PDA

View Full Version : Петима мъже, които биха накарали Рамбо да се засрами



XceSS
05-20-2009, 23:08
Петима мъже, които биха накарали Рамбо да се засрами

Това са историите на петима истински военни герои

http://images.ibox.bg/2009/05/19/s3/519x505.jpg

5. Симо Хайxа

Симо Хайха е финландец и преди Съветско финската война водел скучен живот на фермер. През 1939 г. когато Съветския Съюз нападнал родината му, той решил да я защити.

Взел вярната си винтовка, няколко консерви с храна и облечен изцяло в бяло се отправил към гората, където започва да стреля по всеки руснак, който видел.

Само за 100-те дни през които действал, при средна температура под минус 30 градуса и над метър сняг, той убил 542 човека с пушката си и поне още 150 с картечния си пистолет. Крайната му черна статистика била - 705 души.

Руснаците били толкова изплашени от него, че му дали прякора "Бялата смърт" и започнали да изпращат цели отряди, които да го ликвидират. Един от тях бил специален и се състоял само от снайперисти. Никой от тях не оцелял.

Като разбрали, че не могат да го убият с човешка сила, руснаците бомбардирали всяко място, където той можел да се крие. Най-доброто им попадение била бомба, която паднала близо до Симо и разкъсала камуфлажа му, но нищо повече.

На 6 март 1940 случаен изстрел с избухващ патрон отнесъл половината му лице, което го спряло за около седмица. На 13 март 1940 Съветско финската война приключила.

Симо Хайха се превърнал в национален герой на Финландия. Починал от старост през 2002 г.



http://images.ibox.bg/2009/05/19/s1/519x260.jpg

4. Йогендра Синг Ядав

Йогендра Синг Ядав е индийски войник, на чийто отряд през 1999 г. в поредния индийско пакистански конфликт било наредено да превземе три бункера в Тигърската Планина.

За изкачат планината трябвало да използват пикели и всички да бъдат в редица по един. Ето защо се взело решение да изпратят човек, който да поправи път и да сложи осигурителни въжета. Това бил Йогендра.

На половината път нагоре, пакистанците го забелязали и започнали да го обстрелват с РПГ-та и автомати. Половината му отряд бил избит, а другата половина от хората му разпръснати и деморализирани.

Прострелян три пъти Йогендра продължил с изкачването. Когато стигнал върха от първия бункер открили огън по него. Това не спряло индиеца, който се затичал напред, метнал граната и убил всички. В това време го забелязали от втория бункер и също открили огън. Още жив Йогендра хукнал и към него като успял да убие четиримата тежко въоръжени мъже вътре. През това време остатъците от отряда му изкачили върха и заедно превзели третия бункер.

Йогендра Синг Ядав бил награден с „Парам Вир Чакра", най-високото военно отличие в Индия, което било присъждано само 21 пъти за "върховна проява на храброст, минаваща границата на човешките възможности".



http://images.ibox.bg/2009/05/19/s4/519x396.jpg

3. Джак Чърчил

Джак Чърчил бил командир на британски отряд по време на Втората Световна Война и отявлен фен на сърфинга. Бил известен с прякора "Лудия Джак" заради огромния меч, с който се разхождал.

Доброволец, той не бил много наясно къде отива, но понеже му звучало опасно, следователно трябвало да бъде и забавно. Негова била репликата "всеки войник, който отива на бойното поле без меча си е неправилно екипиран."

Според документите той убил с меча си 42 германци и отряд на минохвъргачка.

Чърчил и неговия отряд били натоварени със задачата да превземат немско укрепление с кодовото име "Point 662". Той бил начело и минавайки през телени мрежи, мини и дъжд от куршуми успял да стигне укреплението, когато осъзнал, че от отряда му са оцелели едва 6 души, а трима от тях били тежко ранени. В този миг паднал снаряд, който убил и всички тях, освен Джак.

Когато германците го намерили, той свирел на гайдата си. Изпратили го във военно пленнически лагер, но скоро той избягал оттам. Немците го заловили отново и този път го тикнали в по-добре охраняван лагер, откъдето той пак успял да избяга.

След като изминал близо 250 км само с консерва лук за храна, група американци го открила и го изпратили в родната му Великобритания. След като се възстановил, той настоял да го върнат на фронта, когато му обяснили, че войната е свършила.




http://images.ibox.bg/2009/05/19/s5/519x689.jpg

2. Алвин Йорк

Алвин Йорк прекарал младостта си в Тенеси, САЩ, където любимите му занимания били да се напива и да се бие. След като негов приятел бил убит по време на кръчмарски бой, той се отказал завинаги от алкохола и станал пацифист.

Дошла 1917 г. и той получил повиквателна за Първата Световна Война, от която безуспешно се опитал да се отърве. След като преминал курс по обучение в армията, бил изпратен на фронта.

Там заедно с още 17 мъже трябвало да превземат немско картечно укрепление до важна ЖП гара. Докато приближавали, немците ги забелязали и открили огън. Още в първите секунди деветима американци били убити. Останалите му другари се разбягали и Алвин останал сам срещу 32-ма тежко въоръжени войници и картечно гнездо.

Ето как той описва, случилото се после: „Нямах време да се скрия зад дърво или да се прикрия в храстите. Дори нямах време да коленича и да заема по-добра позиция за стрелба. Единственото, което ми оставаше бе да дам най-доброто от себе си. Бях легнал и стрелях по всеки германец, който виждах. Беше точно както ме бяха учили в армията, разстоянието беше същото, а целите доста по-големи от тези, на които бях свикнал. Нямаше как да пропусна".

След като убил близо 20 човека, петима немци се опитали да го приближат по фланговете. Тогава Йорк извадил своят Колт .45 и убил и тях, все едно стрелял „по диви пуйки в Тенеси".

Тогава срещу него се провикнал немския лейтенант Пол Юрген Волмер, който го попитал дали е англичанин, защото по време на Първата Световна Война никой не приемал американците на сериозно. Когато разбрал, че срещу него стои американец Волмер отвърнал: "Боже Господи, ако спреш да стреляш ще накарам моите войници да спрат и да се предат".

10 минути по-късно 133 немски войници се отправили към остатъците от отряда на Йорк. Лейтенант Уудс, началник на Алвин първоначално помислил, че срещу него идва немска контраатака и тъкмо се подготвял за защита, когато видял своя подчинен, който го поздравил и казал: "Редник Йорк се явява със затворници". На въпроса, колко са на брой той отговорил: "Честно, сър. Не знам."



http://images.ibox.bg/2009/05/19/s2/519x735.jpg

1. Оди Мърфи

Когато искал да постъпи в американската морската пехота Оди Мърфи бил едва на 16 години, 167 см висок и 50 кг тежък. Ето защо му се присмели и го отпратили. Тогава той кандидатствал във Военновъздушните сили, но и оттам му отказали. Това не го обезкуражило и пробвал при пехотинците, където го приели с идеята, че още едно пушечно месо ще им дойде добре. Както се очаквало, Мърфи не се справял особено добре и често припадал по средата на упражненията, ето защо искали да го пратят готвач в кухнята. Когато обаче той сам настоял да иде на фронта, никой не го спрял.

През 1944 г. Оди бил пратен в Южна Франция. Един ден там отрядът му попаднал на немско картечно гнездо. Войниците в него се престорили, че се предават и така успели да застрелят най-добрия му приятел. Оди толкова побеснял, че убил всички немци в картечното гнездо. Той не се спрял докато не приключил и с още две картечни гнезда и няколко немски снайпериста.

След тази касапница го наградили с орден и го повишили в лидер на взвод, а всички му се извинили, че го наричали "Малчо".

Половин година по-късно Оди бил натоварен с мисията да защитава важен стратегически обект във Франция, въпреки че от взвода му от 128 души, живи били останали само 19. На разположение те имали и няколко танка М-10.

Немците атакували с многократно повече хора и 6 танка. Тъй като не очаквал скоро да дойдат подкрепления, Оди изпратил своите танкове, които били унищожени почти на мига.

Като видял това, той изтичал към един от горящите М-10, качил се на картечното гнездо и започнал да стреля по всичко що мърда. Въпросният танк бил по средата на бойното поле, горящ и пълен с гориво, което го правело смъртоносен капан. След като му свършили амунициите Оди избягал от машината, която минути след това избухнала.

След този пореден подвиг американското правителство го наградило с всички възможни медали в армията и така той събрал внушителната колекция от 33 ордена.

След войната Оди страдал от следвоенна депресия. Предписали му различни антидепресанти, към които той се пристрастил. Когато осъзнал, в какво положение е изпаднал, вместо да влезе в рехабилитационна програма, той се затворил в мотелска стая за седмица. Там се изчистил, седнал и написал автобиографията си - "До Ада и обратно". По-късно станал актьор и участвал като самия себе си в биографичен филм, по името на книгата му.


Източник: http://lifestyle.ibox.bg/news/id_1747224444

_________
Внимавай със заглавията.
hamilcar

Canis_Dirus
05-21-2009, 05:06
някой кинo-преглед в западнало провинциално кино.

Особено американците...
Такива истории не би написал някой, който си има поне бегла представа от бойни действия. Фактите за Бойко Борисов са по-правдоподобни

RAWRRR
05-21-2009, 05:27
и батко също ще го разпука : )))

http://i44.tinypic.com/2jexr9f.jpg

и тате,а за мама да не говорим 8-)

TERRORMACHINE
05-21-2009, 08:59
Ото Кариус е роден на 27 май 1922 г. в Цвайбрюкен, Райнланд-Пфалц в югозападна Германия. Малко след като завършва училище избухва Втората световна война и през май 1940 г. се записва доброволец в 104-ти пехотен резервен батальон. След периода на обучение е изпратен в 21-ви танков полк и първата битка, част от операция "Барбароса" през юни 1941 г., в която участва е зареждач на Panzer 38(t). След около година опит, придобит в сражения на Източния фронт е приет в курс за офицерски кандидати и след завършването му, през април 1943 г. е изпратен в 502-ри тежък танков батальон. Батальонът е въоръжен с нови "Тигри", а Кариус е назначен за танков командир от 2-ра рота. Същото лято неговата рота се проявява на Ленинградския фронт и взима участие в много сражения в този район. По това време на 502-ри танков батальон е заповядано да подсили фронта заедно с 11-та SS Freiwillige Panzergrenadier дивизия "Nordland" в предмостовите укрепления на Нарва. По време на тези сражения Кариус унищожава 4 СУ-85 и успешно се оттегля без загуби. През юни 1944 г. ротата му е преместена в Дюнабург (Даугавпилс в Латвия) за да защитава града от мощната съветска офанзива. През юли 1944 г. руските войски обхождат германските защитни линии през автомагистралите западно от Минск и Борисов към Витебск (същия път е използван от германците през 1941 г.). Използвайки голямо количество танкове, руснаците планират да разделят окупираната от Вермахта територия на малки участъци и после да завземат Рига. Тъй като Рига е разположена на устието на река Двина Дюнабург е важно място от стратегическо значение както за германците така и за руснаците.
На 22 юли 1944 г., 1-ви лейтенант Ото Кариус със своите 8 Тигъра (ранни и средни производствени модели) напредва към селцето Малинава (северно предградие на Дюнабург със заповед да спре съветското настъпление. Ото Кариус и 1-ви лейтенант Алберт Кершер (един от най-високо наградените командири от sPzAbt 502) тръгват с Kubelwagen за да проверят дали селото е вече превзето от руснаците и откриват, че врагът вече го е заел. Кариус обаче забелязва, че руските танкове в Малинава са само авангард, който чака пристигането на основните сили. Той решава да превземе селото преди пристигането им.
Кариус и Кершер се връщат при ротата на съвещание и съставят план. Кариус решава да атакува руснаците използвайки само 2 танка, защото пътят към Малинава е много тесен и да се впусне в атака с всички Тигри би било опасно и безсмислено, защото при евентуално отстъпление те ще се задръстят. 6 Тигъра остават назад докато Кариус и Кершер потеглят към селото. Скоростта и изненадата са в същината на стратегията на Кариус и това е решаващо за уплахата на руските танкове.
Когато "Тигърът" на Кариус (№ 217) се кани да влезе в селото два T-34/85 завъртат куполите си. В този момент "Тигър" № 213 на Кершер, който следва Кариус на около 150 метра стреля и ги унищожава. В това сражение за пръв път Ото Кариус се среща с последния за момента тежък съветски танк ЙС-1 (или може би ЙС-2). Силуетът му леко напомня Кралски Тигър и Кариус се колебае за миг, но стреля и ЙС-1 избухва в пламъци. След време Ото Кариус си спомня, че цялата битка не е продължила повече от 20 минути. За толкова кратко време той и Кершер унищожават 17 съветски танка включително непознатият ЙС-1. Вярно е, че руснаците са атакувани изненадващо, но бързата и точна преценка на ситуацията както и отлично използваната тактика са основните фактори за успех. Постижението на Кариус в Малинава е не по-малко от това на Михаел Витман при Вилер-Бокаж или на Франц Щаудегер по време на операция "Цитадела".

През ноември 1943 г. Ото Кариус унищожава 10 съветски танка T-34/76 на разстояния по-малки от 50 метра. През август 1944 г. той е преместен в Падерборн в току-що създаденият 512-ти Panzerjager батальон и получава командването на 2-ра рота, която се обучава в лагера "Сена" близо до Падерборн и в Долерсхайм, близо до Виена. (sPzJagAbt 512 е въоръжен с мощни Jagdtiger с 128мм Pak 44 L/55 оръдия.) На 8 март 1945 г. без да е приключила обучението си 2-ра рота е насочена към фронтовата линия при Зигбург и взима участие в защитата на Рейн и в крайна сметка на 15 април 1945 г. се предава на американската армия.

След войната Ото Кариус става собственик на аптека, която се казва "Tiger Apotheke".

EarthShaker
05-21-2009, 10:21
Владимир Вазов


ще цитирам само това: "Като джентълмени английските ветерани канят своя най-достоен противник на бойното поле. Посрещат го с уважение и най-големи почести, израз на което е свалянето на знамената в негова чест. Председателят на Британския легион казва в речта си: „Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в нашата история.“"

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_% D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2

EarthShaker
05-21-2009, 21:27
да, ама видя ли мястото на смъртта? :)

b0Nb0n
05-21-2009, 21:31
мммм да тоя финландец дали не е бил луда нинджа