Национални паркове в България и света
Веведение
Някога, преди появата на човека и активната му намеса върху природата, цялата планета е била "резерват". Днес в понятието резерват се включват защитени от закона местности, в които живеят редки или защитени от изчезване интересни животински и растителни видове. В резерватите са под закрила всички елементи на биологичните съобщества - дори растения и животни, които на други места са многобройни. Това е особено важно условие, тъй като и най-малката промяна във видовия състав може да доведе до пагубни последствия. В резерватите е забранена всякаква стопанска дейност, а присъствието на хора се допуска само в крайни случаи и то предимно учени. Целта е те да останат непокътнати естествени "научни лаборатории", в които да се проследява развитието на живата и неживата природа. В някои резервати дори пожарите се потушават само ако са възникнали по вина на човека. Ако причината е била мълния, никой не се намесва и дори се следи как за колко време се възстановява обгорелия участък.
Днес, освен в резервати, редките природни забележителности се пазят близко до естественото им състояние и в други защитени природни обекти - национални паркове, защитени местности, природни забележителности, ловни развъдници и исторически места.
Националните паркове обикновено заемат по-обширни територии, които не са засегнати от човешката дейност. Те са разположени в красиви местности, в които природата се намира под защитата на закона и са достъпни за много хора.
Идеята за опазване на природата по всяка вероятност възниква още в древните цивилизации. В Индия около 250 години пр.н.е. съществували закони, покровителстващи животните и горите. Горски местности, наричани абхайярана, представлявали защитени територии. В редица други древни страни и народи съществували свещенни места, където ловът, риболовът и сеченето на дърветата било строго забранено. В тези места бозайниците, птиците и рибите можели спокойно да отглеждат потомството си. В тези далечни времена, когато ловът и риболовът били жизнено необходими и често единствен източник на прехрана, от запазването на свещенните места зависели благополучието и животът на хората. По-късно, през Средновековието, охранявани обекти били основно горите, притежание на много европейски владетели и благородници.
Бързата индустриализация, характера на XIX и началото на XX век, довели до масово унищожение на горите, както и на много животински видове в Европа и в колониите й. С невиждана жестокост колонизаторите унищожавали бизоните в Америка, слоновете, носорозите и антилопите в Африка и Азия. В много райони на света растителния и животинския свят били застрашени. Редица учени, държавници, политици осъзнали опасността, заплашваща съществуването на човека, който е свързан и зависим от природата. Възникнало движение за защита на природата. За да се запазят редки животински и растителни видове, в много страни започнали да организират защитени територии - резервати, в които били забранени ловът, риболовът, сечта на дървета и събирането на лекарствени растения. Сред първите организирани в света защитени територии са паркът Фонтебло край Париж (обявен през 1853 година) и Йелоустонският национален парк в Северна Америка (създаден през 1872 година), чиято територия обхваща местността със същото име в Скалистите планини. На територията му има 3000 гейзера. Необезпокоявани от човека, там живеят някои редки едри бозайници - мечката гризли, американският лос, еленът вампити, канадският муфлон и други.
Национални паркове
Националните паркове имат за цел за запазят уникални природни обекти, което обикновено означава, че на тяхна територия е забранена всякаква човешка дейност с изключение на туризъм. В повечето случаи те са разположени в местности, които са неразвити, на територията на които се намират застрашени видове или екосистеми, или такива с необичайно биологично разнообразие или геологически образувания. Понякога за национални паркове са обявени развити райони, целта на което е те да се върнат към вид, наподобяващ по-ранен етап в историята им. Едни от най-известните национални паркове в света са Йелоустоун и Йосемити в САЩ. Сред най-известните национални паркове в Българиа са Национален парк Рила, Национален парк Пирин и Централен Балкан.
Българските национални паркове
Българските национални паркове обхващат площ от 193 049 ха, което е над 1/3 от площта на всички защитени територии у нас. Земята в тях е изключителна държавна собственост. Управляват се от дирекции, подчинени на Министерството на околната среда и водите.
Всеки от националните паркове в България обхваща и предпазва уникални образци от естествени екосистеми, обявени за резервати. Те са единствено или едно от малкото убежища на много редки растения и животни със световно значение. Националните паркове опазват най-богатите природни ресурси и имат най-голяма площ от всички защитени територии, за да се позволи на естествените процеси в природата да протичат с минимална човешка намеса.
В парковете се опазват и реки, езера, водопади, красиви пейзажи и забележителни местности.
Българските национални паркове разкриват прекрасни възможности за туризъм, научни изследвания и образование. Горите в парковете са огромни, естествени пречистватели на въздуха, производители на кислород и пазители на водите. Богатството от природни ресурси дава възможности за осигуряване на поминък за местните хора и икономическо развитие на страната.
Националните паркове са един от най-важните инструменти на българското правителството за добро стопанисване на земите и добро управление на разнообразието от природни ресурси. Те са и източник на просперитет за населените места в района и за страната.
Опазването на изключителното природно богатство в парковете е възможно само с подкрепата и участието на всички, които живеят около тях и ги посещават. Парковете са и източник на национална гордост. Те се нуждаят от обществена подкрепа.
Биологичното разнообразие, съхранено в българските национални паркове, е ценно за страната, за Европа и за цялото човечество. То винаги е било обект на внимание и интерес от международната общност. За неговото съхранение българското правителство получаваhttp://www.teenproblem.net/forumпомощ по споразумения за сътрудничество от правителствата на Съединените щати, Швейцария и други страни.
Национален парк Рила
Национален парк “Рила” e най-големият национален парк в България. Разположен е на 100 км. южно от София, в централните и най-високи части на Рила планина. В него се опазват: саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие;http://www.teenproblem.net/forumсъобщества иhttp://www.teenproblem.net/forumместообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров. Името Рила произхожда от тракийското “роула”, което означава “много вода”.
По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с ограничено географско разпространение) е 57. От тях локалните ендемити са 3 вида, българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите (видове,http://www.teenproblem.net/forumостатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 (74 вида от ледниковия период и 31 вида от Терциера). От видовете висши растения на територията на Парка, в Червената книга на България са вписани 98 – 13% от всички видове в Червената книга. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.
Тази част на Рила планина обитават 2934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 99 вида, което е около 30% от гнездящите видове в страната, a 94 вида са с консервационен статус. От гръбначните животни, които се срещат в Парка, 121 вида са вписани в българската Червена книга, 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция. Oт безгръбначните животни 41 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове.
В Национален парк “Рила” са представени 60 типа хабитати, според класификацията CORINE (методология за описание на природни местообитания, създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS). От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз и Резолюция 4, свързана с нея.
Паркът обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 м., скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и водопади. На територията на Парка са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период.
Национален парк “Рила” е любимо място за туристи, природолюбители и естествоизпитатели. Паркът е създаден, за да съхрани природата на планината и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. България и българската общественост гарантират опазването на природното богатство чрез обявяването на Парка за национален на 24 февруари 1992 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа, Дирекцията работи съвместно с местни организации и доброволци.
Национален парк “Рила” е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа – втора категория според Международният съюз за защита на природата (IUCN). Паркът и четирите резервата в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН. Резерватът “Парангалица” и бившият “Маричини езера” (който е включен в територията на “Централен Рилски резерват”) са част от Световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. На територията на Национален парк “Рила” се намира и най-големият резерват в страната – “Централен Рилски резерват” с площ 12 393,7 хектара, както и един от най-старите резервати в България – “Парангалица”, обявен през 1933 г.
Национален парк Пирин
Национален парк "Пирин" е разположен в централния и северен дял на Пирин планина с площ 40466,9 ха. Във високите му части съществуват 35 големи и малки циркуси и 186 високопланински езера. От парка извират левите притоци на р. Струма и десните притоци на р. Места. Най-старите скални комплекси са метаморфните гранитогнайси, кристалните шисти и мрамори. Над 20000 ха от площта на парка е заета от гори. Останалите 20000 ха са високопланински ливади, субалпийска паркова растителност и скални хабитати. В ниските части са разположени широколистни смесени гори от горун и букови гори, в по-високите части - смесени иглолистни гори от бял бор, бяла и черна мура, а в субалпийския пояс - значителни площи с клек и хвойна. Националният парк е обявен на 08.11.1962 г. като народен парк "Вихрен". Впоследствие е наречен "Пирин" и неколкократно е разширяван. Два строги резервата се намират в парка: "Юлен" и "Баюви дупки - Джинджирица" и заемат 14,9% от територията му. През 1977 г. е вписан в "Листата на ООН на националните паркове и еквивалентните резервати", а резерватът "Баюви дупки - Джинджирица" в списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на UNESCO. През 1983 г. паркът е признат за обект на световното природно и културно наследство към UNESCO.
В границите му са установени 72 типа местообитания (по класификацията на CORINE). От тях 27 са включени в приложение 1 на Директивата за опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна (92/43/ЕЕС) като застрашени на територията на Европа. Паркът "Пирин" е видообразуващ център за растенията и безгръбначните животни. Около 2000 вида растения се срещат на територията му, от които 226 са ендемични и 102 имат национален или международен природозащитен статус. Известната Байкушева мура е от вида черна мура, който е ендемичен и реликтен.
Пирин е еталон на българското разнообразие за следните групи безгръбначни животни: едноклетъчни, прешленести червеи, същински паяци, сенокосци, акари, мекотели, многоножки и насекоми, като се явява един от трите района в България с особено богата ентомофауна. На територията на парка се срещат уникални съобщества от насекоми, за които с най-голямо екологично значение са високопланинските езера, алпийската и орофитната зона на планината.
Тук се срещат 172 вида гръбначни животни: 4 вида риба, 10 вида земноводни, 14 вида влечуги, 102 вида птици и 42 вида бозайници, сред които мечката, вълкът и балканската дива коза. 114 вида са застрашени в различна степен, 5 вида са световно застрашени, 4 вида са застрашени от изчезване в европейски мащаб. Паркът е местообитание за птици, чието опазване е от международна значимост. Над 50% от видовете са европейско природозащитно значение - един вид е световно застрашен от изчезване (големият креслив орел), а други 27 вида са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа.
Централен Балкан
Национален парк “Централен Балкан” е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата.По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни букови гори, смърч, ела, габър и горун. Установените в Парка видове висши растенияhttp://www.teenproblem.net/forumса повече от половината флора на България. От тях 10 вида и 2 подвида се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. 166 вида са лечебните растения, 12 от тях са защитениhttp://www.teenproblem.net/forumпо закон. Дивото богатство допълват 229 вида мъхове, 256 вида гъби. 188 вида водорасли. Тази част на Стара планина обитават 70% от безгръбначните и 62% от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 224 вида, сред коитоhttp://www.teenproblem.net/forumтакива, които отреждат на Парка статут на Орнитологично важно място в международен мащаб. Над 130 вида висши растения и животни, срещани в Централен Балкан, са вписани в българската и световна Червена книга.
В Национален парк “Централен Балкан” са представени 49 типа хабитати според класификацията CORINE (CORINE – методология за описание на местообитания създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS.). От тях 24 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, които изискват специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз.
Паркът обхваща и просторни билни поляни, верига от сурови върхове, от които 20 с височина над 2000 метра, скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и високи водопади. Централен Балкан е предпочитано място от туристи, природолюбители и естествоизпитатели.
Национален парк “Централен Балкан” е създаден, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. Държавата и обществеността гарантират опазването на това богатство чрез обявяването на Националния парк през 1991 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите.
. За опазването на дивата природа Дирекцията работи съвместно с местни организации, доброволци и приятели на планината.
“Централен Балкан” е една от най-ценните и най-големите защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN).Паркът и 8 от резерватите в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН, а 4 от тях са част от световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
През 2003 г. Национален парк Централен Балкан стана член на Европейската мрежа от национални паркове PAN Parks – международна оценка за неговата добре запазена и управлявана дива природа. От 2004 г. носител на PAN Parks сертификат е и регионът на парка, а през 2005 г. първите дванадесет предприемача в туризма станаха Бизнеспартньори на Фондация PAN Parks и на НП Централен Балкан.
PAN Parks сертификатите са знак, че защитената територия се опазва заради високата значимост на биоразнообразието в нея, но и заради ролята й за общественото развитие чрез устойчивия туризъм – източник на поминък за местните хора.
НАТУРА 2000 е Европейска екологична мрежа, която включва ключови територии за опазване на видовете и местообитанията. Изискванията за нейното създаване са залегнали в Директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.
Национални паркове в света
Йелоустоун
Йелоустоун е обявен за национален парк на 1 март 1872 година. Той е най-старият в света и се нарежда сред най-големите естествени резервати. 96% от площта му принадлежи към щата Уайоминг, 3% е на територията на Монтана и 1% - на Айдахо. Точната площ на парка е 8983 кв.км. Името му дават специфичните жълти скали на Гранд каньон Йелоустоун, който е част от Роки Маунтинс, със средна надморска височина 2440 м. Най-високата точка на парка - Eagle Peak, е разположена на 3462 м н.в. През 1978 г. ЮНЕСКО го обявява за наследство със световна значимост.
В продължение на милиони години избухването на вулкани формира специфичния релеф на Националния парк Йелоустоун. Последните по-големи трусове са преди 2,1 млн. години с магнитут между седма и осма степен по Рихтер. Този факт причислява Йелоустоун към супер вулканите.
Morning Glory Pool е сред най-красите скални басейни в типичната за региона жълто-оранжева окраска.
Първият бледолик, стъпил на територията на парка през 1807 г., е траперът Джон Колтър. Индианските племена шошони населяват тази територия още преди 12 000 години. Описанията на трапера, който бродил там до 1810 г., предизвикват голям интерес сред бледоликите и те започват да нахлуват в считаните за непроходими до тогава земи и да изтласкват индианците. Първи атакуват новите земи трапери и златотърсачи, а през 1834 г. е проведена и първата експедиция за проучване на територията.
След построяването на жп линия през 1920 г. тук пристигат и първите туристи. Първоначално ловът е сред любимите атракции, организирани за посетителите, но по-късно го забраняват. Над 3 млн. туристи са минали през парка през последната година.
Многобройните топли извори и гейзерите, както и някои редки видове животни са най-ценното в резервата. Сред атрактивната фауна интерес предизвикват бизоните. Тук се срещат над седем редки видове чифтокопитни и нечифтокопитни. Фауната е представена и с два вида мечки - черна и гризли, 50 вида бозайници - пума, рис, вълк, койот. Сладководните риби са 11 разновидности, влечугите - 5, земноводните - 4, а птичият свят включва над 200 вида.
През 70-те години на миналия век мечките стават агресивни и започват да нападат хора. Ситуацията обаче е овладяна и сега животните рядко се появяват близо до местата, където туристите си устройват пикник. Служители на парка се грижат за храната на мечките и последните проявяват агресивност само когато имат малки.
По-опасни са бизоните. Те могат да развият скорост над 50 км/ч, а изпаднат ли в ярост, по-добре е да не сте насреща им. Не са безобидни и вълците, чиято популация в парка все повече се множи през последните години.
Йосемити
Националният парк Йос
ТЕМА : ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В БЪЛГАРИЯ
По-голямата част от туристическото предлагане е свързано с онези природни обекти и явления, които имат рекреативен ефект. При напреднало и прекомерно интензивно туристическо използване на природните ресурси нерядко се стига до тяхното замърсяване, намаляване на качествата им, дори до унищожаване.Ето защо съвременният туризъм оказва голямо влияние върху екологичната политика на страните. Те се стремят да опазват ценните си рекреационни ресурси чрез специално законодателство, създаване на мрежа от национални паркове и други защитени територии.
Национален парк “ Централен Бакан”
Национален парк “Централен Балкан” е сред най-ценните и най-големи природни територии в Европа от категория ІІ по Скалата на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси /IUCN/. В парка има девет резервата - І категория по IUCN с обща площ над 20 хил. ха. Осем от резерватите , както и паркът, са включени в списъка на ООН на националните паркове и защитените територии. На площ от 71,669.5 ха паркът опазва уникални, саморегулиращи се планински екосистеми, със специфично видово разнообразие. Четири от деветте строги резервата са включени в програмата на ЮНЕСКО “Човек и Биосфера”. В административно отношение паркът се простира върху територията на 5 области ( Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска и Софийска), 8 общини и граничи със землищата на 33 населени места.
Горите покриват 56 % от територията на парка. Основен лесообразувател е букът – тук се опазва най-големият в Европа защитен масив от стари букови гори, заемащи 71 % от горската зона (40% от парка). Безлесната зона е оформена вторично и в голямата си част е обхваната от храстови съобщества, сред които най-значимо участие имат хвойната и различните видове боровинки. В парка се срещат 1 900 вида висши растения (над 50 % от флората на България), от които около 30 вида, срещащи се само в България, а 11 вида и 2 подвида от тях се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. Освен това тази част на Стара планина се обитава от 70 % от безгръбначните и 62 % от гръбначните животни у нас. Дивото великолепие на Балкана включва още и 229 вида мъхове, 256 вида гъби, 208 вида сладководни водорасли, над 200 вида лечебни растения. Птичият свят в парка е представен от около 130 вида - многообразие, което отрежда на “Централен Балкан” важно място в международен мащаб. Над 130 вида - висши растения и гръбначни животни са вписани в българската и световната Червени книги. Световната значимост на парка се определя от действащото формообразувателно огнище за растения и безгръбначни животни на кисела основа и представителна в световен мащаб територия за птиците от алпийската зона. 13 вида гръбначни животни имат в парка световно значими популации.
“Централен Балкан “ е едно от последните в Европа местообитания на едрите грабливи птици, мечката, вълка, балканската дива коза. Територията на парка е от национално значение за опазването на популациите на белогърбия кълвач, царския и скалния орел, златката, уралската улулица, лещарката, десетки видове прилепи.
С красива природа, величествени пейзажи, буйни реки, шеметни пропасти, голям брой красиви водопади и вековни гори, планината е притегателен център за всеки, успял поне веднъж да се докосне до вълшебната й сила. Населението живеещо около парка продължава да упражнява запазените местни занаяти, да използва в ежедневието си примитивните, употребявани стотици и хиляди години природощадящи технологии и да поддържа живи многовековните традиции и фолклорни празненства. Незабравимото гостоприемство на местните хора, благоприятният климат и прекрасните природни дадености, множеството културни, исторически и природни обекти дават добра възможност за приятно прекарване на времето, пълноценен отдих и разнообразни развлечения на съвременния градски човек.
В парка съществуват множество туристически маршрути, разположени от северната или южната част на планинското било. Общата дължина на тези маршрути е около 670 км. Пътеките, по които преминават първостепенните туристически маршрути са добре маркирани и обезопасени . Те предлагат на посетителите възможност за пълноценнен отдих, духовно обогатяване и почивка сред природата като не се уврежда околната среда. От север изходни пунктове за пешеходен туризъм са с.Черни Вит, с.Рибарица, с.Чифлик, с.Черни Осъм, гр.Априлци и м.Лъгът. Маркираните туристически маршрути са 16. От южната страна изходни пунктове за парка са с. Антон, гр. Клисура, с.Розино, с.Христо Даново, гр.Сопот, гр.Карлово, гр.Калофер, с.Тъжа, с.Габарево и с.Скобелево. От тук тръгват 9 маркирани туристически маршрута. По централното било през парка преминава международен планински маршрут Е-3/Атлантически океан – Карпати – Стара планина – Черно море /, известен с отсечката си в България като “Ком – Емине”.
В съответствие с целите на парка , в него се насърчава предимно пешеходния туризъм и се препоръчва ограничаване на броя на нощувките в хижите, попадащи в резерватната зона на парка. За любителите на дивата природа, екстремните спортове, ездата и планиския велосипедизъм са разработени специализирани маршрути само на определени места в парка, за да се намалят неблагоприятните въздействия върху природата. Определени са 10 маршрута за конен туризъм, 4 - за велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, на растения, на едри бозайници, общоопознавателни, културно-исторически, пещерняшки, фотолов, алпийски и ски-рали.
В услуга на посетителите на парка работят два информационни центъра – в Карлово и Рибарица. За улеснение на туристите и подпомагане развитието на туризма в процес на проектиране и създаване са и други екологични, образователни и информационни центрове.
Опазването, съхранението на цялото това богатство, е поверено в ръцете на Дирекцията на Националния парк – регионална структура пряко подчинена на Министерството на околната среда и водите. Парковите служители контролират и координират дейностите на всички организации, институции, природозащитници и ползватели на парка. Служителите от седемте местни офиса оказват съдействие на посетителите, грижат се за тяхната безопасност, предотвратяват нарушения и извършват наблюдения върху растителния и животинския свят в парка. Дирекцията разполага с подробна информационна база от данни и разработва и прилага образователни и природопознавателни, интерпретативни програми за посетителите.
Храм-убежище на природата и историята на България, Национален Парк “Централен Балкан” опазва едни от най-величествените пейзажи в България, редки и застрашени от изчезване видове и съобщества, съхранява важни национални културни и исторически обекти от последните три хиляди години.
В националния парк се намират следните резервати:
Биосферен резерват “Боатин”
Резерват “Козя стена”
Резерват “Стара река”
Резерват “Северен Джендем”
Резерват “Пеещи скали”
Биосферен резерват “Царичина”
Биосферен резерват “Стенето”
Биосферен резерват “ Джендема”
Резерват “ Соколна”
Биосферен резерват “Боатин”
Обявен през 1948 г. за запазване на находищата на редки и застрашени животински видове, като уралската улулица и пернатоногата кукумявка. Намира се в землището на с. Черни Вит – Тетевенско, северно от вр.Тетевенска Баба и се простира от 800 м до около 2000 м надморска височина. На площ от 1597.2 ха са съхранени едни от най-впечатляващите на Балканския п-в букови гори на средна възраст 170–220 години. В непосредствена близост до резервата се намира единственото находище на клек в Средна Стара планина. Животинският свят е много разнообразен. Включва целия биотичен комплекс, характерен за планинската зона на умерения пояс с представители: мечка, вълк, лисица, дива котка, бялка, златка, благороден елен, сърна, дива свиня. В недалечно минало рисът също е обитавал тези гори. Тук са установени 64 вида гнездещи птици, сред които малка и полубеловрата мухоловки, южен белогръб и черен кълвач, сокол скитник и др.
Биосферен резерват “Царичина”
Обявен през 1949 г. за опазване на най-северното находище на бяла мура в света. Разположен е в землището на с. Рибарица – Тетевенско на площ от 3 418.7 ха. Съхранява горски и субалпийски екосистеми от около 900 м до 2198 м н.в. Най-широко разпространените дървесни видове след бука са смърчът, елата и бялата мура. От тревистите растения интерес представляват нарцисовидната съсънка, петнистата тинтява, балканската фитеума, старопланинската теменуга, панчичевата пищялка, кернеровата метличина и др. Гръбначната фауна включва повече от 30 вида бозайници, над 90 вида птици - 75 от които гнездят в резервата, както и 15 вида земноводни. “Царичина” е убежище и на седемте вида сови, характерни за българските планини. Срещат се видра, златка, мечка, вълк, язовец и др. Тук е единственото място в парка, където може да се наблюдава възстановяване на горната граница на гората.
Резерват “Козя стена”
Обявен през 1987 година в землището на с. Чифлик – Троянско, за да се съхранят естествени елови и елово-букови формации и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Общата площ на резервата е 904.3 ха. Срещат се повече от 40 вида растения, включени в Червената книга на България – старопланинска теменуга, панчичева пищялка, старопланинска лазаркиня, планинско секирче, кълбест салеп, самодивско лале и др. Тук гнездят и над 60 вида птици, от които в Червената книга на България са включени осояда, големия и малък ястреб, черения кълвач, гълъба хралупар. “Козя стена” е истински ботанически рай, събрал множество редки и красиви растения, сред тях и еделвайсите – негаснещите бели звезди на планината.
Биосферен резерват “Стенето”
През 1963 г. “Стенето“ е обявено за народен парк. По-късно (1979 г.) е прекатегоризирано в резерват. Разположен е в Троянския Балкан по горното течение на р.Черни Осъм. Създаден е за да се запази изключителната красота на тази част от Стара планина - величественото ждрело Стенето. Поразяват с красотата си скалите в местностите Хайдушкото игрило и Чернокожа. Карстовата основа е предпоставка за образуването на множество пещери, някои от които са между най-дългите у нас – Куманица (ок. 2 000 м). Тук се намират и най-дълбоката пропастна пещера – Птичата дупка (91м). Основна част от горите са букови, срещат се още обикновен и воден габър, явор, шестил, тис. В “Стенето” се намира един от най-големите смърчови масиви в Средна Стара планина. Срещат се множество редки и защитени растения, като родопския силивряк и българкия ранилист. Твърде разнообразен и богат е животинския свят. Близо 100 от видовете са защитени. Характерните представители са мечка, благороден елен, сърна, дива коза, а от птиците бухал, скален орел, балкански кеклик, уралска улулица, врабчова кукумявка, пернатонога кукумявка. Общата площ на резервата е 3 578.8 ха.
Резерват “Стара река”
Обявен е през 1981 г. за да се запази уникален за Старопланинието комплекс от широколистни, иглолистни и смесени гори. Обхваща водосбора на Стара река и притоците й в землището на град Карлово на площ 1 974.7 ха. Гората в резервата е разнообразна – бук, ела, смърч, воден габър, явор, шестил и др. Тук са находищата на повече от 45 растения от Червената книга на България – сред които са родопския силивряк и панчичевата пищялка. Над 100 вида гръбначни животни се размножават на тази територия. Най-интересни сред тях са скалния орел, мечката, лещарката и др.
Биосферен резерват “Джендема”
Това е най-големият резерват в парка – 4 220.2 ха и третия по големина в страната. Обявен е през 1953 г., за да се съхранят вековните букови гори, местната популация на дива коза, а също така и впечатляващи скални масиви с присъщия за тях растителен и животински свят. Тук се намира първенеца на Стара планина – вр. Ботев (Юмрукчал) – 2 376 м надморска височина. Под него се намира най-високият водопад у нас – Райското пръскало-124.5 м. В сърцето на резервата е най-значимият растителен формообразувателен център. Поради непристъпните пропасти, зъбери и скални гребени, растителното и животинско разнообразие не са добре проучени. Тук е царството на дивата коза, мечката, балканската пъстърва.
Резерват “Северен Джендем”
Най-високо разположеният резерват в парка. Обявен през 1983 г. за да се запазят субалпийски скални и горски местообитания, редки и застрашени от изчезване видове и уникални геоморфологични и хидрологични обекти. Резерватът обхваща северната стена на Старопланинския първенец – вр. Ботев, като общата му площ е 1610 ха. В границите на резервата са съсредоточени множество водопади, запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка. Тук е царството на грабливите птици – скален орел, сокол скитник и др. От едрите бозайници се срещат мечка, дива коза, благороден елен, вълк, сърна, дива свиня. Тук се намира единственото в растителния свят находище на балканско плюскавиче.
Резерват “Соколна”
Създаден през 1979 г. Обхваща част от водосбора на реките Соколна и Кюй дере в планинския масив Триглав, от 730 м до 1 770 м надморска височина. Разположен е в землището на селата Скобелево и Асен. Тук се намира най-голямото тисово находище в Стара планина. Горите са съставени от дъб, габър, мъждрян, явор. В ниските части се намира и естествено находище на люляк и казашка хвойна. Една от естествените градини на България, съхранила множество редки и застрашени растения - старопланинска иглика, жълт планински крем, старопланински еделвайс, родопски силивряк, рохелова каменоломка. Птичето разнообразие е голямо - скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, обикновена ветрушка, бухал и др.
Резерват “Пеещи скали”
Резерватът е обявен 1979 г., за да се съхранят местообитания във високопланинската безлесна зона, естествени букови гори и характерната фауна във водосбора на р. Росица. Обхваща землищата на селата Стоките и Кръвеник. Резерватът защитава вековни букови гори със специфични растителни и животински видове. Едно от оптималните местообитания на кафявата мечка. Срещат се и благороден елен, сърна, дива свиня, черен и белогръб кълвач.
Национален парк “Рила”
Национален парк “Рила” е разположен в Рила планина в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него в четирите главни дяла на планината: Източен, Среден, Югозападен и Североизточен, съставляващи около 30 % от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в страната и Балканския полуостров – Мусала (2925 м).Това е най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Общата площ на парка е 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. В площта на защитената територия се включват безлесните части по билото на планината, над горната граница на гората, които имат субалпийски характер и лежащия непосредствено под него пояс от иглолистни и иглолистно-широколистни гори. Тук са обхванати най-защитените от въздействието на човешката дейност части от планината. Тук има около 100 върха с надморска височина над 2000 м. Сегашният алпийски релеф се е формирал след Вюрмското заледяване. Наследство от този период са над 120 ледникови езера, разположени на групи във високопланинските части на речните басейни. От езерата най-дълбокото е Окото (37,5 м), най-голямо е Смрадливото езеро (212 дка), най-високо разположено е Леденото езеро (2709 м) и най-дългото е Близнака. От парка водят началото си три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров - Искър, Марица и Места.
Представени са 4 растителни пояса: буков (представен частично), иглолистен горски, субалпийски и алпийски. В състава им участват дървесни, храстови и тревни фитоценози. Горската растителност е представена главно от фитоценози на иглолистни видове. Доминираща възраст на горите е 90 години, средната пълнота 0,65. Запасите от дървесина са 6 000 000 куб. м. В субалпийския пояс широко разпространение имат иглолистните храсталаци на клека, които са основна коренна растителност на пояса. Ниските храстови фитоценози на сибирската хвойна и тревните фитоценози, много от които са коренни, са също съществени съставни компоненти на растителната покривка в този пояс. В алпийския пояс са разпространени тревни фитоценози с незначително участие на малките храсти като синята боровинка и тревистата върба. Растителността на парка се отнася към Рило-Родопския подрайон на Илирийската провинция на Европейската широколистна област.
Дървесните видове, съставящи горите в НП, които са били обект на стопанска оценка са 33. От тях 4 вида се срещат само в изкуствени насаждения – черен бор, дугласка, лиственица, веймутов бор. 94,4% от площта на горите в парка е заета от иглолистни дървесни видове: смърч (26,3%), бял бор (14,9%), бяла мура (11,6%), ела (4,5%), други (37,1%). Широколистните видове заемат останалите 5.6% както следва: бук (2,4%), горун (0,5%), трепетлика (0,4%), бреза (0,3%), келяв габър (0,3%), явор (0,1%), други (1,6%). Средната възраст на горите в НП е 90 години – 91 за иглолистните и 74 за широколистните. Горите на възраст над 100 години заемат 31,8% от залесената площ.
В границите на парка са описани около 1400 висши растения, някои от които са от първостепенно биологично и научно значение. От тях защитените от закона са 51 вида, а 13 са включени в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения. В Червената книга на България са вписани като застрашени и редки 98 вида, като с категория редки са: пиринейско шапиче, златиста кандилка, високопланинско лъжичниче, черен емпетрум, алпийска крехка папрат, рилска жълтица, дългоцветна иглика, а застрашени: жълта тинтява и петниста тинтява. Сред рилските растения има 57 ендемични - 36 балкански, 18 български и 3 локални – срещащи се само в Рила и никъде другаде: рилска иглика, рилски ревен и павловско шапиче. Тази малка част от ценни с голяма научна стойност видове, наречени ендемити или видове, които се срещат на определена територия определят облика на флората. Мъховата флора е представена от 274 вида мъхове, видовете гъби са 233, а сладководните водорасли са 130 вида.
Фауната на НП “Рила” е представена със значителен брой гръбначни животни - 178 вида, които са с национално, европейско и световно значение – дива коза, кафява мечка, златка,вълк,дива котка,пъстър пор,благороден елен,сърна,бялка,катерица, лалугер. Богато е и птичето царство – 99 вида. Един вид - царският орел е записан в Червената листа на световно застрашените видове животни. Едни от най-ценните птичи видове са: скален орел,малък орел, сокол скитник, лещарка, глухар, черен кълвач и трипръст кълвач. Алпийският тритон е основен и много характерен представител на земноводните. Тук се съхранява уникална безгръбначна фауна с над 2934 вида, характерна за високопланинския пояс.
Паркът е сигурно убежище за опазването на защитени растителни и животински видове от национално, европейско и световно значение, както и техните естествени местообитания, които трябва да съхраним за идните поколения.
В него са включени 4 резервата - “Парангалица”, обявен през 1933 година, “Централен Рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”. Те са защитени територии от първа категория, които са образци от естествени екосистеми, с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Резерватите в парка са част от развитието на мрежата на представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания. Те заемат 20 % от площта на парка.
На територията на НП “Рила” са обявени следните природни забележителности: водопад “Скакавица” (община Сапарева баня), водопад “Самоковището” (с. Бистрица, община Дупница) и водопад “Скакавец” (община Самоков) - естествени водопади, представляващи интерес за туризма и науката; вековно дърво “Змиевиден смърч” (община Самоков); “Морена” (с. Бистрица, община Дупница) – кът от парка, отличаващ се със своята научна, културна и естетична стойност; “Урдини езера” (с. Говедарци, община Самоков) – уникален за страната минералогичен комплекс, включващ нови за световната наука минерали, алпийска растителност с находища на голям брой редки и застрашени видове, и реликтна ледникова хидрофауна в Рила планина.
На 15 юни 1996 г. е създадена Районна инспекция по околната среда за Народен парк “Рила” със седалище Благоевград. На 7 февруари 1997 г. инспекцията разширява обхвата на дейност и върху територии извън парка и е преобразувана в Отдел за Народен парк “Рила” към Националния център за околна среда и устойчиво развитие – София. В изпълнение на приетия през 1998 г. Закон за защитените територии, на основание чл. 46 /1/ т. 2, чл. 48 и чл. 49, Министерството на околната среда и водите образува Дирекция на Национален парк “Рила” със седалище Благоевград, считано от 1 януари 1999 г. Предмета и дейността на дирекцията е управление и охрана на парк Рила; прилагане на Плана за управление; възлагане на дейности предвидени в плана за управление и устройствените програми и проекти; координация и контрол върху дейности осъществявани от други органи, организации и лица; мониторинг на компонентите на околната среда и поддържане на база данни; санкциониране на нарушители.
За оперативно ръководство, координация и контрол на дейностите на поддържане и на охрана на горите, земите и водните площи, на територията на Национален парк “Рила” са обособени 9 паркови участъка. Парковите участъци - Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Бели Искър, Говедарци и Дупница от своя страна са разделени на охранителни участъци.
Главните входни пунктове за влизане в парка са курортните комплекси – Паничище, Мальовица, Боровец, Семково, Трещеник, Белмекен, Костенец и Бодрост. Второстепенните входни пунктове са с. Говедарци, х. Гергиница, курортните комплекси – Юндола, Предел, м. Славово, р. Дупнишка Бистрица и още много други.
Национален парк “Рила” привлича голям брой посетители и дава възможност на много хора да изпитат удоволствие и наслада от съприкосновението с дивата природа. Все повече посетители се интересуват от специализиран туризъм и отдих на открито в парка. Тези интереси са свързани с делтапланеризма, наблюдението на диви животни (наблюдение на птици, вълци, кози и т.н.), фото-лов, велотуризъм и конни походи. Наличието на скални стени (северната страна на Мальовица, Злия зъб, Орловец и др.) дава възможност за практикуване на екстремни спортове – катерачество и алпинизъм. А наличието на център за подготовка на алпинисти превръща НП “Рила” в място за учебни програми, ски – ралита, ледено катерене. Големите ски писти на курорта Боровец и ски пистата по Ръждавишкия рид при ТК “Мальовица” са в непосредствена близост до границата на парка.
През територията на парка преминават множество известни у нас и в чужбина маршрути, които в основни линии са разположени във високите (над 2000 м надм. в.) части на парка. Такива са тези от хижа “Скакавица” за Седемте езера, от вр. Мусала за хижа “Младост”, от хижа “Мусала” за вр. Мусала и др. и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8, които пресичат парка в посока запад–юг и северозапад–юг. Информация за маршрутите може да се получи от туристическите дружества, управителите и персонала на хижите и парковите служители.
На територията на парка се намират 17 хижи (Белмекен, Скакавица, Рилски езера, Седемте езера, Мусала, Македония, Марица, Чакалица, Добърско, Грънчар, Заврачица, Чакър войвода, Мальовица, Вада, Ловна, Отовица, Иван Вазов) и 4 заслона (Еверест, Леденото езеро, Страшното езеро, Орловец). Капацитетът на хижите възлиза общо на 1938 легла.
Национален парк “Пирин”
Пирин винаги е била обожествявана планина. Когато в древността славяните заселват планината те я оприличават на своя бог Перун, откъдето идва нейното име. А историята на най-стария парк в България започва през 1962 г., когато е обявен Народния парк “Вихрен”, който единадесет години по-късно е преименуван в Национален парк “Пирин”. Той заема около 4000 ха в северния дял на Пирин. Това е най-красивата, най-величествената и най-посещавана част от планината. Релефът на парка е с подчертано алпийски характер – най-високата точка е връх Вихрен – 2915 м. Флората и фауната на парка са истинско богатство - в Червената книга са включени 113 вида, 42 от които са защитени от закона. Ендемитите като цяло определят специфичността на пиринската природа и са доказателство за стария произход. Установени са 114 вида ендемити – 60 от които български и 54 – балкански. Вихренският дял е най- голямото формообразуващо находище на нови ендемити. Общият брой на животинските видове е 191 вида. Южното разположение на Пирин, варовиците от които е изграден, близостта и влиянието на Средиземноморието както и относителната му изолираност са част от факторите определящи уникалността на пиринската растителност.
Пирин е едно от основните формообразуващи огнища на ендемизма в България. Варовиковите части на Северен Пирин се богати на млади ендемични видове, като йордановото зеле, борисовата ела и пиринският мак. Повечето от ендемичните видове са с локално или тясно регионално разпространение.
Горите заемат едва 38% от територията на парка, като от тях на широколистните се падат само 3%. Така че характерният вид на Пирин се определя от голите му слалисти върхове и старите мурови и борови гори, преминаващи в горната си част в обширни клекови масиви. Субалпийският пояс е разположен между 2000 и 2500 м. и за него са характерни клека, сибирската хвойна, черната боровинка, както и консервационно значимите видове – петниста тинтява, емпетрум, пирински девисил и йорданово зеле. Алпийският пояс ( 2500 – 2914 м.) обхващащ величествените пирински върхове впечатлява с пиринския мак, еделвайса и мрежоволистната върба. Общо в Пирин се срещат 1100 таксона растения, от които 70 вида са ендемични.
Лечебните растения са важна част от флората на Пирин. На територията на парка се срещат 130 вида, най-характерни, от които са мащерката, боровинката, тинтявата и лопена. 13 вида лечебни растения са защитени, а 15 са със специален режим на стопанисване. Макромицетите са преставени в парк “Пирин” от 210 вида.
Особеното разположение на Пирин, разнообразният релеф и растителност определят многообразието на фауната му. Само на територията на парка се срещат 2 861 безгръбначни вида и 218 вида гръбначни животни. Голяма част от безгръбначните видове имат консервационна значимост – 122 вида са ендемични, 162 – реликтни и 298 редки (стенобионтни) таксона. 17 вида са включени в Световни и Европейски Червени списъци.
Запазването на техните застрашени популации налага не толкова защитата на отделния вид, а съхраняването на местообитанията им в ненарушен вид. Гръбначните животни включват 6 вида риби, 18 вида земноводни и влечуги, 152 вида птици, 15 вида дребни бозайници, 14 вида прилепи и 14 вида едри бозайници. Ендемизма сред гръбначните животни е нисък, тъй като територията на планината е много по-малка от ареалите на повечето видове. Въпреки това в Световната Червена книга са включени гръцката костенурка, голям нощник, вълк и пъстър пор. Сред застрашените бозайници и птици са кафявата мечка, вълкът, златката, дивата котка, дивата коза, скалния орел, глухарят, бухалът, черния и пъстрия кълвач. Наред с еделвайса, дивата коза е една от емблемите на Пирин.
На територията на парка се намира един от най-старите резервати “Баюви дупки - Джинджирица”, целящ опазването на естествените реликтни гори от бяла и черна мура.
През 1994г. е обявен и резервата “Юлен”. За да се осигури защита на уникалното разнообразие от ландшафтни форми, растителни и животински видове Националният парк “Пирин” е включен в списъка на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното природно и културно наследство.
Пирин като малка част от някогашната антична Македония пази следите на много древни култури – тракийска, старогръцка, римска, византийска, славянска и прабългарска. Пази и спомена за превратностите в историята на обитавалото я население. Вероятно затова хората в пиринския карай ревностно пазят своето възрожденско архитектурно, етнографско, изобразително и фолклорно богатство.Всяко от селищата около парка има свой собствен облик и своеобразен чар. Част от неповторимата атмосфера на Банско се дължи на уникалните църкви “Успение Богородично” и “Света Троица” , на къщите- музей на Неофит Рилски и на Никола Вапцаров. Разлог се отличава с много запазени автентични обичаи, като кукерското шествие на 1 януари и фолклорния народен събор “Пирин пее”. Самият гард Мелник е обявен за исторически и културен паметник. Част от неговите забележителности са Кордопуловата, Пасковата и Византийската къща. Само на 4 км. от Мелник се намира Роженският манастир. Под днешния град Сандански лежат останките на античен град. От тракийското племе меди обитавало околностите му произхожда Спартак.
Близо до Симитли се намира църквата “Свети Арахангел Михаил”, в която до началото на XVI век се е помещавала Крупнишката епархия.
Културното многообразие на пиринския край по нищо не отстъпва на красивата му и уникална природа, а това е вълшебно съчетание.Величествените гледки, уникалната природа, селищата със своеобразен чар и самобитната култура превръщат Пирин в едно от най-привлекателните места за туристите.
Пешеходният туризъм е най-застъпеният вид туристическа практика, която се практикува. На него се падат над 70% от всички посетители на Пирин и на НП. Заслужава да се каже, че над 95% от посещенията са реализирани през летните месеци, доколкото зимните преходи са достъпни само за най-опитни и отлично подготвени физически планинари и алпинисти.
Алпинизмът през последните 10 г. е в упадък, както в национален така и в местен план. Днес може да се говори само за ограничен брой съвременно екипирани турове и маршрути със задоволителна обезопасеност. Този екстремен спорт се практикува само от професионалисти с натрупан многогодишен опит и тяхното присъствие в парка се движи близо до статистическата нула. В много по-голяма степен може да се говори за провеждането на зимни и летни алпийски траверси /Стражите, Каменица-Яловарника, Котешкия чал, Дончови караули/ и на ски преходи с ползване на алпийска екипировка, които имат и своето място в туристическото предлагане на Пирин като дестинация. Най-перспективни и предпочитани за катерене са върховете Вихрен, Атмегдан, Самодивски, Разложки Суходол и др.
Ски туризмът е много актуален за Пирин, като основни ски центрове са се оформили Шилигарника и Чалин валог.
Пещерите са концентрирани в карстовия дял на НП и поради това е необходимо посещението и подходите към тях да бъдат съобразени с природозащитната дейност. Същевременно тази дейност не представлява никаква заплаха за дивата природа на Пирин.
Тематичен/Познавателен туризъм се практикува в ограничени случаи и бива наблюдение на птици и животни /птици, мечки/, туристически маршрути за опознаване на флората, гори, хидробиология, геология.
На територията на парка се намира и стария винарски път, който е свързвал Банско с Мелник през долината на р.Демянишка – Винарската порта – Спано поле – х.Каменица. Той е бил използван за поправяне на вкиснали мелнишки вина, които са идвали в бъчви натоварени на кервани от коне и мулета.
Природни паркове
Природен парк “Русенски Лом”
В източната част на Дунавската равнина на около 20 км. южно от гр.Русе се намира един уникален и живописен кът на родната природа - Природен Парк 'Русенски Лом'. Паркът носи името на река Русенски Лом - последният десен приток на Дунав.Със заповед номер 567 от 26 Февруари 1970 г. се обявява за народен парк с площ от 22 267 дка, намиращ се по поречията на реките Мали,Черни и Бели Лом, с обща дължина от 42 км.В тази заповед се описват границите и режима на стопанисване на защитената територия, както и се поставят редица условия за дейностите извършвани на територията на парка.
През 1986г. Комисията по опазване на природната среда предлага към територията на парка да се включат още 27 362 дка или общата площ да стане 49629дка. По настоящем парка е с обща площ от 3260 ха. През 1989г. е изготвен паркоустройствен проект, в който с подробности се описват територията, статута, актуалното състояние на екосистемите , стопанисването на парка и др.
В границите му са установени 32 типа актуални екосистеми, от които 19 са широколистни, 3- храстови, 4 – тревно –храстови и 6 тревни.Определено голям интерес представляват коренните ценози на келявия габър, тъй като тук те се намират много близо до северната граница на своя ареал. Освен това те имат важно ерозионно и почвозащитно значение. По принцип в парка преобладават издънковите дендроценози, като най-разпространени са тези на келявия габър, драката, акацията. Като правило ценозите са силно нарушени. В парка са представени следните видове: цер, благун, зимен дъб, космат дъб, дребнолистна и сребролистна липа, явор, ясен, акация, гледичия, махалебка, полски ясен, евроамерикански тополи, орех, черен бор, клен, летен дъб, люляк, смрадлика, глог, мъждрян, кучи дрян, шипка и др. Природен парк Русенски Лом е едно от малкото убежища на дивата флора, запазени в пределите на равнинната Североизточна България. Растителността тук е лесостепна, т. е. наблюдава се преход между горските екосистеми, характерни за Западна Европа и степните, характерни за сухия климат на умерените ширини на Източна Европа и Азия.Два вида от флората на България могат да се видят само на територията на Природен парк Русенски Лом. Тук е единственото находище в Бълhttp://www.teenproblem.net/forumгария на Сибирската телчарка – нов, рядък вид за нашата флора, открит през 1997 година и Диекианов лопен.Гордост за парка са редките и защитени растителни видове, от които един български и пет балкански ендемита, между които ковачев зановец, диекианов лопен, с единствено находище в Поломието. Интересен представител на степната растителност е Йоановото коило.По поляните и ливадите се наhttp://www.teenproblem.net/forumброяват над 700 вида висши растения. Срещат се още редки и защитени растения като горската съсънка, Кавказка копривка , Див рошков, Хьовтианово часовниче, Брошово еньовче, Стамбулско еньовче.
Флората на парка е изградена от средноевропейски, степни и отчасти и субмедитерански видове. Тя включва около 900 висши растения, сред които 10 вида, срещащи се само на Балканския полуостров и още много редки и застрашени видове, включени в Червената книга на България.
Във водосбора на река Русенски Лом са установени 1 български ендемит-Ковачев зановец, 11 балкански ендемита- Емил-попово прозорче, Македонска какула,Синя чубрица, Жълт равнец , Хаарбахииво сграбиче , Янкев зановец , Изящна командра, Български ленолист ,Жълтеникаво еньовче , Македонско червеноглавче , 3 балкански субендемита- Турско зарасличе, Хелдрайхиево еньовче, Лъжливоосилесто еньовче и 7 редки растения- Горска съсънка,Кавказка копривка,Див рошков,Хьовтианово часовниче,Брошово еньовче, Стамбулско еньовче. От тях 10 вида са включени в Червената книга на България, том 1 (7 с категория рядък и 3 с категория застрашен). Един вид е включен в европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения с категория уязвим.
Не по-малко интересна е фауната, като само гръбначните са над 300 вида.Между безгръбначните особено голямо внимание заслужават карпатският скорпион и сколопендрата.Сред насекомите могат да се открият малка богомолка, няколко вида редки и защитени бръмбари, като еленов рогач, бръмбарът – носорог, дъбоhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forumвият сечко, от пеперудите – лястовича опашка, полумесец, мъртвешка глава, малък черен аполон и други. В реката могат да се срещнат 22 вида риби, раци, охлюви и речни миди.Общо 10 вида земноводни (от които 5 защитени) и 19 вида влечуги населяват Долината. Особена зоогеографска стойност имат нощното гущерче – единствен представител на геконите у нас и коравецът, или безкракият гущер. Срещат се два вида сухоземни костенурки, петнистият смок и смокът – мишкар, медянката, пепелянката.
Паркът е истински птичи рай. Тук се срещат много птици, които са застрашени в цяла Европа, затова Ломовете са обявени за орнитологично важно място. Многобройните скални кухини, корнизи, тераси, пещерни антрета и площадки създават идеални условия за скалhttp://www.teenproblem.net/forumногнездещи птици, като скален орел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, червен ангъч, ловен сокол, обикновена и степна ветрушка, скален гълъб, бухал, белогръд бързолет, и други. От всички отбелязани досега в долината на Ломовете видове птици 172 са защитени.Съчетанието на скали, вода, гора, ливади създават условия за обитаване на още много птици, като ястреб, осояд, горска улулица, дългоhttp://www.teenproblem.net/forumуха сова, чапли. Почти всички видове кълвачи огласят гората. От установените над 190 вида на пернатия свят, които се срещат в парка, тук гнездят 110 вида. Останалите са прелетhttp://www.teenproblem.net/forumници, зимни гости и случайни посетители.Интересно е да се отбележи, че докато в Средна Европа черният щъркел вие гнезда по стари дървета в горите, в България гнезди почти изключително в скалите.Белоопашатият мишелов е навлязъл в Европа откъм Мала Азия в средата на ХХ век. и в момента европейския му ареал включва само Балканския полуостров. Така че тази птици представлява изключителен интерес за европейските любители орнитолози. Представители на водоплаващите птици могат да се наблюдават покрай рибарниците по поречието на Русенски Лом и в близост до гр. Русе. Особено привлекателни са египетският лешояд, белоопашатият мишелов и малкият креслив орел, гнездящи тук. Освен тях могат да се наблюдават различни видове соколи, ястреби, орли.Друг интересен обект са нощните грабливи птици, сред които най-голямото богатство е бухала. През пролетно-летния период тук обитава прелетния вид Чухал. Могат да се наблюдават още горска ушата сова, горска улулица и др. Редки за Европа, но срещащи се често из Ломовете са атрактивните птички като синявица (синя гарга), пчелояд и папуняк.
От всички 92 вида бозайници, обитаващи България, тук са намерени 66 вида. Между тях са 25строго защитени прилепа, от които около 20 вида пещерни обитатели и изчезващите за цяла Европа видра, пъстър и степен пор, голям хоhttp://www.teenproblem.net/forumмяк и др. Паркът е естествен развъдник на сърни и благородни елени, на диви свине. Тук обитават вълци, чакали, лисици и други хищници.
Не на последно място трябва да отбележим културно-историческото наследство в парка.Първите следи от човека в Поломието датират от старокаменната епоха. Античността също е оставила множество следи, които посетителите откриват с интерес. Тук са живели траките. Римляните са се настанили по тези земи през I век след Христа. От Римския период в Парка са запазени останки от три римско-византийски крепости. По-късно българите издигнали в непристъпните скали градища срещу враждебните набези. По онова време средновековния град Червен е един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културно центрове на България (ХIII -ХIV век).
В цялата долина на Ломовете средновековните килии, образуващи често цели манастирски комплекси, и църквите наброяват над 250. На територията на парка те са над 40.Археологически резерват “Скални църкви”, с. Иваново, обхваща скалния манастир “Св. Архангел Михаил”. Той е един от най-големите духовни и книжовни центрове в България през XIII и XIV в. Запазените до днес стенописи в шест църкви и параклиси са най-значимото запазено достижение на българското средновековно изкуство през XIV в. Стенописите в църквата “Света Богородица” са включени в Списъка на Световното културно наследство на UNESCO. Църквата се намира на 38 м. височина, състои се от две помещения и параклис, на обща площ от 64 м2. Стените и таванът са изцяло покрити с икони. Останалите църкви със запазени стенописи се намират на другия бряг на р. Русенски Лом. Там могат да се видят стенописи от XII – XIII в., скален гроб, запазен кът за писане... Археологически резерват “Средновековен град Червен”, с. Червен, обхваща останките от крепостта, митрополитската църква и болярския дворец в едноименния град. Тук може да се види най-добре запазената средновековна кула в България, както и укрепен подземен извор за черпене на вода при обсада. Кулата е квадратна, със страна 8,5 м. и височина 12 м. На площ от 2,5 дка са запазени основите на болярския дворец, а срещу него са останките от църквата на Доростоло – Червенския митрополит (от общо 13 църкви в града). Други интересни исторически обекти са Голям Нисовски манастир и Малък Нисовски манастир, старо гробище - от XVII - XVIII в., селището "Чилингира" и др.
Имайки предвид разнообразните и интересни дадености на парка, всеки търсещ спокойствие и уединение може да намери своето място тук. Красотата на природата, съчетана с подходящите климатични условия създават предпоставка за едно приятно и незабравимо преживяване сред красотите на родната природа. Осигурени са водачи за групи пещерняци. Разработени са маршрути за пеши туризъм, велокрос, еко-образователни пътеки и места за наблюдение на птици и диви бозайници. Разработват се нови маршрути за екстремен велокрос, ски бягане и скално катерене.Предлагат се квартири за индивидуални и семейни туристи. Гостите могат да опитат традиционната за района кухня и най-доброто местно българско вино.
Природен парк “Врачански Балкан”
Природен парк “Врачански Балкан” е обявен със Заповед 1449/21.12.1989г. на Комитета по опазване на околната среда. В регистрите на IUCN /Международен съюз за защита на природата/ паркьт е отнесен към пета категория – защитени ландшафти и природни паркове, а резерват “Врачански карст”- първа категория научни и природни резервати.Обхваща по-голямата част от Врачанската планина и масива на Лакатнишките скали.Врачанската планина заема междинно място между Предбалкана и Главната старопланинска верига и се издига южно от гр. Враца и Врачанското поле, с величествени скални склонове. На юг за граница служи дълбоко врязаният пролом на река Искьр. За западна граница е приета Дружевската седловина.
По-голямата част от територията на парка е покрита с карбонатни скали, напукани по всички вьзможни посоки, характерен образец на карстификация, приличаща на каменно решето.Повърхностните карстови форми като валози, въртопи, понори, обрасли в периферията си с огромни букови гори заемат обширни площи.В границите на Природен парк “Врачански Балкан” се намират едни от най-интересните пещери и пропасти – около 500. Пещерите са едни от природните чудеса на света, а уникалната им подземна красота е сътворявана в продължение на милиони години. Една от най-красивите в България – пещерата “Леденика” е обявена за Природна забележителност и туристически обект с международно значение с площ около нея – така наречения Леденишки валог 102.5 ха и се намира на 16 км западно от гр. Враца. Пещерата впечатлява с големите си размери, а през зимата грабва посетителя с изящната си ледена украса, откъдето произлиза името й. Поради уникалната акустика в Голямата зала се организират концерти.
На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са установени над 700 вида висши растения, което представлява близо 1/5 от флората на Бьлгария, като 56 вида от тях са обявени за редки и защитени от изчезване, а 26 вида са защитени от Закона за защита на природата.Растенията са групирани в 78 дървесни и храстови и 36 тревисти екосистеми.По отношение на дървесната растителност налице е вертикално зониране на два пояса: до 700м – дъбов, над 700м до 1000м – буков.Характерната геологична и морфологична структура на Врачанската планина – наличието на големи площи заети от отвесни варовити и силикатни скали и сипеи, определя и сравнително широкото разпространение на хазмофитни (скалнолюбиви) растителни екосистеми.Като правило тази растителност е ксерофитна, хелиофилна и предпочита варовитите скални терени.Ограниченото разпространение на черноборовите съобщества на територията на парка, тяхната привързаност към варовика и карбонатните почви, както и отдалечеността на техните находища от основния ареал от този вид – това са все доказателства, че в този район черноборовата формация е с реликтен характер, което засилва научния интерес към нея. От тревистите видове се срещат циленска власатка– най-широко разпространена, жълт равнец, ежова главица ,клонеста овсига , миризливче и други.Редица от съобществата в планината са редки. Сред тях особен интерес представляват екосистемите на маклена, бука, ореха, черния бор, келереровия цнтрантус и тези с участието на хирканския клен, сребролистната липа и други.Интерес представляват също и формациите на някои висши растения, включени в Червената книга на България: келереров центрантус, казашка хвойна и алпийско плюскавиче.На територията на Врачанската планина до момента е известно само едно находище на Келереровия центрантус, което е второ от този вид на територията на страната.На базата на това находище е описана единствената асоциация от формацията на територията на планината. Този вид е ендемит и реликт за България.Казашката хвойна е включена в Червената книга и се среща единствено във Врачанската планина, Централна стара планина и Рила.Географската изолация на отделните популации на вида, дефинира актуалността на проблема за опазване на генетичния му фонд.Редките за България предглациални реликти Лавролистно бясно дърво, Маслиноподобно бясно дърво и Ниско бясно дърво е разпространен единствено във Врачанската планина и Средни Родопи. Усилията на специалистите са насочени към запазването на редките и застрашени растителни видове, някои от които са снежно кокиче, влакнеста жълтуга, недоразвит лимодорум,пеперудовиден салеп,горска съсънка,витошки божур,седефче и рохелова каменоломка.
Не по-малко интересна е и фауната на парка. Защитени от ЗЗП са 138 вида животни, като от тях 21 вида са вписани в Червената книга на Бьлгария. Висока природозащитна стойност има безгръбначната фауна и дневните грабливи птици, между които – черен щьркел, египетски лешояд, скален орел, белоопашат мишелов и др. Врачанската планина е една от най-интересните земеповърхни форми, ясно открояваща се от останалите дялове на Западна Стара планина и Предбалкана. С многообразието от скални венци, заоблени върхове, долини, свдловини, въртопи, понори и други форми, както и със сравнително голямата разлика в надморската височина ( от 200 до 1482 м) и разнообразна широколистна и иглолистна растителност, допринася за съществуването на богата херпетофауна. До този момент са установени 23 вида земноводни и влечуги, обитаващи територията на Парка. Това представлява 44% от херпетофауната на България. Въпреки благоприятното разположение на района, Врачанската планина е сравнително слабо изследвана в това отношение. На територията на парка се срещат редки и защитени земноводни и влечуги- дъждовник, голям гребенест тритон ,малък обикновен тритон, кафява крастава жаба,зелена крастава жаба,шипобедрена костенурка,шипоопашата костенурка,смок мишкар,голям стрелец и пепелянка.
Благоприятните географски и климатични условия на Врачанската планина и околните долини и котловини привлекли хората да се заселят тук още от най-дълбока древност.На територията на Природен парк “Врачански Балкан” са останали много паметници на културата, свидетели на исторически събития и факти от живота на местните жители от минали времена.Обектите са най-разнообразни- исторически, архитектурни, археологически, художествени и етнографски със световно, национално и местно значение-църкви,манастири,музеи и исторически паметници- Етнографски музей, Кулата на мешчийте,Куртпашовата кула,Черепишки манастир “Успение Богородично”, Археологически културни обекти, “Рогозенското съкровище” и др.
Географското местоположение, богатата флора и фауна и уникалния карстов релеф, както и удобните транспортни връзки, са предпоставка за устойчивото развитие на туризма на територията на Природен парк “Врачански Балкан”.Дирекцията на парка разполага с Информационен център и два Посетителски центъра, които дават пълна представа за парковата територия, природни забележителности, исторически места и богатото културно - историческо наследство на района, разнообразна и актуализирана информация за възможностите за отдих и туризъм като леглова база, маршрути за планински, селски, еко, спортен, културно - познавателен и др. алтернативни видове туризъм, алпийски турове, спелеоложки експедиции, делтапланеризъм и др.
Добрата съвместна работа на Дирекцията на Парка с местните клубове дава възможности за развитие на водните спортове и организирането на спелеоложки експедиции в многобройните пещери на парка, който е известен като най-богатия пещерен район в страната (над 500 пещери и пропасти)В района на Природна забележителност Вратцата се намира внушителния и красив скален масив наречен Доломитите-място за провеждане на национални и международни състезания по алпинизъм-прокарани са над 116 алпийски тура с категория на трудност IV.
Един от притегателните центрове в парка е новоизградената Врачанска екопътека, шеста по ред от мрежата подобни пътеки в България и неповторима със своето съчетание на атрактивни елементи на живата и неживата природа. Уникална е с това, че се намира само на шест км. от гр. Враца, с удобна транспортна връзка и предлага незабравими усещания на туристи и любители на природата. Тя е част от програмата, която се предлага и на гости от чужбина.Живописните села Паволче и Згориград разполагат с чудесно обзаведени селски къщи за развитие на селски туризъм. Тук както българските, така и чуждестранните гости могат да почустват традиционното гостоприемство, да се възхитят на чудесната природа, да опитат вкусни и екологично чисти продукти, да дегустират местните вина.Вилите и хотелите в Природен парк “Врачански Балкан”, предлагат идеални възможности за организиране на зимни и летни екологични лагери за деца, които се съчетават с образователни програми.Атракция за тях е и новоизградената “Приказна пътека”. Тук ще се срещнат с любими герои от детските приказки, ще погостуват в къщата на Баба Яга и др.
Познавателния маршрут “Карст и растителност” е разработен на тематичен принцип и дава възможност за добиване на представа за повърхностните карстови форми, характерната растителност и връзката помежду им. Маршрута е пространствено и функционално свързан с благоустроената пещера Леденика и Посетителски център “Леденика” на ДПП “Врачански Балкан”. В Посетителски център “Леденика” е изградена експозиция и се провежда аудио – визуална беседа предимно с карстоложка и спелеоложка насоченост.
Природен парк “Странджа”
Природният парк “Странджа” е обявен през 1995 година и е най-голямата защитена територия в България. Обхваща площ от 1 161 km2 – 1% от територията на страната. Природният парк заема централната част на българска Странджа с излаз на Черноморското крайбрежие. Дължината му от изток на запад е около 50 km, а средната ширина от север на юг – около 25 km. На територията на природния парк има 5 резервата – “Силкосия” – най- стария български резерват, “Тисовица”, “Средока”, “Витаново” и биосферен резерват “Узунбуджак”. Тук има и 12 защитени местности, архитектурен резрват – с. Бръшлян, фолклорен резерват – с. Българи, множество архитектурни, културни и археологически паметници.
Странджанският масив е разположен в югоизточната част на Балканския полуостров успоредно на Черноморското крайбрежие от Бургас на север, до Истанбул на юг, с площ около 10 000 km2. Релефът на българската част на Странджа е нископланински с множество заоблени върхове и била и пресечена от много долове във водосборите на реките. Доминиращи в парка са двете основни била - Резовското и Босненското. Най–високият връх в българската част на планината е Градището 710 м н. в. Основни речни артерии в парка са Велека и Резовска. Р. Велека е дълга 147 km и извира от турска територия. Навлиза в България през красив скалист пролом с много меандри при с. Моряне. Тук реката е силно зашумена, със скалисто дъно и много бързеи с типичен планински облик. По-надолу реката приема многобройни притоци и става широка с много лъки и се влива в Черно море чрез красив естуар, който при пълноводие се разлива и залива крайречната гора, придавайки й типичен лонгозен характер. Река Резовска е по-малко позната. Като гранична все още е под строг режим на посещение. Тя също извира от турска територия под в. Махияда и събрала водите на някои от притоците си поема към Черно море в скалисти брегове, зашумени с вековни гори и виеща се в красиви меандри достига до устието си при с. Резово. Във вътрешна Странджа има множество карстови извори. В геологично отношение районът на парка е много интересен с разнообразни скални видове. Тук си дават среща седиментни, метаморфни и магмени скали. Могат да се видят туфи, туфобрекчии и андезити, пясъчници, габро и диорити, гнайси и шисти, варовици, мрамори и гранити. Западната част на парка е изцяло заета от обширен скален карстов район. Цели масиви и склонове са оформени от мощни скални образувания, скалисти проломи и пропасти. Многобройни са пещерните образувания, цепнатините и пропастите, много от които са все още непроучени. Въпреки малката си надморска височина релефът на Странджа е силно разчленен и атрактивен. Интересни геологични процеси протичат в крайбрежната територия, която бавно потъва средногодишно с 2 – 3 mm.
Специфичният климат на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до флората на Кавказ. В Странджа са най-западните останки от тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност. Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморскато и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида – над 47% от видовете висши растения в България. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро – азиатски, средноевропейски, понтийско – централноазиатски и други флорни елементи допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение флористично разнообразие. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на България”. Сред най – интересните видове са: странджанска зеленика,странджанска боровинка, тис, кримски чай, пирен, Йорданово подрумиче, битински синчец, странджански дъб, мушмула, калуна,източен бук,странджанско сапунче,тамянка,странджанс ко бясно дърво,червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.
Безгръбначната фауна е слабо проучена. Смята се, че досега са установени едва около 60 % от видовете, срещащи се в района. Делът на консервационно значимите видове е огромен – ендемични са 119 вида, а редките за страната са 164. Както при растенията и безгръбначните имат голям брой терциерни реликти. В световната Червена книга са записани 16 вида, а в европейската – 10. Природен парк “Странджа’’ е територия с надевропейско значение за безгръбначната фауна.За сметка на това Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби. С голямо консервационно значение са 15 вида, сред които лупавец, шаран, брияна, резовски карагьоз, речна пъстърва, морска бяла риба и др. Голям брой са реликти от древния басейн, обхващал Черно и Каспийско море – Сарматско море. В световната Червена книга са записани 12 вида. В еднокилометровата морска ивица по протежение на брега се срещат 48 вида риби, от които 2 са в световната Червена книга. Херпетофауната в парка е представена от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. С най – голямо значение са четирите вида сухоземни и блатни костенурки, черноврата стрелушка, смок мишкар, змия – червейница, леопардов смок, пъстър смок, жълтокоремникът, късокрак гущер, сирийската чесновница, и др.
За гнездовата орнитофауна Странджа със своите 124 вида е сред най-важните защитени територии за птиците в България. Над парка преминава големия миграционен път Via pontica, което определя множеството прелетни видове, срещащи се по време на миграция. От срещащите се тук общо 257 вида, 149 от тях са видове от европейско природозащитно значение. Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. По време на миграция в района се срещат 5 световно застрашени вида – малък корморан, къдроглав пеликан, белоока потапница, ливаден дърдавец, водно шаварче.
В парка се срещат 54 вида бозайници. Сред тях особено внимание заслужават прилепите, които са 21 вида, всичките включени в световната Червена книга и списъците на различни конвенции и споразумения. В националната “Червена книга” са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата и два вида прилепи. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа.
Районът на парк “Странджа” и контактната му зона представлява своеобразно вместилище на уникални по рода си паметници на духовната и материалната култура от международно, национално и локално значение. Тук се редуват почти без прекъсване културни пластове от енеолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, Българското Възраждане, до най-новата ни история и то в концентрация, рядко срещана в Европа. Опорен момент в развитието на територията е епохата на одриско – сапийската династия, когато Бизия /днешния град Виза в Турция/ става столица на Одриското Царство. Този период заслужава специално внимание, тъй като именно тогава се залагат основите на онази типична странджанска духовна култура, чийто тракийски субстрат е очевиден и в наши дни. Към периода на бизийската култура – I в. пр. Хр., се отнасят множество могилни некрополи и самостоятелни гробници, от които и най-импозантния паметник на територията – купулната гробница – светилище в местността Мишкова нива. Уникално по рода си явления са потъналите селища в българската акватория на Черно море. В прилежащата територия на парка са локализирани обекти с морски произход в заливите на Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар и северно от устието на р. Резовска, които са пряко доказателство за развита тракийска цивилизация с активно мореплаване, корабостроене, икономически и тъговски връзки, далеч преди гръцката колонизация. Днес в границите на парка са описани над 450 паметника, от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 уникални купулни гробници, 13 антични средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета и едно историческо място от национално значение – местността Петрова нива. Една значителна част от тези паметници са свързани с развитото през античността до наши дни рударство, за което свидетелстват множеството “рупи”. На територията на парка има и 280 архитектурни и художествени паметници на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско – преображенското въстание.
Природен парк “Странджа” предлага на всички желаещи да го посетят като туристи или участници в природолюбителски, екологични, етнографски или археологически експедиции,свои туристически и рекреационни ресурси с възможност за едно незабравимо преживяване в този красив кът на България.Дирекцията на Природен парк “Странджа” предлага планински, екологични, орнитологични, спортни, културно - познавателни маршрути, туристически водачи, информация за квартири и места за хранене.
Природен парк “Златни пясъци”
Природен парк “Златни пясъци” се намира на 17 км северно от град Варна и е в непосредствена близост до КК ”Златни пясъци”. Обявен е за защитена природна територия през 1943 г. Днес площта му е 1320,7 ха, общата дължина е 9,2 км, а средната ширина - 1,2 км. Съгласно критериите на Световния съюз за защита на природата (IUCN) паркът е поставен в пета категория защитени територии.В него са включени и защитените местности ''Побити камъни'' и ''Камчийски пясъци'”
Облика му се определя от дървесните и храстовите екосистеми, които заемат 90% от неговата площ.С най-голямо участие са смесените широколистни гори, в които преобладават келяв габър и дъбовете цер и благун. За сравнително малката си площ Природния парк е уникално съчетание на типични за региона дъбови гори с влажни, обрасли с лиани гори в долини към морето и храсталаци от субсредиземноморски видове по сухите склонове. Първичната, или т.нар. коренна растителност на парка,е представена от горски екосистеми с преобладаване на дъбове и екосистеми с лонгозен характер.Срещат се дъб,цер, благун, космат дъб, и съпътстващите ги – сребролистна липа, мъждрян, габър, брекиня, полски клен и др., заемат по-издигнатите релефни форми в централната част на парка. Тези гори включват в себе си почти всички дървесни видове характерни за долния лесорастителен пояс (до 1000 м н.в.), като някои от тях (липи, габъри) са на възраст над 100 години. Сред богатото разнообразие на тревистите видове доминанти са ежовата главица, перестия късокрак и горската ливадина. Екосистемите с лонгозен характер заемат съвсем малка площ в югоизточната част на парка. Те заемат места с висока почвена и въздушна влажност. Това са широколистни дървесни видове (полски ясен, цер, обикновен габър, бяла топола, елша, махалебка) обрасли с увивна растителност: повет, скрипка, дива лоза, бръшлян, хмел и гърбач. Тези гори силно впечатляват с приликата си с тропическите гори. От тревистите видове се срещат хвощ, момкова сълза, салеп, петнист змиярник.
Двестагодишния чинар е изключителна забележителност на парка. С внушителните си размери(височина 20 м и обиколка на ствола 4 м)http://www.teenproblem.net/forum вековното дърво впечатлява всеки посетител.
Храстовите екосистеми заемат стръмните терени в парка, с плитки почви и варовита скална основа. Преобладаващи са храстите люляк, дървовидна зайчина, жасмин, драка. В тревния състав преобладават сухоустойчиви видове. Тук се срещат редки видове – тънкожилест пелин, плосколистно подрумиче, български клейстогенес и защитените видове обикновена ефедра, български клейстогенес.
Преобладаващата растителност в границите на скалните групи е тревната. Най-голяма площ заемат съобществата доминирани от типични пясъколюбиви /псамофитни/ видове. Тези съобщества се отличават със значително видово разнообразие и неравномерна пространствена структура. Количественото участие на дървесните видове в растителната покривка е незначително. В скалните групи се срещат 4 световно застрашени вида: борисово подрумиче, твърдолистната песъчарка, картъловиден карамфил и жлезист лопен.От тези видове най-рядка е твърдолистната песъчарка,за която ЗМ ”Побити камъни” е единственото място в страната където се среща.
В Природния парк "Златни пясъци" се срещат два вида земноводни, 8 вида влечуги, 78 вида птици и 25 вида бозайници.Сред разнообразието от влечуги защитени са смок мишкар, голям стрелец, костенурки.Срещат 78 вида птици, повечето типични горски обитатели. Най-често се срещат косове, дроздове, синигери, кълвачи, сойки обикновен мишелов и др. От хищните птици се срещат обикновен мишелов, голям ястреб, бухал, горска улулица и др. В постоянните водни площи се срещат зеленонога водна кокошка, зеленоглава патица. От бозайниците се срещат сърна, благороден елен, дива свиня, катерица, белка, заек и др. Сред защитените бозайници са таралеж, златка, прилепи. Защитената местност “Камчийски пясъци” е убежище на влечуги - голям стрелец, шипоопашата костенурка и др., както и на балканската чесновница – застрашен и защитен вид. Тук гнездят черен щъркел и още над 20 вида прелетни и водоплаващи птици.
Голямо е разнообразието от насекоми. Сред най-атрактивните са еленовият рогач, а по откритите площи - пеперудите лястовича опашка, адмирал, копривна пеперуда и др.В ЗМ ”Побити камъни” са установени над 300 вида безгръбначни и гръбначни животни. На международно ниво по силата на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна са защитени 45 вида. Към тях се включват два вида земноводни, 10 вида влечуги, 9 вида бозайници и 24 в
Биосферни резервати
Биосферен резерват „Славянка”
Общата му площ е 1185,8 ха. Опазва се най-голямото находище на черна мура у нас (балкански ендемит). Резерватът е естествена ботаническа градина. Има силно изразено средиземноморско влияние; климатът притежава много субмедитерански черти. Формата и фауната са много богати. Установени са над 1400 вида висши растения и повече от 20 български ендемични вида, 5 от които не се срещат на друго място у нас. Най-широко разпространен е черния бор, който заема ниските части на резервата. Над него се разполага черната мура. Възраста на дърветата е от 60-120 години, а някои екземпляри са на 400 години. Височината им е над 30м. Ендемичните видове са: борисовата ела; кошаниновото вълче лико- балкански ендемит; зюндерманова поветица- само в „Славянка”- рядък вид, български ендемит, терциеренреликт. Защитени растения са: венерин косъм; дряновска кандилка- български ендемит; родопска съсънка; родопско лале; стрибърнова каменоломка- български ендемит, рядък вид; дългошпореста теменуга- терциерен реликт, български ендемит- у нас само в „Славянка”, рядък вид; шахматиева дрипавка- български ендемит; маслиновидно вълче лико; гризенбахова теменуга.
В резервата се срещат следните видове животни: сърна, дива свиня, заек, лисица, язовец, чакал, сухоземна костенурка; македонски гущер, котешка змия.
Биосферен резерват „Баюви дупки-Джинджирица"
Общата му площ е 2 3873ха. Резерватът е разположен в Северен Пирин, непосредствено над седловината Предела. Най-разпространени на територията му са насажденията от бяла мура. Тя е ендемит на Балканския п-в. Има дървета на възраст над 500 години и височина над 40м. Срещат се още: черна мура, смърч, бял бор, ела, бук. В резервата са установени 499 вида висши растения от 60 семейства и 239 рода. В резервата растът 11 български и 47 балкански ендемита. Защитени растения са: машлиневидно вълче лико; златиста кандилка- български ендемит, рядък вид; еделвайс; жълта тинтява; пирински мак- бъл.ендемит, глациален реликт, рядък вид; халерово котенце и др.
Животните са представени от: дива коза, гълъб хларупар, хайдушка гарга, планински кеклик, алпийски бързолет, мечка, вълк, чакал, сърна, гривяк, сокерица, глухар и др.
Биосферан резерват „Бистришко бранище”
Резерватът е обявен още през 1934 год. Площа му е 934ха. „Бистришко бранище” се намира в североизточния склон на Витоша. Горите са почти изключително от смърч. Има: бук, ела, бял бор офика, брекиня. Разпространени са планинската и обикновенната хвойна. Срещат се още: обикновинно вълче лико; едноплодников глок; червено френско грозде; червена боровинка; витошки еделвайс; лопен. В „Бистришко бранище” има и много балкански ендемити: бяла муря; велюхински минзухар; българска тинтява; българска скабиоза. Срещат се още: планински божур, златиста кандилка, червено омайниче, синя тинтява, петров кръск и др.
Животинските видове са: мечка, вълк, сърна, заек, златка, бълка, невестулка.
Има и два вида риби: балканска пъстърва и черна мряна.
От особено богатата орнитофауна са представени: чинка, сойка, черен синигер, сокерица, глухар и много др.; два вида тритони, дъждовник, 26 вида насекоми.
Биосферен резерват „Боатин”
Най-големият старопланински резерват, с най-добре запазени букови гори, така наречения „боатински” бук. Общата му площ днес е 1http://www.teenproblem.net/forum225,7 ха. Създаден е за опозване на елитни букови гори. Резервата се намира на 15 км от с. Черни Вит, в горното течение на едноименната река. Гората е с дървета от обикновен габър, шестил, трепетлика, брекина, офика, ела, смърч.
От храстовидната растителност се срещат: червен бъз,леска, обикновенна хвойна, глок и др.
Срещат се още малина, къпина, черна боровинка.
Фауната е представена от сърни, елени, диви свине, мечки, зайци, лисици и др.
Установени са 64 вида птици /алпийска гарга, гривяк, сива врана и др./
Биосферен резерват „Бяла река”
Общата му площ днес е 1http://www.teenproblem.net/forum775 ха. Създаден е за опазване на вековни букови и буково-габърови гори, както и защита на част от биотопа на единственото находище на диви кози в Стара планина.
Резерватът е разположен в Калоферска Стара планина.
Основен дървесен вид в резервата е букът. Срещат се още смесени буково-яворови, буково-габърови, буково-елови и др. дървесни насъждения. В резервата има алпийска зеленика, която е защитено растение.
Специални флористични и фаунистични изследвания не са правени. В резервата са установени дива коза, пор, невестулка и др.
Биосферен резерват „Дупката”
Площа на резервата е 1http://www.teenproblem.net/forum210,8 ха. Разположен е в околностите на с. Фотиново близо до град Батак. Създаден е да се съхраняват белоборови смърчови, смесени смърчово-белоборови насаждения и интересни представители на бозайниците.
Растителността в резервата е изключително богата. От дървесните видове се ерещат трепетлика, бук, шестил и др. широколистни видове. От иглолистните видове са установени бял бор, ела, смърч. Срещат се още къпини, малини, боровинки и др. Защитени растителни видове в резервата са: румелийска жълтурка, силивряк, пирински чай. От животинския свят се срещат: сърна, дива свиня, заек, лисица, катерица и др.
Биосферен резерват „Камчия”
Обхваща площ 524 ха. Резерватът е разположен по поречието на река Камчия, по-специално на десния и бряг. Започва от брега на морето. Части от резервата периодично се заливат с вода. Повишената влажност дава възможност да се оформят лонгозни гори, които са уникални за европейския континент. Горите са запазени от човешка дейност и в следствие на наводнението си наподобяват тропическа джунгла.За това спомагат и много увивни растения. Установени са повече от 40 вида дървета и храсти. Сред растителните видове се открояват полски ясен, бряст, скрипка, дива лоза, бръшлян, повет, гръцки гърбач. Сред горските дървета и храсти има и много обикновенни за страната видове- клен, габър, дива круша, елша, глок, къпина, леска и др.
В двата „азмака” на резервата- „Лесински” и „Мазния” се срещат бяла водна лилия и жълта водна роза.
В района има и блатно кокиче, но кокичето му е много редуцирало, тъй като се използва в лекарствената промишленост.
Животинския свят в резервата е разнообразен. Най-срещаните видове животни са: сърна, дива свиня, дива котка и др. Орнитофауната е богата: морски орел и др.
Биосферен резерват „Купена”
Заеманата площ от резервата е 1086,4 ха. Той е разположен по северните склонове на Родопите, на ок. 3км югоисточно от гр. Пещера. Надморската му височина е от 600-1http://www.teenproblem.net/forum400м. В резервата се опазва вековна смърчово-белоборова, белоборова и букова гора и др. уникални насаждения, както и разнообразна фауна. Особено интересни са скалните образования в района на резервата. „Купена” е естествен дендрариум от 50 ха, в които има български и чужди дървесни представители. Чуждестранните видове са повече от 200 на брой. Срещат се бял бор, черен бор, ела, бук, зимен дъб, шестил, едролистна липа, клен, явор, габър, бряст, трепетлика и др. Основен лесообразувател е зимния дъб, но най-разпространени са насажденията, в които преобладава букът. В резервата се срещат още шипка, леска, дрян, глок, люляк, бъз и френско грозде.
Животните са много разнообразни по видов състав. Срещат се диви кози, сърни, елени, мечки, диви свине, катерици, зайци и др.
От птиците са разпространени тлухар, гургулица, калвач, обикновен мишелов, скален орел, както и много видове от пойните птици. В резервата се срещат и различни защитени видове земноводни и влечуги.
Биосферен резерват „Мантарица”
Този резерват има площ 576 ха. Намира се в западните Родопи, в землището на с.Ракитово, като обхваща местностите „Петлите”, „Кайнаците” и „Мантарица”. Създаден е гловно за опазване биотопите на глухаря и на вековни иглолистни гори.
От дървесните видове най-често срещан е смърчът. От другите дървесни видове тук растът ела, бук бял бор и др.
Многобройна е популацията на глухара, който намира в резервата оптимални условия за живот.
Биосферен резерват „Централен Рилски резерват”
Площа на резервата е 1510ха. Той се намира в Рила, в района на изворите на р. Мантарица.
Най-разпространени са насажденията от бяла мура и смърч. Срещат се още ива, бял бор и др. Особено добре са развити клековите насаждения. Много красиви са: божествена иглика-ендемит за Рила, рядък вид, английската зеленика, пролетно котенце- глациален реликт. В резервата се срещат: диви кози, мечки, орли и др.
Биосферен резерват „Парангалица”
Резервата има площ 1507 ха. Той се намира в югозападния дял на Рила, в най-горната част на р.Благоевградска Бистрица.
Създаден е за опазване на девствените смърчови гори, с най-висок запас на дървесина в Европа. Срещат се още: ела, бук, бяла мура и др. Установено е че в резервата има 290 растения от 51 семейства и 175 рода. Описани са 30 ендемични вида на Балканския п-в, 6 за Б-я, а рилската иглика и очеболецът са ендемични видове за Рила. От животинските видове се срещат: елен, мечка, лисица, вълк, заек и дребни гризачи. Богата е и орнитофалната на резервата, както и видовият състав на насекомите. Установени са редица защитени земноводни и влечуги. В реките живее един-единствен вид риба – балканска пъстърва.
Биосферен резерват „Сребърна”
През 1975г. езерото „Сребърна” е обявено за влажна зона с международно значение според Рамсарската конвенция; през 1983 г. – като обект на световно природно и колтурно наследство от ЮНЕСКО; през 1989 г. – за орнитологично важно място в Европо. Резерватът има площ 600 ха. Създаден е за опазване на естествените местообитания на повече от 179 вида блатни и водоплаащи птици, 99 от които гнездят в резервата, 21 вида защитени в европейски мащаб; 11 вида редки и застрашени от изчезване блатни растения.
Основен растителен вид е тръстиката. По водните огледала могат да се видят водни лилии, водна леща, блатно кокиче, насекомоядна мехунка и др. Общо флората е представена от приблизително 600 вида таксона. От птичото население на резервата заслужават къдроглавият пеликан, различните видове чайки, ибиси, бял лопатар, голяма сива гъска, белочела гъска, зеленонога водна кокошка, тръстиков блатар, калугерица и др. От рибите в езерото се срещат щука и червеноперка. За перви път в резервата е установена Rana esculenta. 21 вида земноводни и влечуги. Проучена е и добре хелминтофауната на бозайниците и земноводните обитаващи резервата.
Биосферен резерват „Стенето”
Представлява най-големия биосферен резерват у нас. Неговата площ възлиза на 2http://www.teenproblem.net/forum890 ха /91,2% от общата площ на всички резервати/. Паркът е разположен в Троянската Стара планина, землищата на селата Черни Осъм и Нешковци.
В района на парка има много пещери, м/у които са „Куманица” и „Птичата дупка”. От тревната растителност се срещат: рохелианова каменоломка, алпийско шапиче.
Горската растителност е много разнообразна. Срещат се бук, явор, обикновенен габър, шестил, смърч, тис, черен бор и др.
98 вида защитени животни. Животинските видове са представени от мечка, видра, дива коза, дива котка и др. От птиците са установени кръстат орел, белоглав лешояд, ловджииски сокол, гарван мършар, бухал.
Биосферен резерват „Лопушка”
Площа на този резерват е 2http://www.teenproblem.net/forum530 ха. Той е разположен в най-югоизточните части на Б-я и граничи с Турция. Създаден е за опазване на растителността, която е едновременно от понтийски, средиземноморски екологични типове. Богатството от растителни видове, които се срещат в резервата, се дължи на обстоятелството, че районът е пряк наследник на древната понтийска растителност. Установените тук видове се срещат още в Кавказ, Мала Азия, Предна Азия и Средиземноморието.Понтийс и вдове са: източен бук, арменски лъжник, странджанска зеленика, понтийско бясно дърво, лавровиша, джел, трилово великденче, йорданово подрумиче, германска мушмула. От средиземноморски и субсредиземноморски видове по-известни са: филиреа, бодливолистна зайча сянка, пираканта и др. Резерватът е богат и във фаунистично отношение. Срещат се чакал, благороден елен, дива свиня, сив хомяк. Богата е и орнитофауната на района и фауната на влечугите. Хелминтофауната на земноводните в района е сравнително добре проучена.
Биосферен резерват „Царичина”
Площа на резервата е 1http://www.teenproblem.net/forum143,4 ха. Резерватът е разположен в Средна Стара планина.
Най-разпространен дървесен вид е букът, но се среща още: смърч, ела, бяла мура. Установени са 224 вида висши растения, но сравнително малко са ендемичните видове. Тук растът петниста тинтява, балканското шипче, балканска теменуга, рилско подрумиче, разперена трепетлика.
В резервата са установени 24 вида бозайници, м/у които: елен, мечка, дива свиня, заек, лисица, язовец, невестулка, , дива котка, сънливец, таралеж, горско полевка, снежна полевка, снежен пор. Богато е и птичото население на резервата, включващо повече от 90 вида.
Биосферен резерват „Червената стена”
Площа на резервата е 573,3 х. Разположен е в околностите на Бачковския манастир, южно от Асеновград. Създаден е за опазване на комплекс от уникални биотопи и растителни видове. Много от растенията са редки, реликти, палео - и неоендемити за Б-я или за Балканския п-в. Сред дървесните видове се срещат: черен бор, ела, габър, мъждрян, бук, клен, и др. В резервата има още : родопски лен, румелииски трахелиум, силивряк, родопско горска майка, родопска скабиоза, венерин чехъл. Срещат се много средиземноморски и субсредиземноморски видове животни: лисица, заек, таралеж, тънак стрелец, гръцка жаба и др.
Биосферен резерват „Чупрене”
Площа на този резерват е 1http://www.teenproblem.net/forum439,2 ха. Намира се по североизточните склонове на Западна Стара планина, близо до границата с Югославия. Създаден е за опазване на най-северните гори от смърч и ела в Б-я. Има и смесени гори от смърч, ела, бук, бреза, трепетлика и явор и др. Сред животните се срещат: дива котка, вълк, белка, глухар, бухал и др.