baby2009
05-12-2009, 18:31
Трябва ми две есета на тема: 1-За любовта граници няма. 2-Европеец ли е българина днес.
Punk_girrl
05-12-2009, 19:59
za 1voto
Любовта е най-красивото и възвишено чувство. Издигнато в култ от стотици писатели и поети, изобразено от десетки художници. Превърнато в един шедьовър. Вдъхновение за творците, радост за страдащите, надежда за отчаяните. Самата мисъл, че някъде там има хора, които те обичат, които дават мило и драго за теб, те кара да бъдеш щастлив... и също да обичаш.
Любовта е щастие и страдание, радост и болка. Да обичаш, означава да даваш, да споделяш и да получаваш. Да си зависим от любимите и те да са зависими от теб.
Любовта е силата, която движи хората, която направлява живота им. Чувството, което те подтиква да извършиш нещо добро и красиво, чувството, което може да те накара да се чувстваш зле и неоценен.
Любовта е и стъпка към доброто. Когато си влюбен си по-добър, по-щастлив. Гледаш по-оптимистично на живота, не забелязваш лошите неща, чувстваш се все едно, че летиш, готов си за подвизи.
Всеки чувства Любовта по различен начин. За един тя е път, изпълнен с трудности и лишения, за други е опияняващо щастие, за трети е разочарование. Но едва ли има човек, който да не е изпитал сладостта й, поне веднъж в живота си.
Първата Любов се появява още в детството. Така невинна и чиста, тя оставя съкровен и незабравим спомен в човешката душа. Кой не си спомня трепета от първото влюбване, първата целувка?
За Любовта няма граници. Няма стени и прегради, които да я спрат. Не можеш да я затвориш в кутия и да я погребеш. Тя винаги ще бъде там и ще продължава да крепи хората, да краси грозното и поне малко да оправя проблемите ни. Тя е неизменна част от нашето съществуване...
Но дали наистина любовта е толкова безгранична и такава щастлива тръпка, каквато я описват? Дали аз ще успея да разбера това?
Не знам. Все още не съм открила любовта и не знам доколко тя ще промени живота ми. Не знам дали ще бъда по-щастлива или разочарована. Не знам дали ще правя всичко по силите си, за да зарадвам любимия човек. Тази неизвестност е плашеща. Но защо?
Знам, че любовта е като приказка, но не винаги приказките имат щастлив край. Има и такива, които завършват със сълзи. Дали моята приказка ще бъде такава?
Не искам тъжен край, не искам да плача, не искам да изпитам разочарование, защото се боя... Боя се, че ще стана като онези хора, които са мислели, че срещат любовта, но после са осъзнали, че грешат и погребват това чувство някъде дълбоко в себе си, превръщайки се в обикновени сиви тела, отдадени на ежедневието. Отдръпнати от чувството да обичаш. Колко жалко е това съществуване и същевременно колко тъжно. Да бъдеш сам на този свят, лишен от обич, лишавайки някого другиго от обич.
Замисляйки се по-дълбоко, всъщност усещам, че любовта не е само чувството, което изпитва мъжът към жената и жената към мъжа. Любов е и загрижеността на майката за детето й, израз на любов са и окуражителните думи на бащата към сина, както и купеният шоколад от бабата за внучето. Любовта в семейството е основата на едно спокойно и щастливо съжителство, както и необходимост за децата да растат необезпокоявани и да изживеят едно пълноценно и радостно детство. А ако едно дете е лишено от това, то се превръща в непълноценен човек, може би дори неспособен да обича. Човек, който не е познал топлите чувства, нежния порив на обичта.
Но тук се появява нов въпрос. Дали любовта не е опетнена по някакъв начин? Не е ли поругана от някои хора? Не е ли стъпкана?
По света има много хора – добри и лоши. Лошите не могат да обичат. Те само използват любовта за собствени изгоди. Но рано или късно заплащат високата цена, която са приели, заедно с поруганата им любов.
„Любовта е по-силна от нас, по-силна от смъртта. Тя е вечна и ще съществува даже ако останат само две живи същества на малката прашинка, която наричаме планената Земя” – казва Жоел Бенжамен.
Е, кажете, не е ли прав?
Za 2roto
По чисто географски причини - Да. Винаги сме се намирали в Европата, но за жалост на много стратегическо място. Разположени на кръстопът, постоянно сме били навестявани от всякакви народи. Всеки от тях е оставял по нещо и се е получила една разнообразност... Не е за разправяне.
Сливането на различни култури и народи е и причината да не сме чак толкова европейци. Както е казал Айнщайн всичко зависи от гледната точка. Зависи от това какво се разбира да си европеец и какви са опорните точки според които да се сравнява за причислението на някакъв народ към европейския.
Географията отново твърди, че сме европейци. По-голямата част от българите са от европеидната раса и ако се срещнат примерно българин и германец в Африка, по нищо няма да се различават един от друг.
Да но както казахме по-рано, ние българите си имаме една важна роля в историята на Европа. Тука е опорна спирка за народите пътуващи към Азия. Като огромен хан сме винаги гостоприемни за всякакви култури. Като прибавим и нашите си култура и манталитет се получава много интересна смесица.
Българинът е сметкаджия. Ако се опрем на предишното ни сравнение с "хан" е и нормално да се опитваме да привлечем все повече клиентела. Каква по-добра тактика, ако не накараме гостите си да се чувстват като у дома си. Затова с течение на времето малко по малко сме започнали да вземаме от всеки по малко и да си го трупаме в манталитета и разбиранията.
Като прибавим, че преди около 600 години в България е започнало едно усилено "османско присъствие". Братята са си от дебрите на Азия. Имат напълно различна култура и религия. Докато са "присъствали" при нас и докато сме живеели заедно те малко са попрекалявали с гостоприемството ни и са си налагали мнението малко повече от обичайно. Макар и да не сме били млад народ, все пак това налагане се е отразило доста дълбоко в корените ни.
По време на това е бил в сила закона за "Всеки да се оправя кой както може!" Имало е някои и други персони, които явно не са били с типичния ни манталитет и са се опитвали освен тях си да оправят и другите, ама ние за благодарност сме решили да ги предадем на гостите ни. Отново да се покажем колко сме гостоприемни.
По едно време са дошли едни други приятелчета. Отново от Азия. Те са изгонили гостите ни, които вече са започнали от доста време да прекаляват с гостоприемството ни. Всичко хубаво. Вече започваме да се оправяме сами. Градим си сами държавата. Тъй, като нямаме опит викаме от цялата Европа хора да ни помагат. Това французи, това германци, англичани... И скалъпили сме си ние една конституция - Най модерната в Европа по това време.
Тогава се е и пръкнал един умен човек. Той явно е бил наистина европеец. Казал е няколко думи, които и днес след 100 години звучат актуално. Да но, вече сме решили да се отърсим от стария си манталитет и го натиряме едно яко решаваме да правим всичко отначало. Да ама български дух лесно се не огъва. По едно време става така, че приятелите ни са неудобни за комшиите ни от Европа. И се получава една огромна изолация за целокупния български народ. По това време Европата кара в една посока, ние караме в друга. Някой решава, че не може вече така. Като последни предатели се скарваме жестоко с хората, с които до преди вчера сме яли и пили и на една маса, прекъсваме почти всякакви отношения и започваме да се опитваме да се присламчим към другата маса, която ни изглежда много по-богата. Да ама там не ни искат много много .Там се седнали, хората, които се смятат за истинските европейци. Тъй като те са повече от българите, явно техните характеристики се смятат за характеристики на европеец. По-рано казахме, че около 50 години не сме се имали много много с тях. В последните 10 май се поприближихме.
Сега сме в навечерието на голямото лапане. Чакаме всеки момент да седнем на масата като истинските европейци. Да ама какво ще правим там. Сигурно пак ще си покажем българщината.
EEEEEeeeeeeeeeeeeeeeeeee nadqvam se da sm ti pomognala :) :) :) :)
По Втората:
Европеец ли е българина?
По чисто географски причини - Да. Винаги сме се намирали в Европата, но за жалост на много стратигическо място. Разположени на кръстопът, постояно сме били навестявани от всякакви народи. Всеки от тях е оставял по нещо и се е получила една мацаница... Не е за разрправяне.
Мацаницата е и причината да не сме чак толкова европейци. Както е казал Айнщайн всичко зависи от гледната точка. Зависи от това какво се разбира да си европеец и какви са опорните точки според които да се сравнява за причислението на някаквъв народ към европейския.
Географията отново твърди, че сме европейци. По-голямата част от българите са от европеидната раса и ако се срещнат примерно българин и германец в африка, по нищо няма да се различават един от друг.
Да но както казахем по-рано, ние българите си имаме една важна роля в историята на Европа. Тука е опорна спирка за народите пътуващи към Азия. Като огромен хан сме винаги гостоприемни за всякакви култури. Като прибавим и нашите си култура и манталитет се получава много интересна смесица.
Българинът е сметкаджия. Ако се опрем на предишното ни сравнение с "хан" е и нормално да се опитваме да привлечем все повече клиентела. Каква по-добра тактика, ако не накараме гостите си да се чувстват като у дома си. Затова с течение на времето малко по малко сме започнали да вземаме от всеки по малко и да си го трупаме в манталитета и разбиранията.
Като прибавим, че преди около 600 години в България е започнало едно усилено "османско присъствие". Братята са си от дебрите на Азия. Имат напълно различна култура и религия. Докато са "присъствали" при нас и докато сме живеели заедно те малко са попрекалявали с гостоприемството ни и са си налагали мнението малко повече от обичайно. Макар и да не сме били млад народ, все пак това налагане се е отразило доста дълбоко в корените ни.
По време на това е важал закона за "Всеки да се оправя кой както може!" Имало е някои и други персони, които явно не са били с типичния ни манталитет и са се опитвали освен тях си да оправят и другите, ама ние за благодарност сме решили да ги предадем на гостите ни. Отново да се покажем колко сме гостоприемни.
По едно време са дошли едни други приятелчета. Отново от Азия. Те са изгонили гостите ни, които вече са започнали от доста време да прекаляват с гостоприемството ни. Всичко хубаво. Вече започваме да се оправяме сами. Градим си сами държавата. Тъй, като нямаме опит викаме от цялата Европа хора да ни помагат. Това французи, това германци, англичани... И скалъпили сме си ние една конституция - Най модерната в Европа по това време.
Тогава се е и пръкнал един умен човек. Той явно е бил наистина европеец. Казал е няколко думи, които и днес след 100 години звучат актуално. Да но, вече сме решили да се отърсим от стария си манталитет и го натиряме едно яко решаваме да правим всичко отначало. Да ама български дух лесно се не огъва. По едно време става така, че приятелите ни са неудобни за комшиите ни от Европа. И се получава една огромна изолация за целекупния български народ. По това време Европата кара в една посока, ние караме в друга. Някой решава, че не може вече така. Като последни предатели се скарваме жестоко с хората, с които до преди вчера сме яли и пили и на една маса, прекъсваме почти всякакви отношения и започваме да се опитваме да се присламчим към другата маса, която ни изглежда много по-богата. Да ама там не ни искат много много .Там се седнали, хората, които се смятат за истинските европейци. Тъй като те са повече от българите, явно техните характеристики се смятат за харатеристики на европеец. По-рано казахме, че около 50 години не сме се имали много много с тях. В последните 10 май се поприближихме.
Сега сме в навечерието на голямото лапане. Чакаме всеки момент да седнем на масата като истинските европейци. Да ама какво ще правим там. Сигурно пак ще си покжем българщината.
Европейци сме ние, ама не чак до там
Разглеждам малката хартиена карта на Европа, и си спомням дори визуално редицата статии, които прочетох в последните две седмици. Всички те се отнасяха до един единствен въпрос – членството на страната ни в европейският съюз. Разногласни мнения оптимистични, песимистични нагласи...Но питам се: защо толкова се стремим към Европа? Та ние нали сме в нея? Според картата в ръцете ми цели 111 000 кв. км. са български. Не е ли достатъчно?
Имах възможнастта да пътувам в европа и там нещата стоят така: квартали с еднотипни къщички, с еднотипно обзавеждане, жени домакини, в повечето случаи, деца, които виждат как ще протече живота им още, когато са в пети клас. Точност, прогматичност... Но за сметка на това е изключително богата материална култура. Все пак Европа е най-старият континент, а в западната й част всички паметници на културата са ръчно пазени. Един европеец живее с добра заплата, може да си позволи почивка два пъти годишно. За него купуването на пералня или микровълнова печка не е събитие, за което трябва да чуе кварталът, както е у нас например. Един европеец може да си позволи да пътува, в която и точка на света си пожелае, защото просто му е интересно. Европеецът живее в чистота, има гражданско самосъзнание и е сигурен в бъдещето си.
Къде сме ние в тази прекрасна картинка обаче? Имало е славни времена, когато България е била тази, която диктува кое е европейско и кое не. Имало е времена в нашата история, в които милото ни отечество е била могъща държава и европейски културен център... За жалост бяхме наказани с 5 вековно турско робство, което разруши културата ни. Разбира се тя, остана в душите на хората и те си я предаваха от поколение на поколение, което не е малко, но тази култура цели 500 години не е имала възможнаст да се развива и да върви на равно с европейската. Как се наваксва толкова загуба?
Днес българия е малка държавица, а българите – народ с големи надежди, който все чака да дойде “по-доброто утре”... и когато го дочака незнае какво да прави с него. Затова говори и Христо Бойчев в пиесата си “оркестър Титаник”. Там героите вечно чакат своя влак и когато се качват на него той се оказва нереален. Кога ли ще дойде влакът и за България? Влакът, на който тя ще се качи горда с историята си и достойна с културата си! Кога най-сетне някой ще оцени родината ни по достойнство като част от Европа, защото тя действително е такава? За да стане това трябва и ние да дадем своя принос. Нека пазим традициите си, нека помним фолклора и корените си. Европа няма нужда от имитатори, а от нещо уникално, което можем да получим единствено от типично българското. Искрено се надявам родината ни да поеме по правилния път, който ще я накара да върви напред и да се наслаждава на величието си!
Европейци сме ние, ама все не сме дотам
Спорът дали и колко сме европейци е наистина твърде стар.Българите и балканските народи действително са по-различни от западния европеец.Една от причините за това е православното вероизповедание, което е обусловило друг тип поведение,различна душевност , различно отношение към някои основни ценности. Но не е вярно , че отрицателните черти или добродетелите ни са нещо по- различно от тези на другите народи в Европа.
Това е въпрос на исторически традиции, културни корени изградени с векове гледни точки за живота и обществото.Някои от българските черти като нихилистично отношение на българина към обществения порядък, към държавата, към почтенността, към дисциплината, наистина не са потребни за бъдещето ни като нация,особено във века на информационното общество.Ясно е че приобщавайки се към обединена Европа, ще трябва наистина да променим някои неща.Трябва да престанем да мислим, че сме по хитри от другите .Че законите са за другите , а не за нас.Че порядъкът е нещо, което можем да погазим.Че ние можем всичко да заобиколим и да минем между капките.От всички тези номера наистина трябва да се откажем веднъж завинаги.Ако искаме да бъдем уважавани и на равнище обикновени междуличностни отношения, и като държава.Никъде по света , не само в Европа, няма да ни търпят ганъовските номера.
Проблемът за отношението на "българинът-Европа" не е чужд на българското съзнание и в епохата на Възраждането.Поради специфичните задачи на тазиепоха-конституирането и утвръждаването на представата за българското- този проблем най- често е обглеждан в контекста на опозицията "свое- чуждо".В този смисъл Европа означава чуждото и различното.Възприемането на европейското се схваща като отдалечаване и дори измяна към своето,като разколебаване на отношението към ценностните ориентири на родното.Чуждото като несъвместимо с нашето е непознато, следователно непредвидимо и като такова- потенциална заплаха.Опозицията "свое - чуждо" е схема за изграждане на отношение към другите.Затова европейското е почти винаги натоварено с негативни конотации в много творби като "Криворазбрана цивилизация" от Д. Дебелянов, публицистуката на Хр.Ботев ; отношението на Захари Стоянов към "учените глави от Европа".
Няма друга творба като "Бай Ганьо" в българската литература, която да се радва на такава популярност, и която да е предизвикала толкова противорвчиви оценки от странана литературната критика чак до днес. Героят отдавна е напуснал страниците на книгата и е заживял свой самостоятелен животв българското съзнание, превръщайки се в герой на многобройни анекдоти, в събирателен знак едновременно на негативното в националния характер , но и на българската виталност и адаптивност.Тази вторична фолклоризация доказва, че Алеко е успял да докосне най-чувствителните центрове на общносттната менталност и същевременно да поспчи пътя за преодоляване на националните комплекси
при съпоставкатани с Европа.
Именно бездуховнатаи безнравствена социална реалност, алчността и егоизмът правят невъзможен пътя към Европа и това кара Алеко горчиво да възкликне:"Европейци сме ние ама все не сме дотам".
Едни от актуалните въпроси, които си задава българинът днес, са "Кои сме ние?" и "Възможна ли е срещата на България с Европа?". Българинът е изправен пред широките хоризонти на глобализацията и избора между своето и чуждото. Той умее да оценява и осмисля посоките на развитието и надмогваики предразсъдъците за родното и различното, ги съизмерва и съчетава. Опитва се да преодолява комплекса си за малоценност и изостаналост и търси своята национална идентичност в съзвучие с европейския модел, защото Европа е ориентир за духовната ни идентичност^
В съвременната действителност пътят към Европа се разбира като принадлежност към определени морални ориентири -- личностни и национални. Българинът оценява и претегля националната специфика и европейския цивилизационен модел, защото иска да излезе от регионалното затворено пространство и да стане част от обединяващия се свят. Пътувайки към Европа, опитвайки се да я догони, той вярва, че всичко в България трябва да се изравни с нея. Всеки народ в света има своите достойнства, които би трябвало да се опита да запази, а не да замества с други. Различните култури не се изключват една друга, а се допълват. Защо да пожертваме и да изчезнат нашият фолклор и прекрасно изкуство? Цивилизацията се развива по общи закони за света, но да подчиниш собственото си развитие на чужд пример е фатално за цялата цивилизация. Българинът иска да е европеец, ама не чак дотам, че да отхвърли ценностите на своята древна култура, самобитното и уникалното. Пътуването на българската култура към себе си преминава през различния чужд свят и когато се връща отново към себе си пътуването завършва. Така тя успява не само да се движи, но да се съхрани и развива като залага на уникалното в българската духовност и го превръща в нов знак от европейската културна мозайка. Тук можем да завършим доволно, че срещата между Европа и българина се е състояла, но се прокрадва едно съмнение, което ни кара типично по български да се вгледаме критично и иронично в себе си. Отново изваждаме наследените от предците комплекси. Българинът отдавна е "поевропейчен" в облеклото и поведението. Той познава цивилизационните знаци на чуждото - език, облекло, етикет - и ги приема за свои, но тайно често ги смята за "мазни". Почувства ли се освободен от табуто да бъде културен, например в къщи, на дълга опашка и т.н., той пак е готов да превъзнася превъзходството на своята първичност и грубост. Разбрал е, че така може да се изявява само тук на родна почва, но за Европа такова поведение е неразбираемо и недопустимо. Затова пътувайки в европейските страни той се стреми да се впише в общоприетия културен етикет и по-рядко изпада в конфузни ситуации. Това поражда надежда, че е възможна преоценка и промяна в поведението на българина.
_________________
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Мила Родино,
ти си земен рай,