Fallen`Angel
06-06-2009, 20:48
Когато разбереш, че всичко е свършило на теб ти се иска да не е. Боли, когато разбереш, че вече няма шанс да сте заедно. Боли от факта, че никога няма да изпиташ повече тези чувства с този човек. Боли и също така, когато те оставят неразбран, когато имаш нещо да кажеш още..Опитваш се с всички сили да забравиш всичко, но то все се връща обратно в мислите ти и просто разбираш, че няма смисъл да се мъчиш. Трудно е да разбереш, че всичко е свършило. Искаш да промениш фактите, които са довели до това, но не ти се дава шанс.. Не ти се дава шанс да докажеш, че няма да ги има тези грешки, тези караници, които са довели до края. Питаш се е къде е, какво ли прави, с кого е..ЗАБРАВИ ЛИ МЕ ?! Когато я виждаш всеки ден нещо в теб трепва. Трепва онова, което се нарича СЪРЦЕ.. То го боли, защото е обичало..и продължава да обича.
Всеки човек допуска грешки в живота си. Въпроса е да ги осъзнае. И когато ги осъзнае да му се даде шанс да ги докаже. Едва тогава ще разбереш дали наистина има смисъл да бъдете заедно с любимия. Няма какво да крия и аз - боли ме, пука ми ужасно много за нея. Ако не беше така нямаше да седя и да пиша тази тема. Всичко е много объркващо, изискващо търпение и то в огромни количества. А когато ти го нямаш е жестоко изпитание да чакаш..Да чакаш нещо, което не се знае дали ще се сбъдне или не. Да лягаш с мисли за нея, да се събуждаш с мисли за нея пак..Да правиш всичко, с когото и да е било и пак всякаш нещо в теб те кара да си мислиш за нея. Може би е навик, може би са чувства, може би е..любов. Любов която е останала неразбрана..Мислиш си, че всичко е наред, а то не е. И изведнъж.. бум в мислите ти - край между вас. Всичко беше много натоварващо, а не разпускащо във връзката ни, както беше в началото... Имаше караници за глупости, за които съжалявам много, но трябва на нея да ги кажа, а не мога да й се обадя..защото ще ме боли. Имаш желания, имаш начини, но нямаш път да ги осъществиш. Разбираш, че няма смисъл вече, защото страдаш не само ти, но и тя.. Искаш да доказваш, искаш да се бориш, а всъщност нямаш сили.. Свикнал си с нея, а сега се чувстваш като дух..дух без желания, без чувства..Леден като камък..НЕ изпитващ омраза.. Жалко е, че всичко така свърши, защото исках да докажа, че съм променен..но не ми се даде шанс..
Хора, обичайте половинките си. Прощавайте им..понякога и те искат да бъдат разбрани, а не давате шанс..Дори и да са много пътите, в които сте давали шанс, не пропускайте пак, защото човек осъзнава много неща след раздялата.. Не допускайте..бъдете щастливи само това мога да пожелая на всички, защото не е честно да оставате неразбрани..
Всеки човек допуска грешки в живота си. Въпроса е да ги осъзнае. И когато ги осъзнае да му се даде шанс да ги докаже. Едва тогава ще разбереш дали наистина има смисъл да бъдете заедно с любимия. Няма какво да крия и аз - боли ме, пука ми ужасно много за нея. Ако не беше така нямаше да седя и да пиша тази тема. Всичко е много объркващо, изискващо търпение и то в огромни количества. А когато ти го нямаш е жестоко изпитание да чакаш..Да чакаш нещо, което не се знае дали ще се сбъдне или не. Да лягаш с мисли за нея, да се събуждаш с мисли за нея пак..Да правиш всичко, с когото и да е било и пак всякаш нещо в теб те кара да си мислиш за нея. Може би е навик, може би са чувства, може би е..любов. Любов която е останала неразбрана..Мислиш си, че всичко е наред, а то не е. И изведнъж.. бум в мислите ти - край между вас. Всичко беше много натоварващо, а не разпускащо във връзката ни, както беше в началото... Имаше караници за глупости, за които съжалявам много, но трябва на нея да ги кажа, а не мога да й се обадя..защото ще ме боли. Имаш желания, имаш начини, но нямаш път да ги осъществиш. Разбираш, че няма смисъл вече, защото страдаш не само ти, но и тя.. Искаш да доказваш, искаш да се бориш, а всъщност нямаш сили.. Свикнал си с нея, а сега се чувстваш като дух..дух без желания, без чувства..Леден като камък..НЕ изпитващ омраза.. Жалко е, че всичко така свърши, защото исках да докажа, че съм променен..но не ми се даде шанс..
Хора, обичайте половинките си. Прощавайте им..понякога и те искат да бъдат разбрани, а не давате шанс..Дори и да са много пътите, в които сте давали шанс, не пропускайте пак, защото човек осъзнава много неща след раздялата.. Не допускайте..бъдете щастливи само това мога да пожелая на всички, защото не е честно да оставате неразбрани..