трябва ми есе на тема [Архив]

sexa_na_kompleksa

05-29-2009, 14:47

Виж това:

Празниците

Празника се откроява,свети със спомен,за разлика от делника. Традициите,характерни за всеки един празник,светлите витрини,настроението и атмосферата която се носи в тези дни, музиката и веселбите,семейните събирания,безсънните нощи-всичко това радва човека.Радва го ,защото го откъсва от ежедневието,кара го да се отпусне.А в днешния напрегнат живот това е нужно.
Но в последно време макар празниците да са великолепно време за цялото семейство не рядко те са и доста уморителни, а в края им чакаме с нетърпение да свършат, за да се върнем към ежедневния ритъм, изтощени от пазаруване, времето около печката и задължителното общуване с всички роднини. Защо е така?! Защото все повече хора гледат на празника като повод да тръгнат по магазините,да напълнят количките като за последно. Празника е добил друго измерение.На него вече се гледа повече откъм материалната страна,отколкото откъм духовната,тази заради която всъщност празника е просъществувал. Ще дам за пример зимните празници-Коледа и Нова Година. Отдавна е забравена историята за младенеца родил се във Витлеем,историята която всяко християнско семейство трябва да знае,да разказва на следващите поколения.Вместо това празничната еуфория е налице. Всеки трескаво обикаля,пищно украсените магазини с надеждата,че ще успее,смесвайките се с тълпата обезумели хора,да купи подаръците си.След няколко разгорещени спора-кой да вземе точно тази кукла Барби или онзи червен пуловер,човек успява да се измъкне от хауса,в който е бил попаднал. С тежка въздишка се качва в колата си и примирен,че следващия час или дори повече няма да може да се прибере у дома,заради задръстванията по улиците,той потегля...
Новогодишната вечер – цял ден пазар,цял ден излишно суетене и то за какво-за една безсънна,пиянска нощ. Но какво пък-нали е веднъж годишно...
И въпреки всичко празниците са неизменна и нужна част от битието на човека. На човека,уморен от напрегнатия делник,имащ своите проблеми.Дали той ще съумее да прзнува истински,без преструвки и излишна суета е въпрос на личен избор! Тези,които успеят да направат празника си вълшебен дълго носят спомена за него в бледия делник.За останалите...може би нямат друг спомен освен този за кошмарния мухморлук на следващата сутрин.

„Традиции и празници в моята страна”

Всяка една страна независимо от това колко голяма е по площ, каква е гъстотата на населението и, еднонационална ли е или многонационалнасе отличава със свойте празници и традиции.
В моята страна България има доста голямо разнообразие от празници, тъй като според традиционните схващания на нашите предци годишното време било разделено две полугодия- есенно-зимно и пролетно- лятно. В тези полугодия по различен повод, българите са изградили ред от празници съпътствани от множество обреди и обичаи.
Разграничават се три сфери на празнуване: семейно- сред роднини, младежко- сред съученици и приятели и публично- сред обществеността от училището, квартала и селището. Един от най- големите християнски празници е Коледа. Тя винаги е на 25-ти декември във връзка с зимното слънцестоене. На този празник коледарите прасътворават света чрез песни, благословии и ритуални действия в най- критичния момент от годишния кръг- началото на Мръстните дни (Караконджови, Накръстени, Пепелни дни и други)- преходен период от старата към новата година, при българите от Игнажден или Коледа до Богоявление. През този период се вярвало че земята е на решето и в света на нахлуват демонични същества. Обредеността през този период е предимно мъжка на коледари, сурвакари и други. Чрез обредните действия те предпазват хората от селището и прогонват нечистите сили. Празникът Великден е на различни дати заради променливия лунен календар- във връзка с първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Характерно за този празник е боядисването на яйца. С празнуването на великден ( Възкресение Христово) се завършва християнския Великденски пост ( Велики Заговезни), чиято продължителност трае седем седмици. Празникът Секнование е на 29-ти август. На този ден времето се „сече”- денят и ноща стават равни, а водата се пресича- става студена, змиите се скриват в зимните си леговища. Бъдни вечер също е един от най- големите празници. Българската семейна обреденост е свързана с раждането, сватбата и погребението- най- важните моменти в жизнения цикал на човека. Традиционната сватба трае от три до пет дни. Разграничават се предсватбени, сватбени и следсватбени ритуали. Предсватбените включват правене на обредни хлябове- „засевки” и приготвяне на сватбено знаме (байряк), както и подготовка на младоженците. Същинските сватбени ритуали са отвеждане на невестата от дома и със сватбено шествие, въвеждането и в дома на младоженеца, прибулване, даряване, свождане. Пространствено сватбата се организира от два центара- дома на младоженеца, дома на невестата и пътят между тях. Рано сутринтта в неделя, в дома на младоженеца се събират сватовете, с песни вземат кома и придвождане от байрактаря, тръгват към дома на младоженката. Прощаването на невестата с рода и е драматичен момент с много оплаквания и песни и сватбения химн „ Ела се вие превива” и така я отвеждат в нейния нов дом.
Най- големите празници на мюсюлманите са Рамазан и Курбан Байрям. На тези два празника рано сутринтта мъжете се събират в джамията за да се помолят за опрощение на греховете, за благополучие, както и за изразяване на благодарност към Създателя си. Също така на тези празници всяко едно семейство отива на гости у свойте близки и роднини, за да им честити празника. Домакините от своя страна ги гущават. На Курбан Байрям освен всичко това се колят животни.
След като животното бъде разделено на части (курбана), тези части се раздават на близките и на бедните. Всеки, който има възможност трябва да заколи курбан.
Въпреки че на тези два шпразника е забранена музиката в много от селата до късен час се вият хора. Друг мюсюлмански празник е денят Арафат. За този ден е характерно печенето на мекици. Трябва да споменем и за националните празници, който са: 24-ти май- Национален празник на писмеността и културата, 3-ти март- освобождаването на България от турско робство, 22-ри септември- ден на независимостта и 1-ви януари. А 1-ви юни е ден на детето.
Празникът съществува във всички култури от най- древните до съвременните. В съвременната култура празникът е част от всекидневието, а традициите дори и малко променени те остават „живи”.

Изготвил: Азиме Черкез