stefity
05-29-2009, 16:58
Днес, в часа по математика ми беше тооолкова скука, че си измислих стихче за този така омразен за мен предмет! 8-) Блях.... ужасен е... 8-) Та ето го стихчето. :) 8-)
Ето пак, цифрите редя,
в час по математика,
минутите броя, до края на часа...
Главоблъсканица става в моята глава,
сякаш катастрофа предизвиква тя,
а ето ме сега, на дъската трябва да се изявя.
Със стисната уста
и с тебешир в ръка стоя,
гледам злобната жена,
наричаща се "госпожа".
Та каква жена е тя?
Щом измъчва всеки ден деца?
Друга дума има за това,
и цербер, мисля че е тя!
Минават бавно, мъчително сега
минутите, нижат се - една подир една...
Дъската черна, празна си стои,
а сълзи горчиви, появяват се във моите очи.
Милост нямам, от цербера студен
и сядам си, проклинайки аз този ден
във който, оценена съм си мисля зле,
но оставам си със... две!
Ето пак, цифрите редя,
в час по математика,
минутите броя, до края на часа...
Главоблъсканица става в моята глава,
сякаш катастрофа предизвиква тя,
а ето ме сега, на дъската трябва да се изявя.
Със стисната уста
и с тебешир в ръка стоя,
гледам злобната жена,
наричаща се "госпожа".
Та каква жена е тя?
Щом измъчва всеки ден деца?
Друга дума има за това,
и цербер, мисля че е тя!
Минават бавно, мъчително сега
минутите, нижат се - една подир една...
Дъската черна, празна си стои,
а сълзи горчиви, появяват се във моите очи.
Милост нямам, от цербера студен
и сядам си, проклинайки аз този ден
във който, оценена съм си мисля зле,
но оставам си със... две!