ScionOfStorm
05-12-2009, 20:26
Видрено слънце
Една грамада
Извиси се пред мен
Като вик
Като непобедима армада
Нарече ме тихо „Кретен.”
И остави ме сам и сломен.
Не беше грамада,
помня, защото БЯХ.
Беше огледало
И във всяко стъкълце
Видях по едно същество
Безнадеждно умряло
- от мен последно парче.
И аз бях зенит
Бях видра в слънцето
И намокрих своите кости.
Ковчегът лежеше – покрит
Едно, едно, едно същество
С хиляди, хиляди, хиляди
.....студени и слепооки гости.
Една грамада
Сломи се и видрата уби
Слънцето падна
И реката потече -
Ала с каменни сълзи.
И огледалото ме облъчи
Изтръгна моите тихи ръце
Монолита целунах
Ковчегът любовта ми иззе.
„Когато рухваш и се изправяш
Слънцето няма избор – то пламти.
Аз съм ти и ти си аз, ние сме вечни.
Защото камъкът не пита – той стои.”
Една грамада
Извиси се пред мен
Като вик
Като непобедима армада
Нарече ме тихо „Кретен.”
И остави ме сам и сломен.
Не беше грамада,
помня, защото БЯХ.
Беше огледало
И във всяко стъкълце
Видях по едно същество
Безнадеждно умряло
- от мен последно парче.
И аз бях зенит
Бях видра в слънцето
И намокрих своите кости.
Ковчегът лежеше – покрит
Едно, едно, едно същество
С хиляди, хиляди, хиляди
.....студени и слепооки гости.
Една грамада
Сломи се и видрата уби
Слънцето падна
И реката потече -
Ала с каменни сълзи.
И огледалото ме облъчи
Изтръгна моите тихи ръце
Монолита целунах
Ковчегът любовта ми иззе.
„Когато рухваш и се изправяш
Слънцето няма избор – то пламти.
Аз съм ти и ти си аз, ние сме вечни.
Защото камъкът не пита – той стои.”