BornTohate
05-10-2009, 19:04
Ами темата, която пускам е посветена на една връзка, която всъщност отдавна приключи, поне за него.
Началото беше голям базик. Аз едва ли не тръгнах с въпросното момче на шега. От нищото стана едно огромно нещо. Отначало си мислех "Боже, какво правя с него.. та ние по нищо не си приличаме, дори не ми харесва". Постепенно се превърна в "Кефи ме, поне е адски мил и прави всичко за мен". И след това вече стана "Обичам го безумно много, не искам никога да ме оставя." И така, всичко си беше прекрасно, е естествено имаше спънки, като във всяка връзка, но аз му прощавах, защото го обичам. Докато не дойде момента, в който ме остави. Дори не разбрах защо. Просто ми каза, че вече не е в играта. И оттам почва всичко. Плаках, тръшках се, наливах се с алкохол дори... и накрая просто си намерих друго гадже. Той отдавна беше блокнат в скайп и забравен. НО скоро дойде момент, в който си проговорихме и дори се видяхме. И осъзнах че чувствата ми все още са там.. дълбоко.. но ги имаше и още бяха толкова силни.. месеци по-късно аз го обичам по същия начин както и преди. И след срещата ни стана още по-лошо. По дяволите, пак усетих какво е да съм до него, да съм близо до него, да ме докосва, да ме гледа .. и нз кво ми стана. Просто пак поисках да съм си с него. Само че той не иска. Има си гадже, мен ме искал само за секс, едва ли не. И тва си ми го каза той. След дълги колебания дали да бъде или да не бъде, отказах категорично. Само че искам да съм до него, въпроса е как. Страдам, обичам го, откакто се запознахме забравих за останалия свят, спря да ми пука за всичко останало, държа дори повече на него отколкото на себе си. И не знам какво да направя за да ме поиска пак заради самата мен, не знам как да го направя. Тежко ми е, сърцето ми тупти само за него и не иска никой друг. Никой. И в момента докато отново си мисля за всичкото тва плача.. знам че трябва да спра, но не мога. По принцип не съм тъпа депресарка, но чувствата явно са по-силни от всичко останало.
Не знам дори защо пиша тая тема.. скапана е отвсякъде, дори не е интересна, но може пък да ми олекне ако помрънкам малко и пред непознати хора, идея си нямам.. и не задължавам никого да чете.. не се и надявам някой да го направи де..само аз ще си препорчитам и ще си плача .. шаляля...и така.. лека вечер :)
Началото беше голям базик. Аз едва ли не тръгнах с въпросното момче на шега. От нищото стана едно огромно нещо. Отначало си мислех "Боже, какво правя с него.. та ние по нищо не си приличаме, дори не ми харесва". Постепенно се превърна в "Кефи ме, поне е адски мил и прави всичко за мен". И след това вече стана "Обичам го безумно много, не искам никога да ме оставя." И така, всичко си беше прекрасно, е естествено имаше спънки, като във всяка връзка, но аз му прощавах, защото го обичам. Докато не дойде момента, в който ме остави. Дори не разбрах защо. Просто ми каза, че вече не е в играта. И оттам почва всичко. Плаках, тръшках се, наливах се с алкохол дори... и накрая просто си намерих друго гадже. Той отдавна беше блокнат в скайп и забравен. НО скоро дойде момент, в който си проговорихме и дори се видяхме. И осъзнах че чувствата ми все още са там.. дълбоко.. но ги имаше и още бяха толкова силни.. месеци по-късно аз го обичам по същия начин както и преди. И след срещата ни стана още по-лошо. По дяволите, пак усетих какво е да съм до него, да съм близо до него, да ме докосва, да ме гледа .. и нз кво ми стана. Просто пак поисках да съм си с него. Само че той не иска. Има си гадже, мен ме искал само за секс, едва ли не. И тва си ми го каза той. След дълги колебания дали да бъде или да не бъде, отказах категорично. Само че искам да съм до него, въпроса е как. Страдам, обичам го, откакто се запознахме забравих за останалия свят, спря да ми пука за всичко останало, държа дори повече на него отколкото на себе си. И не знам какво да направя за да ме поиска пак заради самата мен, не знам как да го направя. Тежко ми е, сърцето ми тупти само за него и не иска никой друг. Никой. И в момента докато отново си мисля за всичкото тва плача.. знам че трябва да спра, но не мога. По принцип не съм тъпа депресарка, но чувствата явно са по-силни от всичко останало.
Не знам дори защо пиша тая тема.. скапана е отвсякъде, дори не е интересна, но може пък да ми олекне ако помрънкам малко и пред непознати хора, идея си нямам.. и не задължавам никого да чете.. не се и надявам някой да го направи де..само аз ще си препорчитам и ще си плача .. шаляля...и така.. лека вечер :)