си да бъда негова. Не знам дали беше грешка, но спах с него след това. После се случваха все някакви неща, ту ме иска, ту не... И после спря да ми говори... След година близо някъде го поканих на рождения си ден чрез смс не защото съм луда по него, а защото е важен за мен. Не дойде, но започна да търси контакти с мен. И накрая успя - излязох с него. Наговори ми най-милите неща на света... Твърдеше, че съжалява за всичко, което ми е причинил и че никога повече няма да ме остави и вигаги ще бъде до мен. Тогава не можах да превъзмогна себе си и си намерих друг, за да не мисля за него.. от страх... Търсеше ме още известно време, но после спря, пък и пътищата ни се разделяха... Спряхме да се виждаме дори случайно. После съвсем случайно намерих човек М., който ме обикна истински и ми го показваше без да се свиди. Прекарахме незабравими мигове с него и още сме заедно и още се обичаме, 2 години. Но незнайно как, съдбата ми си играе с мен и пак ме срещна с В., той излиза с моята компания, с мен, с приятеля ми, дори толкова си допаднаха, че се плаша. И аз отново мисля за него... Мога ли да обичам и двамата, какво става с мен... Вече не знам какво искам, объркана съм до толкова, че не знам накъде да поема. Помогнете ми да изляза от дупката, в която се намирам... Боли ме :(
Сега ще Ви разкажа моята история.
Запознах се с В. преди 5 години някъде, излизахме заедно, бяхме приятели. Докато в един момент съдбата не ми подсказа, че той не е просто един приятел, а нещо различно и аз започнах да се влюбвам. Първо беше с мен само за по веднъж, после започна да ме кани у тях и да си прекарваме чудесно, но без да сме гаджета, твърдеше, че се страхува да не го нараня. След това реши да ми даде шанс, след опитите ми да го накарам да повярва, че не е "поредния". Тръгнахме! Но всичко свърши прекалено бързо : каза ми, че няма смисъл, че проблема е в мен и не мога да му дам всичко (колко лесно, нали?). После мина месец и той пак започна да иска да се виждаме, усещах, че вече съм затънала и няма да се измъкна лесно от желанието си да бъда негова. Не знам дали беше грешка, но спах с него след това. После се случваха все някакви неща, ту ме иска, ту не... И после спря да ми говори... След година близо някъде го поканих на рождения си ден чрез смс не защото съм луда по него, а защото е важен за мен. Не дойде, но започна да търси контакти с мен. И накрая успя - излязох с него. Наговори ми най-милите неща на света... Твърдеше, че съжалява за всичко, което ми е причинил и че никога повече няма да ме остави и вигаги ще бъде до мен. Тогава не можах да превъзмогна себе си и си намерих друг, за да не мисля за него.. от страх... Търсеше ме още известно време, но после спря, пък и пътищата ни се разделяха... Спряхме да се виждаме дори случайно. После съвсем случайно намерих човек М., който ме обикна истински и ми го показваше без да се свиди. Прекарахме незабравими мигове с него и още сме заедно и още се обичаме, 2 години. Но незнайно как, съдбата ми си играе с мен и пак ме срещна с В., той излиза с моята компания, с мен, с приятеля ми, дори толкова си допаднаха, че се плаша. И аз отново мисля за него... Мога ли да обичам и двамата, какво става с мен... Вече не знам какво искам, объркана съм до толкова, че не знам накъде да поема. Помогнете ми да изляза от дупката, в която се намирам... Боли ме :(