filmimilmi
05-14-2009, 00:06
Осъзнах грозната истина най-накрая! Аз съм един долен наркоман!!! Често не си го признавах, даже го приемах с насмешка, когато чуех от приятелите си да ме наричат "Наркоман!", а то в действителност каква работа се оказа. Всъщност преди си въобразявах, че всичко това, което правя си е в реда на нещата - пафкането на коз всеки ден, без повод. Просто ей така, за да се покажа, че съм готин, колкото и глупаво да е това. Знаете все пак, хлапетата търсят всевъзможни начини, за да се докажат пред връсниците. И такам последните 2 години не пропусках "голямото междучасие" да се напафкам с "готините". И постепенно средата взе, че ме погълна изцяло. Виждаше ми се съвсем редно и даже мислех онези, за които съм наркоман за задръстени. В последствие се оказа, че точно аз съм лузъра в случая. Оценките ми се понижиха, почнах лека по лека да деградирам и да забравям изобщо какво е да ходиш на училище, за да учиш. Почнаха се партитата, запознах се с амфетамините и бомбоните, както и халюцките. Всичко си беше готино, партито чук, хората интересни, компаниите, с които движех бяха с алтернаивен начин на мислене "извън системата". Не спазвахме закона, тръпката беше вълнуваща и в самото начало като всеки точно като всеки друг се увлякох съвсем в този начин на живот. Прекрасни дни си изживявах, без грижи! Друсане, друсане, друсане... И покрай това забравих за истинските си приятели, почнах лека по лека да променям целия си мироглед, светът около мен вече не беше същият, какъвто го възприемах. И за момент си мислих, че съм избрал интересната посока в живота, вълнуващия път на онези хора, които обществото счита за отрепки. И си казвах действително, че обществото греши! Че ние, така както ни наричат "наркомани" сме едни най-обикновени люде, които просто не приемат толкова насериозно живота както всички останали. И стана тя каквато стана, лека по лека, неусетно почнах да деградирам. Продрусах какво ли не както ви споделих и вече даже губя бройката джойнтове, които някога съм пафкал. Сигурно хиляди, същото се отнася и джама (амфетамините) и на лентите вече съм им изгубил бройката. Преди имах навика да се радвам на всеки "филм". Беше някак интересно, после се превърна в рутина докато лека по лека почнах да се събирам действително с много долни отрепки колкото да си направим "партия" и вече не беше толкова забавно. Това беше момента, в който всъщност не усещах някаква зависимост. Бях с фалшивата представа, че всичко е в нормата на нещата. Но просто не можех да прекарах и ден без да се надрусам. Няма значение как съм го смятал преди, че напушването не си е друсане и впечатлението на всяко едно малко "тревоманче", че няма абсолютно нищо нередно. Просто покрай джойнта, който ме вкара във въпросните интересни среди се продължи нататък с останалите неща, те идваха постепенно. И сега усещам, че имам пробелеми, казвам си че има време да ги пооправя нещата, но често това ми се струва заблуда. Просто не мога, не мога и не мога!!! А е редно уж да мисля за това как ще си подреждам живота, какво ще кандидатствам, какво ще работя, ама бал съм го. Гледам само какъв филм да вкарам на родителите си, за да получа повече джобни. Работил съм, знам колко трудно се изкарват пари, но за това сякаш нямам нито амбиция, нито сили да мисля. Заебал съм бъдещето, отдал съм се на някакво безкрайно и вече безмисляно купонясване. Ся трябва да си редим живота уж, ама си редя линийки. И пуша по 2 кутии цигари на ден. Вече нищо не ми вдъхва вдъхновение в живота, само отчаяние като се замисля за това, което ме очаква за напред. Чувствам една несигурност, лиспа на воля и амбиция. Просто се чудя какво да правя, ето матурите идват, снабдих се с джам уж, за да уча (концентрация уж, сила да запомняш по-лесно) ама вместо по предназначение, то отиде просто ей така, за самото "кино". Поциклих няколко часа, издрусах всичко и край. Ако искам още ми трябват още пари, а вече парите, които имах за обувки, които трябяваше да си купя за бала ги стопих. Както и измислените пари, които исках допълнително уж за фитнес от наще. Край, свършва се, идва края на всичко. На края на силите съм си, за да се взема в ръце. От тук нататък пътя ми сякаш е право надолу, но изборът някога е бил в акъла ми. Така съм избрал, така съм направил... Всичко се обърка толкова много, направо не знам от къде да почна да си оправям живота. Не знам дали може да ми помогнете със съвете, не бих искал да ме храните, макар такива като мен да го заслужават, но все пак дори да не получа помощ тук, то поне вие извадете някава поука за себе си от това, което написах!
Лека вечер, дано утре денят поне е хубав и слънчев!
Лека вечер, дано утре денят поне е хубав и слънчев!