PDA

View Full Version : Тийн Учител - есета, теми, съчинения...



unusualyou
05-31-2009, 15:44
plssss spe6no za ytre mi tqbvat tezi temi: 1 mudrite poslaniq na bibliqta...2 prostranno jitie na kiril...molq vi pomognete :shock: :shock: :?

deadfish
05-31-2009, 21:15
Пространно житие на Кирил
Житието като жанр на старобълг. л-ра жудожествено интерпретира живота на праведен християнин, канонизиран от църквата за светец след смъртта му. Житиеписецът доказва светостта в деянията на героя приживе чрез идеализация на образа му и го превръща в икона, художествен образец за подражание. Първото оригинално произведение, написано на старобълг. език,чийто автор е неизвестен е пространно житие на Кирил. То е първият худ. източник, от който се черпят данни за реална историческа личност, сложила началото на свято дело-създаването на славянската писменост. Константин-Кирил става апостол на знанието и мъдростта, а делото му е апостолски тип. Подобно на библейския апостол Св.Павел и К-К вярва в пречистващата сила на знанието, чиято мъдрост се дава от Бога. Константин, наречен Кирил има апостолски дар да убеждава хората и да просветлява техните души.
Житието започва с задължителната за жанра експозиция, съдържаща данни за произхода и семейството на героя. Агиографът акцентира в/у славянския произход на Константин и ранно проявения му интерес към знание и наука. Божествената предопределеност на личната съдба на малкия Константин се открива в сасралния смисъл на божественото число”7”-той е седмото дете в семейството, на седем години има пророчески сън, който предопределя апостолската му мисия-избира за своя съпруга София,т.е. Премъдростта на Божието слово. Той е предопределен за високи духовни дела. Мисията му е свята.
Същинското изложение представлява апостолските деяния на героя, които са подкрепени от Бога. Той му вдъхва чудодейни сили за духовна издръжливост.Героят е поставен пред реален житейски проблем липса на вода в пустинята. Този битов проблем откроява символът на вярата към непреодолима жажда на душата. Божествената подкрепа ще стори чудо, за да напой с нови духовни сили изпадналия в беда славянски просветител. В душата му се появява желание за молитва, за разговор с Бога и молитвата му е чута. Бог изпраща чудодейна помощ-горчивата вода се превръща в сладка.
Апостолските деяния на просветителите и учителя Кирил са свързани с три основни мисли, които отвеждат Философа при сарацините, хазарите и великоморавците. Навсякъде К.-К. защитава славянската просветна кауза с духовния блясък на ораторското си слово, което отразява вярата в Христа.
Пространното житие на Кирил е вълнуващ разказ за живота на действително талантлив човек, посветил се на светлата бъднина на току-що покръстения славянски народ. Житийният образ на К.-К. е едновременно земен, жив, исторически достоверен и уподобен на библейски прототипни образи- със свети Павел и със Спасителя-Исус Христос. Поведението му е изключително. Възможностите му също. Той е и като всички хора- земен, смъртен и различен като човешка съдба. Натрупаните знания дават възможност на К.Ф. храбро да защитава християнските истини по време на публични диспути.
Още в спора с патриарх Анис, защитник на законоборческата ерес проличава изключителната начетеност и съобразителност на младия Константин. Неговият остър ум находчивост и полемичен дар проличават и в успешните му мисли сред сарацини и хазари и привлича много нови привърженици на христовата вяра.
През целия си живот К.-К. събира знания- По време на мисията си в Хирон задълбочено изучава еврейския език и открива емоциите на някогашния римски папа Климент, написва и житие за него.
Всички тези успехи на К.-К.Ф. дават основание на византийския император да възложи на него и на брат му нова и отговорна мисия във Великоморавия. За целта двамата братя създават славянската азбука и превеждат най- потребните богослужебни книги. Божествено прозрение извиква в съзнанието на философа графиката на глаголическото писмо, докато се моли.
Това чудо доказва светостта на Кирил и на Божественото сътворение на славянските писмена. Те са създадени от свят човек по Божие повеление. Заминава след това при великоморавския княз Ростислав И до края на живота си утвърждава и разпространява славянската писменост.
Диспутът с триезичниците във Венеция е кулминационен миг на възхвала на интелектуалните способности на К.-К.Ф.Те са поддържали тезата, че Бог може да се слави единствено на трите езика- еврейски, гръцки и латински. С апостолски жар К.-К. защитава правото на всеки народ да изгражда своя култура. Житиеписецът представя образно спорещите страни-защитниците на триезичната догма и К.Ф. като зловещите гарвани и юначен сокол:”Насъбраха се с/у него епископи, попове и черноризци като врани с/у сокол.”В богословния диспут доводите му са колкото християнски- религиозни, толкова и универсално- нравствени. К.-К.Ф. доказва правото на бълг.род да се слуша христовото слово на роден език и да има своя писменост. Буквите на глаголическото писмо са плод на Божия промисъл и са защитени от христовата вяра.
Всички цитати, с които си служи полемиста са подредени в строг йерархичен ред- първо са старозаветните цитати от Псалтира, а след това са новозаветните- евангелски: на Йоан, Матей, Марко и Лука. Последно библейско доказателство са цитатите от проповедите на апостол Павел. Триезичниците са победени. Риторичните въпроси:”Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички?Също тъй и слънцето не свети ли на всички?Не дишаме ли всички еднакво въздух?” Категорично решават поставения проблем за необходимостта от славянска просветителска кауза и доказват хуманността на святата мисия на първоучителя Кирил. Упоритата му битка с враговете на знанието и светлината, идваща от душата и мисълта, го превръща в първия светец на знанието и мъдростта сред славянския християнски свят.
К.-К. разрушава консервативната теория, която слага бариера пред развитието на народите и издига нова , демократична и хуманна идея за правото на всеки народ да създава култура на свои собствен език. Няма малки и големи народи, няма богоизбрани и богоненавистни, всички са равни пред Господ. Идеите на славянския първоучител са светъл лъч в ранното Средновековие, когато човешката личност започва да търси правото си на свободно развитие.
Навсякъде героят се явява като носител и защитник на християнската вяра. Най-категорично величието на личността му се откроява, когато отстоява създадената от него славянска азбука и славянска църква във Великоморавия.
Езикът на К. и М. става четвърти културен език. Това предизвиква завист и злоба сред консервативните кръгове във Ватикана, където продължава спорът м/у К.Ф. и противниците му. Преди смъртта си К.Ф. приема монашеското име Кирил, казвайки предсмъртна молитва:”Не бях бидом и съм во всеки!” Славянският първоучител не мисли за земното си величие а за бъдещето на святото дело. За това завещава на Методий да защитава постигнатото и с последователите им да възхваляват името на Бог на славянски език.
Житието завършва със славословие на Господ:”Нему да бъде слава и чест, и поклонение во веки веков, амин.”
В преломни моменти от историята на народите се раждат гении, които проповядват нови пътища за цялото човечество. Един от тях е К.-К.философът, просветителят, писателят, поетът и създателят на славянска писменост.
Пространното житие на Кирил е първата представителна творба на старобългарската литература, изразяваща всенародната обич и преклонение пред паметта и делото на първосъздателя на славянската писменост- свети К.-К.Ф.

ProstoAz
06-01-2009, 07:44
Пиши на кирилица!