bubblebabe
05-19-2009, 11:57
Трябва да го напиша. Искам да го напиша. Сърцето ми плаче, само като си помисля за това...
Училище, училище, училище...
Моя клас е разпокъсан. Делим се на групички, обиждаме се, не се обичаме. Отмъщаваме си, не се харесваме и т.н. Всичко това ми тежи много. Искам да сме сплутени и да сме КЛАС, защото сега не сме. Класът ми е изпълнен с лицемери. Как може да говориш зад гърба на някого, а после да си при него, за да му се подмазваш? Или аз съм глупава и не мога да се примиря с това, или не знам... Та, ние дори не се уважаваме помежду си. Правим си мръсно. Какво ли не...
Мразя класа, в който съм, малко хора са стойностни и истински. Млако са децата усмихващи се на истинското и нямащи маска. Малко са, но ги има.
Защо е нужно да се подиграваме на някого? Нали "сме" един клас? Нали "сме" семейство? Нали нашата класна стая е нашата къща, в която живеем. Нали семейството трябва да се подкрепя и да е заедно?! А какво се получава? Имаме невероятна класна, която прави и невъзможното за нас, обича ни и иска да бъдем ЧОВЕЦИ. Говори с нас по всякакви теми, опитвайки се да ни налее малко ум в главата. А ние какво? Не, не, не.
Тя иска да ни препази, като забранява грим и разни привличащи окото на педофилите неща. Човек с житейски опит е, тя също е майка и знае, че никак няма да й е приятно детето й, което е на крехка възраст да бъде заглеждано от възрастни хора, зъл поглед.
Но НЕ ние сме "големи", съпротивляваме се, искаме ГРИМ. За бога едва на 12/13 да ходиш с черен молив НЕ е нормално. Повечето не оценяват нищо.
Гадно е, мъча се...
Училище, училище, училище...
Моя клас е разпокъсан. Делим се на групички, обиждаме се, не се обичаме. Отмъщаваме си, не се харесваме и т.н. Всичко това ми тежи много. Искам да сме сплутени и да сме КЛАС, защото сега не сме. Класът ми е изпълнен с лицемери. Как може да говориш зад гърба на някого, а после да си при него, за да му се подмазваш? Или аз съм глупава и не мога да се примиря с това, или не знам... Та, ние дори не се уважаваме помежду си. Правим си мръсно. Какво ли не...
Мразя класа, в който съм, малко хора са стойностни и истински. Млако са децата усмихващи се на истинското и нямащи маска. Малко са, но ги има.
Защо е нужно да се подиграваме на някого? Нали "сме" един клас? Нали "сме" семейство? Нали нашата класна стая е нашата къща, в която живеем. Нали семейството трябва да се подкрепя и да е заедно?! А какво се получава? Имаме невероятна класна, която прави и невъзможното за нас, обича ни и иска да бъдем ЧОВЕЦИ. Говори с нас по всякакви теми, опитвайки се да ни налее малко ум в главата. А ние какво? Не, не, не.
Тя иска да ни препази, като забранява грим и разни привличащи окото на педофилите неща. Човек с житейски опит е, тя също е майка и знае, че никак няма да й е приятно детето й, което е на крехка възраст да бъде заглеждано от възрастни хора, зъл поглед.
Но НЕ ние сме "големи", съпротивляваме се, искаме ГРИМ. За бога едва на 12/13 да ходиш с черен молив НЕ е нормално. Повечето не оценяват нищо.
Гадно е, мъча се...