MoonFruit
05-18-2009, 19:13
ЙОРДАН РАДИЧКОВ - „НЕЖНАТА СПИРАЛА”
ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА
Иносказателният Радичhttp://www.teenproblem.net/forumков художествен свят отправя своите ненатрапчиви, но категорични послания към човеhttp://www.teenproblem.net/forumчеството, свързани с настоящето и бъдещеhttp://www.teenproblem.net/forumто на неговия дом - Вселената. Описвайки един ограничен регион, писателят стига до общозначими обобщения за човешката същhttp://www.teenproblem.net/forumност, за отчуждението на личността от приhttp://www.teenproblem.net/forumродата в съвременния свят, за безотговорноhttp://www.teenproblem.net/forumто и равнодушно отношение към другите съhttp://www.teenproblem.net/forumщества, населяващи Земята. В разказа „Нежhttp://www.teenproblem.net/forumната спирала” с необичайния си творчески подход Радичков предупреждава за послеhttp://www.teenproblem.net/forumдиците от нехайното и високомерно отноhttp://www.teenproblem.net/forumшение на човека към обкръжаващата го среhttp://www.teenproblem.net/forumда.
Най-голямата болка на разказвача е, че чоhttp://www.teenproblem.net/forumвекът е престанал да се интересува от прироhttp://www.teenproblem.net/forumдата и е скъсал връзката си с нея. Разказвайки три като че ли независими една от друга случhttp://www.teenproblem.net/forumки, които обаче са обединени от общата идея за отношението човек - природа в съвременhttp://www.teenproblem.net/forumния свят, авторът доказва немарливото и беhttp://www.teenproblem.net/forumзотговорно отношение на човека към природата. АЗ-повествованието и следванеhttp://www.teenproblem.net/forumто на авторовата мисъл с връщане в спомеhttp://www.teenproblem.net/forumна, заедно с липсата на организиран сюжет, създават многозначността и богатството на внушения.
Трите срещи с всевечната и изпълнена с дълбока мъдрост природа дават възможност на автора да разкрие различните типове чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешко поведение и човешка нравственост, проявяващи се в отношението им към май-ката-земя. Разказът започва направо, без въhttp://www.teenproblem.net/forumведение, и потапя читателя в особения Раhttp://www.teenproblem.net/forumдичков свят, където всичко изглежда по неоhttp://www.teenproblem.net/forumбичаен начин. Хората се връщат от лов. Не се чувстват уютно в заобикалящата ги околност. Те не са част от нея. Ловът е начинът, по който те налагат силата и въображаемото си преhttp://www.teenproblem.net/forumвъзходство, а това води до още по-категоhttp://www.teenproblem.net/forumрично отчуждение от природата. Връщанеhttp://www.teenproblem.net/forumто не е изпълнено с радост или удовлетвореhttp://www.teenproblem.net/forumние за човека, а с усещане за недружелюбността на околността: „Студът пропълзява по цялото му тяло, очите започват да сълзят, цялата природа наоколо започва да му се струва враждебна.” Ловът не е в синхрон с природните закони - това внушава негостоприемността на природата. Хората, с които пъhttp://www.teenproblem.net/forumтува разказвачът, са не само неназовани - те са безлични: „неколцина човеци, натъпкани плътно един до друг”; „нито едно лице не се виждаше изцяло”. Тези „човеци” не са част от заобикалящата ги околност. Гората и пътят живеят свой живот, който е ненарушим в своhttp://www.teenproblem.net/forumята извечна хармония. С умението на изклюhttp://www.teenproblem.net/forumчителен художник и проницателен наблюдател Радичков рисува одухотворения пейhttp://www.teenproblem.net/forumзаж: „Бялата равнина леко се изтегляше и завърташе край нас, смълчаната гора се измъкваhttp://www.teenproblem.net/forumше на пръсти назад, най-близките до пътя дърhttp://www.teenproblem.net/forumвета подтичваха бързо, по-далечните се двиhttp://www.teenproblem.net/forumжеха по-бавно и се създаваше илюзията, че гоhttp://www.teenproblem.net/forumрата бяга назад с хиляди крака, без дърветата да се застъпват едно друго.” Природата и хоhttp://www.teenproblem.net/forumрата съществуват независимо един от друг -между тях няма единство и разбирателство.
Срещата с шипковия храст, изникнал „внеhttp://www.teenproblem.net/forumзапно” край един завой, доказва пълното разhttp://www.teenproblem.net/forumминаване между тях. Човекът - конярят - без причина проявява неоправдана, безсмисhttp://www.teenproblem.net/forumлена жестокост - „перна храста през лицеhttp://www.teenproblem.net/forumто”. В този миг шипковият храст като че ли се пробужда - застава нащрек с ярките си червени плодове - „като живи очи”, и преhttp://www.teenproblem.net/forumдупредително, със затаена закана бди и слеhttp://www.teenproblem.net/forumди следващите действия на хората, неосьзнаващи злото и безотговорността, които ги изпълват. Храстът наблюдава пътуващите през целия им лъкатушещ през равнината път, взира се в тях, отправя своя ням укор и стаеhttp://www.teenproblem.net/forumното си отмъщение. Един от групата, по-вниhttp://www.teenproblem.net/forumмателен от останалите, с недоумение гледа храста със „стотиците... червени очи” и, без да разбира неговото нямо предупреждение, от своята егоистична гледна точка го смята за вампир - човекът открива злото, което сам носи у себе си, а не правото на защита.
Срещата с шипковия храст събужда споhttp://www.teenproblem.net/forumмена за друга, подобна среща, въведена в разказа с ретроспекция. Чрез втората среща - на режисьора Методи Андонов с неговия шипков храст, е разкрито отношението на творческата, търсеща вечните истини и неизhttp://www.teenproblem.net/forumменните природни закони на битието, личhttp://www.teenproblem.net/forumност към природата. Това е среща на човек, стремящ се да разбере заобикалящия го свят, с тайнството на сътворението и съществуваhttp://www.teenproblem.net/forumнието. Затова, макар на пръв поглед подобhttp://www.teenproblem.net/forumна на първата, втората среща носи съвсем различно послание. В нея са скрити автороhttp://www.teenproblem.net/forumвата философия за нуждата от единение с природата и авторовият оптимизъм, че все още съществуват хора, макар и малцина, коhttp://www.teenproblem.net/forumито желаят да разберат езика на природата. Имат желание да четат в отворената й книга, оставаща невидима и неразбираема за отhttp://www.teenproblem.net/forumчужденото, егоистично, самовлюбено човеhttp://www.teenproblem.net/forumчество. Творецът осъществява една колкото неочаквана, толкова и знаменателна среща с тайнството на природата в лицето на шипкоhttp://www.teenproblem.net/forumвия храст. Тази среща не е обикновена - изhttp://www.teenproblem.net/forumползваните определения за душевното съсhttp://www.teenproblem.net/forumтояние на режисьора говорят за това: „нещо фанатично има в погледа му”, „почесваше браhttp://www.teenproblem.net/forumдата си с някаква особена нервност, почти със сладострастие”; в гласа му има „патеhttp://www.teenproblem.net/forumтични нотки”; „той се удари по гърдите въодушевено”. Чрез шипковия храст човекът-творец се мъчи да надникне зад видимото в природата и да достигне до невидимото, тайнсhttp://www.teenproblem.net/forumтвеното, да разгадае сложните, неразгадаеhttp://www.teenproblem.net/forumми тайни на живота. Методи Андонов досhttp://www.teenproblem.net/forumтига до прозрението, че не човекът, а прироhttp://www.teenproblem.net/forumдата притежава непреодолима мощ, неунищожима жизненост, които я правят вечна. Природата наблюдава човека и неговото безразсъдство: „Откъдето и да застанем, топ все ни гледа.” Тази наблюдаваща природа трябва да събуди заспалата съвест на хората, които са я пренебрегнали, да им напомни, че те не са по-силни, а са част от нея, че само с равновесието и единението ще се постигне нужната за живота хармония. Между търсеhttp://www.teenproblem.net/forumщия човек и природата съществува контраст: „ Той вторачи фанатичния си поглед върху споhttp://www.teenproblem.net/forumкойния, разположен спокойно посред снега шипhttp://www.teenproblem.net/forumков храст”; контраст, доказващ превъзходсhttp://www.teenproblem.net/forumтвото на природата. Тя, според разказвача, е „винаги будна, но спокойна”. Дава своите знаhttp://www.teenproblem.net/forumци, прави своите послания, които трябва да бъдат разчетени и разгадани от човека. Опhttp://www.teenproblem.net/forumтимистично е, че творецът, който е предопhttp://www.teenproblem.net/forumределен да внушава големите истини на хоhttp://www.teenproblem.net/forumрата, се доближава до единението с прироhttp://www.teenproblem.net/forumдата и до разчитането на нейните знаци: „в този миг той приличаше на човек, който е пресhttp://www.teenproblem.net/forumтанал да гледа на живота и на природата край себе си като на декоративна завеса, ами се мъчеше да пробие тази завеса или перде, да ги разкъса и да надникне зад тях. Навярно Метоhttp://www.teenproblem.net/forumди Андонов бе успял да надникне зад тях, макар и само през шпионката, бе съзрял, изглежда, неhttp://www.teenproblem.net/forumщо извънредно съществено и важно, иначе как мога да обясня, че един нормален човек може с такъв съдбовен поглед да обикаля измръзналия шипков храст?” В съзнанието на разказвача творецът се слива с шипковия храст - не заhttp://www.teenproblem.net/forumщото и двамата са „еднакво диви”, а защото по еднакъв начин олицетворяват будната, неспокойна съвест - единият - на хората, другият - на природата. А може би не само у човека, но и в природата е стаено злото: „Миhttp://www.teenproblem.net/forumгар са й малко на природата шипковите храсhttp://www.teenproblem.net/forumти, та изтръгна с корен от сърцата ни и този шипков храст, за да го погне по петите на своята снежна пустош?” Много въпроси постаhttp://www.teenproblem.net/forumвя авторът, свързани с разгадаването и разhttp://www.teenproblem.net/forumбирането на природата и човека; въпроси, които остават без точни отговори, защото няhttp://www.teenproblem.net/forumма такива; има само търсене и желание за откриване. Намирането на отговорите, споhttp://www.teenproblem.net/forumред автора, е вътре у човека, а не в заобикаляhttp://www.teenproblem.net/forumщата го действителност: „Ако исках да намеря нещо, трябваше пак в себе си да се поровя.” Отговорите за битието са в душата на човеhttp://www.teenproblem.net/forumка.
Сложният въпрос за отношенията човек - природа е поставен най-драматично в разhttp://www.teenproblem.net/forumказа за третата среща - с ятото гълъби и умиhttp://www.teenproblem.net/forumращата птица. Околността е сякаш недокосната и единна в своята белота: „Никъде ниhttp://www.teenproblem.net/forumкаква диря не се виждаше, бялата равнина се стелеше пред очите ми чиста и светла, без нито една драскотина и без ни една прашинка върху себе си.” Белотата на пейзажа се допълhttp://www.teenproblem.net/forumва със сивия цвят. Той осезателно присъства още в началото на повествованието: „Небеhttp://www.teenproblem.net/forumто над нас бе сиво, вляво от шейната се сивеhttp://www.teenproblem.net/forumеше гора.” В момента на срещата с ятото сиhttp://www.teenproblem.net/forumвотата се връща натрапчиво: „...от сивото небе започнаха да се зараждат птици, все по-зрими и по-зрими, макар и сиви. Птиците преhttp://www.teenproblem.net/forumраснаха в голямо сиво ято, носеха се спокойно над сивата гора...” На фона на тази безцветност ярко се откроява червеният цвят - на шипките върху шипковия храст и на капките кръв, които образуват спирала върху белия сняг, при падането на простреляната птица. Радичков създава картината на чертаещата своите незнайни и непонятни знаци прироhttp://www.teenproblem.net/forumда. Човекът отново се е отнесъл безотговорhttp://www.teenproblem.net/forumно и лекомислено към нея - без нужда, само за забавление е прострелял птицата, отнел е един живот, нарушил е хармонията в битиеhttp://www.teenproblem.net/forumто. Писателят детайлно описва смъртта на гъhttp://www.teenproblem.net/forumлъба: „само една птица остана встрани, залюhttp://www.teenproblem.net/forumля се, направи малък кръг...”, „но ето че едното му крило отслабна, не замахваше вече тъй силhttp://www.teenproblem.net/forumно с него..., птицата губеше височина..., в един миг спря да размахва крилете си.” Смъртта не носи красота, защото означава нарушена хармония: „Заприлича на сива дрипа...” Червеhttp://www.teenproblem.net/forumните капки кръв нарушават целостта на бялаhttp://www.teenproblem.net/forumта равнина и са знак за тревога. Тази ненужна смърт събужда особено чувство у хората - те остават безмълвни, като пред нещо непозhttp://www.teenproblem.net/forumнато, тайнствено, неясно, но много по-силно от тях. По някакъв начин те усещат предупhttp://www.teenproblem.net/forumреждението на природата, огромната мощ, която тя е стаила в недрата си, усещат нейнаhttp://www.teenproblem.net/forumта недружелюбност и за тях това е ново чувhttp://www.teenproblem.net/forumство. Човекът, отдавна отдалечил се от приhttp://www.teenproblem.net/forumродата, е престанал да я разбира, да я усеща и да се съобразява с нея. В този особен моhttp://www.teenproblem.net/forumмент обаче хората разбират, че природата може да бъде и заплашителна, и тайнствена, и неразбираема. Без да са се приближили до нея, продължавайки през сивеещата се недhttp://www.teenproblem.net/forumружелюбно гора, хората са добили ново позhttp://www.teenproblem.net/forumнание. Те са принудени да се замислят върху знаците, които чертае птицата върху бялата равнина; върху вторачените стотици шипки - „като очи” - от шипковия храст. Това е тревожният размисъл на автора, откриващ все повече примери за нарушеното единстhttp://www.teenproblem.net/forumво между човека и природата, за безотговорhttp://www.teenproblem.net/forumното отношение на човека към заобикаляhttp://www.teenproblem.net/forumщия го свят, за опасността, която крие за бъhttp://www.teenproblem.net/forumдещето на хората унищожаването на приhttp://www.teenproblem.net/forumродата. Групата се смирява пред тайнственаhttp://www.teenproblem.net/forumта неизвестност, която я заобикаля; притихва пред непознатото и неясното: „Може би тази фраза съдържа проклятие; може би съдърhttp://www.teenproblem.net/forumжа някакво завещание към другите птици; а може би е само прост отпечатък на един Внеhttp://www.teenproblem.net/forumзапен финал?” Тези въпроси остават без авто-ров отговор, но пораждат нови тревожни въпроси в душите на читателите, защото преhttp://www.teenproblem.net/forumдават авторовата тревога за това, дали човеhttp://www.teenproblem.net/forumчеството ще съумее да надмогне високомеhttp://www.teenproblem.net/forumрието и гордостта си и да съхрани природаhttp://www.teenproblem.net/forumта; дали ще добие онази мъдрост, която ще му позволи да се приближи до заобикаляhttp://www.teenproblem.net/forumщия го свят и да се помъчи да го разбере, да научи неговия език и да разчете знаците му. Защото и това е част от авторовото послаhttp://www.teenproblem.net/forumние, а именно, че от човека зависи дали приhttp://www.teenproblem.net/forumродата ще му изпраща проклятие, завещаhttp://www.teenproblem.net/forumние или знак за приятелство.
В края на повествованието природата е същата, но хората са се променили - те са усетили предупреждението чрез шипковия храст, „вторачил като вампир стотиците си червени очи” и нежните спирали, оставеhttp://www.teenproblem.net/forumни от умиращата птица. Променен е и разhttp://www.teenproblem.net/forumказвачът - душата му е изпълнена с болка, с тревога, с желание да пробие завесата на видимото, подобно на Методи Андонов. Той е приел предупреждението на прироhttp://www.teenproblem.net/forumдата, отправено към човека: „започнах да чувhttp://www.teenproblem.net/forumствам, че освен звънчетата звъни и откънтява тихо и нещо друго в душата ми, подоhttp://www.teenproblem.net/forumбие някакво на небесна червена сълза, на шеhttp://www.teenproblem.net/forumпот от стреснат шипков храст, и че душаhttp://www.teenproblem.net/forumта ми започва да чертае и да усуква неясни, но нежни кръгове и спирали”.
Тревогата за бъдещето на планетата приhttp://www.teenproblem.net/forumсъства като траен мотив в творчеството на Радичков. В съвременния свят, в който голеhttp://www.teenproblem.net/forumмите градове, машините, автоматизацията на живота вземат все по-големи размери, е засhttp://www.teenproblem.net/forumтрашена естествената, изначална и нужна връзка между човека и природата. Нарушеhttp://www.teenproblem.net/forumната хармония може да бъде възстановената и това зависи единствено от нас, хората, наhttp://www.teenproblem.net/forumселяващи Земята, от нашата съвест, от съзнаhttp://www.teenproblem.net/forumнието ни и отговорността ни пред бъдещето - това са ненатрапчивите, но много ясни и категорични послания на разказа „Нежната спирала”.
****************************
„Песен за човека”
Вярата в доброто у човека
В „Песен за човека” Вапцаров поставя въпроса за „смяната на вълчия нрав” в две позиции- твърдата,пълна с непоколебимост дама,твърдяща,че човекът е най-злото от всички животни,което не се променя и е изпълнено с жестококст,и чисто човешката такава,изменяща се според наблюденията и преживяното-тази на мъжа,твърдящ,че промяна винаги е възможна.Две съвсем човешки позиции- една прекалено твърда,и една прекалено толерантна и оптимистична,но поне повлияна от опит.
В спора всъщност гласовете са на разочарован и обезверен в човещината ,и на по-безпристрастен човек Дамата е разочарована от човека и се зарича нигока да не изпитва жал към това същество,което убива,ограбва,воюва и върши какви ли не грехове.От преживените трагедии тя си изгражда неразрушимото мнение,че човекът е само машина за грехове и нищо повече.Мъжът от своя страна разказва на дамата истроия,за да обоснове вярата си в доброто у човека:
Син,открадва парите на баща си и го убива.Озверял и алчен,не знае какво прави.Но „попада в затвора на хора,и става човек”.Затвора изпълнява поне веднъж желаното въздействие на чистилище,и синът се разкайва и променя мирогледа си.Осъзнавяйки стореното в действителност,той не роптае срещу бесилото си и го чака доволен поне от това,че е осъзнал истинскя смисъл на живота и мотивите,нужни да бъдат водещи за един по-добър свят.
Когато попадне в затвора една грешна душа,която е била просто заблудена и омагьосана от примамливото шумолене на парите или славата,може да открие удивителни истини за себе си по време на престоя.Това се случва и с този блуден син,който проумява житейската тайна на ценностите и преоткрива нрава си.
Това чистилище обаче не прощава на разкялите се.Грешникът е заведен на бесилото.Но узнал веднъж светлата истина,той не се страхува.Открил и приел е това,което всички знаем,че съществува,но не желаем да намерим като истина заради собствения си егоизъм- Фактът,че нищо не свършва с нас.Че ние сме просто поредните,които идват за къс истина,което да предадат на тези след тях,за да не повтарят грешките им.И на път към бесилото затворникът пее.Пее от щастие и защото е преодолял страха.Пее нещо,заради което всички го гледат със страхопочитание – Своята осъзната истина.Истината,че бъдещето принадлежи на хората с извисен дух,които ще се поучат от грешки на клетници като него и ще изградят по-светло бъдеще.Отива си със щастие и песен на застиналите устни,със сигурност простен от Господ.
Дамата плаче разстроена в потрес от тъжната история,трагична през нейните очи.Веднъж повярвала в доброто у хората,тя е върната на земята от недотам добрия край,от най-лошото според нея- смъртта.
А мъжът се учудва – „Какъв ти тук ужас?!Той пеел човека- това е прекрасно,нали?”
Прекрасното е в надмогването над смъртта,в благодарността от пречистването.
Трагично е да се поправим,да се осъзнаем,но да бъдем наказани независимо от това.Ала нови се раждат,и се молим да се поучат от грешките ни и си отиваме по-спокойни знаейки сами по себе си,че човекът се променя,и загрижените,спорещи за човешката същност дама и господин са едни от узналите тази истина.А тя е,че добро има и у най-тъмните души.
***********************************
Крадецът на праскови
Емилян Станев
Писателят Емилян Станев е роден в Търново на 22.02.1907година.Той завършва гимназия във Враца като частен ученик,учи живопис в Художествената академия,а после следва финанси и кредит в Свободния университет.През 1931година за първи път печата в библиотека ’’Книга за книгите’’.Едно от по-важните произведения на Емилян Станев е невероятната му повест ’’Крадецът на праскови’’ създадена през 1948година.Любов свобода щастие-това са трите неща,които вълнуват човечеството от дълбока древност до днес.Любовта,това е едно чувство,което всеки от нас носи и крие в сърцето си.Всеки творец,както и Емилян Станев е засегнал именно тези три неща в поемата си’’Крадецът на праскови’’,които са в основата на развитието и оцеляваването на света.Природата в неповторимата повест’’Крадецът на праскови’’ на Емилян Станев е жива,наситена със зжуци и цветове.Те сякаш се сливат с душевността на героите,с техните чувства,настроения и състояния.В центъра на повестта е любовта.Една любов между застаряващата жена на полковника-Елисавета и сръбският военнопленник-Иво Обретенович.Това е любов,която влиза в противоречие с обстоятелствата,които и придават съдбовен характер.Първата среща на Елисавета с крадеца на праскови става пред,,траурното знаме’’на ореховата сянка,апри втората ‘’духа топъл и сух вятър’’.Сякаш е задухал онзи зноен вятър на прегрешението,за да срути стените на дома.Ако домът е ‘’крепост’’ на рода и народа,то ,,обилната и суха светлина’’ и топлия вятър’’са стихийните чужства на двамата влюбени.Рязката смяна на мисли и настроения е най-точен знак,че разумът и волята само на моменти контролират стихийните чувства на Елисавета.Патриархалният морал не позволява изневяра.Това е тежко престъпление,но нали знаем,че истинската любов е изначално невинна.Тя не може да бъде осъдена.Живата природа диктува и променя състоянията на героинята.Авторът разкрива постепенно образа на своята героиня.Тя търси брак,които да подхожда на общественото и положение.По-късно,когато действително се влюбва,намразва мъжа си и установява,че връзката им е формална ,,той беше виновникът за пропиленият и живот’’…Тя се съгласява на този брак,защото така е възпитана,внушено и е от родителите и.Но едната страна на брака е не реализирана.Тя няма деца.В самотните часове,които прекарва Елисавета всеки ден,тя изпитва най-силно това неизказно чувство на отчаяние и малоценност.Точно в такъв момент идва любовта към Иво Обретенович-любов както с духовна,така и със сетивна наслада от собственото тяло,от скритият в него живот.Но тя не може да заличи напълно миналото си.Лиза за първи път се чувства щастлива,но това нейно щастие е изградено върху нечие нещастие.Тя се чувства раздвоена:от една страна е любящо и лекуващо същество,а от друга е безпомощна и отчаяна.Тишината изведнъж бива прекъсната.Войниците дезертират,а военопленикът бива хванат.Разказът ‘’Крадецът на праскови’’завършва много трагично,но в тази трагедия ние откриваме и малко оптимизъм.Този оптимизъм идва от това,че макар и за кратко време Елисавета и Иво Обретенович са били щастливи, изпитали и са изживяли истинската любов.Те са се ръководили от чувствата си като по този начин са усетили малко от сладоста на живота, почувствали се свободни и щастливи поне за миг от краткия си живот.Любовта им бива обречена.Елисавета се прострелва с’’ревулвера на господин полковника’’.Но любовта е по-силна от смъртта.На този свят тяхната любов е била обречена,но може би в другия свят те ще се срещнат.Може би в душата на автора е останал образа на красивата Елисавета и това прекрасно чувство наречено’’Любов’’.Всеки, който е прочел тази невероятна повест на Емилян Станев и е изпитал това уникално чувство ще осъзнае,че за любовта граници няма и,че когато обичаш истински си готов на всичко дори и да умреш за любимия.
Заповядай,дано съм ти помогнала! :-)