Темите ми за класната (хелпппп) [Архив]

detelina101

05-10-2009, 10:57

В една от най-значимите си литературни творби – “Изворът на белоногата” , Петко Р.Славейков описва живи народни образи , изградени върху патриотична и народностна основа.
Между тях особено се откроява Гергана – олицетворение на идеала за женска красота и нравственост . Гергана е описана като обикновено момиче от народа . На нея са й присъщи привързаност към дом и родина , към близки и роден бит . Притежава душевна чистота и благородство,трудолюбие,ск ромност.Защитава пламенно правото да обича и да бъде щастлива.
Нейните житейски ценности са противопоставени на тези на завоевателя.
Този конфликт започва,когато желанието на везира среща неочакваната съпротива на девойката.
Запленен от красотата й , владетелят предлага на Гергана да стане “бела ханъма” . Като към всички свои жени , той се обръща към нея с обещания за охолен живот : ”…най си родена , дарена/бяла ханъма да бъдеш,/все по чердаци да ходиш/…/ дето ще шеташ на други,/други на тебе да шетат.” Зад тези негови думи прозира идеалът му за щастие.
Голяма е изненадата на везира , когато обещанията за охолен живот и безделие са отхвърлени от девойката . За нея , израстнала на село , трудът не само не е тяжест , а напротив – той я прави щастлива:”…мен не тежи ми шетнята/…/все тъй съм расла,порасла,/кога по нива,по лозе/…/кога пък в къщи да шетам…”
Освен от трудолюбието,нравствената красота на Гергана проличава и в загрижеността към родителите й.Нейното щастие е немислимо без тяхното:”Жив да си,аго,недей ме!/Как ще оставя баща си,/майка си,как ще замина?”
Духовната извисеност на българската девойка намира израз и в скромността й . Тази нейна ценност ярко контрастира с алчността и стремежа към богатство на везира . Авторът умело пресъздава това в диалога:”Ливади искай от мене,/каквито искаш градини/и цветя вътре всякакви…---…няма там бяло кокиче,/ни теменужка дъхава…”.За младата българка ливадите и градините не са имот,а волна природа,красота,разцъфнала изпод ръцете й.Авторът описва много поетично тази “малка градинка” : ”…къдрави шубрачки;/…чернока иглика/…злат минзухарец/….ален божур…”.Всяко цвете живее не само със своята хубост,но е стоплено от лиричното чувство на влюбената девойка.За всяко стръкче тя има радост и ласка,гальовни думи и възхищение.
Авторът не подминава и такъв важен елемент от духовната красота на българката като свободолюбието й . Гергана и цветята в малката градинка са сродни души , защото растат на воля,на свобода : “Там всичко расте на сила/и дето расте , там вехне…/…/Хубаво всичко на село,/охолно,аго,на воля!”
Духовната извисеност на Гергана се допълва и от любовта й към Никола . Няма по-важно за нея от това да спази клетвата за вярност , която е дала на либето си :”…аз съм се клела , заклела /и клетвата ми вярна е : /първо ми либе Никола - /първо венчило той ще е …”
Привързаността към дом и родина , към близки , душевната чистота , благородството , трудолюбието,скромността – не са фалшиви,а съвсем истински.
Доказателство за това е и смелостта,с която девойката ги отстоява.
Безсилието на везира пред моралното превъзходство на момичето го тласка към заплахи.Но и пред жестокостта му Гергана има сили за победа . Думите й са храбро предупреждение , че всяко насилие ще я принуди да търси спасение за честта си и за моралните й устои в смъртта.С живота си тя защитава своята обич и своята вярност. Така завършва стълкновението между двамата герои – с моралната победа на Гергана. Везирът се примирява не защото е благороден ,а защото умната българска не му оставя нищо, над което той да има власт. А през целия си живот той се е осъществявал единственно чрез властване.С готовността си за саможертва тя му отрича и реалната власт над себе си като негова поданица.
Паралелно с описанието на красивите български земи , Славейков описва и идеала на българския народ за жена . Този идеал , който е изграждан векове наред , и в който точно се вписва Гергана – обикновена селска девойка , готова да отстоява ценностите си до край! “Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”. Красивата легенда за Гергана, останала вярна на любовта си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с нородно-песенните стихови послания на Славейков. Поетът се вслушва в душата си, събрала многозвучните багри на митове, легенди и песни от всички краища на родната земя. И от тях избира най-красивия, най-извисения глас, който запява в неговата поема “Изворът на Белоногата”, за да разкаже съхранената от векове баладична приказка за вградената духовна сянка на Гергана, превърнала се във вечен символ на приемственост между българския дух на поколенията.
Гергана, идеала на П. Р. Славейков за българка, притежава качества и черти на характера, дълбоко ценени от бълг. народ векове наред и превърнали се вече в символ на българското и на българщината. Това са
именно нейната физическа и духовна красота, издържани в духа на българската традиция.