PDA

View Full Version : ''Свободна България'' Георги Данчов



ACDC18
05-27-2009, 23:21
Спешно ми трябва описание на картината от Георги Данчов,също и на картината на някакав пазар в Пловдив обаче немога да се сета името на художника :shock:

adsa
01-22-2012, 14:52
I na men mi trqbva pls iskam opisanie na kartinkata

adsa
01-22-2012, 14:52
pls pls na georgi dan4ov pls iskam barzo pls

adsa
01-22-2012, 14:53
I na men mi trqbva pls iskam opisanie na kartinkata
pls pls

pls pls pls

mariqanastasova
01-22-2012, 15:49
1. Кога е създадена галерия “Класика”?

Преди броени дни Музей-галерия “Класика” навърши 19 години, или както ние, екипът на галерията обичаме да се шегуваме помежду си – това е една “галерия-тийнейджърка в зряла възраст”, в буквален(имайки предвид младите хора в този екип) и в преносен смисъл(19 години непрекъснато, активно присъствие в изкуството в днешно време, са наистина “зрялост” за една галерия ).
Музеят “Класика” отваря врати на 12.12.1992 г., на ул. “Будапеща” № 8. На откриването на галерията присъстват и говорят за нейните бъдещи планове известни наши изкуствоведи като – Димитър Баталов, Димитър Димитров, Тодор Бръчков и журналисти като Люба Палийска. Колекцията, с която галерията тръгва по своя път включва творби на Майстора, Мърквичка, Васил Стоилов, Никола Танев, Здравко Александров, Преслав Кършовски и др.,между които наши съвременници - майстори на четката, които обичаме да наричаме “живите класици”. Това е много характерна черта в стила и разбирането ни за работа на една галерия - събирането в едно на класика и съвремие, тръгвайки от традицията и високата класа на най-добрите художници в българското изкуство, да търсим и намираме техните проекции в днешния ни ден. В този порядък на мисли, в своята 19-год. история, галерия “Класика” прави както изложби на старите майстори – Златю Бояджиев, Генко Генков, Здравко Александров, Наум Хаджимладенов, Петър Славов, Димитър Арнаудов, Иван Ненов, така и представя с любов и “живите класици” от нашето съвремие – Дора Кънчева, Минеков, Иван Чолаков(художникът на филма “Титаник”), Велизар Димов, неповторимия Лъчезар Ошавков(който от дълги години живее и твори в Париж), Никола Манев(също живеещ във Франция), Димитър Орошаков, Владилен Власевски(Чикаго), Любен Стоев и др.
2. Коя от дейностите на музея-галерия смятате за най-важна ?
Държа още в началото на разговора ни да отбележа нещо много съществено за нас – галерия “Класика” е не толкова и само галерия, колкото Музей, съхраняващ голяма част от най-доброто в творчеството на българските класици-майстори на четката и ние в момента работим в тази посока – преминаването на галерията към статута на частен музей на българското изобразително изкуство.

2а. Кое е най-характерното в работата на галерия “Класика”, с какво най-много се гордее нейния екип като постижение в своята 19 годишна история?

Водещи принципи в нашата работа са любовта и синовната почит към историята и върховите постижения на българското изобразително изкуство и преки действия в посока, щото тези български шедьоври да останат в България и да бъдат споделени с българските граждани.
В този смисъл, Музей-галерия “Класика” развива широка дарителска дейност. Най-голямата ни гордост е дарението през 1996 г. на редица безценни, исторически находки, издирени и проучени от съветника на галерията – д-р Георги Генов, и дарени от галерията на българската държава абсолютно безвъзмездно.
Дарението включва:
- Икона на Захари Зограф, “Св. Йоан Кръстител”, с житийни сцени, датирана около 1840 г. Един чисто нов автомобил “Ситроен” плюс половин милион лева, по номинала през 1996 спасиха за България тогава тази безценна за българското изкуство творба от потъване в нечий колекционерски сейф, от износ в чужбина,или унищожаване... Захари Зограф е родоначалник на български иконописци, създател на самоковската иконописна школа.
- Икона от Никола Образописов, “Св.Св. Кирил и Методий”
- Портрет на Димитър Зограф Доспевски, основоположник на известната “доспевска школа”, рисуван от сина му – Станислав Доспевски;
- Портрет на Никола Доспевски(брат на автора) от Станислав Доспевски;
- Картина на Георги Данчов - Зографина “Портрет на Димитър Матевски”(участник в Македоно-Румелийското движение за обединение);
- “Автопортрет от Лайпциг” на проф. Васил Захариев – това е единствения български художник, на когото е предлагана катедра по графика в Германия и Европа.
По същото време през галерията са преминали и творби на Мърквичка, Майстора, Златю Бояджиев, Елисавета Консулова-Вазова и др.
През периода на 90-те години, когато е направено горното дарение, музей-галерия “Класика”има прекрасно партньорство с фондация “Бъдеще за България” на г-жа Елена Костова и г-жа Алиса Софиянска, изразено в обща работа по организация на изложби на български художници и в пряка грижа за възрастни български творци, гаснещи в няколко хосписа и домове за стари хора. Днес за нас е голямо удоволствие да работим в същото направление с Фондацията на г-жа Зоя Паприкова (дъщеря на “българската майка Тереза” – Донка Паприкова), която обгрижва в частен хоспис и културен център възрастни дейци на изкуството и която обичливо наричаме : „българската майка Тереза „.

Друг дарителски акт, с който се гордеем е, че заедно с народните представители – Никола Бешков и Димитър Абаджиев, подарихме на финландското правителство и президентство портрети на генерал Ернрот, министър-председател на България от финландски произход.

И – още - финансови дарения от галерия “Класика” в нейната 19 годишна история:
- за християнския институт “Благовестие”;
- за Дивотинския манастир;
- за Архива на Софийския Синод;
- за реставрацията на базиликата “Св. София”;
Всички тези средства бяха набрани от екип на галерията, с приятелското съпричастие на организации като:
- хотел “Родина”
- Българо-американска кредитна банка???
- хотел “Кемпински-зографски”
- театър “София”
- лични дарения от приятели и партньори на галерия “Класика”

Трето направление в дарителските ни пристрастия са търговете, които организираме с цел подпомагане на възрастните български творци. Няколко такива търга, с картини на Майстора, бяха водени от Кирил Кадийски – културно аташе в Париж.

3. Кои са партньорите и съмишлениците на Музей-галерия “Класика – назад във времето и днес?

Щастливи сме, да се радваме на искреното приятелство и съпричастност към идеите ни от много партньори и съмишленици.
Особено важно за нас е сътрудничеството с редица чуждестранни галерии, благодарение на които успяхме да формираме малка, но много скъпа за нас предимно в духовен аспект, колекция от 11 творби на Юли Пинкас, наречен Паскин. Много ни помогнаха в това дело:
- Пърлс галери – Ню Йорк;
- Галерия Фаркаш – Тел Авив( от която освен покупки на картини на Паскин, сме получавали и други негови картини за съвместни изложби в София.)
Тук е мястото да спомена, че сме представяли в София, със самостоятелни изложби няколко чужди майстори на четката:
- Майкъл Седака
- Събине Вайс
- Евгений Менджинеер
В постоянната експозиция на галерията присъстват още:
- Сергей Шамин, белоемигрантски импресионист, преселил се България;
- Ернесто Спациани;
- Бартоломео Джулиано;
- Йозеф Сютю, придворен художник при цар Фердиданд и Борис ІІІ
- Франсоа Тиол.

4. Музей-галерия “Класика” днес – какво, кога, как?

Следваме своя път на развитие, опирайки се на собствените си традиции и без страх да излезем вече от “тийнейджърската” си възраст.
Днес приключва изложбата на “живия класик” в българската графика – Пламен Пенов от Плевен, един самобитен, безкраен като фантазия ,символика... и стриктен в прецизността на работата си, български сюрреалист, в чието творчество могат да се открият препратки към Йеронимус Бош, а в добронамерената му присмехулност и тънко чувство за себеирония се усмихва и Салвадор Дали. Все още ценителите на графика могат да се докоснат до изкуството на Пламен и дори да си подарят негова графика, защото той ще присъства със свои творби и в предстоящата ни Коледна изложба.

Използвам момента – чрез вас – да поканя приятели, ценители на българското изкуство, колекционери и просто любители на изкуството, да посетят галерия “Класика” на 19.12.2011, от 18.00 часа – когато ще открием нашата Коледна изложба “19 години галерия Класика”.

В плановете ни за работа напред във времето – предстои да ви срещнем отново с класици на българското изобразително изкуство като Илия Бешков, Димитър Кандемиров, Велизар Вачев, както и със съвременни майстори на четката – Дора Кънчева, Данаил Мицев и прочие...

Не малко време отделяме на спомените на живи художници и на наследниците на починали, тъй като ще издадем специален том от „Исторически архив „ – орган на Съюза на учените , с такива мемоари.


В галерията се провеждат и много други събития, като : представяне на новоизлезли книги; гостуване на бардове, които радват нашата изискана публика с песни и стихове...

Музей-галерия „Класика” издава КАТАЛОЗИ и в началото на другата година ще публикуваме третия от поредицата.

За жалост трябва да констатираве, че въпреки представянето на най-известните български творци, нямаме почти никакви откупки, което доста ни разстройва.Може би трябва да се помисли за специален закон, насърчаващ активно покупките, които да се смятат за разход на клиента, ОЩЕ ПРЕДИ ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ПЕЧАЛБАТА, ако той има фирма, нещо което отдавна е въведено на Запад...

Така, или иначе : ЕЛАТЕ ПОНЕ ДА СЕ ПОРАДВАТЕ НА КРАСОТАТА , съхранена в нашия музей, който не надхвърля и 100 кв. Метра, но съдържа образци на най-хубавото в живопистта и пластиката !

mariqanastasova
01-22-2012, 15:50
:: Девически манастир "Въведение Богородично" в Казанлък
Йорданка Трополова

:: Църквата "Въведение Богородично" в Девическия Казанлъшки манастир се нуждае от 30 000 лева







Църквата "Въведение Богородично" в Девическия Казанлъшки манастир се нуждае от 30 000 лева

4 май 2006 година

Църквата “Въведение Богородично” в Девическия Казанлъшки манастир се нуждае от 30 000 лева за довършване на стенописите на свода над западната стена. Манастирската църква е построена през 1866 година. Изографисването й е дело на трима зографи: наоса изписва казанлъшкият художник Петко Илиев Ганин през 1870 г; купола – Георги Данчов през 1871 г., а олтара – синът на шипченския свещеник поп Павле. По време на Руско-Турската война (1877/78) църквата е превърната в зърнохранилище, опожарено при отстъплението на турците. Оттогава стенописите в църквата са силно опушени и невидими за миряните. През 1975 година храмът е обявен за паметник на културата. Вече шеста година екипът реставратори под ръководството на Таня Димова възстановяват стенописите.

Желаещите дарители могат да внесат своята лепта по банкова сметка:
Общинска Банка АД
Клон Пловдив, офис Казанлък
Банков код: 13072815
Номер на сметката: 1020438400
Девически манастир “Въведение Богородично”.

От манастира уточняват, че разпореждания със средствата могат да правят само игумения Наталия Добрева и ръководител екипа реставратори Таня Димова.

www.religiabg.com

mariqanastasova
01-22-2012, 15:50
Девически манастир "Въведение Богородично" в Казанлък

Йорданка Трополова

Масивната му желязна порта е гостоприемно отворена от сутрин до вечер, както подобава на всяка свещена обител. Зад високите му стени човек попада в един целебен оазис на тишина, усамотение и спокойствие, съхранен сред динамиката, шума и суетата на индустриалния град. Тук всяка педя земя е напоена със спомени и легенди, пренесени през почти двувековната история на манастира.

Широката каменна пътека, охранявана отдясно от три огромни елхи, отвежда в манастирския храм, чиито стенописи и интериор в момента се реставрират с помощта на Национален фонд "Култура" от екип специалисти под ръководството на художник-реставраторката Таня Димова. Според нея по архитектурното си решение и изписването храмът е уникален и единствен в цяла България. През 1974 г. (ДВ, бр. 34) той, както и мраморната чешма в двора и сградите, използвани за руска болница по време на Освободителната война, са обявени за паметници на културата.



Началото

Според една легенда през 1828 г. на казанлъчанката Сусана Генчева, монахиня от Калоферския женски манастир "Въведение Богородично", се присънила Богородица, която я посъветвала да се върне в родния си град и да основе там манастир. Дълбоко вярващата жена изпълнила святото послание. Събрала осем момичета от Казанлък за послушнички и започнала да ги обучава на църковнославянско богослужение и ръкоделие. Новосъздаденият женски метох бил приютен в къщата на известния търговец на розово масло Иванчо Клатната. След време послушничките решили да се замонашат и подстрижението извършил архимандрит Калиник – игумен на манастира в село (сега град) Мъглиж, Казанлъшко.

Монахините живели в бедност и лишения в продължение на 14 години с мечтата да построят истински манастир. Най-дейно с тази задача се заела една от сестрите – Зиновия Станчева. За да осигури необходимите средства, тя заминала с още две монахини за Браила (Румъния), където брат й Димитър Станчов бил търговец. С негова помощ събрали от българската общност там първите хиляда гроша. Със 750 от тях купили земята, на която се намира сега манастирът. Но за да се узакони неговото съществуване, бил необходим ферман, който успeли да издействат живеещите тогава в Цариград богати калоферски търговци – братята Христо и Никола Тъпчилещови. За няколко години монахините пътували осем пъти до Русия през Цариград и Одеса, като обикаляли Киев, Москва, Петербург, Кронщат и други градове, събирайки дарения за строежа на църква и монашески килии, а в периода 1867–1871 г. – в Сърбия и Австрия, за средства, необходими за построяване на женско сиропиталище по европейски модел.

В продължение на 15 години манастирският двор постепенно се застроява – изгражда се високата масивна ограда, монашеските килии в северната му част. Според спомените на монахините от онова време първите подстрижения в новата обител се извършвали на двора под овощните дървета, защото църква все още нямало. Манастирът бил наречен "Въведение Богородично" като калоферския, от който дошла неговата основателка.

("Въведение Богородично" съществува като църковен християнски празник от VII в. Отбелязва се на 12 ноември и е свързан с въвеждането на 3-годишната Мария – дъщеря на Ана и Йоаким – в Йерусалимския храм. Според преданието в присъствието на духовници и близки момиченцето било поставено на първото стъпало на храма и само изкачило останалите 14 стъпала. Това се изтълкувало като знамение и от този момент малката Мария била обречена на Бога и останала да живее в храма.)
Виж също: Въвеждане на Пресвета Богородица в храма





Църквата

По поръчка на петербургския митрополит Исидор, тогава председател на руския Свети синод, проектът за нея бил изготвен от руски архитект. "Тя е еднокорабна с две конхи. Стените й са изградени от местен камък и са с дебелина 1,20 метра. С големия си купол, неподдържан от колони, храмът наистина няма аналог в пределите на България" – твърди реставраторката Таня Димова.

Първата копка за строежа й е направена през 1857 година. Строителството трае цели девет години и се изпълнява от група дебърски строители под ръководството на майстор Козма. Впечатляващ е фактът, че през това време местните власти назначават за пазач на манастира турчин, който да го пази от посегателства на едноверците си!

През 1866 г. храмът е завършен и осветен от търновския гръцки владика Атанасий. По-късно тук е построено и девическо училище (1872). Монахините получили от Русия голямо дарение за новата църква – одежди, икони, кръстове, евангелия и плащаница, както и средства за зографисването на стените и купола. Църковната утвар била подарък от императрица Мария, митрополит Исидор и Троицко-Сергиевата, Александро-Невската и Киево-Печорската лавра. Парите и сандъците с подаръци били изпращани в България чрез пощата на Найден Геров – по това време руски консул в Пловдив. Петте манастирски камбани, отлети в Москва, са дарени на храма през 1869 година. Може да се каже с право, че тези щедри дарения превръщат Казанлъшкия женски манастир в символ на християнската солидарност с българите в пределите на Османската империя.

Някъде в края на 1869 г. започва изписването на храма. Художниците са уважавани и достойни хора и истински патриоти: известният в цяла България Георги Данчов, изписал купола през 1871 г., Петко Илиев Ганин от Казанлък, изписал през 1870 г. наоса на църквата, поп Павел и синът му поп Никола от Шипка, изписали олтара. Всички са били куриери на Апостола Васил Левски и обикаляйки България да зографисват, изпълнявали комитетски поръчения.

mariqanastasova
01-22-2012, 15:50
Години на изпитания

По време на Руско-турската война (1877–1878) Казанлък е превземан два пъти от руските войски. След падането на Стара Загора (19 юли 1877) многолюден бежански поток се отправя към Балкана. Когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. А сестрите заедно с игумения Екапитолина се присъединяват към бягащите изплашени люде. Има данни, че войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци. Временно църквата е превърната в затвор, в който пленени български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. Всички дарения, пристигнали от Русия и другаде, са плячкосани, а стенописите в олтара и иконите – осквернени, като са избодени очите на образите. Според кондиката на манастира при бягството си турците правят опит да опожарят храма. Оттогава стенописите са силно опушени и тяхната красота доскоро бе скрита за очите на миряните.

На 27 декември 1877 г. руските войски освобождават Казанлък и слагат край на поругаването на манастирските светини.

Днес в двора на манастира, пред самата църква има паметник от две колони, обхванати от метален пръстен. На едната пише: "На руските воини и българските опълченци, загинали за Освобождението на България (1877–1878)", на другата – "В памет на зверски избитите от османските орди 340 беззащитни жени, деца и старци от Казанлък (август 1877 г.)". На обратната страна на паметника, под пръстена, обединяващ двете колони, е гравиран следният куплет: "И няма по-силно, по-свидно богатство, и няма по-верен, по-бащински щит, от българо-руско-съветското братство, изляно от огън и кръв, и гранит!"

В края на декември 1877 г. монахините предоставят на военното командване на Брянско-орловските части двуетажната къща източно от храма за временна военна болница и заедно с руските медицински сестри поемат грижата за ранените и болните. Но на някои от тях съдбата отредила да останат завинаги в манастирския двор. Наред с гробовете на монахини и игуменки са и тези на починали от раните си войници от Пета дружина на Българското опълчение и на много руски офицери и войници. Тук е погребан и ислямизираният англичанин, офицерът от турската армия Леман паша. Според една легенда преди смъртта си, разкаян, дето е изменил на вярата си, той сам пожелал да бъде заровен пред входа на храма, за да го "тъпчат" християните, когато влизат и излизат от църквата. Шест от надгробните паметници са обявени за паметници на културата с регионално значение.





Реставрацията – истинско възраждане на храма

"Днес, 135 години след изписването на храма и почти 130 години след оскверняването му, ние имаме щастието първи да видим и се насладим на стенописите в тяхната първоначална красота и блясък!" – признават с искрена радост големия си професионален шанс Таня Димова и реставраторският й екип – Надежда Донкова и Саша Стойнова. Въпреки икономическите затруднения в страната през 2000 г. група родолюбиви българи създават инициативен комитет, който да организира реставрацията на манастирската църква, а през 2001 г. е изготвен проект, одобрен от Националния институт за паметници на културата, по който вече 3 години работят реставраторите.

"Тъй като стенописите са силно опушени и не се знаеше какво ще излезе под слоя сажди, предварително направихме фотодокументация – със специално осветление снимахме всяка картина в детайли – за да може в случай на разрушаване на част от стенописа при реставрацията тя да бъде възстановена в автентичния си вид – сподели Таня Димова. – Наистина нямахме никаква представа какви ще са цветовете, какъв ще бъде колоритът. И изведнъж под саждите се появиха разкошни сцени – с ярки багри и невероятно красива живопис! Тримата майстори, изписали църквата, не са били школувани, но са се подчинявали на зографския канон, описан в т.нар. иконографски наръчник, и са обхванали невероятно много библейски сцени и личности от историята на християнството. Но в стенописите се усеща и свободата на възрожденския творец, който си позволява свои интерпретации. Нещо повече – като иконография, композиция и разположение на сцените в интериора стенописите могат да бъдат причислени към характерните за късното Възраждане образци. Използвани са похвати, стилистика и идеи, характерни за западноевропейската живопис от онзи период. От запазените документи става ясно, че през Възраждането в България са били внасяни картички с репродукции на италиански, френски и немски майстори, от които българските зографи са били силно повлияни. Например в групата на архангелите, изписани от Георги Данчов, може да бъде разпозната картината "Свободата води народа" на Дьолакроа, което е наистина впечатляващо!"





Игуменките и монахините

mariqanastasova
01-22-2012, 15:50
През почти двувековната си драматична история манастирът "Въведение Богородично" е ръководен от значителен брой игуменки и населен с монахини, съчетали дълбоката вяра в Бог и смирение пред Него с невероятно родолюбие, енергичност и борбеност, проявени при събирането на средства за построяване на обителта, в амбицията да създадат манастирско класно училище за девойки, в справянето с несгодите по време на Освободителната война и след нея. Пътешественикът Феликс Каниц, дипломатите Константин Иричек и Найден Геров, Захари Княжески, Михаил Золотарев, Константин Бозвелиев и др. са дълбоко впечатлени от родолюбивата дейност на тези жени. По-известни са имената на основателката Сусана Генчева, Зиновия Станчова, Екапитолина Теодорова, Зиновия II Иванова, Теоктиста Йовкова, Наталия, Аполинария и др. От 10 години манастирските дела се ръководят от игумения Наталия II с мирското име Минка, родом от Варна. В момента там има и 12 монахини.

"Дойдох тук преди 20-ина години по Божия промисъл – сподели майка Наталия. – Останах съвсем сама в живота – види се, така е било угодно на Бога. Бях си религиозна и преди това, ходех постоянно на църква, пеех в църковния хор. Вярата ме привличаше и затова не ми беше трудно да се отстраня от мирския живот и да приема монашеството. Бях вече към 60-годишна, когато ме приеха тук, а после ме ръкоположиха за игуменка. С Божията помощ се справям с колектива, с проблемите, с несгодите, с изкушенията. Опитваме се да се издържаме сами – къде с ръкоделие, къде с работа в тъкачницата или с отдаване под аренда на манастирските земи. През зимата в манастира е по-безлюдно. Лете идват туристи, наскоро гост ни беше руски владика с делегация – почетоха гробовете на загиналите руски момчета. Тъй като църквата е затворена, хората от града идват да правят кръщенета или да си запалят свещички в параклиса. След като през тази година реставрацията приключи, се надявам интересът към манастира и храма да стане голям...

Всяка обител си има някакъв светец закрилник или чудотворна икона. И ние имаме чудотворна икона на Света Богородица. Преди няколко години дойде майка с болно дете. Изпаднало в кома, в болницата не могли да установят какво му е. Спасихме го тук с молитви – това беше чудото на Майката Божия. Мен също тя ме спаси – бяха ме отписали от живите. Видях се някак отстрани как изчезнах от земния живот, но после се върнах. Види се, Бог е решил, че още не съм си изпълнила мисията тук, на земята. Божиите чудеса са много и са истински. Но човек трябва да вярва в тях..."

...В манастирския двор ме обгръща отново безлюдие и тишина. Есенният вятър отбрулва последните листа от огромния клонест орех току пред притвора с камбанарията, пристроен към храма. От гробовете, прислонени край стените му, ухаят букетите от късни хризантеми, поставени от грижовните ръце на монахини и богомолци. Напускам манастира с мисълта, че тук би трябвало да стъпи кракът на всеки, който цени историята и културата не само на България, но и на стара и нова Европа.

© Списание "Дипломатически преглед"

mariqanastasova
01-22-2012, 15:52
И ОЩЕ ЕДНО

mariqanastasova
01-22-2012, 15:52
Този сайт също ще ти е много полезен : http://strannopriemnicata.wordpress.com/tag/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/

mariqanastasova
01-22-2012, 15:52
Надявам се да съм помогнала и на двама ви !