Жажда

[iveetyy]

Тъмна нощ..
Луната свети..
Безкрайна площ..
Безсмислени етикети..

За него няма значение кой какъв е..
откъде идва;за какво мечтае..
Бездушен,нехаещ,безмилосте н-той такъв е..
Не знае какво значи човек да се покае..

И как да знае..
той дори не е човек..
демона в него всеки може да разпознае..
живял вече цял век..

Но какво се през тази нощ случи..
Тя изпълни умът му..
Как се тъй получи ?!..
Това бе най-лошото за него,страхът му..

Погледът й-тъй дълбок..
Скова го на място и дъхът му взе..
стана за всичко друго сляп кат смок..
невъзможна мисъл го обзе..

Тя като другите не беше..
Живееше със смисъл..
Ледът в сърцата топеше..
все едно участваше във велик замисъл..

Но Демонът във него не му позволи..
да обича нея беше срам..
светът му изведнъж се замъгли..
жадуваше,но той остана прям..

На бавен огън го горяха..
с шила тялото бодяха..
нямаше близки,които да скърбяха..
само капките кръв за него мълвяха..

Но той не съжали..
Бе се докоснал за пръв път до такава чистота..
Това го опожари..
затъна във вечната празнота..