„Защитени природни обекти на територията на република България”
15.03.08год.,гр. Враца
Изготвил:
Вероника Веселинова Тодорова;
ХI „а” клас;№2;
През 1998 г. защитените природни обекти в Република България са отнесени в седем категории според ”Закона за защита на природата”, 1967 г.: защитени видове животни, защитени видове растения и пет категории защитени територии- резервати, народни паркове, природни забележителности, защитени местности и исторически места.
През 1998 г. резерватите в страната са 90 на брой с площ 80561 ha, а народните паркове са 12 на брой, с обща площ 351584 ha. Броят на природните забележителности и защитените местности е съответно 2241 и 123. Природните забележителности обхващат площ от 23408 ha, а защитените местности- 23527 ha. Историческите места са 972 с площ 12139 hа. Общата площ на защитените територии през 1998 г. е 491219 hа или 4,42% от територията на страната.
През 1998 г. не са обявени нови защитени територии в очакване на приемането на новия закон за защитените територии. Този закон регламентира следните категории защитени територии:
o резерват;
o национален парк;
o природна забележителност;
o поддържан резерват;
o природен парк;
o защитена местност.
Законът предвижда различни срокове за
прекатегоризирането на защитените територии в новите категории.
Ясно изразената вертикална зоналност на растителността е предпоставка и за наличието на многобройни и разнообразни местообитания за разширение и съхранение на богат животински свят. В природния парк „Витоша" се срещат почти всички представители на едрата бозайна фауна, известни и за другите български планини. Тези места в миналото са били обитавани от мечката и вълка. Само преди около век мечките на Витоша са били толкова много, че по свидетелството на К. Иречек през зимите на 1873 - 1880 г. Гладни мечки са слизали дори между къщите на с. Бояна. Според проф. Николай Стоянов през 1924 г. в района на с. Бистрица е убита последната витошка мечка. Напоследък има сведения за завръщането на тези два изчезнали от планината бозайника. Поради ловната забрана сега спокойствието на дивите животни е осигурено, което допринася за увеличаване на популациите им. На територията на природния парк „Витоша" са разположени два резервата - „Бистришко бранище" и „Торфено бранище".
Биосферният резерват „Бистришко бранище" е сред най-старите резервати в България - обявен е за резерват още през 1934 г. Бистришко бранище е обявен за резерват, когато части от Витоша са обявени за защитена територия. Целта на създаването му е запазването непроменена на растителноста, която е типична за планината - вековни смърчови гори, храстова растителност и тревни площи. През 1977 г. резерватът влиза в програмата на Юнеско - "Човек и биосфера" и е обявен за биосферен резерват. Резерватът се намира на североизточния склон на Витоша и има площ от около 1060 хектара. Той обхваща водосборните басейни на реките Бистрица и Янчевска между 1400 и 2300 м.н.в. Уникални не само в резервата, но и в целия парк са каменните реки, които представляват безразборно натрупани големи скални късове с разнообразна форма.
Той заема площ 1061,6 ha и се намира на североизточния склон на Витоша. Резерватът обхваща горната част от водосборните басейни на реките Бистрица и Янчевска от около 1430 m надм. в. до върховете Малък Резен, Голям Резен (2277 m), Сконарник и Голям Купен. Релефът на резервата е характерен със стъпаловидния си характер, който се определя от редуването на различно издигнати планински склонови стъпала, отделени със стръмни склонове. Богатството и разнообразието на земеповърхни форми се допълва от образуваните тук каменни реки, каменни сипеи и причудливи скални образувания, всред които изпъкват върховете твърдици. На места каменните реки достигат значителни размери.
В момента резерватът претърпява естествена екологична катастрофа - вече почти цялата гора е мъртва след инвазията на корояда Ips Typographus, започнала след повалянето от вятъра на 60-тина хектара смърчова гора.
Паразитът се е разпространил и в буферната зона и се явява заплаха за цялата смърчовата популация във Витоша.
Резерватът „Торфено бранище" е обявен през 1935 г. и има площ 784,1 ha. Намира се във височинния пояс 1750-1850 m и е създаден с цел съхраняване естественото състояние на торфището и блатната растителност в тази част на Витоша. Торфището се е формирало при по-обилна влажност и масово развитие на сфагнови и други (около 40 вида) мъхове, приспособени към екстремните условия на високите части на планината. Възрастта на торфището се изчислява на около 1600 години, през които се е натрупал торфен пласт, дебел до 2 m. Всяка година торфеният пласт нараства с около 1 mm. Торфището е разположено върху скална основа, над която следва слой от острициев торф. Над този слой следват пластове от острициево-сфагнов и сфагново-острициев торф. От дъждовете и топенето на снеговете торфището задържа огромно количество вода, подобно на сюнгер.
На територията на резервата се намира и вододайната зона на витошкия водопровод, което улеснява неговата стриктна охрана. На по-сухите места в резервата се срещат хвойната, лапландската върба и боровинки. От тревистите растения тук са разпространени някои видове очиболец, тинтяви, острици, пушици, орхидеи, каменоломки, сред които и редките видове торфена острица, тинеста острица, кръглолистна росянка, мочурно прозорче и др. Наличието на значителен брой видове, които са ендемични за България.и Балканския полуостров и са под закрилата на Закона за защита на природата (включени са в Червена книга на България), определя особеното място на защитените територии на природния
парк „Витоша" в съхраняването на националното природно богатство.
Област Габрово:
Лъгът е вековна благунова гора и находище на хвойна в района на село Батошево, община Севлиево, област Габрово. Тя е обявена за защитена местност през 2002 година с площ 90 ха.
Люляците е букова гора с местоположение село Трънито, община Габрово, област Габрово. Включена е в списъка на защитените местности през 2002 година с площ
58,20 ха.
Мехченица -Йововци е територия с вековни букови гори във вододайната зона на град Трявна. Тя е обявена за защитена местност през 2002 година с площ 63,80 ха.
Лафтин е защитена местност с цел опазване на редки и застрашени птици - черен щъркел, бухал и други. Тя е включена в списъка с решение през 2002 година с площ 18 ха.
Столища е група от вековни дървета в района на град Плачковци, община Трявна, област Габрово. Столища е обявена за защитена местност през 2002 година с площ 1,70 ха.
Студен кладенец е местообитание на редки и застрашени растения и животни с местоположение село Станчов хан, община Трявна, област Габрово. Студен кладенец е включен в списъка на защитените местности през 2002 година с площ 63 ха.
Скален венец са скални образувания в местността Мъхнатите скали, град Плачковци, община Трявна, област Габрово. Те са обявени за природна забележителност с площ 7,40 ха.
Соколският манастир е защитена местност с цел опазване на характерни букови гори в района на манастира. Тя е обявена през 2002 година с площ 75,50 ха.
Дряновският манастир е защитена местност с цел опазване на характерни гори в района на манастира. Защитената местност е обявена през 2002 година с площ 311,10 ха.
Дедерица е територия с характерен ландшафт във водосборна на язовир Александър Стамболийски. Тя е включена в списъка на защитените местности през 2002 година с площ 199,30 ха. Дедерица се намира в село Крушево, община Севлиево, област Габрово.
Варените е вековна букова гора в района на село Млечево, община Севлиево, област Габрово. Тя е обявена за защитена местност през 2002 година с площ 6,10 ха.
Бостанчетата, село Боженци, община Габрово, област Габрово е вековна букова гора върху площ от 30 ха. Тя е обявена за защитена зона през 2002 година.
Боженци е смесена широколистна гора в района на село Боженци, община Габрово, област Габрово. Местността е включена в списъка на защитените природни обекти през 1975 година с площ 227,10 ха.
Батошевският манастир е защитена местност с цел опазване на характерни букови гори около Батошевския манастир. Районът е включен в списъка през 2002 година с площ 33 ха.
Езерото Биляковец е природна забележителност с местоположение село Здравковец, община Габрово, област Габрово. Биляковец е обявен през 1980 година с площ 14,20 ха.
Виканата скала е скален феномен с местоположение град Плаковци, община Трявна, област Габрово. Тя е обявена за природна забележителност през 1971 година с площ 50 ха.
Пещерата Бачо Киро се намира западно от Дряновския манастир. Тя е образувана в кредни варовици от водите на река Дряновска. Пещерата представлява сложен лабиринт с обща дължина на галериите около 2 400 метра. В пещерата има красиви калцитни образувания. В Бачо Киро има прилепи. Пещера е електрифицирана. Тя е обявена за национален туристически обект и природна забележителност от 1963 година. В Бачо Киро има археологически находки от средния и късния палеолит и през енеолита.
Кръстец е естествено находище на хвойна. Някой от дърветата достигат до 4 метра височина и са на възраст 80 години до гара Кръстец 17 км югоизточно от град Трявна.
Област Плевен
Купените са скални образувания в района на село Реселец, община Червен бряг, област Плевен. Те са обявени за природна забележителност праз 1972 година с площ 4,30 ха.
Лъгъг - Дръмката е находище на уязвим вид червен божур (Paeonia peregrine Mill.) с местоположение село Божурица, община Долна Митрополия, област Плевен. Лъгъг - Дръмката е включен в списъка на защитените местности през 2003 година с площ 39 ха.
Мариновец е защитена местност с цел опазване на характерен ландшафт в землището на село Лепница, община Червен бряг, област Плевен. Тя е включена в списъка на защитените природни обекти през 2003 година с площ 4 ха.
Ормана е защитена местност с цел опазване на територия с уязвими растителни съобщества - гора край оводнево старо корито на река Искър. Ормана е обявена за защитена местност през 2003 година с площ 2 ха в района на село Староселци, община Искър, област Плевен.
Орниците е вековна дъбова гора, обявена за защитена местност през 2003 година с площ 50 ха в землището на село Бохот, община Плевен, област Плевен.
Опанският баир е природна забележителност, обявена през 1969 година с цел опазване на фосили с местоположение село Опанец, община Плевен, област
Плевен.
Търнене, село Търнене, община Плевен, област Плевен е находище на терциерни (тортонски) вкаменелости. Те са обявени за природна забележителност през 1972 година с площ 429,10 ха.
Ставерци е находище на окременни стъбла и пънове от вековна иглолистна гора от семейство Таксодиеви с меспоположение село Ставерци, община Долна Митрополия, област Плевен. Ставерци е включена в списъка на природните забележителности през 1976 година с площ 5 ха.
Ташково, село Ореховица, община Долна Митрополия, област Плевен е природна забележителност обявена през 1976 година с цел опазване на фосили - находище на окременни стъбла и пънове от вековна иглолистна гора от семейство Таксодиеви върху площ от 1,50 ха.
Пожара е дъбова гора в района на село Борислав, община Пордим, област Плевен. Тя е включена в списъка на защитените местности през 2003 година с площ 30 ха.
Плавата е находище на редкия вид гол сладник (Glycyrrhiza grabla L.) в землището на град Никопол, област Плевен. Плавата е обявена за защитена местност през 2003 година с площ 28,10 ха.
Островът Малък Борил е територия от заливни гори от бяла върба и бяла топола с местоположение село Байкал, община Долна Митрополия, област Плевен. Малък Борил е обявен за защитена местност през 2005 година с площ 99,10 ха.
Палаза е находище на редкия вид гол сладник (Glycyrrhiza grabla L.) в землището на село Коиловци, община Плевен, област Плевен. Площ от 50 ха е обявена за защитена местност през 2003 година.
Персин изток е защитена местност с цел опазване на местообитанията на застрашени, редки и уязвими растителни и животински видове и съобщества. Тя е включена в списъка през 2003 година с площ 718,90 ха с местоположение град Белене, област Плевен.
Нанин камък е пещера с местообитание на прилепи в района на село Муселиево, община Никопол, област Плевен. Нанин камък е обявена за природна забележителност през 1996 година с площ 2,60 ха.
Пипра-Калето е територия със забележителен ландшафт, резултат от хармоничното съжителство на човека и природата. Тя е включена в списъка на защитените местности през 2003 година с площ 1,10 ха в района на село Телиш, община Червен бряг, област Плевен.
Киселец е защитена местност с цел опазване на находище на уязвим вид червен божур (Paeonia peregrina Mill.) с местоположение село Кулина вода, община Белене, област Плевен. Киселец е включен в списъка на защитените природни обекти през 2003 година с площ 10 ха.
Катина е находище на ракитовица (Tamarix ramosissima Ledeb) в района на село Загражден, община Гулянци, област Плевен. Катина е защитена местност от 2003 година с площ 28 ха.
Ждрелото на река Чернелка е природна забележителност от 1969 година с площ 449,20 ха. Ждрелото се намира в землището на село Горталово и село Къртожабене, община Плевен, област Плевен. Целта е опазване на карстова каньоновидна долина.
Кайлъка и Бохотската гора са защитени местности с местоположение град Плевен, област Плевен, обявена през 1972 година с цел опазване на каньоновидната долина на река Тученица в Плевенските височини с площ 999,80 ха.
Булин дол е вековна гора от цер с местоположение град Плевен, област Плевен. Тя е включена в списъка на защитените местности през 2003 година с площ 50 ха.
Брестишко бранище е вековна дъбова гора в землището на село Тодорово, община Плевен, област Плевен. Брестишкото бранище е обявено за защитена местност през 2003 година с площ 20 ха.
Пещерите е район в карстовата долина на река Петърнишка бара с местоположение село Петърница, община Долни Дъбник, област Плевен. Пещерите е обявена за защитена местност през 1975 година с площ 16 ха.
Пещерата Разбитница се намира в околностите на град Плевен, област Плевен. Тя е включена в списъка на природните забележителности през 1969 година с площ 50 ха.
Гинината пещера, село Садовец, община Долни Дъбник, област Плевен е природна забележителност от 1974 година с площ 2,50 ха.
Водопадът Скока на река Белилката е обявен за природна забележителност през 1976 година с площ 20 ха. Водопадът се намира в района на село Реселец, община Червен бряг, област Плевен.
Генчов орман е вековна дъбова гора до старото корито на река Искър с местоположение село Искър, община Гулянци, област Плевен. Генчов орман е защитена местност от 2003 година с площ 27,30 ха.
Победа е група вековни дървета върху площ от 20 ха в землището на село Победа, община Долна Митрополия, област Плевен. Те са обявени за природна забележителност през 1977 година.
Вълчитрънската гора е дъбова гора с местоположение село Вълчитрън, община Пордим, област Плевен. Гората е включена в списъка на защитените местности през 2003 година с площ 25,10 ха.
Гарваница е липова гора в района на село Върбица, община Плевен, област Плевен. Гарваница е обявена за защитена местност през 2003 година с площ 32,70 ха.
Голият връх, село Сухаче, община Червен бряг, област Плевен е защитена местност включена в списъка през 2003 година с площ 7 ха. Целта е опазване на забележителен ландшафт.
Гущера е вековна смесена гора от цер и летен дъб с местоположение село Горталово, община Плевен, област Плевен. Територията е обявена за защитена местност през 2003 година с площ 6,40 ха.
Дреновица е територия с характерен ландшафт в района на село Сухаче, община Червен бряг, област Плевен. Дреновица е обявена за защитена местност с решение през 2003 година с площ 20 ха.
Дългата бара - Паметника е вековна гора от летен дъб в землището на село Беглеж, община Плевен, област Плевен. Гората е включена в списъка на защитените местности през 2003 година с площ 1,60 ха.
Елията е крайречна гора с отделни вековни дървета с местоположение село Бацова махала, община Никопол, област Плевен. Обявена е за защитена местност през 1981 година с площ 30 ха.
Щърка е защитена местност с цел опазване на находище на уязвим вид червен божур (Paeonia peregrina Mill.) с местоположение село Реселец, община Червен бряг, област Плевен. Щърка е включен в списъка на защитените природни обекти през 2003 година с площ 1 ха.
Чолашки орман е находище на уязвим вид божур (Paeonia peregrina Mill.) в землището на село Ореховица, община Долна Митрополия, област Плевен. Находището има територия от 82,50 ха и е обявено за защитена местност през 2003 година.
Червеният бряг е находище на редкия вид гол сладник (Glycyrrhiza grabla L.) с местоположение село Долни Вит, община Гулянци, област Плевен. Червеният бряг е обявен за защитена местност през 2003 година с площ 20 ха.
Чешмата е защитена местност от 2003 година. Целта е опазване на находище на редкия вид гол сладник (Glycyrrhiza grabla L.) в село Байкал, община Долна Митрополия, област Плевен. Находището има защитена територия от 20 ха.
Хайдушката пещера е природна забележителност, обявена през 1976 година с площ 30 ха. Тя се намира в село Девенци, община Червен бряг, област Плевен.
Моста е местност в долината на река Вит, град Плевен, област Плевен обявена за природна забележителност с цел опазване на фосилно находище на Баденска фауна. Фосилното находище е включена в списъка с решение от 1987 година с площ 3,20 ха.
Тутията са естествени семенни дъбови гори с местоположение село Николаево, община Плевен, област Плевен. Тутията е обявена за защитена местност през 2003 година с площ 150,80 ха.
Тараклъка, село Градище, община Левски, област Плевен е вековна дъбова гора, обявена за защитена местност през 2003 година с площ 35 ха.
Тектонски гребен Калето са скални образувания в района на село Реселец, община Червен бряг, област Плевен. Калето е включено в списъка на природните забележителности през 1961 година с площ 57,40 ха.
Скален мост Седларката в местността Езерото, село Ракита, община Червен бряг, област Плевен е природна забележителност от 1972 година с площ 50 ха.
Скалната църква е природна забележителност с местоположение град Никопол, област Плевен с цел опазване на забележителен ландшафт, резултат на хармонично съжителство на човека и природата.
Скалните кукли са скални образувания в местностите Пладнището и Улея, село Реселец, община Червен бряг, област Плевен. Скалните образувания са обявени за природна забележителност през 1972 година с площи 64,20 ха (Пладнището) и 10,90 ха (Улея).
Студенец е природна забележителност обявена през 1972 година с площ 350 ха. Целта е опазване на каньоновидната долина на река Вит около старото Кале и манастира.
Област Велико Търново
Къпиновският водопад, село Велчево, община Велико Търново, област Велико Търново е природна забележителност от 1965 година с площ 20 ха.
Косово е характерна дъбова гора с местоположение село Балван, община Велико Търново, област Велико Търново. Дъбовата гора е обявена за защитена местност през 2002 година с площ 178,90 ха.
Водопадът Момин скок е природна забележителност, обявен през 1965 година с площ 20 ха. Той се намира в района на село Михалци, община Павликени, област Велико Търново.
Лесопарка е защитена местност с цел опазване на характерни смесени широколистни гори от космат дъб, полски бряст, турска леска, клен и други. Лесопарка се намира в град Лясковец, област Велико Търново.
Манастирското е защитена местност в района на село Къпиново, община Велико Търново, област Велико Търново. Целта е опазване на характерна дъбова гора.
Мешовата гора, село Деляновци, община Свищов, област Велико Търново е находище на снежно кокиче, двуцветен синчец, жълт минзухар. Мешова гора е обявена за защитена местност през 1992 година с площ 5,80 ха.
Пещерата Мусина е природна забележителност, обявена през 1972 година с площ от 30 ха. Тя се намира в района на село Мусина, община Павликени, област Велико Търново.
Николинският кладенец е вековна дъбова гора с местоположение село Ветренци, община Велико Търново, област Велико Търново. Тя е обявена за защитена местност през 2002 година с площ 20 ха.
Преображенският манастир е естествено находище на дървовидна (турска) леска с местоположение село Самодовене, община Велико Търново, област Велика Търново. Местността е включена в списъка на защитените природни обекти през 2002 година с площ 17,10 ха.
Дервента е защитена местност в района на село Самоводене, община Велико Търново, област Велико Търново обявена през 2002 година с цел опазване на характерни гори в района на Преображенския манастир. Тя има защитена територия от 15,30 ха.
Преграда е вековно смесено насаждение от зимен дъб и благун. Тя е обявена за защитена местност през 2002 година с площ 3,50 ха в района на град Дебелец, област Велико Търново.
Понорите е карстова пропаст с местоположение село Мусина, община Павликени, област Велико Търново. Те се включени в списъка на природните забележителности през 1981 година с площ 20 ха.
Комитските дупки е характерна вековна габърова гора в землището на село Мусина, община Павликени, област Велико Търново. Комитските дупки са защитена местност от 2002 година с площ 1 ха.
Кая Бунар е природна забележителност обявена през 1971 година с площ 80 ха в района на село Хотница, община Велико Търново, област Велико Търново. Целта е опазване на водопада и пролома на река Бохот.
Къпиновският водопад, село Велчево, община Велико Търново, област Велико Търново е природна забележителност обявена през 1965 година с площ 20 ха.
Кайкушка е блатна местност със специфична екосистема с местоположение село Ореш, община Свищов, област Велико Търново. Кайкушка е включена в списъка на защитените местности през 1978 година с площ 155,40 ха.
Дрянков хълм е природна забележителност с цел опазване на палеонтоложки вкаменелости в района на село Пушево, община Велико Търново, област Велико Търново. Дрянков хълм е обявен през 1991 година с площ 8 ха.
Водопадът на река Мийковска, село Христовци, община Елена, област Велико Търново е природна забележителност през 1974 година с площ 3 ха.
Божур поляна е находище на червен божур с местоположение село Първомайци, община Горна Оряховица, област Велико Търново. Божур поляна е защитена местност обявена през 2002 година с площ 19,60 ха.
Богданов дол е находище на червен божур в района на село Коевци, община Сухиндол, област Велико Търново. Богданов дол е включен в списъка на защитените местности през 2002 година с площ 4,10 ха.
Еменският каньон е обявен за природна забележителност през 1980 година с площ 25,60 ха с цел опазване пролома на река Негованка. Еменският каньон се намира между селата Емен и Михалци, община Павликени, област Велико Търново. Реката извира от връх Китка като образува дълбок каньон дълъг 3 км. В средата този каньон се разширява е се разделя на две части - Горния и Долния боаз. Особено красив е Долния бояз с дължина 900 метра. В началото на каньонът се разкрива Еменската пещера, която е свързана с повърхността с естествен вход и асансьорна шахта. Най-голямата атрактивност на каньона е неговата тясна част, където се редуват отвесни скали до 80 метра, водопади и пропасти. Каньонът завършва с водопада Момин скок. В естествени дупки гнездят орли и скални гълъби. В района на Еминският каньон има изградена еко пътека.
Божурлука е естествено находище на теснолистен божур с местоположение село Горна Студена, община Свищов, област Велико Търново. Божурлука е обявена за защитена местност през 2002 година с площ 3,50 ха.
Джолюнгьол е естествено находище на дяволски орех и сребрист папур с местоположение село Драганово, община Горна Оряховица, област Велико Търново.
Железарци е местност с характерни смесени горски насаждения в землището на село Железарци, община Стражица, област Велико Търново. Железарци е включена в списъка на защитените природни обекти през 2002 година, с площ 31,20 ха.
Старият дъб е защитена местност с цел опазване на островна заливна екосистема вардийски дъб и колонии водолюбиви птици в района на село Вардим, община Свищов, област Велико Търново. Включена е в списъка на защитените природни обекти през 2002 година с площ 86,30 ха.
Слона е вековна дъбова гора в землището на село Тодювци, община Елена, област Велико Търново. Тя е обявена за защитена местност през 1991 година с площ 13,30 ха.
Русалка е територия с разнообрази и характерни за района екосистеми и ландшафти, местообитания на редки и застрашени животински и растителни видове с местоположение село Алеково и село Хаджидимитрово, община Свищов, област Велико Търново.
Биосферният резеврат Парангалица се намира в югозападната част на Рила, в района на Благоевград. Основан е през 1933 г. Името на резервата е древно и идва от гръцката дума “парангалос” означава забранено, завардено Той заема площ от 1509 хектара и включва около 400 хектара от най-старите иглолистни гори в България на възраст между 150 и 350 г.http://www.teenproblem.net/forum Официално е признато, че тук са едни от най-благоприятните условия за развитието на смърча в Европа. В Парангалица са установени около 290 висши растения и много животински видове, защитени по закона и включени в Червената книга на България. От март 1977 г. резерватът е включен в Списъка на биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.“Парангалица” е резерват от 1933 г. и е обявен само един ден след най-стария резерват в България – “Силкосия”. Името на резервата е древно и идва от гръцката дума “парангалос” означава забранено, завардено. Резерватът е разположен върху част от югозападните склонове на Рила, на площ от 1509 хектара. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. Те създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения и много животински видове, защитениhttp://www.teenproblem.net/forumпо закона и включени в Червената книга на България. От март 1977 г. резерватът е включен в Списъка на биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
“Централен Рилски резерват” е най-големият резерват в България и един от най-големите в Европа. Създаден е през 1992 г. с цел да се съхранят горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален природен комплекс. Резерватът е пример за опазване на биологичното разнообразие в планините на Централна и Южна Европа. Площта му е 12 393,7 хектара и обхваща значителна територия около връх Мусала. Релефът във високитеhttp://www.teenproblem.net/forumчасти е алпийски – скални зъбери, сипеи, прагове и др. В този резерват иглолистните гори от бяла мура и смърч са най-слабо повлияни от човека. В субалпийския пояс преобладават клековите формации. Високата консервационна значимост на резервата се определя от уникалната реликтна (съществувала в минали геологични епохи) и ендемична (с ограничено географско разпространение) флора и фауна. Многобройни са популациите на рилската иглика, петнистата тинтява, пролетното котенце, българското омайниче, крайснежното звънче. По северните склонове, над 2000 м. надморска височина, цъфти алпийската роза, един от малкото видове с вечнозелени листа в Рила. В “Централен Рилски резерват” стадата от диви кози са с най-голямата численост в България. Постоянни обитатели на резервата са мечката, златката, глухарът, лещарката, черният кълвач. В границите на “Централен Рилски резерват” е включен резервата “Маричини езера”, който запазва статута си на биосферен.
“Ибър” е обявен през 1985 г. с цел да опазва формациите от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Площта му е 2248,6 хектара. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен. Разликите в надморската височина на резервата обуславят наличието на разнообразни растителни видове. Установени са над 400 вида висши растения: рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Богата е и фауната на резервата. Районът се обитава от над 50 вида птици, някои от които застрашени от изчезване – скален орел и голям ястреб. Балканската ушата чучулига и пъстрогушата завирушка са глациални реликти и балкански ендемични подвидове. Глациални реликти има сред земноводните, влечугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от мечката, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня. Резерватът е и местообитание на локалния ендемичен подвид на лалугера.
“Скакавица” е един от малките български резервати. Площта му е само 70,8 хектара. Обявен е през 1968 г. Намира се в северозападния дял на Рила и е разположен между 1850 и 2050 м. надморска височина. Той е типично горски резерват, в който се опазват вековни гори от бяла мура. От защитените растителни видове тук се срещат планински божур, български омайник, златиста кандилка, златовръх, а от редките видове – планинска дилянка, северно еньовче, преходна мурава. Животинският свят е представен от сърната, дивата свиня, лисицата, вълкът, глухара, черният кълвач, сокерицата, усойницата, планинската водна жаба.
Странджа е името на планина в България. Намира се в югоизточна България. Най-високата й точка е връх Махиада (1031 м). Пресичат я реките Средецка, Ропотамо, Велека, Резовска, Факийска. В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. На територията на планината се намират Природен парк „Странджа“, резерватите "Узунбоджак", "Лопушница", „Силкосия“ и „Аркутино“. Преобладаващите почви са жълтоземните.
Планински масив в България и Турция, част от Преходната блоково-разломна област. Издига се между Бургаската низина, Черно море и Източна Тракия. Ясно очертани 3 била (Южно, Гранично и Босна). Най-високо е Южното било (посока северозапад-югоизток), изцяло в турска територия (връх Голяма Махиада, 1031 m). Граничното било се очертава от долините на Резовска река и Велека (връх Голямо градище, 710 m). На североизток е ридът Босна (връх Папия, 502 m) с разклоненията Росен баир и Медни рид. Странджа е изградена от стари (главно палеозойски) метаморфити и гранитоиди и от метаморфозирани триаски и юрски седименти. Хидрографски възел - от Странджа извират Велека, Резовска река, Факийска река, Ропотамо, Дяволска река - България; Ергене, Турция. На юг се чувства средиземноморско климатично влияние. Лонгози по река Велека. Природен парк "Странджа", обявен през 1995; площ 116 136,2 ha - най-голямата защитена територия в България; 5 резервата ("Узунбуджак", "Силкосия", "Витаново", "Тисовица" и "Средока"); защитени местности; около 93 000 ha гори; пасища, работни земи, пещери, морски клиф, дюни, естуари; гори от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и др.) и субевксински гори от благун, цер и източен горун; богата флора (1665 вида), десетки реликтни и ендемични растения. 99 ендемични вида безгръбначни животни; най-богатата гръбначна фауна в българска защитена територия - 263 вида. Находища на медни, медно-полиметални и златни руди, дърводобив, животновъдство. Пасища. Лозя. Исторически обекти.
Резерват Витаново
Разположен е до северните склонове на главното Странджанско било по границата с Турция в землището на Малко Търново и Бръшлян.http://www.teenproblem.net/forumОтстои на 9 км. от Малко Търново и на 5 км. от село Бръшлян. Обявен е със заповед № 1113 от 03.12.1981г. на КОПС с площ 754,5 ха. и разширен със заповед № 1021 от 30.12.1992г. на МОС на 1 112,4 ха.
Високите части на резервата достигат 650 м.н.в. (връх Остра чука, Студената вода, Св. Илия – 563 м), което в съчетание с високите годишни валежи, около 1000 мм, го прави особено атрактивен. Резерватът е типично горски и специално източно-буков – над 40 процента от горите са чисто букови със среднаhttp://www.teenproblem.net/forum възраст 100 години.
На територията му са установени 462 вида висши растения в 69 семейства и 264 рода. Те съставляват 48,9 процента от семействата в България. 30,5 процента от родовете и 12,8 процента от видовото разнообразие в страната. Дърветата и храстите са 47, а 421 вида са тревистите растения. Резерватът има висока консервационна стойност. В него се опазват ефективно популации на 26 терциерни реликти и 9 балкански ендемити. С природозащитен статус са 23 вида, като с категория "рядък" са 20 вида, а с категория "застрашен" – 3.
От общия брой на растителните видове числеността на средиземноморските е 145 или 31,4 процента, следват евроазиатските с 90 броя – 19,5 процента, средноевропейските – 82 или 17,7 процента, а понтийско-централно-азиатските са 74 броя или 16,0 на сто. Преобладаването на средиземноморската група флорни елементи е една от най-характерните особености на фитогеографската структура на резерват Витаново и района около него, в най-западните части на Природен парк Странджа.
Голямото богатство са карстовите извори в Голямо и Малко Айдере и пещерните образования. Добре проучена е Братановата пещера с красиви зали и форми от сталактити и сталагмити. В чистите води но Айдере естествено се среща балканска пъстърва. Във Витаново обитават всички диви животни, характерни за парка. В този район е запазено едно от малкото естествени находища на благороден елен.http://www.teenproblem.net/forum В по-далечно минало вероятно е имало и мечки, ако се съди по останалите наименования на местности – Мечи дол, Мечкобиево, Мечовите поляни.
Естествените насаждения във Витановските гори в миналото са се изсичали усилено, особено през 50-те години на ХХ век, когато е била построена горска ЖП-линия, въжени линии и чакълест път. Първоначално са изработвани траверси и едра дървесина, впоследствие са добивани дърва. В началото на 70-те години на територията на днешния резерват всякаква сеч е била прекратена. В момента опасност от антропогенно въздействие върху резерватната територия не съществува. Достъп до нея имат само граничната полиция и научни работници. По време на семеносни години се допуска събирането на семена от елитни дървета.
На територията на резервата има няколко природни забележителности, най-известна от които е Братанова пещера в м. Братанови чатарлъци. В по-далечно минало в този район вероятно е имало мечки, ако се съди по местната топонимия: Мечи дол, Мечкобиево, Мечовите поляни, р. Голям мечи дол, р. Малък мечи дол.
Резерват “Средока” се намира на територията на ГС “М. Търново” в землището на село Стоилово. Площта е ограничена на север от реката Айдере – приток на Велека. Обявен е под защита заради характерни екосистеми и находища редки и защитени видове, вписани в Червената книга.
Насажденията са предимно смесени дъбово – букови, като представителите на дъбовете са източния горун, благуна и по – рядко цера. Има и чисти насаждения от източен бук на възраст 140 г. От ендемитите за Странджа се наблюдават лъжника, червената пираканта, лавровишнята, чашковидната звъника.
Около резервата са обособени буферни зони, които ограничават въздействието на човешката дейност върху неговата територия.
В резервата е разрешено посещение с цел научно-изследователска дейност и прогнозиране развитието на екосистемите.
Резерват "Средока" се отличава от другите странджански резервати. В него има букови гори с лавровишня и джел, но има и особен вид дъбови гори на стръмни терени, смесени с лъжник. Няма друг резерват на Странджа с толкова поляни и открити пространства – калуни и пасища, оазис в труднодостъпното ждрело на студената река Айдере.
Резерватът е разположен на няколко километра от Малко Търново, по посока с. Стоилово. Площта е ограничена на север от реката Айдере – приток на р. Велека. Създаден е с цел запазване на характерните за този район горски екосистеми, представени предимно от букови гори и находища на редки и защитени видове, вписани в Червената книга. Само в този район на Странджа се срещат т. нар. калунаци. Горите на масива, който обхваща местностите Равнака, Средока, Св. Марина и Острата чука, са съхранени поради недостъпността до тях.
Голяма част от територията на резервата е заета от гори, сред които преобладават смесените насаждения – смесени дъбови или смесени от източен бук, източен горун и благун. Има и чисти насаждения от източен бук на възраст 140 години. Средната възраст на гората е около 77 години. От ендемитите за Странджа се наблюдават червената пираканта (Piracantha coccinea), лавровишнята (Laurocerasus officinalis), чашковидната звъника (Hypericum calycinum).
Установени са и други редки растителни видове като понтийско бясно дърво (Daphne pontica), колхидска (странджанска) боровинка (Vaccinium arctostaphylus) и др. С най-висока стойност от тях са разположеното в централната част на резервата голямо находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел (Ilex colchica), който в отделни екземпляри достига до 6 м височина и 10 см в диаметър.
Около резервата са обособени буферни зони, които ограничават въздействието на човешката дейност в неговата територия.
В резервата е разрешено посещение с цел научно-изследователска дейност и прогнозиране развитието на екосистемите.
Резерват Тисовица
Разположен е в планински, трудно достъпен район във водосбора на р. Тисовица, от която е получил името си. Обявен е с цел запазване на типичните за Странджа вековни дъбово-букови гори с вечнозелени храсти, част от южноевксинската флора. Нейни характерни представители са странджанската зеленика, колхидският джел, странджанското бясно дърво, пухестото горянче, багрилната звъника, мушмулата, букът, източният горун и др.
В резервата се намира едно от находищата на тис, открито в буково насаждение със странджанска зеленика. Реката и резерватът са наименувани на този вид, вероятно поради по-широкото му разпространение в миналото.
“Тисовица” има и археологическа и историческа стойност – открити са останки от древнотракийската епоха в местностите Писан камък, Калдаръмът и Мързевско кале.
Резерватът заема 749,3 ха., от землището на с. Българи. Това е най-новият резерват в Странджа. Обявен е през 1990 г. с цел запазване на първични източнобукови формации с подлес от вечнозелени храсти - странджанска зеленика и тис. Притежава висока стойност на екологична съхраненост.
Спазвайки ограниченията и разпоредбите на законите всички ние ще помогнем за запазването на тези неповторими и уникални места по Южното Черноморие!
Резерват “Узунбуджак” :
Намира се изцяло зад граничното съоръжение, на границата с Турция. Обявен при създаването си с името “Узунбуджак”, днес в научната литература се назовава “Лопушна”. В него са едни от най-старите буково-дъбови гори на Странджа.http://www.teenproblem.net/forum В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка, едроцветната звъника, дилянката, волският език и др.
От влечугите се срещат почти всички видове, характерни за Странджа, включително жълтокоремник, балкански гекон, вдлъбнаточел и леопардов смок. Често срещани бозайници саhttp://www.teenproblem.net/forum сърна, елен, дива свиня, лисица, чакал, дива котка, златка и вълк.
До 30-те години на миналия век тук се е срещал и рисът, но с навлизането на човека в странджанските дебри, красивият и потаен хищник изчезва.
“Патлейна”:
Защитената територия “Патлейна“, обявена за природен резерват с Постановление №13428/23.10.1948г., със ЗЗТ е прекатегоризирана в категория “поддържан резерват” със Заповед на МОСВ № РД-360/15.10.1999г. Поддържаният резерват “Патлейна” обхваща територия от 37,8 ха и се намира на 4 км южно от гр. В.Преслав на северния склон на Преславската планина в красива криволичеща долина и представлява ивица от едноименната местност, разположена на десния бряг на р. Тича. Обявен е за съхраняване и защита на гора - естествено находищеhttp://www.teenproblem.net/forum на “див рожков”, вид терциерен реликт, включен в Червената книга на България и най-голямото в България естествено находище на див рожков. В защитената територия като съобщество растат още дъб, бряст, габър и др. дървесни видове. Тревната покривка е богато и разнообразно представена като най-значим е защитения видhttp://www.teenproblem.net/forum Урумово лале. На територията на поддържания резерват “Патлейна” и в непосредствена близост с територията му се намират няколко исторически паметника – останки от манастирска църква и занаятчийска работилница с пещиhttp://www.teenproblem.net/forum от времето на Първото българско царство, края на IХ и началото наhttp://www.teenproblem.net/forum Х векhttp://www.teenproblem.net/forum и средновековния манастир от Х век “Св.Пантелеймон”.
“Дервиша” :
Обявен като защитена територия “Природен резерват” с Постановление №13428/23.10.1948г., е прекатегоризиран със Заповед № РД-361/15.10.1999г. на МОСВ, съгласноhttp://www.teenproblem.net/forum ЗЗТ и изискванията за категориите защитени територии. Поддържаният резерват “Дервиша” с площ 10,6 ха се намира на 3 км от гр. В.Преслав в ДГФ на ДДС “В.Преслав”по северния склон на Преславската планина. Разположен е по двата бряга на дерето на р. Дервишкаhttp://www.teenproblem.net/forum като тясна успоредна на дерето ивица и е обявен за защитена територия за съхраняване и защита на единственото естествено находище на дървесния вид “конски кестен” в България, запазен остатък от някогашна обширна гора. Отделни екземпляри от конския кестен в поддържания резерват достигат 35 метра височина. В защитената територия растат още орех, клен, габър, сребролистна липа, а тревната покривка е разнообразна на видове. Изток – югоизток проддържания резерват “Дервиша” граничи с път - останки от стар римски път. За съхраняване на естественото находище на конски кестенhttp://www.teenproblem.net/forum в проддържания резерват “Дервиша”, с разрешение на МОСВ, научна група от Лесотехническия университет гр. София извършва теренни проучвания и изследвания за ефективна борба с кестеновия Листоминиращ молец, вредител по поставения под защита вид .
За опазване и съхранение за поколенията на поддържаните резервати “Патлейна” и “Дервиша”, обявени за защитени територии, заради естествените находища на “Див рожков” и “Конски кестен” е необходимо да се обособят и обявят “буферни зони” като защитни зони за възпрепястване и ограничаване степента на урбанизацията и антропогенизация, съществуващи преди прекатегоризациятаhttp://www.teenproblem.net/forum им.
“Моминград” :
Защитената територия, обявена със Заповед №665/03.05.1960г. за природен резерват, е пркатегоризирана, съгласно ЗЗТ вhttp://www.teenproblem.net/forum поддържан резерват със Заповед на МОСВ № РД- 375/15.10.1999г.Поддържаният резерват “Моминград” е обявен за защитена територия с цел опазване и поддържане на вековна 150 годишна елитна букова гора . Територията на поддържания резерват с площ 6,0 ха се намира във Върбишкия дял на Източна Стара планина с надморска височина 800 м. в ДГФ на ДЛ гр. Върбица, землище с. Бяла река община Върбица. В подраста на елитната букава гора се срещат единично представени видове габър, явор. В защитената територия животинския свят е представен предимно от видове – обект на лов.
В категориите защитени територии “резерват” и “поддържан резерват”, чрез въвеждането на забрани за различни дейности и строг ограничителен режим, се цели устойчивото опазване на природните даденостиhttp://www.teenproblem.net/forum като се съчетае с организиран екотуризъм по маркирани екопътеки, най-вече с образователна и научна цели.
Народен Парк „Шуненско плато”
С площа си от 3929,9 ха, от които 3703,9 ха са в ДГФ на ДЛ Шумен и ДДС “Преслав” и 226 ха - общински фонд на община Шумен, е най-голямата защитена територия в района на РИОСВ. Разположен е юго-западно от гр. Шумен и обхваща по-голямата част от площа на Шуменското плато – най-големия дял на Шуменските височини, разположени в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Географското положение особеностите на релефа и почвено-климатичните условия предопределят голямото видово разнообразие на флората-повече от 550 вида висши растения, от които над 100 вида лечебни растения. Обликът на растителността като цяло в парка се определя от екосистемите, заемани от представителя на коренната дървесна растителност- мизийския бук иhttp://www.teenproblem.net/forum смесените съобщества широколистни гори, в които бука съжителства с обикновен и келяв габър, цер, благун, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб и др. Многообразието на тревната покривка включва видове, виреещи в гъстите и сенчести смесени гори- снежно кокиче, минзухар, синчец, пролетно ботуриче /циклама/ и др.; паразитния вид горска майка,; сенколюбивите видове - момина и момкова сълза, копитник, змиярник, волски език,http://www.teenproblem.net/forum подезичен залист, единични екземпляри от сладка мъжка и женска папрат и няколко вида изтравниче и др. В парка сеhttp://www.teenproblem.net/forum наблюдава голямо разнообразие на житни треви – ливадина, белизма, садина,http://www.teenproblem.net/forum както и на типично степните. Богатството на тревистата растителност се допълва от видовете-същинско еньовче, жълт кантарион, вълнест напръсник, мащерка, риган, червено подъбиче, бял и жълт равнец, подрумиче, глухарче и др. От лечебните растения срещащи се на територията на парка, видовете бодлив залист, дребен зимзелен, копитник, лазаркиня, лечебен ранилист, мечи лук, решетка са видове под специален режим на ползване, а представителството на видовете с наложена забрана за ползване на “Шуменско плато” е от волски език, жълт смил, лечебна дилянка, момина сълза.
През 1980 г., за да се опазят и съхранят ценните растителни и животински общности, типичният платовиден ландшафт, красотата и разнообразието на местата, подходящи за отдих и туризъм, 3 895,8 ха от Шуменското плато са обявени за защитена природна територия – народен парк, който през 1998 г. е прекатегоризиран в природен. През 1992 г. е изработен паркоустройствен проект.
Шуменското плато е интересно геоморфоложко образувание в източните предели на Дунавската хълмиста равнина, обособило се в резултат на ерозийната дйност на протичащите тук води. Склоновете му са стръмни и сипейни като на места горната част завършва с живописни скални венци. В релефа на парка се открояват три основни части – местността “Илчов баир”, ридово възвишение в източната част и обширен скат – местността “Кьошковете”. Средната надморска височина е 350 м, а най-високата точка – 502 м е в местността “Търнов табия”. Шуменското плато е изградено от варовици, пясъчници и мергели, което е позволило природните стихии да формират причудливи форми на повърхността и под нея. В района на парка има около 60 пещери. Най-голяма е пещерата “Бисерна” – двуетажна, с дължина около 2,6 км. През Средновековието част от пещерите са превърнати в скални килии, църкви и манастири. Сега са една от историческите забележителности в парка.
Растителният свят е представен от 550 вида висши растения. Около 90 % от територията на парка са заети от дървесно-храстови екосистеми. Най-распространени са келявият габър, букът, дъбът, габърът, церът, липата, планинският ясен и други. Характерни за парка са някои скални и степни видове растения.
Фауната е представена от 109 вида висши животни. От тях 28 вида са бозайници, 61 вида птици, 14 вида влечуги и 6 вида земноводни.
Сред интересните обекти в парка, които заслужават внимание са археологическия резерват “Стария град”, мемориалният комплекс “Създатели на българската държава” и резерват “Букака”.
Шуменската крепост (или “Стария град”) е най-значимият исторически и археологически обект на платото. При направените археологически разкопки са открити обекти с крепостна, църковна и гражданска архитектура, които свидетелстват за гъстото застрояване на града през всички исторически епохи, но най-вече по време на Второто българско царство.
Паметникът “Създатели на Българската държава” се намира се в югоизточната част на Шуменското плато, на Илчов баир. Построен е в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Масивни скулптурни композиции, мозаечни пана и фрагменти от надписи пресъздават най-важните моменти от историята на Първото българско царство.
Резерват “Букака” е обявен със заповед №79 от 05.02.1980 г. на Комитета за опазване на природната среда с цел запазване на съществуващата коренна растителност от ценни дървесни видове - главно стогогодишни дървета от мизийски бук. В резервата растат още габър, зимен дъб, благун, клен, леска, глог, шипка, къпина и др. От представителите на животинския свят могат да се срещнат лисица, заек, язовец, сърна, дива свиня, сив хомяк и рядко срещания вече благороден елен. Общата площ на резервата е 62, 6 хектара.
Една от най-красивите и посещавани местности в природния парк е местността “Кьошковете”. Посетителите могат да отдъхнат в сенчестите алеи, покрай чешмите с чиста изворна вода, в кътове с пейки, покрай малко езеро. Тук се намират туристически комплекс “Орбита” и неголям зоокът. От “Кьошковете” водят началото си много туристически маршрути. Най-добра представа за природните дадености и очарованието на тази местност може да се придобие при преминаване по екологичния маршрут.
Дейността на Дирекцията на Природен парк “Шуменско плато” заема вече съществено място в обществения живот на града. Традиционни са инициативите, посветени на Седмицата на гората и Месеца за защита на природата. Те се отбелязват с фотоизложби, творчески конкурси за деца, природолюбителски инициативи – почистване на части от територията на парка, поставяне на къщички за птици, ученически състезания и викторини с екологична тематика. През юни се провежда Седмицата на екологичните предизвикателства, а през летните месеци – екологични експедиции и детски пленер. Образователните програми, предназначени за всички възрастови групи включват лекции, беседи, пътуващи семинари и са целогодишни. Те се онагледяват с видеофилми, фотоснимки и картен материал.
Дирекцията на парка работи в тясно сътрудничество с медиите от града, учебните заведения, Туристическото дружество, Историческия музей и много други организации, които проявяват интерес към съхраняването на природата и историческото наследство на парка.
Съществено място в работата на дирекцията има и научноизследователската дейност. Извършени са проучвания на орнитофауната, тревните съобщества, скалните манастири, карстовите образувания, почвите и водите на територията на парка.
Поради непосредствената близост на парка до град Шумен и добре поддържаната пътно-алейна мрежа паркът е притегателно и достъпно място за шуменци през всички сезони. Създадени са условия за пълноценен краткотраен отдих като са изградени 9 туристически заслона, чешми, беседки и други архитектурни елементи. Поддържа се маркировката на туристическите маршрути.
ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В ЮЖНА БЪЛГАРИЯ:
В България има много природни богатства. Те са разнообразни по вид и единствени по рода си. Затова ние сме намерили начини за запазване на естественото им развитие и тяхната уникалност. Според закона защитените територии в България се делят на определени категории:
резерват
национален парк
природна забележителност
поддържан резерват
природен парк
защитена местност
Най-строгата защитена природна територия е резерват. В резерватите се съхраняват уникални естествени екосистеми, включващи характерни и забележителни диви разстителни и животински видове и местообитанията им. В резерватите са забранени всякакви дейности с изключение на тяхната охрана. Посещенията с научна цел, събиране на семенен материал от диви растения и животни се осъществява след разрешение на Министерството на околната среда и водите. Един от най-красивите български резервати е “Вълчи дол”. Намира се в Бойник планина, южно от язовир Студения кладенец, край Крумовград. Той е единствен строг резерват в Източните Родопи, като осигурява опазването на една от най-дивите и запазени части. Включва разнообразни местообитания - скали, пасища, храсталаци, букови и дъбови гори. Растителността в резервата е многообразна. По-голямата част от горите са сухолюбиви - от благун, цер, космат дъб. В по-високите части на неголяма площ са разположени мезофилни гори. Храстовата растителност заема големи площи от съобществата на драката, келявият габър, мъждрянът, кленът и червената хвойна. Билните части са заети от люляк, твърде характерен за резервата. Тревната растителност е представена от серотермни тревни съобщества на садина, белизма, разперена овсига. По скалните местообитания са разположени растителни съобщества с голямо видово разнообразие, редица редки и ендемични видове като източен игловръх, трипръста и азиатска каменоломка, испанска тлъстига. В резервата са установени 14 вида растения, включени в Червената книга на България - родопска горска майка, родопски силивряк, хипомаратум, сръбски ранилист.
Изключителното разнообразие на грабливи птици в резервата установява 23 вида, от които 21 са включени в Червената книга. Световно-застрашените черен лешояд и царски орел намират храна и почивка във “Вълчи дол” , още черният щъркел, гарванът, бухалът, скалната зидарка и др. Влечугите и земноводните са 21 вида, сред които змиегущерът, змията червейница, смокът мишкар, тънкият стрелец, вдлъбнаточелият смок. От едрите бозайници се срещат вълкът, дивата свиня, сърната и еленът-лопатар. В района на резервата е забранена всяка човешка дейност. Достъпът е ограничен, но въпреки това сериозен проблем е бракониерският лов на едър дивеч.
Националните паркове са защитени територии, в чиито граници не попадат селища и населени местности. Те включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Дейностите в националните паркове са насочени към поддържане разнообразието на екосистемите и биологичното разнообразие в тях, към предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности и към създаване на предпоставки за развитието на екологичен туризъм и екологосъобразен поминък на населението.
За Природни забележителности се обявяват характерни и забележителни обекти на неживата природа - скални форми, пещери, водопади, находища на вкаменелости и др. В природните забележителности са забранени всички дейности, които могат да нарушат естественото им състояние и намалят естетическата им стойност. Според целите им на обявяване се разделят в 5 групи
Опазващи единични екземпляри от вековни или редки дървета и храсти
Опазващи находища на редки растения или групи дървета.
Обявено за опазването на гнездови находища на редки птици. Такава е “Кован кая”
Природни забележителности, обявени за опазването на характерни скални образувания, водопади и пещери
Обявени за опазването на обекти с историческо значение като “Калето” и “Каменната къща”
Природната забележителност “Кован кая” се намира в Хасковска облас край село Горно поле. Обхваща скални комплекси, сипеи, открити терени и храсталаци, разположени на северния бряг на р.Арда. “Кован кая” е обявена с цел опазване на редки и застрашени видове птици. Срещат се голям брой скалолюбиви видове с ограничено разпространение в България. Такива са синият и пътрият скален дрозд, скалната зидарка, скална и червенопръста лястовица, алпийски бързолет и испанско каменарче. От включените в Червената книга се срещат белограв лешояд, египетски лешояд, белоопашат мишелов, черен щъркел. От влечугите са световно застрашените шипобедрена и шипоопашата костенурка, влючените в Червената книга змиегущер и турска боа. Там бе открито едно от малкото убежища на защитения в България булдогов прилеп. Със заповед за обявяване в “Кован кая” се забраняват всякакви дейности, които биха довели до нараняване на растенията, безпокоенето на дивите животни или разрушаване на леговищата им, както и всякакви минно-геоложки дейности, стоителство и моторни превозни средства.
Поддържаните резервати съхраняват екосистеми, включващи редки и застрашени растения и животни и местообитанията им. С цел възстановяване на популацията се извеждат поддържащи, направляващи, регулиращи и възстановителни дейности, всички други дейности с изключение на охрана са забранени. Такива са “Боровец” , “Борака”, “Чамлъка”, “Женда”.
Природните паркове са защитени територии, включващи разнообразни екосистеми с растителни и животински видове, техните местообитания, забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. За разлика от националните паркове, в границите на природните могат да попадат населени места, селища и курорти, както и да осъществяват производства и дейности, незамърсяващи околната среда.
За защитени местности се обявяват територии с характерни или забележителни ландшафти, местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества. В защитените местности са забранени дейностите, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, заради които са обявени. Според целта на обявяване и площта ЗМ могат да се разделят на 3 основни групи:
ЗМ с площ под 100 хектара, за опазване на находища на редки растения или пещери с колонии на прилепи. Такива са “Орешари” край Крумовград, който обхваща живописен карстов район с множество скални венци,арки и пещери край р.Арда. Разнообразният релеф и преобладаващата варовикова скална основа определят богатството на флората и растителността. Срещат се 4 реликтни защитени вида, още над 10 вида растения от националната Червена книга, също и други редки и ендемични растения. Характерни са влечуги и земноводни, различни видове птици като черен щъркел, чавка и алпийски бързолет, пещерите са убежище на редица видове прилепи. Край Иваиловград се намира друга ЗМ от същия вид, наречена “Ликана”. Тя се характеризира със сложна геоморфология и е заета от дъбово-келявогабърова гора. Срещат се много средиземноморски храстовидни видове. Впечатляващо е богатството на орхидеи - 15 вида и единственото находище за страната на дремникковият главопрашник. От другия край на Ивайловград се намира ЗМ “Дупката”. Там се среща сухолюбива растителност на варовит терен, смесена с широколистна гора и богато разнотревие, включващо средиземноморски видове, ароматни треви и полухрасти. Видовете от Червената книга на България са над 10 - 13 вида орхидеи и характерни представители на херпетофауната. Установени са 4 вида прилепи. Край село Маджарово, Хасковска област, се намира ЗМ “Гюргена”. Тя обхваща дол, врязан във вулканични скали, пълни с множество пещери, ниши и площадки. Склоновете са покрити с дъбови гори, средиземноморски растения като плюскач, жасмин, бодлив залист. Срещат се пеперудов салеп и горска майка. Херперофауната е представена от смок мишкар, голям стрелец и сухоземни костенурки. В “Гюргена” гнездят 36 вида птици, много от които защитени в Европа и България, както и 3 вида прилепи и рекордно висока численост на колонията им. ЗМ “Рибино” се намира край с. Рибино, Крумовград. Обхваща канъона на р. Талашман дере, в който са разположени едни от най-големите източнородопски пещери с дължина на галериите над 600м. В пещера “Самара” протича подземна река, която излиза на повърхостта като карстов извор. Пещерната фауна е една от най-богатите, открити са 3 нови вида безгръбначни животни. Установени са 8 вида земноводни, както и 8 вида прилепи от Световния Червен Списък.
ЗМ с площ над 100 хектара, обявени с цел опазване на хабитати и голям брой видове от разнообразни групи. Такава е “Момина скала” на южния бряг на р.Арда. Включва 150м скални комлекси, сипеи, гори. В нея попадат значими паметници на културата - две тракийски гробници, тракийско селище, скални ниши, жертвеник и средновековна крепост. Там са установени около 600 вида растения, над 300 вида нощни и дневни пеперуди и около 160 вида гръбначни животни, сред които застрашени на национално , европейско и световно ниво. ЗМ “Патронка”, близо до “Момина скала”, се отличава със стръмни и силно пресечени брегове, дъбови гори, скални комплекси и сипеи. Горите са главно сухолюбиви, а храстовидната растителност е представена от келяв габър и средиземноморски видове. “Патронка” е обитавана от 77 вида птици, от които 24 са застрашени на европейско ниво. На северният бряг на р. Арда е разположена ЗМ “Черната скала”. На площта й са разположени мозаичен тип растителност, богата на красиво цъфтящи видове. Тя е от съществено значение за опазването на влечуги и защитени земноводни. 67 гнездящи вида намират убежища там, а 22 са застрашени в Европа. Край Кърджали също има множество ЗМ. Една от тях, “Меандрите на Бяла река”, която обхваща долната част на Бяла река, е силно отдалечена от населени места и има изключително разнообразие на флора и фауна. Срещат се много от застрешените видове и съобщества на флората, 7 застрашени вида земноводни и 19 влечуги. През 1996г. там е открит нов вид риба, наречен родопски щипок. Гнездят 94 вида птици, както и защитени видове бозайници. На северния бряг на яз.Студен кладенец се намира ЗМ “Юмрук скала”, която влючва изключително красив скален комплекс. Скалните местообитания са заето от растителни съобщества с отворена структура с участието на тлъстига, мащерки и каменоломки, също и ксеротермни дъбови гори. Това е едно от леговищата на белоглавият лешояд, и още 16 вида защитени птици. До “Юмрук скала” се намира ЗМ “Средна Арда” Включва скален комплекс, открити терени, храсталаци и гори. Растителната покривка е предимно сухолюбива - храсталаци на драка. Най-значимите находища на ендемични и реликтни растения са в долината на р.Арда, и други защитени и редки видове. Херпето- и отнитофауната са представени с много защитени видове. Множеството пещери са убежища на колонии прилепи от 10-12 000. Близо до ЗМ “Орешари”, край яз. Студен кладенец се намира ЗМ ”Големият сипей”. Забележителните скални комплекси се съчетават с сухолюбива растителност. Храстовата и тревните съобщества заемат останалата част. “Големият сипей” е от изключително значение за опазването на птиците. Там се намира единствената в страната колония на сиви чапли и 7 биомно ограничени видове птици от средиземноморски вид. Разположена край Кърджали и Гърция, с най-голяма площ в Източните Родопи, ЗМ “Гюмюрджински снежник” осигурява опазването на вековни букови и смесени гори и находища на застрашени видове растения и животни. От големият брой дървета, някой индивиди са надминали 400г. възраст. На територията са установени 62 дървесни и храстови вида. Фауната все още не е добре проучена.
Защитени местности, обявени с цел опазването на красив ландшафт. Такава е ЗМ “Дефилето”, обхващаща част от дефилето на р. Харманлийска, непосредствено до град Харманли.
Приложение: „Бистришко бранище”
„Национален парк Рила” „Парангалица”
„Ибър”
„Скакавица” „Витаново”
„Средока”
„Шуменско плато” Използвана литература:
1)Народен парк Витоша-Издателство:Земиздат;София 1969год.
2) Планината Витоша-Издаетлство:Земиздат;София 1977год.
3)Рила-Природа и ресурси;Наука и изкуство,София1981год.
4) Биосферни резервати в България;Симеон Недялков,Борис Николов
5)Наши резервати и природни забележителностти-том трети;София 1974год. Наука и изкуство
6)Народни паркове в България-Издателство:Земиздат,София 1988 год.
7)Енциклопедия България 1-7 том-Издателство на БАН
8)Енциклопедия: „Повече от сто чудеса на природата в България”- Издател:Фют
9)Интернет Съдържание:
1. Увод стр.2
2. Природен парк „Витоша”:
стр.3-7
2.1. „Бистришко бранище”
2.2. „Торфено бранише”.
3. Защитени природни обекти в област Габрово стр.8-11
4. Защитени природни обекти в област Плевен стр.12-20
5. Защитени природни обекти в област Велико Търново стр.21-26
6. Национален парк „Рила” стр.27-29
6.1. „Парангалица”
6.2. „Централен Рилски резерват”
6.3. „Ибър”
6.4. „Скакавица”
7. Странджа
Стр.30-37
7.1.Природен резерват „Витаново”
7.2. Резерват „Средока”
7.3 Резерват „Тисовица”
7.4 Резерват „Узунбуджак”
8. Защитена територия „Патлейна” стр.38
9. Защитена територия „Дервиша” стр.39-40
10. Защитена територия „Моминград” стр.41
11. Народен парк „Шуменско Плато” стр.42-46
12. Защитени територии в Южна България
Стр.47-55
13. Приложение стр.56-57
14. Използвана литература
Стр.58