ScionOfStorm
05-14-2009, 12:50
Самуил
Камък песента роди
Вятърът нея пое.
Вълк в ритъма скимти;
Млад воин в нея се закле.
„Паднаха български земи
Победени и прашни се къпем
В кръвта на нашите деди!
Горди сме, народе жив, стани!”
И Запада затресе се зловещо
В златен всечовешки бран
Хиляди фигури прашни и велики
Копията вдигнаха
/Мий в слънцето
зима иде, а след есента
мий във пролетта!/
И отмиха завинаги своя срам.
А над тях стои, вкаменен
Ликът на вечния Пазител
/Себе си в Запада врекъл./
И като орел –
не пада в плен
И като ястреб –
пази своята обител.
САМУИЛЕ!
Най-велик от всички
Владетели на родна ми земя
Кой те прокле
Че облени в кръв и слепота
Да застинат сърце;
Безброй изтерзани лица?
От пролените сълзи –
гроб ще издълбая
В него ще извая
стотиците светци
Със тебе най-отпред.
Защото, владетел мой,
Ти бе колкото велик и горд,
Толкоз и трагичен,
толко’ безнадеждно клет.
“Ще видиш, просто чакай деня. Този свят е обречен, нов от него ще се роди. Нашият бог Тангра ще се събуди и спътници ще са нашите коне. Знамената, забравени отдавна, отново ще се веят, а вятърът над тях ще свисти. Защото макар и обездвижен, лъвът никога не спи.”
Камък песента роди
Вятърът нея пое.
Вълк в ритъма скимти;
Млад воин в нея се закле.
„Паднаха български земи
Победени и прашни се къпем
В кръвта на нашите деди!
Горди сме, народе жив, стани!”
И Запада затресе се зловещо
В златен всечовешки бран
Хиляди фигури прашни и велики
Копията вдигнаха
/Мий в слънцето
зима иде, а след есента
мий във пролетта!/
И отмиха завинаги своя срам.
А над тях стои, вкаменен
Ликът на вечния Пазител
/Себе си в Запада врекъл./
И като орел –
не пада в плен
И като ястреб –
пази своята обител.
САМУИЛЕ!
Най-велик от всички
Владетели на родна ми земя
Кой те прокле
Че облени в кръв и слепота
Да застинат сърце;
Безброй изтерзани лица?
От пролените сълзи –
гроб ще издълбая
В него ще извая
стотиците светци
Със тебе най-отпред.
Защото, владетел мой,
Ти бе колкото велик и горд,
Толкоз и трагичен,
толко’ безнадеждно клет.
“Ще видиш, просто чакай деня. Този свят е обречен, нов от него ще се роди. Нашият бог Тангра ще се събуди и спътници ще са нашите коне. Знамената, забравени отдавна, отново ще се веят, а вятърът над тях ще свисти. Защото макар и обездвижен, лъвът никога не спи.”