Ivalinka
05-11-2009, 16:43
Как да помисля... как да допусна.. как да повярвам на нещо, в което искам да вярвам. Та няма ли тогава тъй наречената ‘истина’ да се превърне просто в една изопачена лъжа, пречупена през призмата на моите желания, на моето съзнание. Но в този смисъл не можем ли да кажем, че всички истини до някаква степен са лъжи...? Особено истините, които ни радват, които ни носят щастие. Тези истини за някого другиго може да са просто едни невероятни и неприемливи лъжи... лъжи, които преобръщат светове и определят съдби. Лъжи-истини. ????
Примерно какво е любовта? ( 1 аспект.. ) Решиш да изпитваш симпатии към някого, имаш късмет- случва се. Тогава какво? Ответна реакция от негова/нейна страна няма.... тогава какво? Решаваш си от не-знам-си-какъв зор, че въпросният индивид също изпитва известно влечение, но по някакво извънредно странно стечение на обстоятелствата просто е решил да си мълчи... логично ли е???? Не!! Но за нас истината си остава една- той /тя отвръща на чувствата ни,но... въпросът с ‘но’тата е доста спорен ( ‘но’то си е ‘но’ в същността си ражда спора). Така.. за нас това е една истина, колкото и безсмислена да е тя.. но в същността си е лъжа.
Вметка: това е само един аспект.. първоначалният въпрос не се разглежда цялостно. Само в сферата на ‘любовта’ и самовнушенията, идващи от нея.
И от там се пораждат комични въпроси от сорта на ‘ погледна ме. Това означава ли, че ме харесва?’
‘ днес ми поиска химикалката в час. Защо точно на мен? Да не е влюбен?’
И т.н......
Като се замислим, тези въпроси ни звучат повече от абсурдно, но понякога човек наистина се нуждае само от една ‘сламка’, пък ако ще и сам да си я изнамери. Хубаво е ,обаче, понякога да се ‘върнем на земята’ и да проумеем, че от самовнушение полза няма- в този аспект. Освен ако не искаме да си живеем в някакъв измислен, диктуван от нас свят. Но по-често не става въпрос за това , а за самата действителност и това води до комични (за другите), а за самите.. нас неприятни трусове, чиято цел е да ни върнат здравия разум....
Е... това е за САМОВНУШЕНИЕТО и ‘ползата’ от него... без определена цел :)
Примерно какво е любовта? ( 1 аспект.. ) Решиш да изпитваш симпатии към някого, имаш късмет- случва се. Тогава какво? Ответна реакция от негова/нейна страна няма.... тогава какво? Решаваш си от не-знам-си-какъв зор, че въпросният индивид също изпитва известно влечение, но по някакво извънредно странно стечение на обстоятелствата просто е решил да си мълчи... логично ли е???? Не!! Но за нас истината си остава една- той /тя отвръща на чувствата ни,но... въпросът с ‘но’тата е доста спорен ( ‘но’то си е ‘но’ в същността си ражда спора). Така.. за нас това е една истина, колкото и безсмислена да е тя.. но в същността си е лъжа.
Вметка: това е само един аспект.. първоначалният въпрос не се разглежда цялостно. Само в сферата на ‘любовта’ и самовнушенията, идващи от нея.
И от там се пораждат комични въпроси от сорта на ‘ погледна ме. Това означава ли, че ме харесва?’
‘ днес ми поиска химикалката в час. Защо точно на мен? Да не е влюбен?’
И т.н......
Като се замислим, тези въпроси ни звучат повече от абсурдно, но понякога човек наистина се нуждае само от една ‘сламка’, пък ако ще и сам да си я изнамери. Хубаво е ,обаче, понякога да се ‘върнем на земята’ и да проумеем, че от самовнушение полза няма- в този аспект. Освен ако не искаме да си живеем в някакъв измислен, диктуван от нас свят. Но по-често не става въпрос за това , а за самата действителност и това води до комични (за другите), а за самите.. нас неприятни трусове, чиято цел е да ни върнат здравия разум....
Е... това е за САМОВНУШЕНИЕТО и ‘ползата’ от него... без определена цел :)