Приказка

[ScionOfStorm]

Приказка

От небето
Лъчи взимам
И ги мятам ядосан
По трактовката световна.
По трактовката световна.

Аз желая
куршум! куршум?
В слепоочията
велик, еднакъв.
Сребърен, отличен шум
Спасител нов
и неизменно еднознаков.

А трябва той
Да прониже плътта
Без тихия покой
Някой осъзна:
аз имам всичко
всичко по света.
Но никой не е тук
не докосвам
аз ничия душа!
ничия, ничия.

Там, къде старицата
До старик хрипти,
открих все пак края
на моите груби /празни!/
измислени мечти.

А вие сте обесени
и незнанието
то така, така блести.
Сребърници трийсет
за душата на Христос
не са, не са били.
Двадесет и пет!
Двадесет и пет!
А Юда, човечество,
Юда е бил
велик
невероятен
звяр предател
просто един поет!

Куршум от сребърник
Прорез през /познай/
една душа
Чакам да дойде миг
И Юда със смъртта си
все пак ще успея
ще успея да спася.