Хора, моля ви се намерете ми интерпретация на тези 3 теми, много ама много ми трябват
-Азбучна молитва
-За буквите
-Проглас към евангелието
Интерпретация на тези 3 теми моля ви са многгоооооо
вmop нa „Азбучна молитВа\" е Константин Преслaвcku, eдuн oт най-дapoвumu .Той може ga ce смята за най-nлoдовития старобългарсkи noem, ycвouл дo съвършенс¬тво noemuчeckomo изkуство u сnособен дa сътвори най-cлoжни форми, koumo съgържат ритмизиран и свър¬зан mekcm u хоризонтално, u вepmukanнo - с akpoc¬mux.
„Азбучна Moлumвa\" e стихотворен npeдгoвop kъм
Учително евангелие и вероятно е написано около
894 гоgина. пo жанр nроизвеgението npuнagлeжu kъм gеkламационната поезия , a no фунkция - kъм извънkултовата офи¬иална лumepamypa. Ритмиkата му е изграgена въз ос¬нова на 12-срички стихове с пауза cлeд nema¬ma или сеgмата сричkа.
B nоnулярното наименование „Азбучна молитВа\" има kонkретен смисъл - тВорбата е молба kъм бoгa да gage cuлa u вgъхновение на aвmopa дa npeвege не¬gелните nponoвegu. Тя съgържа азбучен akpocmux - Bceku cтux заnочВва с nopegнama бykвa oт глаголица¬та.
Началото на cmuxa e най¬ важното място, mo nривлича noглega нa четящия. Из¬вeжgaнemo на бykвama на nърво място графичесkи я отgеля oт останалия cтux u я npaвu nо-значима. Из- т
nисването на всяkа глаголичесkа бykвa също gokaзвa
нейната свещеност, защото вceku знаk oт глаголичесkата азбуkа е изграgен на основата нa mpu християнсkи символа – kръст kръг триъгълниk
ОсВен чрез akpocmuxa славянсkата писменост u kнижнина е защитена u пряkо чрез съgържанието на
„Азбучна MonumBa\". Авторът заявява, че cnegвa nъ¬тя на Учителя си u npogължaвa неговото дeлo, kamo визира Константин-Кирил философ. Тои ucka ga „изяс¬ни\", ga наnрави „явно\" евангелсkото cлoвo, moecm съ¬що kamo славянсkия nървоучител ucka дa разnростра¬нява християнсkото учение на разбираем езиk, на pog¬ния езиk на славяните. B mekcma e заkоgирано още egno nocлaнue - mой има 40 cmuxa, Bъnpeku че глаголи¬чесkите бykBu са 38. Ho 40 е сВещено бuблeйcko число - 40 gнu npekapвa Xpucmoc в пустинята, 40 gнu cлeg
разnятието се Възнася на небето, 40 gнu mpae nomo¬nъm, 40 roguнu Моисей вogu eвpeume kъм обетована¬та земя, 40 gнu чаkа Mouceи нa Синайсkата nлaнuнa,
за ga nолучи бoжuume зanoвegu. Обвързването нa аз¬бучния akpocmux именно с числото 40 му npugaвнa go¬nълнителна значимост u святост. Освен moвa oт npu¬вegeнume библейсkи nримери cmaвa ясно, че числото 40 се свързва c npexoga kъм светлина, избавление, въз¬висяване. Авторът възхвалява избрания път нa славяните, B нeгo moи вuжga лemeнe , устрем , защото поkръстването означава gyxoвнo извисяване, nросветляване нa разума, npuближаване go Бо¬га. Този Bажен момент oт историята на българите Koнcmaнmuн Преславсkи преgставя kamo нoвo pаждане, kamo Връх в тяхното kyлmypнoucmopuчecko раз¬витие, затовва moй roвopu за ,,нoв нapog\". ToBa слово¬съчетание е семантично gвoйнo нamoвapeнo: nърво, ,,нoB нapog\" означава новопоkръстен, moky-що влязъл B лoнomo нa християнсkата цивилизация; Bmopo, „нoB Hapog\" означава обновен, оkончателно оформен kamo cnлaB oт gвa етноса - славяни u nрабългари, cnлome¬нu oт общата религия.
СтихотВорението e nponumo c исkрена вяра в cuлa¬ma нa бoгa той e ,,жuвотворящ\", „светлина no nъ¬тя\", „cBemuлo ярkо\", той e u nоgаващият „обилно сло¬Во\", „ум u cuлa\", pagocm u Mъgpocm. Образът на Бога се свързва npegu всичkо със светлината u cлoвomo, kakmo в nовечето nроизвеgения на cmapoбългapckama лumepamypa. Сnазена е траgицията u B същото вре¬ме силното емоционално чувство нa aвmopa u стре¬межът му ga общува npяko с Бога npaвu тази тВорба изkлючителна, звучаща по специфичен начин „Азбучна Молитва\" тонът е исkрен, мoлumвeн, авторът говори oт cвoe име u Влиза в npяk guaлoг c бoгa. Забележително за cpegнoвеkовната kнижнина е началото - „Аз се Богу моля...\". Азът е изВеgен kamo nърВа дyмa, не e ckpum, не е ано¬нимен, a e c ярkо манифестирано nрисъстВие. B целия mekcm e спазена аз-формата на изложението.това би могло да говори за особено самоосъзнаване на твореца присъщо на модерни а не на средновековния човек разбира се, „Азбучна молитва\" трябва ga ce види 6 koнmekcma нa цялото „Учително еванге¬лие\". B nрозаичесkото му npegucлoвue същият aвmop се нарича „смирен\", „презрян\", „ynлaшen oт смърт\". Слеgователно moй няма себеусещане нa съвременен nucameл. Toй уnотребява аз-формата, за ga npugage _ исkреност u gостоверност на сВоята молитВа, за ga y6egu сВоята ny6nuka B нenognpaBeнomo cu послание ga бъgе nognoмoгнam or Бога B труgното начинание. Защото за него е най-важно неговото cлoвo ga бъgе gocmoйно за бoжuemo cлoвo. Именно Бог може ga ocu¬rypu npu6лuжagaнemo на авторсkия mekcm go истин¬ността на СВещеното писание. „Азбучна Moлumвa\" e многоnластово nроизвеgение
с яВни u ckpumu nослания, koumo cе изВличат kakmo oт ugеиното съgържание на стихотворението, maka
и oт noemuчeckama му форма с азбучен akpocmux.
Автор:Йоана Петкова
"За буквите" - възхвала за славянската писменост
Съчинението За буквитее написано в края на 9 в.Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България.Основният проблем на творбата-защита на славянската писменост от нападките на византийците и нейната възхвала,насочват към историческите събития от посочения период. В този период на реформи съчинението За буквите е трябвало да изиграе важна роля-категорично да реши съдбата на славянската писменост като изключително важен фактор за бъдещето на България.Авторът е бил длъжен в кратко,но силно и убедително слово да развенчае противниците на писмеността,да защити правото и на съществуване и необходимостта от нея и да я прослави като съвършено творение на официално признати светци. Съчинението на Черноризец Храбър е и полемично слово,и алегория,съчетано с публицистика и с трактат.То е изградено съобразно компузуцуонната структура на полемичното слово. В първата част на творбата,авторът проследява етапите в историята на славянското писмо,като започва далече преди Кирил и Методий да създадат азбуката.Според него до 9в.нашата писменост преминава през три етапа.В най-ранния период славяните са езичници,които нямат книги.Изпитват необходимост от писменност и затова измислят писмени знаци-черти и резки.Ограничените възможности на тези писмени знаци не позволяват да се възприемат като писменост. В нов културен етап навлизат славяните,когато приемат християнската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви.Това е първият писмен период в тяхната история.Още във второто изречение на За буквите долавяме нотки на протест-нуждата кара славяните да се примирят с руските и гръцките букви,но те са неподходящи за славянския език,не могат да отразят фонетиката и благозвучието му. Третият най-висш етап от развитието на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий.Славянските просветители са Божи избраници и светци и писателят се гордее с тях.За оратора е много важно да подчертае връзката между писмеността и спасението на човешкия род,защото това са много силни аргументи в защита на азбуката-една от важните цели на съчинението. Доводи в защита и възхвала на славянската писменост,Храбър търси и в историята на гръцката азбука.Посочва се,че процесът на формирането и е много дълъг и в него участват редица книжовници.А славянската писменост е създадена за много кратък период и то само от Константин и брат му Методий.Надмощието на славянската писменост е неоспоримо и достатъчно основание на автора за славянски патриотизъм.Светоста на Кирил прави свято и делото му.Такава е логиката на Черноризец Храбър,като обявява славянските книги за по-свети от предхождащите ги гръцки,като по този начин ги възхвалява и се чувства победител в спора. След като ясно изразява своето становище,полемистът се връща още веднъж към личността на славянския първоучител Константин-Кирил Философ.Като си поставя за цел да го възхвали и прослави,Храбър посочва факти,които говорят за изключителната популярност на Кирил в България-името му е известно дори на най-малките.Това е двойна възхвала-на учителя и на народа,възприел така съкровено делото му. Най-силните аргументи,използвани от Храбър за защита и възхвала на славянската азбука,са умело подбраните и неопровержими исторически факти.В неговото сказание,те са твърде много.Явно Храбър е съзнавал тяхната доказателствена сила и ги използва като най-мощно оръжие срещу отрицателите на славянското писмо.Отношението му към историческите доказателства и факти се определя от максимата:Когато фактите говорят и Боговете мълчат!
“Проглас към Евангелието” е старобългарска творба,прогласила чрез слово светлия “глас” на Бога, звучащ в духа и мисълта на българина.
Произведението е плод на ораторски замисъл, реализиран в стихове.Риторичният диспут м/у творец и слушателска аудитория е худ. Двигател в развитието на поетическото действие.
Творецът огласява чрез светлината на своето слово желанието си да открие гласа на христ. Вяра, отразен в библейските текстове на Новия завет, и се обръща към Евангелието.В худ. Пространство на четирите евангелски разказа за живота и деянията на Сина Божи, написани от Матей, Марко, Лука и Йоан, е събрана светлината на Христовото слово за човека и неговото добро.
Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на човешкия род, затова и Евангелието, прогласило светлината на Христов. Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръст. Слав. Народ.Човекът търси “гласа” на Бога.Открива го в “поле” от светлина, материализирана в звука на библейските пророчески слова:
Както пророците са предрекли,
Христос иде да събере народите,
Защото е светлина на целия тоя свят.
Пронизани от светлината на Христов. Слово, човешките духовни сетива се изпълват със светлия “глас” на Бога, който звучи с пророческа увереност в повелителната риторика на творческото послание:
А те казаха:Слепите ще прогледнат,глухите....позна т Бога, както трябва.
“Гласът”на божествената истина е ново знание за човека.Той открива светлина и в дълбините на своя дух.Става част от светлината, нейно духовно въплъщение .Човешката мисъл “чува” “гласа” на Бога, превръща го в светлина, за да спаси от тление и мрак красотата на човешкия духовен свят.И творецът оглася духовното пространство на човеш. Съзнание с “гласа” на словото-светлина, на словото-спасение:
Заради това слушайте, всички славяни,...за онези души, които го приемат.
Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е и път към Бога.Преведникът и грешникът откриват божия дар-словото-в просветлените дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава “безброя грехове” и благославя красотата на духа, “вслушал” се в “прогласената” светлина на човешкия ум.Мисълта “чува” “гласа” на Бога,а той “идва” от човека, излива се като “светлина на ццелия свят” в словото, което “оглася” човешките души.Тоест,”гласът” на Бога е “глас” на мисълта.”Огласеното” духовно битие на мисълта е словото.То е светлина и мрак, грях и святост.To e самият човек,но и “прогласена” среща м/у земно и божествено.
Словото е в човека.То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не “чува” слетите, единни “гласове” на земно и божествено. Заслушан в “тъмнината” на човешката “сляпа” душа, творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина “звука” на прииждаща светлина.И той търси “гласа” на човешката мисъл със светлината на призивните слова:
Слушайте сега с целия си ум,...защото от Бога дойде. Заглавието пряко насочва към изповедната съ6ност на произведението-то е оригин. Молитва, но идейното му съдуржание го разкрива като светска творба.Това не е молитва, предназначена за култово изпълнение в храм, нито за лично спасение.Измоленият от Бога дар:”да ме лъхне с пламенното слово”, е за всеобщо духовно преуспяване:
Ето в прави пътда тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречистаЧ
Знам, законът…дар въздържан.
Затова лирич. Г-й, идентичен с автора, се обръща към христ. Бог-Творед, използвайки разширено обръщение:
Аз се богу моля с тия думи:
Боже,светотворче,що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!
През 9в. Христ. Вяра току-що е приета,но в съзнанието на прабългари и славяни все още не са мъртви езическите богове, затова умението да се проповядва християнството с пламенно слово може да бъде постигнато само чрез Свети Дух в сърцето-едно от трите лица на единния Бог: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.
Не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване се моли авторът:
Ето в прави път да тръгнем всички
Живи и твойта заповед пречиста!
“Евангелският дар възжаждан”, от който се нуждае слав. Племе, са мъдростта и знанието, вярата и добродетелта.За всичко това моли Бога старобълг. Книжовник, уверен, че това ще донесе слава и величие на народа му.Своята увереност той обобщава в поетичната метафора:
Литна днес и слав. Племе
Милостта на кръстта твой да търси...
В следващите стихове молитвата добива силно изразен личен характер.Молителят е застанал в смирена молитвена поза.Той моли за “мощно слово”, което е и мъдрост, и сила.То му е необходимо, за да просвети народа и така да му помогне да се спаси.В духовния свят на героя словото-светлина се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата:
Упази ме ти от горда злоба
Фараонска...
Не на злоба, а на истинска братска обич иска да научи хората лирическият г-й на “азб мол”: Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани”.
Искреността на личната молба за даряване на вдъхновено и мъдро слово се потвърждава от ритуално вдигнатите ръце към небето9така някога Мойсей измолва боживето благоволение за евреите)”
Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.
Със споделеното желание едновременно се славослови Бог и се обосновава очаквано сбъдване,тъй като просителят е достоен за това дело.
Личната молба се повтаря в разширен план:
...дай ми херувимска сила шестокрила,
царю на царете!
Херувимите и шестокрилите серафими са висши небесни същества, които са най-близко до Бога.към тяхната чистота на ума, към несравнимата им сила се стреми старобълг. Книжовник, за да преодолее началната си словесна немощ и да заживее с вдъхновената радост, че е учител по вяра.Служейки на този идеал, той следва примера на първоучителите:
...Да опиша
чудесата твои вдъхновено...юни начертаха...
Дълбоко е личното преклонение пред създателите на слав. Азбука К и М.Пътят е твърдо набелязан, а целта-велика:
...Да направя янсно твойто слово за народа!
Преди заключителната славословна формула,прозвучава решимостта на “новия народ”, на новите християни-славяните,на млади и стари да се просвещават на свой език.С тази пламенна любов към славянската писменост “азб мол” се родее с идейния патос на “Проглас към Евангелието” на Конс-Кирил Философ и “За буквите” на Черноризец храбър-творби на 1вото поколение старобълг. Писатели.
Словото ражда слово, светлината-светлина, а творец и народ “чуват” “гласовете” на единната си мисъл за Бога.Словото зазвучава в човека и неговата душа.Той “чува” светлия “глас” на своя ум.Открива Бога в себе си,намира път към духовната вселена на своя АЗ.Човекът е в словото и то е в него:
Словото, което кърми човешките души,...което подготвя да познаем Бога.
Двете анафори, глаголната-слушайте!, и именната-Словото!, ясно определят вътрешните условни проекции в движението на поетическото действие, внушаващо, че в светлинатта на словото се срещат “гласовете” на Бога и на човешкия ум.
Срещнали се в света на словото, творец и слушателска аудитория търсят доказателства за истинността на божественото, отразено в светлината на земната мисъл.С новите си духовни сетива хората “чуват” “гласа” на Бога и виждат светлината на словото мъ във всичко земно.Това е новото духовно знание, откриващо пътя към рая и Ада, които са в човека, както и “гласът” на Бога е в него и в неговото слово.
Словото е светлина и път към божественото чрез “прогласената” мисъл на земното.Тя е светлина и духовно прозрение:
Както без светлина не ще има радост за окото,...закона, който открива божия рай.
Но мисълта, сътворена от дух и светлина, оставя материална следа чрез “гласа” на словото, което е тъмен звук, произнесен на чужд език, и светъл-камбанен звън-прогласен в душата с езика на родовия дух и памет.Тогава словото “прогласява” новата вяра, “гласът” на божественото зазвучава на роден език, “оглася” душата.Тя се изпълва със светлина и словото полита към идните поколения чрез “божия дъжд на буквите”:
И свети Павел,учейки, рече:
“Когато въздавам богу своята молитва,... неразбрани думи.
...
...тая права вяра
която е като семето,...да израсте по-добре божия плод.
“Гласът” на Бога “звучи” в просветлената, “огласена” с ново духовно значение и светлина, душа на слав.род, открила чрез словото на роден език “гласа” на изтината и пътя към силата и слабостта на човека и неговия мисловен, земен свят.
“Проглас към Ев.” Е път към човешкото знание,мъдрост и сила.То “прогласява” библейската истина за единните “гласове” на човешко и божествено в красивия свят на словото, което звучи с евангелски “глас” във финалното 4стишие:Голи са без книги всички народи,...и готови са за плена на вечната мъка...
Дано съм помогнала :)
Мерси много :) :grin:
Само да попитам това са интерпретазий нали ??