PDA

View Full Version : Търся доклад за морския свят :С



EndlessNights
05-12-2009, 16:42
Спешно ми трябва за утре но не мога да намеря нищо ае помагайте пък после ще ви черпя 8-)

TEARS
05-12-2009, 17:29
Едно от сетивата на морските животни, което ме поразява най-силно, е обонянието. Не мога да си представя как могат да се различават миризми в един от най-неутралните елементи — водата. А акулите са способни да проследят дадена миризма по протежение на няколко мили всред океана и да открият източника. Вероятно тази способност им е дала възможност да открият нашия нещастен кашалот, чиято кръв обилно изтичаше. Ноздрите на акулите са устроени по такъв начин, че при движение върху чувствителните клетки постоянно преминава поток от вода. Те имат формата на надлъжно или дори на диагонално насочени бразди, което увеличава контактната повърхност на слизестата ципа с водния поток.
При онези видове акули, които прекарват дълго време на морското дъно, течението, създавано вследствие дишането през устата, е достатъчно за прекарване на водата през ноздрите. В действителност въпреки че е далеч по-чувствителна от нашата, обонятелната система на акулите е основана на същия принцип. При нашите условия миризмите се състоят от малки частици, които плуват във въздуха.
Тези частици се разтварят в слизестата течност, която покрива вътрешността на носа. Именно този химически разтвор възбужда обонятелните клетки. В морския свят самата вода образува основата на разтвора и пренася химическите агенти до клетките на обонятелната луковица. Основната разлика и особеност на обонятелната система на акулите е способността им да локализират източника на миризмата. Ноздрите на акулите, раздалечени една от друга, имат възможност да преценяват различията в концентрацията на миризмата. Затова именно акулата се обръща винаги към страната на ноздрата, която е усетила по-силно миризмата. Освен това нейното естествено странично движение на главата по време на движение дава възможност на ноздрите да обхващат значително по-голям периметър и по този начин да посочват поточно произхода на миризмата. Естествено, колкото повече ноздрите са раздалечени, толкова по-добре насочва обонятелния орган. Това е и една от хипотезите, съобразно която се обясняват странната еволюция и формата на черепа на рибата-чук (Sphyrnidae). При тези видове ноздрите са разположени по върховете на двата странични израстъка на главата. Разстоянието между очите достига 60 до 70 см, а при някои по-възрастни видове дори е по-голямо.
От борда на „Калипсо" ние доказахме тази способност за детекция и изключителната чувствителност на обояятелната система на акулите по следния начин. По протежение на течението върху пясъчното дъно, покрито с червен слой пясък, изсипахме цветен разтвор (флуоресцин) и проследихме зелената диря на разстояние от около 300 метра. Тази следа не се движеше в права посока поради водовъртежите, дължащи се на люлеенето на кораловите глави, които представляваха известна преграда. Пътят бе обозначен със знаци, поставени върху пясъка. След това една пластмасова торба, съдържаща почти безцветен течен екстракт от рибено месо, бе пробита точно на мястото, където изсипахме цветното вещество.
Не чакахме дълго време. Почти едновременно се появиха две акули на близко разстояние една от друга. Клатейки глави наляво и надясно, те плуваха бързо, нервно. Почти веднага след тях се появиха други четири, средни на ръст, но по-големи от един метър. Те леко докосваха пясъчното дъно, върху което се открояваха техните сенки. Задълбочени в своята работа, те не ни забелязваха. Във водата, както и навсякъде другаде в света на дивото, инстинктът на глада е най-силно развит след този на любовта. При преминаването им над всяка отделна коралова глава те сякаш биваха дезориентирани, по всяка вероятност от водовъртежите, които за момент прекъсваха дирята, и раздразнението им нарастваше. Цялото разстояние бе изминато за около осем минути, при отклонение три метра от набелязаната пътечка. Когато видях акулите да душат следата като ловджийски кучета, в съзнанието ми изникна името, което им бяха дали гърците: морски кучета.
Този експеримент ние извършихме при условия, близки до естествените, за да пресъздадем една изключително опасна ситуация. Когато подводният ловец удари риба, той я освобождава от харпуна, закача я на колана си и продължава да плува. При това положение той оставя след себе си следа от кръв и миризми, които се излъчват от ранената или умряла риба, закачена на колана му. Привлечени на първо време от налягането на вълните, характерно за агонизиращата риба, акулите (ако се намират в крайбрежните райони) пристигат почти мигновено на мястото. След това по миризмата на умрялата риба и по кървавата следа те стигат до безразсъдния ловец.
Когато четем съобщенията за нападения, на които стават жертва подводните риболовци, оставаме поразени от факта, че всички или почти всички ухапвания са били извършени на нивото на кръста, точно там, където се закачват рибите. При тези обстоятелства нападенията се дължат предимно на миризмата, която рибата изпуска. Така акулата, която изпитва инстинктивен страх от леководолазите, както впрочем и от всичко непознато за нея, не се двоуми нито за миг. Единствено наличието на миризмата на любимата и обичайна храна отстранява нейната нерешителност. В действителност леководолазът се превръща в естествена плячка за акулата. Някои запалени леководолази в извършване на морски убийства, които те наричат спорт, съзнавайки риска, закрепват своя улов па дълго въже, което се влачи на 5 или 6 метра зад тях. Тези леководолази обикновено остават невредими от нападенията на акулите. В. М. Коупълсън в своята прекрасна книга „Нападение на акулите" пише: „По-голямата част от кожните наранявания се причиняват от акули, стремящи се да захапят закачената на това място риба. Подводните риболовци, носещи закачени към себе си риби, не трябва да бъдат изненадани, когато видят, че са съпровождани от някоя акула." Разбира се, в наше време не става въпрос за такива непредпазливи положения. Когато, и то рядко, решим да ударим с харпуна някоя риба било за извършване на някои проучвания, било за подобряване на нашето меню, ние винаги спазваме простите правила. Щом рибата попадне на харпуна, ловецът веднага се изкачва на повърхността и подава приклада на харпуна на някой от своите другари на борда на лодката, която го придружава. Ако забележи в близост и най-малката акула, той веднага напуска водата.