PDA

View Full Version : Границата между познанаство, приятелство, любов...



bgroma
05-31-2009, 12:26
От много време на бях влизала във форума и се наложи наскоро да си подновя регистрацията, иначе преди тук си прекарвах доста приятно време в дълго четене и ровене :P
А сега по същество... С Момчето ( с главно М за по-лесно разграничаване в разказа ) се познаваме вече поне 10 години. Винаги съм знаела, че съм му слабост. Години наред се опитваше да ме убеди, че аз съм момичето за него, но аз упорито не исках да развалям приятелството ни, а и нещата сред познатите ни бяха такива, че не смеех да направя друга крачка. С годините порастнахме, променихме се, всеки имаше своите успехи и неуспехи и въпреки големите разстояния, които бяха между нас, ние продължавахме да си поддържаме контакт, всеки споделяше и помагаше на другия... Но в един момент все повече почваш да се привързваш по такъв начин към човека срещу теб. Опознах го по-добре и от родителите му. Знам може би почти всико за бившите му връзки... Но точно когато започнах да си давам ясна представа за истинските ми чувства към това Момче, съдбата започна да си играе лоши игри с нас...в продължение на година и половина ние така и не се засякохме в 1 град. В рамките на по 1 ден ни се случи да се разминем в 5 различни града. Никой не можеше да промени плановете си дори и приятелски да излезем. Всичко това ми дойде в повече веднъж и реших в най-официална писмена форма ( изключително изчерпателен e-mail ) да му заявя, че няма смисъл да поддържаме какви да е контакти, при положение, че вече пътищата ни никъде не се засичат и всеки отдавна е поел в своята посока... Изтрих го като абонат от всякъде, където го имах - и всичко с единствената цел да го забравя.
Но уви...преди няколко месеца ме намери и ме обсипа с купища извинения, оправдания и думи, които ме трогнаха. Не искаше от мен да му прощавам, нито нищо. Искал да се чувства спокоен, че момичето, което винаги е обичал, поне знае каквото трябва.
А на мен тогава наистина малко ми трябваше, продължихме почти ежедневно писане в рамките на 4 месеца. Сега когато и двамата не бяхме в някаква сериозна връзка, имахме смелостта да си признаем грешките и чувствата. Макар, че му казах, че не вярвам 'любов' и 'приятелство' му дадох да разбере, че никога не съм била безразлична към него. За някои неща сме пълна противоположност - единият си показва чувствата съвсем открито, а другият - никога; единият действа импулсивно, а другият - премисля всяка стъпка... слушаме различна музика, в различни компании сме, в различни посоки се движим, интересите ни са различни... и въпреки всичко винаги имаме какво да си кажем и си имаме пълно доверие.
Преди няколко дена най-накрая се видяхме за повече време. И двамата знаехме, че не сме безразлични един към друг, но никой не посмя да направи първата крачка. Цяла нощ бяхме заедно, обикаляхме навсякъде... рано сутринта ме изпрати, разделихме се с една приятелска прегръдка и... нищо повече.
Не мисля, че има много, които успяха да прочтат всичко, но ако има такива - някой все пак ще ми вдъхне ли увереност да продължа да дерзая напред или пък да не чакам невъзможното. Какво да очаквам и какво се очаква от мен? Как да се престрашим да направим решителната крачка от доброто познанство към нещо повече? Както той казваше, че бил чувал "между приятели най се получавало"... Но наистина не знам дали си заслужава.
А аз...дори съм толкова объркана, чакам с нетърпение да ми пише, даже изпитвам и вид ревност...
Просто искам мнение, съвет...

Hilary_
05-31-2009, 12:33
Ами .. аз и преди съм го казвала за мен няма "приятелство" между момче и момиче по простата причина, че все една от страните има по - силни чувства... щом толкова много време сте се задържали въпреки всичко според мен си струва да опитате...макар, че това разстояние дано не ви изиграе лоша шега... Успех! 8)

Jumbie483
05-31-2009, 12:34
Защо просто не послушаш сърцето си.
Искаш или не искаш да имаш нещо с него ??
Щом се познавате толкова време и си имате доверие, една връзка помежду ви не само ще укрепи приятелството, чувствата ви а и вие ще се радвате максимално на нея. Защото както бях чела някъде, любов която не е основана на приятелство е като къща построена върху пясък. ;)
Може при следващата ви среща да му разкажеш всичко това. На четири очи. Поговорете си и се разберете какво може и какво не може да става между вас.
Никой от тук не ви познава така, както вие се познавате. Съответно никой не може да ти каже какво точно трябва да направиш. Сама прецени. Но не се отдалечавай от него, както си била направила. Така само можеш да пропуснеш много възможности и емоции.

cinderella_gugutka
05-31-2009, 12:54
ох аз пък друго не мога да разбера-как може да искаш някого,той също да те иска и да не направите поне малко усилие да се съберете :-o :shock:

bgroma
05-31-2009, 12:58
ох аз пък друго не мога да разбера-как може да искаш някого,той също да те иска и да не направите поне малко усилие да се съберете :-o :shock:

Редица неща мен лично ме спират - като самите различия в характерите ни и... голямото разстояние. Та ние не можем дори и лятото да сме заедно...

cinderella_gugutka
05-31-2009, 12:59
еми тогава си бъдете само приятели и ако ви се отдаде възможност да сте заедно....

mickelangelo
05-31-2009, 19:52
Направи ти 1 вата крачка .. давай .. действай още сега. .. отдай се на момента ..