sweet_f_pz
05-19-2009, 10:21
може ли да ми изтеглите това : http://download.pomagalo.com/58562/pesen+za+choveka/?po=5 и това
detelina101
05-19-2009, 12:40
Песен за човека
Стихотворението "Песен за човека" се е превърнало в емблема на Вапцаровото творчество, защото тъкмо тук изпъква новото схващане за човека. То е създадено спонтанно като отпор срещу хулите и ругателствата, отправени към човека - звяр от привържениците на Фройдитската теория. В яростен диспут с тях Никола Вапцаров се стреми да докаже любимата си теза, че всеки човек може да сгреши и да извърши престъпление, но дълбоко в себе си той има нравствени сили, на които да се опре, за да се покае и осъзнае. В стихотворението Никола Вапцаров утвърждава своята идея за изначалната победа на доброто над злото у човека. Той представя човешката съдба, като открива изход от злото, дори когато такъв на пръв поглед не може да бъде намерен. Бавно, постепенно и целенасочено поетът достига до апотеоз на голямата победа на Разума над естествения човешки страх от смъртта. ( ..."Браво, човек!"... )
Героиката на обикновените хора, които израстват в пластичното му въображение достигат ръста на титани. Величието на тези хора е скрито в малките на пръв поглед неща - добрата дума, споделената завивка, поделеният хляб, съчувствието и милосърдието, които нямат нищо общо с етническо деление или политическа ориентация. В такъв аспект е разгледана метаморфозата на отцеубиеца, който усеща, че тъкмо любовта между хората, а не дивата ненавист обновява както духа, така и света. Оптимизмът на осъдения на смърт е естествен резултат от тази възвишена, пречистена човешка етика на общуването.
Ключови думи в поетичния текст са заложени в самото заглавие: "песен" и "човек". И двете изразяват поетовата вяра в могъщия нравствен потенциал на човешката личност, нейната способност да победи тъмата в себе си, за да се превърне в светилник, а чрез песента да изрази естествената си доброта и убеждението си, че светът ще се промени към по-добро.
Богато е представена светлинната образност, съзвучна с Вапцаровата идея за просветлението в човешката душа. Образи като този на зората и звездите, на пламъка в очите, на светлината в душата са заредени с патоса на оптимизма и разкриват едно от големите чудеса на космоса – човешкото себепознание, самоконтрол, покаяние и просветление. Светлинната образност е съчетана с други два символа, каквито са образът на песента и този на усмивката. Човекът не се уморява да пее. Пее в килията, пее пред бесилката, пее дори, когато му нахлузват въжето на шията и чрез тази песен стига звездите като ангелоподобен. Съзнателното натрупване на повторенията: (“песен”, “запял”, ”песента”, “пеел”), води до подтекстово утвърждаване на високи естетически стойности изразени пряко и в поантата на поемата:
...”Той, пеел човека. – Това е прекрасно, нали?”...
Така песента се превръща в най-краткия път към подвига, в който липсва всякаква показност.
Мъдра е усмивката на осъдения! Той се усмихва даже и на смъртта. Към тези образи се присъединява одухотворения образ на мрака беглец и на “позорно треперещият” завод. И двата образа символизират вечната идея за несекващата битка между доброто и злото, в която човешкият дух може да удържи победа с космични измерения.
Вапцаров вдъхва своята човеколюбива вяра, а хуманизмът му е проникнат от героика. Прекланя се пред човека като горда сила, като боево съзнание. Онзи който е станал човек-борец е потресаващо възвишен. Той не виси на бесилото, той стои на пиедестал. Неговата спокойна песен е свята, боева песен:
...”Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
Браво, човек!”...