Някой да ми изтегли тези теми [Архив]

deadfish

05-31-2009, 20:23

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„Св.Св.Кирил и Методий”
Домашна работа по
Стилистика на съвременния български език
Изготвил:Наталия Стойчева Георгиева Проверил:проф.Христина Станева
Фак.№12303, БФ, задочно, III курс
Статията е публикувана във в. ”Дневен труд” на 30 юни 2007 година.
Темата й е по повод един репортаж излъчен по гръцката телевизия „Алтер”. Ключови думи в статията са проституция, бизнес, репортаж, платена любов, разлика, закон, проект. Заглавието носи информативност, съдържайки антропонима Ромео, който е главна фигура в гръцкия репортаж и съществителното „просото”, което е част от фразеологизма „карам през просото”, е употребено със значение на „не спазвам приличие, наредби или закони”. В първото изречение е налице точно цитиране. Мястото е фиксирано чрез топонима Сандански, където „цъфтят” (в значение на „развиват се”) „проституция и търговия с бели робини”. Това първо изречение представлява и първия абзац от теста.
В следващия абзац отново има точно цитиране, подплатено със сравнения и термини, за да се внуши достоверността на текста. „Южния ни град” е синоним на Сандански, който се сравнява с „Лас Вегас” (топоним) и с метафората „раят на беззаконието”. Тези две сравнения изключително много въздействат, било със своята оригиналност, било със своята образност. По – нататък в текста са употребени термините бизнес и икономика, а изразът „бизнес с разврат” е употребен за замяна на проституция, т.е. налице е метонимия.
В третия абзац преобладава употребата на фразеологизми. Още в първото изречение „сапун не виждали” е употребено със значение на „не са се къпали”. По – нататък – „по цял ден мери”, т.е. „нищо не прави”, създава впечатлението за бездейственост; „хич недейте чака” със значение „не се надявайте”; „перо не го хваща” означава „не може да се опише”; и в края на абзаца – „нейсе, запуши я” е употребено вместо „най – после млъкни”. Тук авторката използва местоимението „го” вместо Ромео, за да избегне повторението. На два пъти е използван съюза „ако”, който означава някакво условие. Използвани са чуждици като бос, мафия; неологизма – секстуризъм. В края на този абзац е интересна употребата на глагола „дрънка”, използван вместо „говори”, който засилва експресията на текста, защото изразява някакво негативно, укорително отношение към действието. Това последно изречение завършва със знак за многоточие, което означава, че има нещо недоизказано, незавършено.
Дотук текстът ни представи основния проблем, факти, свързани с него, както и участниците в него, а оттук нататък се представя личната позиция на авторката към него. Това представлява и стройната организация на публицистичния текст – единство от социална значимост и личностна позиция по даден общественозначим проблем в определено време и при определени обстоятелства. Впечатление правят риторичните въпроси, на които авторката отговаря най – напред с възклицание. Тук са употребени много метоними, но то е с цел да се избегнат повторенията и да се засили изразителността на текста. В първото изречение „гръцкият журналист” е използвано като метоним на Макис Триандафилопулос (антропоним). След което като метоними на проституция са употребени „платена любов” и „бизнес с ласки”, а чуждицата „куртизанки” е използвана като синоним на проститутки. Във второто въпросително изречение има доза ирония, където „жени”-те, едва ли не, се сравняват с „учебници”. „Неговата държава” е перифраза, както и „родината на Аристотел”, които са употребени вместо Гърция. „Атина” е употребена като метоним, за да замести Гърция, а като метоними, които заместват България срещаме „отечеството ни” и местоимението „у нас” . Срещаме антонимната двойка закон – беззаконие, които илюстрират чуждата и родната действителност. Натъкваме се на термини като изкуство, закон, манипулиран, дискредитира, абревиатурата – МВР. Налице е точно цитиране в края на този абзац.
Последните два абзаца носят информация за това, какви действия са се предприели и какво се очаква като резултат от тях. Тук се натъкваме на много термини – министерство, правителство, проект, закон, регулация, параграфи, приходи, бюджет, гарантират. Всички те са свързани с политиката. „Почитаемото ни правителство” заменя властта, т.е. отново е налице метонимия. Използва се формата „ни”, защото се говори от името на всички. За да засили въздействието върху читателя авторката използва преносната употреба на израза „най – древния занаят”, под който се има предвид проституцията като професия. А топонимите – Гърция, Германия, Холандия, Австралия, носят информация за това къде се упражнява тази професия. С неологизма – „нормотворците” се внася по – голяма образност в текста. Откриваме и метонимична употреба – „редовни медицински прегледи”, които заместват „здравна регулация” и „приходи от надниците им” за „данъчна регулация”, които спомагат за по – лесното възприемане на текста. Местоимението „у нас” се среща за втори път в текста, за да замени България. „Блудници” е синоним, използван вместо проститутки. Много интересна е преносната употреба на израза „у нас законите са, за да се заобикалят”, употребен със значение на „у нас законите не се спазват”, който отразява грозната действителност. Накрая срещаме фразеологизма „карат през просото” в пълния му вид, част от който беше употребен в заглавието на статията, функциониращ със същото значение.
Текстът като цяло изпълнява основната си цел, която е да носи информативност и да въздейства върху читателя. Това се осъществява чрез множество метоними, синоними, и преди всичко фразеологизми, които допринасят за внасяне на по – голяма образност, емоционалност и изразителност на текста, както и за лесното му възприемане от читателя. Публицистичното пространство е изразено чрез топоними. Текстът е преди всичко интерпретативен коментар.