Биография на Йовков

[teen_spirit]

Моля ви някой да я копне от pomagalo!Тази дето е 2 страници!
Мерси предварително!!! :-)

[LiSicHkAa]

Моля ви някой да я копне от pomagalo!Тази дето е 2 страници!
Мерси предварително!!! :-)
http://download.pomagalo.com/18314/iiordan+iiovkov+biografiya/?search=12314709&po=6

ЙОРДАН ЙОВКОВ (1880, Жеравна - 1937, Пловдив)
http://www.teenproblem.net/forum
Значение на основните факти от жизнения и творческия път на писателя: детство в Жеравна, учение в София, учителство в Добруджа, участие във войните, пребиваване в Румъния.
Топосите на Балкана (анимус) и Полето (анима) - легендарното и всекидневното в мирогледната система на писателя. Култът към традицията ("патриархално-архаичен мироглед", Ив. Мешеков) и особеностите на религиозното светоусещане. Писателят като "реалист - с идеалистическо отношение към живота" (Вл. Василев); "Реалистичният план у него не е автономен, а е подчинен на идеалистичния или мистичния" (Ив. Мешеков). Психологическият и етичният реализъм в търсене на човешкото.
Творческото влияние на предшественици (Толстой, Пенчо Славейков) и съвременници (символистите). Вазов (ключово понятие - "етноцентризъм") - Елин Пелин (ключово понятие - "социалност") - Йовков (ключово понятие - "универсалност"). "Все по-настрани от вазовско-еленпелиновската магистрала" - "другият р и т ъ м и неразлъчно свързания с него друг с т р о е ж - на фразата, епизода, на целия разказ" (И. Панова). Особености на поетиката.
Войната и раждането на големия творец. ("Във войните той не намери темата си, но в тях откри героя си" - С. Янев.) Българинът като войник; човекът в екстремните ситуации. Неизменяемостта на Йовковите герои - свидетелство за нравствената им значимост, за връзката им с родното и човешкото. Идейно-художествена специфика на Йовковото изображение в “Балкан”, “Земляци”, “Белият ескадрон”, ”Ески Арап”, “Чудният”, "Светата нощ“, "Последна радост”. Победата на доброто и прекрасното над голямото социално зло.
Сборникът “Старопланински легенди” - "естетизация на любовта и прошката, а не на бунта" (Св. Игов). Титрологични наблюдения: старо = вечно; планина = високо; легенда = чудо, постижимо чрез вярата. Творческа история и жанрова специфика на разказите. Миналото като вечност и коректив, като "свръхдействителност" (Ив. Станков). Героичното и прекрасното в етичната им трактовка "макар тук във връзка с любовта Йовков да разгръща етичния цикъл на битието - изкушението, греха, вината, страданието, свестяването, изкуплението, възмездието /…/ - в тази книга преобладава естетическата доминанта, тук красотата и страстта живеят "над греха"" (Св. Игов). Принципи на изграждане на характерите. Образи, конфликти, философско-нравствени внушения.
“Вечери в Антимовския хан” - от легендарното към делничното; "от поетическите върхове на една романтична поезия /…/ до философското обобщение на едно всекидневие" (Симеон Султанов). Замисъл и композиция; сюжети и характери.
Личността и общността в прозата на Йордан Йовков. Концептуални основи на художественото вглеждане в личното, народностното, общочовешкото. Действителността и мечтата в човешкия живот. Любовта и трудът като надежда и изход. Етико-психологическият реализъм и хармонията на духовното. “Серафим” и "Свирач на флейта"; "Албена" и "Грешница" - съпоставки между внушенията. Проблеми и герои в разказите “Съд”, “Другоселец”, “По жицата”, “Мечтател”, "Вълкадин говори с бога".
Портрет и автопортрет на творческия дух в “Песента на колелетата”.
Писателят като епик: "Жътварят" (своеобразието на конфликта между Гроздан и Вълчан като), "Чифликът край границата" (граничност и вечност), "Ако можеха да говорят" (върховността на традиционното светоусещане - животното като "alter ego" на човека; особеното в образа на чичо Митуш).
Драмите "Албена", "Боряна" - конфликти и внушения.
Класическото у Йордан Йовков - същност и значение: "Йовков е класикът на един зрял национален духовен и езиков етап, класик, зад който има минало, и то богато, класик на литература, която вече е изминала определен цикъл на развитие. Той е вече синтез на традиция и модерно, на реализъм и романтизъм. Това е традицията не в наивно-органичната си стихийност, а в своята културна осъзнатост, това е завръщане към традицията. Това е модерност не на авангардисткия бунт, а на синтеза на модерни амбиции, концепции и похвати с една овладяна традиция. Това е не първичен, а вторичен реализъм, привиден реализъм, дори метафизичен реализъм, който диалектически съдържа в себе си някои романтични черти. Йовков е романтичен дух, предрешен като реалист - с реалистичен израз, с реалистичен образен свят, дори с трезвореалистично виждане на действителността, която обаче неговият дух не може да приеме и на която противопостави втора художествена действителност, твърде много приличаща на реалната, само че създадена по законите на Йовковото разбиране за красота, добро и хармония." (Св. Игов)

Ето. :)