s1NNer
05-25-2009, 11:50
Много ми се е събрало и има само един човек, който ме разбира обаче почва да ми става гадно, че го товаря с мойте глупости .. И не търся съвет просто искам да изразите някакво мнение.
Историята е следната .. края на 2007 година се запознах с едно момче - страхотен просто. В последствие започнах да се влюбвам в него и в мен имаше някаква надежда марак и мъничка, че може да се получи нещо .. Чувах какви ли не мнения - `ти луда ли си` , `заеби го виж, че не ти обръща внимание` , `никога няма да се получи между вас` и сред всичките коментари само най-добрия ми приятел ми вдъхваше надеждата да не се отказвам.. И така мина доста време в което той не знаеше за чувствата ми и не смятах и да му казвам просто защото се страхувах да не ме отблъсне. Минаха още месеци и той завърши - обеща ми, че ще се видим някой път, но така и не ми звънна. Чувствах се яко кофти през всичките тея месец!
Дойде и края на годината - декември. По стечение на обстоятелствата се оказа, че той познава моя приятелка и ще ходи у тях за да се видят с техните (приятелски семейства) .. Знаех за това и накарах приятелката ми когато той дойде да ми звънне да сляза пред входа поне да го видя (точно като някое малко детенце - обаче бях прекалено отчаяна ;D ) .. (сряда) Видяхме се макар и за 2 мин. Качих се обратно в нас и след няма и половин час ми звънна телефона видях, че той звъни и щях да полудея от радост ;D. Поговорихме си малко и той ме помоли да отида до приятелката ми за да се видим - естествено аз със скороста на светлината се облякох и изхвърчах от нас 8-) . Когато го видях забравих всичките проблеми, които имах и бях най-щастливата!!! Говорихме си в продължение на 1-2 часа и аз реших, че няма какво да губя и трябва да му кажа, че го харесвам. Направих го!!! Оттам последва гушкане, целувка и обещанието да се видим утре. Тръгнах да се прибирам към нас цялата разтреперена от вълнение и щастие .. Не вярвах, че се е случило - звъннах на най-добрия ми приятел и дори не можах да му кажа какво е станало .. просто бях адски развълнувана.
(четвъртък)На следващия ден дойде и излезнахме. Беше просто страхотно .. макар и за единия час в който бяхме заедно. Накрая ме остави пред нас и в колата аз го гушнах и му казах, че не искам да го пускам .. и нямаше, ако знаех, че това е края.
Това бяха два от най-прекрасните ми дни.
На следващия ден (петък) приятелката ми в която той беше ходил на гости имаше РД .. правеше 18 а аз глупачката отказах да отида .. просто нямах настроението за купон.
И там беше края на мойта двудневна връзка със човеко по който изгубих цяла година. Там се е видял с настоящето си гадже и от там е тръгнало всичко.
Дори не посмя да ми каже, че приключваме. Просто спря да ми звъни и да ми отговаря в скайпа. Обаче след 2-3 седмици най-накрая ми отговори .. започна да си измисля глупави причини защо било станало така, а аз му вярвах. Мислех си, че цялата вина да ме зареже е в мен. Обвинявах само себе си.
Оттам съвсем се отчаях и започнах да мисля причини защо ме заряза, и дали тръгнахме защото беше пил или найстина имаше някакво увлечение към мен. Или дали ме заряза защото е послушал мнението на майка си за мен (което не беше очароващо) .. Дали защото се притеснявах да не згафя по някакъв начин и точно заради това не се държах като себе си. Много, адски много мислих и така и не разбрах защо става всичко.
Вече беше 2009 и си мислех, че вече ми е безразличен. Знаех за новото му гадже и знаех, че е съученичка на моята приятелка. На бала им вчера знаех, че той ще е там, а също така си мислех, че не ми пука вече. Обаче когато го видях се разплаках и отидох обратно при колата. Стана ми гадно когато той се направи, че не ме видя. После обаче нямаше как да направи същия номер и беше принуден да ми каже `здрасти`. Исках да се обърна и да го напсувам .. но не успях - обичам го още.
Цялата история за минути мина пред погледа ми и се почувствах яко тъпо.
През цялото време когато се заблуждавах, че вече ми е все едно за него изпусках толкова много възможности и сравнявах всички момчета с него.
Знам , че аз съм глупачка, че пробължавам да позволявам мисълта за него да ми прецаква настроението. Но какво да направя?! ..
Това е цялата история и благодаря на всички, които я прочетоха до край и изтърпяха моята простотия. И пак казвам не търся съвет защото е късна за каквото и да било .. просто искам да изразите някакво мнение. Благодаря още веднъж!!!
edit: Сега когато си прочетох поста забелязвам, че съм го написала малко объркано .. но се надявам да разберете за какво става въпрос. И знам ,че някои от вас биха казали, че отдавам прекалено мното значение на двудневна връзка която е приклячила преди 4 месеца, но не го правя нарочно.
Историята е следната .. края на 2007 година се запознах с едно момче - страхотен просто. В последствие започнах да се влюбвам в него и в мен имаше някаква надежда марак и мъничка, че може да се получи нещо .. Чувах какви ли не мнения - `ти луда ли си` , `заеби го виж, че не ти обръща внимание` , `никога няма да се получи между вас` и сред всичките коментари само най-добрия ми приятел ми вдъхваше надеждата да не се отказвам.. И така мина доста време в което той не знаеше за чувствата ми и не смятах и да му казвам просто защото се страхувах да не ме отблъсне. Минаха още месеци и той завърши - обеща ми, че ще се видим някой път, но така и не ми звънна. Чувствах се яко кофти през всичките тея месец!
Дойде и края на годината - декември. По стечение на обстоятелствата се оказа, че той познава моя приятелка и ще ходи у тях за да се видят с техните (приятелски семейства) .. Знаех за това и накарах приятелката ми когато той дойде да ми звънне да сляза пред входа поне да го видя (точно като някое малко детенце - обаче бях прекалено отчаяна ;D ) .. (сряда) Видяхме се макар и за 2 мин. Качих се обратно в нас и след няма и половин час ми звънна телефона видях, че той звъни и щях да полудея от радост ;D. Поговорихме си малко и той ме помоли да отида до приятелката ми за да се видим - естествено аз със скороста на светлината се облякох и изхвърчах от нас 8-) . Когато го видях забравих всичките проблеми, които имах и бях най-щастливата!!! Говорихме си в продължение на 1-2 часа и аз реших, че няма какво да губя и трябва да му кажа, че го харесвам. Направих го!!! Оттам последва гушкане, целувка и обещанието да се видим утре. Тръгнах да се прибирам към нас цялата разтреперена от вълнение и щастие .. Не вярвах, че се е случило - звъннах на най-добрия ми приятел и дори не можах да му кажа какво е станало .. просто бях адски развълнувана.
(четвъртък)На следващия ден дойде и излезнахме. Беше просто страхотно .. макар и за единия час в който бяхме заедно. Накрая ме остави пред нас и в колата аз го гушнах и му казах, че не искам да го пускам .. и нямаше, ако знаех, че това е края.
Това бяха два от най-прекрасните ми дни.
На следващия ден (петък) приятелката ми в която той беше ходил на гости имаше РД .. правеше 18 а аз глупачката отказах да отида .. просто нямах настроението за купон.
И там беше края на мойта двудневна връзка със човеко по който изгубих цяла година. Там се е видял с настоящето си гадже и от там е тръгнало всичко.
Дори не посмя да ми каже, че приключваме. Просто спря да ми звъни и да ми отговаря в скайпа. Обаче след 2-3 седмици най-накрая ми отговори .. започна да си измисля глупави причини защо било станало така, а аз му вярвах. Мислех си, че цялата вина да ме зареже е в мен. Обвинявах само себе си.
Оттам съвсем се отчаях и започнах да мисля причини защо ме заряза, и дали тръгнахме защото беше пил или найстина имаше някакво увлечение към мен. Или дали ме заряза защото е послушал мнението на майка си за мен (което не беше очароващо) .. Дали защото се притеснявах да не згафя по някакъв начин и точно заради това не се държах като себе си. Много, адски много мислих и така и не разбрах защо става всичко.
Вече беше 2009 и си мислех, че вече ми е безразличен. Знаех за новото му гадже и знаех, че е съученичка на моята приятелка. На бала им вчера знаех, че той ще е там, а също така си мислех, че не ми пука вече. Обаче когато го видях се разплаках и отидох обратно при колата. Стана ми гадно когато той се направи, че не ме видя. После обаче нямаше как да направи същия номер и беше принуден да ми каже `здрасти`. Исках да се обърна и да го напсувам .. но не успях - обичам го още.
Цялата история за минути мина пред погледа ми и се почувствах яко тъпо.
През цялото време когато се заблуждавах, че вече ми е все едно за него изпусках толкова много възможности и сравнявах всички момчета с него.
Знам , че аз съм глупачка, че пробължавам да позволявам мисълта за него да ми прецаква настроението. Но какво да направя?! ..
Това е цялата история и благодаря на всички, които я прочетоха до край и изтърпяха моята простотия. И пак казвам не търся съвет защото е късна за каквото и да било .. просто искам да изразите някакво мнение. Благодаря още веднъж!!!
edit: Сега когато си прочетох поста забелязвам, че съм го написала малко объркано .. но се надявам да разберете за какво става въпрос. И знам ,че някои от вас биха казали, че отдавам прекалено мното значение на двудневна връзка която е приклячила преди 4 месеца, но не го правя нарочно.