View Full Version : >>>Сериозен проблем с общуването...
Iniciator
05-26-2009, 19:43
Моля ви, прочетете това, защото ми е важноо...
Здравейте.
Аз съм момче на 14 години.
Проблема ми е, че изпитвам нещо като...'страх' от непознатите момчета.Винаги си мисля, че като някой дойде до мен ще почне да се заяжда или да се сбиеме...
Не се бия по принцип, но съм по-едър и по-атлетичен и съм сигурен, че ако се запиша на някой боен спорт ше се науча да се бия мн добре, обаче по същата тази причина не искам и да се запиша на боен спорт..все си мисля, че започнат да се ебават с мен там.
Като минават групичка момчета до мен и виинаги си представям как се заяждат и в крайна сметка дори не ми обръщат внимание, а ако случайно нещо се закачат, то е няква най-обикновена шега, но по-скоро на бъзик, а не с цел да ми направят нещо..
Просто не мога да се оттърся от тоя страх от непознати..не мога да се отпускам в компанията на непознати!Най-вече ме е срам, ако се сбия с някой да не се изложа пред другите като ме набие.
Искам да го преодолея това, но не знам как.
Дори не искам да си хвана приятелка, шото ако някой я барне за гъза аз ше няма да знам как да реагирам, мамка му!!!
Израстнах без баща, само с майка ми и сестра ми...през цялото време ми повтаряха:
"Дръж се като мъж", "Ти си мъж, стегни се" и някакви подобни и в крайна сметка се оказа, че съм един ПУТЬО..
Хора, какво да правяяяя :(
Кво да ти кажа
И аз бях като тебе
Бях супер затворен, беше ме страх от непознати хора,
мислех си че всички те мразят още като те видят и по-добре да страниш от тях.
Но това беше така, защото ученическите ми години до 7-ми клас бяха голяма мъка и бях попаднал в отвратителна среда. По-късно като влязох в гимназията попаднах на свестни деца и ми показаха, че хората "не хапят". Да се отпуснеш и да спреш да се страхуваш от непознати не става изведнъж. На мен лично ми отне около 2 години. Беше ми някакво супер странно как като заговоря някой непознат той ми се усмихва и веднага се опитва да ми помогне и да ме упъти за това което съм попитал, а не да ми отговори грубо и да ме игнорира. Беше си направо шок за мене тази внезапна смяна на средата. В момента мога да кажа че почти напълно съм предолял този страх от непознати и мога да ти кажа, че няма нищо по-важно от това да си комуникативен. Колкото и да знаеш и да можеш ако не умееш да работиш в екип, да общуваш и да караш другите да се чувстват добре около тебе си никой.
Незнам какво конкретно да те посъветвам освен да проявиш воля и да преодолееш този страх. При мене главна роля изигра средата в която попаднах. Нали знаеш че от опит глава не боли.
Спох ве пич .. аз смисал сам нямал страх от непознати и не мисля че ше иам някога ... но аз сам от малък град всички се познаваме .. 8-) ии не знам какво ще е ако отида в по голям .. но моя съвет е просто .. да не му мислиш толкова и да рискуваш ..апък ако някой ти барне приятелката .. не му мисли бой до смърт ;p
JeanClaudeVanDamme
05-28-2009, 08:03
...
Има ли нещо в тебе, което особено не харесваш? Обикновено това е причината за подобно поведение. Може и да е случка от детството или поредица от случки. Тормозил ли те е някой? Имал ли си конфликти с хора, особено по-големи като по-малък?
И аз имам проблем с общуването.Затова наште ме водиха на психолог.Може би и ти трябва да отидеш.
И аз имам проблем с общуването.Затова наште ме водиха на психолог.Може би и ти трябва да отидеш.
afterforever
05-29-2009, 14:01
Моля ви, прочетете това, защото ми е важноо...
Здравейте.
Аз съм момче на 14 години.
Проблема ми е, че изпитвам нещо като...'страх' от непознатите момчета.Винаги си мисля, че като някой дойде до мен ще почне да се заяжда или да се сбиеме...
Не се бия по принцип, но съм по-едър и по-атлетичен и съм сигурен, че ако се запиша на някой боен спорт ше се науча да се бия мн добре, обаче по същата тази причина не искам и да се запиша на боен спорт..все си мисля, че започнат да се ебават с мен там.
Като минават групичка момчета до мен и виинаги си представям как се заяждат и в крайна сметка дори не ми обръщат внимание, а ако случайно нещо се закачат, то е няква най-обикновена шега, но по-скоро на бъзик, а не с цел да ми направят нещо..
Просто не мога да се оттърся от тоя страх от непознати..не мога да се отпускам в компанията на непознати!Най-вече ме е срам, ако се сбия с някой да не се изложа пред другите като ме набие.
Искам да го преодолея това, но не знам как.
Дори не искам да си хвана приятелка, шото ако някой я барне за гъза аз ше няма да знам как да реагирам, мамка му!!!
Израстнах без баща, само с майка ми и сестра ми...през цялото време ми повтаряха:
"Дръж се като мъж", "Ти си мъж, стегни се" и някакви подобни и в крайна сметка се оказа, че съм един ПУТЬО..
Хора, какво да правяяяя :(
Ако имаш възможност, запиши се на нещо - плуване, бойно изкуство, се тая какво. Там неминуемо ще се срещнеш с нови хора и така ще се изправиш прд "страха си" от една страна, второ ще видиш, че не е толкова страшно да се запознаваш с хора. На нито едно място, където съм ходил да тренирам каквото и да било нещо, никой не се е отнасял с пренебрежение, не се е "заяждал" или каквото и да било. Напротив. Всеки отива там с някаква цел и всички го разбират. Ти отиваш, за да се научиш да се биеш. Някой друг отива, за да печели титли, всеки си има нещо наум. Споко, ще бъде забавно да се запознаеш с нови хора.