shoshka
05-16-2009, 21:25
Хораа хораа... не е проблем, по скоро ме е яд на всичко тва:
Преди време се зарибявахме с едно момче, но започнахме само като приятели, станахме много близки и си споделяхме много неща. Той беше супер точен и можех да си говоря с него за всичко. Така беше известно време. 3-4 месеца. Но не ходехме. В един момент той си хвана приятелка и се промени коренно, спряхме всякакви контакти, не знам точно какви са били чувствата ми към него, но все пак го чувствах страшно близък и ми беше кофти - бях загубила един от малкото хора, които чувствах близки. Те ходиха само около 1 месец. Скасаха, но неговата промяна беше непоправима. Пак се виждахме, дори стигнахме до целувки и сладки приказки, но само моментно. Той се държеше много дръпнато. От стария него нямаше и следа. Никога преди не ме беше обиждал, никога не ми беше говорил на въпреки, да, сърдел ми се е, но за глупости и всичко отминаваше бързо. А сега беше ужасен. Отново спрях всякакви контакти, дори се подминавахме, след време той започна пак да ми пише в скайп и да ми говори някви работи, но бях сигурна че е пил или по лошо - през времето когато ходеше с тва момиче ми беше споменал, че е взимал някакви работи, пък и редовно си пушеше трева. На мен не ми се занимаваше с неговите простотии и не му вярвах на думите, но исках просто да останем с едното "здрасти" - заради миналото, заради старото приятелство. Той не разбираше от дума. Започна да се държи гадно, да ме обижда прекалено много. Да проявява агресия - не ме е удрял, но ме буташе като ме види, дори настройваше хора срещу мен. Пред други хора ми говореше все едно съм едно нищо, аз му отговарях също, но някак си го обръщах на майтап. Не исках да се карам с него. Но вчера ми прикипя. Той започна пак да ме обижда в скайп и аз му отвърнах доста гадно. Той продължи и то по много брутален начин, но аз не му върнах макар че мога да го направя да си говори сам, не знам. Всичко което сме преживяли заедно не ми позволи да го наяравя за 1 стотинка. Имам много добри приятели, на които тоя смотлио се кланя. Поне от тва може да ми има уважение. Но той явно е толкова затъпял, че няма на къде. ПФффф не ми е гадно, тъпо ми е и ме е много много яд на тоя. Ще продължа да го подминавам и другия път когато ми се отдаде възможност такива ще му ги наговоря без грам да ми мигне окото. Така ли да постъпя моля за съвет :@
Преди време се зарибявахме с едно момче, но започнахме само като приятели, станахме много близки и си споделяхме много неща. Той беше супер точен и можех да си говоря с него за всичко. Така беше известно време. 3-4 месеца. Но не ходехме. В един момент той си хвана приятелка и се промени коренно, спряхме всякакви контакти, не знам точно какви са били чувствата ми към него, но все пак го чувствах страшно близък и ми беше кофти - бях загубила един от малкото хора, които чувствах близки. Те ходиха само около 1 месец. Скасаха, но неговата промяна беше непоправима. Пак се виждахме, дори стигнахме до целувки и сладки приказки, но само моментно. Той се държеше много дръпнато. От стария него нямаше и следа. Никога преди не ме беше обиждал, никога не ми беше говорил на въпреки, да, сърдел ми се е, но за глупости и всичко отминаваше бързо. А сега беше ужасен. Отново спрях всякакви контакти, дори се подминавахме, след време той започна пак да ми пише в скайп и да ми говори някви работи, но бях сигурна че е пил или по лошо - през времето когато ходеше с тва момиче ми беше споменал, че е взимал някакви работи, пък и редовно си пушеше трева. На мен не ми се занимаваше с неговите простотии и не му вярвах на думите, но исках просто да останем с едното "здрасти" - заради миналото, заради старото приятелство. Той не разбираше от дума. Започна да се държи гадно, да ме обижда прекалено много. Да проявява агресия - не ме е удрял, но ме буташе като ме види, дори настройваше хора срещу мен. Пред други хора ми говореше все едно съм едно нищо, аз му отговарях също, но някак си го обръщах на майтап. Не исках да се карам с него. Но вчера ми прикипя. Той започна пак да ме обижда в скайп и аз му отвърнах доста гадно. Той продължи и то по много брутален начин, но аз не му върнах макар че мога да го направя да си говори сам, не знам. Всичко което сме преживяли заедно не ми позволи да го наяравя за 1 стотинка. Имам много добри приятели, на които тоя смотлио се кланя. Поне от тва може да ми има уважение. Но той явно е толкова затъпял, че няма на къде. ПФффф не ми е гадно, тъпо ми е и ме е много много яд на тоя. Ще продължа да го подминавам и другия път когато ми се отдаде възможност такива ще му ги наговоря без грам да ми мигне окото. Така ли да постъпя моля за съвет :@