Героите от романа „Дядо Горио” на Балзак
Герои - анализ Вотрен Йожен дьо Растиняк Дядо Горио
1.Първа поява/къде и кога в текста и сюжета;защо/.
2.Име-лично и фамилно , прозвище/знаковост на името/.
3.Биография на героя, обстоятелства,формирали възгледите му.
4.Социално положение на героя,обществена активност.
5.Портрет/Описания на външността и облеклото в различни епизоди.Какво впечатление оставя
героят у читателя с външния си вид;какво е подчертано в портрета му;как го
характеризира това?/.
6.Реч на героя/Какви са особеностите на речта на героя - за какво говори, как говори;с какви интонации,
как го характеризират те?/.
7.Героят във взаимоотношенията му с другите/Отношение на героя към другите герои,отношение към него.
Кой как се държи с него?Кой как говори за него?Как го характеризира това?За какво свидетелства
поведението на героя и отношението му към другите?/
8.Чувства,мисли,преживявани я на героя.Изводи за характера .
9.Действия, поведение,постъпки на героя.Мотиви за постъпките на героя.Отношение между думи и дела.
Изводи за характера на героя според поведението му.
10.Пейзажни щрихи ,свързани с героя/преобладаващи признаци на природните описания във важни за героя моменти/.
11.Обстановка,в която живее и работи героят.Художествени детайли,характеризиращи бита му.
12.Обобщение след всестранното изучаване на героя/Какво мисли за него авторът и какво е целял да постигне ?
Като какъв се представя героят пред читателя?Какво мислим ние за него?Какво е отношението ни?На какви мисли
за живота,света и човека ни навежда?/.
1.Появява се в първата част:
„ Предходното звено между тези двама и останалите беше Вотрен, четиридесетгодишен мъж с боядисани бакенбарди.”
2.Вотрен е фалшивото име на Жак Колен
3. „...четиридесетгодишен мъж” , „славен човек” В текста не е описана точно биографията на героя.
4. „Вотрен беше услужлив, шегобиец.Ако някоя ключалка не работеше, той сръчно я развинтваше, поправяшв я, смазваше я, изпиляваше я, монтираше я отново и казваше: „Познава си майстора!”
„Ако някой се оплачеше по-настойчиво, веднага му предлагаше услугите си.”
5. „Вотрен, четиридесетгодишен мъж с боядисани бакенбарди.”; „ Имаше широки, добре развити гърди с изпъкнали мускули, груби четвъртити ръце с гъсти червени косми при ставити на пръстите.”, “Набразденото му от преждежременни брачки лице издаваше суровост и противоречеше на гъвкавите му движения и любезни обноски.”, “плътният му глас, съответствуващ на грубовата му веселост, беше приятен.”
6. :“Сега да си поговорим по мъжки!”,“Не се изненадвайте нито от предложението ми, нито от искането ми!”
7. „Вотрен беше услужлив, шегобиец.Ако някоя ключалка не работеше, той сръчно я развинтваше, поправяшв я, смазваше я, изпиляваше я, монтираше я отново и казваше: „Познава си майстора!”
„Ако някой се оплачеше по-настойчиво, веднага му предлагаше услугите си.”
8."Всичко знам, бил съм на Юг"
:"Трудът, така както го разбирате вие сега, осигурява на старини квартира у мама Воке...”
9. “Не порицавам желанията ви”,
.“...ако аз ви дам зестра един милион, ще ми осигурите ли тези двеста хиляди?”
10..“гражданин на Съединените щати...”,
11.".пък ходим пеш, ядем буламачите на мама Воке"
12. Авторът представя Вотрен като изключителен герой. Той е въплъщение не на характер, а на идеята за абсолютна свобода.
Изготвил:
Жанета от Х б
1.Появата в първата част характеризира героя като един от главните герои
„Йожен дьо Растиняк имаше напълно юнашко лице – бяла кожа, черни коси, сини очи.”
2. Йожен дьо Растиняк- няма ясно изразена знаковост на името
3. ”Държането, обноските, привичната му стойка показваха, че е израснал в благородно семейство, отгледан от детство в здрави, добри традиции.” –Въпреки че се е отделил от дома, младият мъж не прекачва социалните граници, биографията му показва, че той е образован младеж, който тръгва да си търси късмета
4.Макар и само на 22 години Растиняк си е поставил за цел да надмогне бедността и да завладее Париж „...аз още съм само студент, самотен, беден...”
5.Портрета на героя го характеризира като добре сложен млад мъж, който винаги е готов да окаже помощ, и ясно подчератава красотата му „Йожен дьо Растиняк имаше напълно юнашко лице – бяла кожа, черни коси, сини очи.” „Обикновено носеше стар редингот, изтъркана жилетка, извехтяла, небрежно вързана по студентски вратовръзка, излъскани панталони и закърпени ботуши.”
6.Растиняк говори изискано, което подчертава неговата образованост, но на моменти в думите му проличава неговата младост, алчност и лукавост.
”Госпожо херцогиньо ... нима не е естествено да желаем да проникнем в тайните на онова, което ни очарова?”
„ Ако ви трябва човек , готов заради вас да възпламени мина...”
„Какво трябва да направя?-алчно запита Растиняк, като прекъсна Вотрен.”
7.Като всеки млад човек и Йожен търси одобрението на по-възрастните ”...тъкмо бях успял да спечеля благоволението
на граф дьо Ресто...”
Неговата млада буйна кръв все още под влиянието на ” на чистата и свята семейна атмосфера” му позволява да предложи помощ на братодчедка си без дори да се замисля „ Ако ви трябва човек , готов заради вас да възпламени мина...Младежът се удари в гърдите , усмихна се в отговор на усмивката на братовчетка си и излезе.”
8.”Хайде, рече си той наум, сигурен съм, че им говоря като бръснар.” –Ролята на Йожен в романа е да направи своя избор, затова неговата вътрешна реч(мислите му) е представена като диалог на различни гласове
Растиняк усеща разликите между провинциалните си възхледи и парижките нрави.Семейството му е култивирало у него търпение, отзивчивост, самоотверженост и благородство, но останал сам в Париж, той дава израз на чувствата си „...Йожен, който прекарваше първия си ден на бойното поле на парижката цивилизация, се просълзи.”
9.Желанието на младия мъж да навлезе във висшето общество ясно определят неговите постъпки и поведение.Йожен дори като истински кавалер предлага на милата си братовчедка помощта си.”Макар че пазеше дрехите си и в делник износваше старите си костюми, той все пак понякога излизаше, облечен като истинско конте.”
„ Ако ви трябва човек , готов заради вас да възпламени мина...Младежът се удари в гърдите , усмихна се в отговор на усмивката на братовчетка си и излезе.”
10. „Още под свежото влияние на чистата и свята семейна атмосфера, още под очарованието на младежкия идеализъм, Йожен, който прекарваше първия си ден на бойното поле на парижката цивилизация, се просълзи.”
11.Йожен е проникнал в един нов свят. Напуснал семействот си, за да си търси късмета той усеща разликите между провинциалните си възхледи и парижките нрави. ”След като остана сам, Растиняк пристъпи няколко крачки към високата част на гробището и видя Париж...там живееше това висше общество, в което той бе решил да проникне.”
12.Авторът е създал образа на Растиняк като
обобщаващ младежката мечта за постигането на успех.В този персонаж се пречупват стратегии, които водят до победа или до провал. Ролята на Йожен в романа е да направи своя избор. Семейството му е култивирало у него търпение, отзивчивост, самоотверженост и благородство.Собственият мъ глас прозвучава на финала на творбата, чрез отпраненото предизвикателство към Париж: „А сега ще видим: аз или ти!”
Изготвил: Димитрина 1.Първата поява на дядо Горио е в първата част , но тя е неизбежно свързана с предварително изградената атмосфера – разказа за пансиона:
„Така и вие, които, потънали в меко кресло, държите тази книга с бялата си ръка и си казвате: „ Може да ме поразвлече”, след като прочетете разказа за спотаените бащински мъки на дядо Горио, ще вечеряте с охота и ще прехвърлите безчуствието си за сметка на автора, като го обвините в преувеличаване и в поетизиране.”; „Този клетник беше бившият продавач на макарони дядо Горио...”
2. Дядо Горио. Исторически ралното му име Жан - Жоспен Горио. Наричайки го „дядо”, останалите герои изграждат чуство за близост заедно с главния Горио.
3. „Знаех си. Човек трябва да е на смъртно легло, за да разбере какво са децата… Ах, приятелю не се женете, не раждайте деца.”
Въпреки сравнително богатото си житие на един умен, хитър и богат човек, възгледите на дядо Горио формирани главно от богатия му родителски опит. Именно заради него, той прави саможертва, но пренебрежението и лекотата, с която дъщерите му отвръщат, са предпоставки към загубата му на любов към живота.
4. „Дядо Горио беше старец на около шестдесет и девет години. Той се настани у госпожа Воке през 1813 година, след като бе ликвидирал предприятието си.”
Горио е възрастен човек, който навремето е бил заможен, но поради стеклите се обстоятелства ( „саможертвата” му за неговите дъщери) се отегля от търговият, живеейки далеч от момиченцата си в един пансион.
5. „Този клетник беше бившият продавач на макарони дядо Горио.”;
„Дядо Горио беше старец на около шестдесет и девет години.”;
„Обикновено той носеше редингот с цвят на метличина и дори в делник- бяла пикена жилетка, под която се подрусваше крушовидният му корем, украсен с тежка златна верижка с висулки. В златната му табакера имаше медальон с коси, които привидно го изобличаваха в съмнителни похождения.”
Преобладава описанието, което го представя като старец, като човешко същество съвкупност от морални норми, от желания и стремежи, и от лични качества. В някои части от творбата, остава читателското впечатление за изисканост и вкус на героя.
6. „ Ох, страшно ме боли! На всяка бях дал към осемстотин хиляди франка, не можеха да бъдат груби с мене...”;
„В този миг страдам , колкото човек страда, като умира, мили господин Йожен...”;
„Знаех си. Човек трябва да е на смъртно легло, за да разбере какво са децата… Ах, приятелю не се женете, не раждайте деца.”;
„Ах, господи, издъхвам, прекалено много страдам! Отрежете ми главата, оставете ми само сърцето!”
Речта на дядо Горио го предтсавя като философ на живота – човек преживял добро и зло. Освен силната трогателност, която тя остава у читателя, тя и допълва моралния образ на героя.
7. „ О, да ги видя, да ги чуя, няма значение какво ще ми кажат, само да чуя гласовете им и болките ми ще се успокоят.”;
„Толкова ги обичам, че понасях всички обиди, срещу които те ми продаваха трохи нещастна, дребна, срамуваща се радост.”;
„Елате, милички, елате да ме целунете още веднъж, за последен път, това ще е като последно причастие за баща ви, а той се моли богу за вас, ще му каже, че сте били добри дъщери, ще се застъпя за вас!”;
„В шест часа тялото на Горио бе спуснато в гроба, около който стояха прислужници на дъщерите му, но те изчезнаха заедно със свщениците, щом свърши кратката молитва, дължима на стареца срещу парите на студента. Двамата гробари хвърлиха някоя друга лопата пръст...и един от тях се обърна към Растиняк за бакшиш.”
Дядо Горио разкрива своята непокварена обич към децата и полагащото се уважително отношение към другите герои. Отношението на другите герои към Горио е непристоино и неуважително, от една стрна дайе и подло, поради факта че старецът прави всичко съобразявайки се с останалите, а останалите го пренебрегват и мамят.
8. „ О, да ги видя, да ги чуя, няма значение какво ще ми кажат, само да чуя гласовете им и болките ми ще се успокоят.”;
„Толкова ги обичам, че понасях всички обиди, срещу които те ми продаваха трохи нещастна, дребна, срамуваща се радост.”
„...нека дойдат от алчност...” ;
„Те са безчестни, престъпници, мразя ги, проклинам ги, нощем ще ставам от ковчега си и ще ги проклинам непрекъснато.”
Разкрита е душевната криза, която дядо Горио претърпява. Един емоционален срив породен от драмата на неговия живот – подлото отношение на собствените му дъщери.
9. „Те са безчестни, престъпници, мразя ги, проклинам ги, нощем ще ставам от ковчега си и ще ги проклинам непрекъснато.”;
„Елате, милички, елате да ме целунете още веднъж, за последен път, това ще е като последно причастие за баща ви, а той се моли богу за вас, ще му каже, че сте били добри дъщери, ще се застъпя за вас!”
Необятната и непокварена обич на Горио ясно предопределят неговите действия, поведение и постъпки.
10. „...могат да бъдат оценени само между хълмовете Монмартр и Монруж, в тази знаменита долина с порутини, които всеки миг могат да се съборят, и с черни от кал вади...”
11. „ И най-безгрижният човек тук става тъжен, както впрочем и останалите минувачи...”;
„...мизерия и отегчение...”;
„През нея готвачката изхвърля сметта, като я полива обилно с вода, за да не се въвони къщата.”
Битът му е нерзривно свързан с емоционалния му срив.
12. Многообразието от интриги в романа, залегнали в персонажа на всеки един от героите, представят един трудно преодолим конфликт човек – общество. А чрез образа на дядо Горио, Балзак ни показва какво може да научим и сторим, участвайки в онази опасна игра, от която никой не е оцелял – живота.