РЕФЕРАТ СПЕШНО

[kendiman]

Трябва ми някакъв произволен реферат за утре...няма значение на каква тема..но само не ми давайте линкове(моля ви)..копнете някакъв готов реферат ако може :)

Благодаря предварително!

[TEARS]

Реферат








На тема:
Екологични рискове и екологична безопасност на стопанската дейност.












Въведение

През последните две столетия страните от Северна Америка и Европа съществуват в условията на пазарна икономика. Добре са известни достойнствата на този тип стопанство ефективно използване на капитала, работната сила и други “фактори на производството” ; оперативно и ефективно реагиране на производството на промяната в търсенето и неговото адекватно удовлетворяване ; “автоматично” регулиране на пропорциите на общественото производство (“саморегулиране” на икономиката) и т.н. Заедно с това тези достойнства се съчетават с достатъчно сериозни “минуси” и “разноски”.Главни между тях са: ограниченото платежоспособно търсене, неустойчивостта на икономическото развитие и непредсказуемостта на промените в икономическата конюнктура. В крайна сметка посочените недостатъци на “пазарната” икономика се изразяват в кризите на свръхпроизводството, банкрута, забавяне на икономическия ръст, понижаване жизненото равнище на населението, социални взривове, унищожаване на стоковите запаси, “срутване ” на фондовите пазари. Фактически, става дума за пазарни рискове, свързани с неустойчивостта и недостатъчната прогнозируемост на фондовите, паричните, кредитните и стоковите пазари.
В ХХв., особено след втората световна война, страните с развита пазарна икономика(капиталистическ� �те страни), се научили в определени граници да прогнозират и оценяват пазарните рискове и в известна степен да ги управляват. На макроикономическо ниво с оценката и управлението на рисковете се е занимавала и продължава да се занимава държавата, на макроикономическо ниво- разнообразните субекти на стопанската дейност- банки, промишлени предприятия, застрахователни компании и т.н. В тази област е натрупан богат опит, полезен за организацията на стопанската дейност в нашата страна, в условията на непрекъснат преход на икономиката към пазарни форми на стопанисване на държавно и корпоративно нива.
В последното десетилетие се появиха много публикации- наши и чужди-по проблемите на оценката и управлението на различните видове пазарни рискове- търговски, валутни, кредитни и т. н.
В повечето публикации по въпросите на рисковете в стопанската дейност се говори малко или въобще не се говори за новото “поколение” рискове, с които “пазарната икономика” на промишлено развитите страни започнала да се сблъсква не отдавна- в последните 10-20 години. Тяхното значение още не е осмислено на държавно и корпоративно ниво.
Впрочем тези рискове могат да се окажат дори по-опасни за отделните субекти на стопанската дейност и за цялата икономика и обществото, в сравнение с “традиционните” пазарни рискове. Да отделим две основни групи “нови” рискове.

Първата група нови рискове е свързана с процесите на “глобализацията”, завладяла всички страни в света и всички основни страни на обществения живот.
В литературата се говори основно за “плюсовете” на този процес и по-малко за сериозните минуси. Едно от опасните последствия на “глобализацията” е засилването на пазарната стихия, която промишлено развитите страни започнали да обуздават във втората половина на ХХв.Особеното на “глобализацията” е в това, че тя протича в условията на свиване на държавното регулиране на икономиката и подкопаването на националния суверенитет на държавите. В тази ситуация икономиките на отделните страни стават по-беззащитни пред стихията на стоковите, фондовите, кредитните и валутните световни пазари. Жертви на засилващата се стихия на пазара стават на първо място националните компании, неспособни да използват преимуществата на транснационалните операции и интернационализацията на бизнеса.
Това напълно се отнася за руските компании, причисляващи се към групата на крупните и формално имащи признаци на транснационални. Както справедливо се отбелязва в научната литература, от “глобализацията” могат да спечелят само няколко десетки най-крупни в света транснационални компании (ТНК) и банки, управляващи процеса на ”глобализация” и свой интерес. За преобладаващата част от световния бизнес “глобализацията” означава рязко засилване на пазарните рискове и неопределености, едновременно се изменя характера на тези рискове в сравнение с “традиционните” пазарни рискове от миналото. Ще отбележим, че “новите” пазарни рискове много по-трудно се прогнозират, а последствията от тяхната реализация нерядко са по-разрушителни. Тези рискове могат да се нарекат пазарни, а в определена степен условно, тъй като много кризи, възникващи в световното стопанство, се планират от тези ТНК, които си разчистват “пътя” към световните пазари или получават баснословни печалби от спекулации, за сметка на резките “раздвижвания” на пазарите. Често ТНК и ТНБ привличат към “управлението” на световните пазари “непазарни” сили- държавите за своето базиране, правителствата на които политически и идеологически осигуряват процеса на “глобализацията”.
Втората група рискове се отнася към групата на “извънпазарните”, обусловени от изострилите се в последните десетилетия на миналото столетие екологични и природно-ресурсни проблеми. “Извънпазарни” тези рискове могат да се нарекат условно, тъй като екологичните проблеми и проблемите на изчерпването на природните ресурси, в голяма степен са породени от пазарните фактори. Процесът на “глобализация” може още повече да изостри екологичната и природно-ресурсната криза- особено в страните, които не се отнасят към категорията на промишлено развитите страни и по-скоро явяващи се “обекти на глобализацията”. Такъв “обект” е и Русия, което я заплашва да се превърне в екологична и суровинна колония на ТНК и ТНБ.
Още преди 30 години в работите на Римския клуб са прогнозирало, че в началото на третото хилядолетие, темповете на икономическият ръст в света могат да се понижат или даже да придобият отрицателно значение под влияние на замърсяването на околната среда, изчерпване на невъзпроизводимите ресурси, намаляване на биопродуктивността на Земята, прогресиращата пренаселеност на планетата. Под влияние на такъв фактор, като растящият разрив в жизнените равнища между богатия Север и бедния Юг, по мнение на Римския клуб са възможни локални и глобални войни, мащаби, насоката и последствията от които не подлежат на прогнозиране.
Днес много прогнози на Римския клуб стават реалност. Рязко се увеличават рисковете на социално-икономическото развитие на отделните страни и на цялото човечество. На Конференцията на ООН на околната среда и развитието в
Рио-де-Жанейро през 1992г.(КОСР-92) се констатирали много екологични, ресурсни и социално-политически рискове за развитието на човечеството и били приети много решения за тяхното намаляване (“Дневен ред за XXI век”). Одобрени са общите контури на концепцията за “устойчиво развитие”. Оттогава измина десетилетие. Решенията на КОСР-92 останали на хартия, а светът не само не преминал към “устойчиво развитие”, но станал по-малко устойчив и прогнозируем. Свиването на държавното регулиране на икономиката, набелязано навсякъде по света, не спомага за решаването на природно-ресурсните и икономически проблеми. Даже най-върли апологети на пазарната икономика признават, че механизмите на пазарното “саморегулиране” не могат да осигурят радикално преодоляване на екологичната криза- необходима е сериозна регулираща и финансова подръжка от страна на държавата.
В тази работа е направен опит да се осмисли един аспект от този глобален проблем на екологичните рискове. Става дума за екологични рискове на стопанската дейност в условията на пазарна икономика.
Руските компании и други субекти на стопанската дейност в нашата страна още не са усетили напълно опасността, свързана с подобни рискове. Но с течение на времето, под влияние на “глобализацията” те напълно ще почувстват близостта на тези рискове(например стягането, доближаването на руските екологични стандарти до равнището на стандартите на промишлено развитите страни; приемането на Запада на икономически санкции против руските компании, замърсяващи околната среда и т. н). Даже много компании в промишлено развитите страни не са съумели изцяло да се адаптират към новата екологична ситуация в света и в резултат на това търпят сериозни загуби. Още повече зад граница е натрупан определен опит за пресмятане на екологичните рискове в стопанската (предприемаческата) дейност- опит за идентификация, за оценка на тези рискове и тяхното управление (в това число с помощта на такъв инструмент, като застраховането). В работата по възможност се отчита този опит и се прави опит той да се осмисли, като се вземе под внимание неговото използване в условията на Русия.
Изводите и препоръките, формулирани в книгата, ще помогнат на руските компании да налагат “икономически мениджмънт” и да провеждат екологични оценки, а също така да осъвършенстват финансовия мениджмънт за сметка на изчисленията във финансовата отчетност на екологичните рискове и на екологичните оценки.





































ГЛАВА 1

ЕКОЛОГИЧНИ РИСКОВЕ И ЕКОЛОГИЧНА БЕЗОПАСТНОСТ НА СТОПАНСКАТА (ПРЕДПРИЕМАТЕЛСКАТА) ДЕЙНОСТ


1.1 ЕКОЛОГИЧНИ РИСКОВЕ НА СТОПАНСКАТА (ПРЕДПРИЕМАТЕЛСКАТА) ДЕЙНОСТ.
СЪЩНОСТ, ОСНОВНИ ВИДОВЕ

Както е известно, понятията “екология”, “екологичен”, отначало към биологията; те са се използвали и се използват за разкриване на характера на взаимоотношенията, взаимодействието на живите организми със заобикалящата ги околна среда.

1.1.1. ОБЩИ ПОНЯТИЯ: ЕКОЛОГИЧЕН РИСК И ЕКОЛОГИЧЕН ОБЕКТ

В края на ХХ-началото на XXI век, екологията започнала да става твърде сложна система от знания и науки; в нея влизат: екология на човека; социална екология; промишлена екология; глобална екология и т.н.Съдържанието на понятието “екология”, “екологичен”, излязло далече извън рамките на биологията; с тяхна помощ днес се описват взаимоотношенията на човека със заобикалящата природна среда, на обществото като цяло, на икономиката, на другите сфери на обществения живот. В определена степен се изменяли също представите за заобикалящата околна среда (за нейните рамки и състав): покрай биосферата (в състава на която на свой ред влизат литосферата, атмосферата, хидросферата, растителния и животински свят), започнали да се появяват понятията “техносфера”, “социална и културна среда” и т.н.
Важно за разкриването на термина “екологичен риск” е понятието “екологичен обект”. Под него се разбира обект, намиращ се под влиянието на разнообразни фактори и околната среда (биосфери, техносфери, социосфери). За целите на изследването- в зависимост от поставените задачи- в качеството на екологични обекти могат да се избират различни семейства, видове, подвидове и други групи представители на животинския и растителния свят.(с това се занимава преди всичко биологията и общата екология). Безусловно най-важният екологичен обект- човекът- с неговото изучаване се занимава медицината, екологията на човека, медицинската екология и други науки. Накрая, в качеството на екологичен обект може да бъде избрано обществото като цяло или отделни социални групи. Тези екологични обекти се изучават от социалната екология, която започнала да се формира от 70-те, 80-те години на ХХв.
Измененията в околната среда могат да носят както еволюционен, така и скокообразен характер и са способни сериозно да влошат съществуването на всякакви екологични обекти, да предизвикват в тях качествени промени и даже да доведат до тяхното пълно разрушаване (до тяхната гибел). Сега ние можем в най-общ план да определим понятието “екологичен риск”(ЕР).
Екологичен риск-това е вероятност за промяната и (или) разрушаването (гибелта) на екологичния обект в следствие на измененията в околната среда. В даденото определение в основата се поставят вероятните изменения на екологичния обект, т.е. те са първични по отношение на измененията в околната среда. Такава йерархия има практическо значение- позволява да се избягва разглеждането на безкрайния брой фактори на околната среда и да се идентифицира ограничен брой съществено значими за дадения екологичен обект фактори, да се осъществява тяхната задълбочена количествена и качествена оценка и управлението на съответните рискове.
Екологични обекти- това са отделните социални групи. Тяхното разделяне е възможно да става по най-различни признаци: по териториално-географски признак, по национално-етнически, по социално-имуществен, професионален, отраслов и т.н. От наша гл.т., в качеството на екологичен обект може да се разглежда също компания, предприятие, всеки друг субект на стопанската дейност.Стопанисващият субект, независимо от неговата отраслова принадлежност, от мащабите и характера на дейността, на организационно-правовите форми и други характеристики, може да се определи като специфична социална група.
Съществуването и развитието на групата е възможно само при определени условия- социални, политически, икономически, екологични и др.В известна степен тук е възможна аналогия с всеки жив организъм, който може да расте и да се размножава само при определени параметри на околната природна среда.
Научно-техническата революция, нарастването на ролята на държавата в стопанския живот, глобализацията на икономическите и политическите процеси и др. обстоятелства, довели до съществена промяна на условията на функциониране на субектите на предприемаческата дейност. Наред с търговските рискове, тяхното успешно развитие и дори съществуването им, днес е застрашено от научно-технически, политически и социални рискове. В качеството на самостоятелен, в последните 10-15 г. понякога отделят екологичния риск на предприемаческата дейност.
Тази връзка ще обърне внимание на това, как в последните години на ХХв. от обществото, от учените и от политиците се е възприемал проблема “частен бизнес-околна среда”.В 60-те, 70-те години на ХХв., промишлено развитите страни с пазарна икономика се сблъскали с рязкото изостряне на екологичните проблеми всъщност, с кризата на околната среда.Най-важната причина за тази криза е антиекологичната дейност на капиталистическите компании. От гл.т. на проблема “частен бизнес-околна среда”, субектите на предприемаческата дейност изпълнявали ролята на фактор или субект на екологичния риск по отношение на обществото като екологичен обект. Но постепенно, по силата на задълбочаващото се разбиране на екологичните взаимовръзки в обществото, на същественото нарастване на управляващата роля на държавата в областта на опазване на околната среда, увеличаването на броя и разрушителната сила на технологичните катастрофи и редица други обстоятелства, започнало да се сформира мнение, че частните компании и други управляващи са не само субекти, но също така и обекти на различните екологични рискове.
Не е правилно да се твърди, че ръководещите (стопанисващите) субекти никога досега не са били обекти на екологични рискове. До промишлената революция пред 18-19в. в структурата на икономиката на всички страни, преобладавало селското стопанство- ярък пример за стопанската дейност, подложена на различни видове екологични рискове (суша, урагани, студове, градушки, селскостопански вредители и т.н.). В съвременната икономика има други отрасли, които са чувствителни към промените на околната среда: например туризма, енергетиката и др. В дадения случай става дума за екологични рискове на стопанската дейност, свързани с промените на околната природна среда.
Може да се твърди, че в съвременните условия, зависимостта на икономиката от такива природно-екологични рискове значително е намаляла, под силата на понижаването на относителното тегло на такива екологично чувствителни отрасли, като селското стопанство и явното преобладаване в структурата на икономиката на отрасли, сравнително устойчиви на природно-екологичните фактори(минната и обработващата промишленост,сферата на услугите(с изключение на туризма), много видове транспорт, строителство). В определена степен се е понижила зависимостта от природно-екологични рискове даже на селското стопанство, за сметка на създаването на иригационни системи, устойчиви на засъхването на културите (суша).

1.1.2. НОВИ ЕКОЛОГИЧНИ РИСКОВЕ

За икономиката като цяло и за отделните стопанисващи субекти, се появили принципно нови екологични рискове, свързани с формирането и развитието през 19-20 век в целия свят (на първо място в промишлено развитите страни) на техногенна околна среда или техносфера: на промишлени обекти, обекти на енергетиката и на икономическата инфраструктура, военни обекти и т.н. Започвайки от средата на ХХв., техносферата се явява като мощен екологичен фактор, влияещ негативно на обществото.
Замърсяванията и другите изменения на околната среда(нарушаването на екологичното равновесие в екосистемата, нарушаване на плодородния почвен слой на минната промишленост и др.).Подобни въздействия са обусловени от “нормалната”, обичайна дейност на предприятията, т.е. те са устойчиви, повече или по-малко прогнозируеми, техните резултати се натрупват в околната природна среда постоянно.
Резките “скокообразни”, трудно прогнозируеми въздействия върху околната природна среда.
Става дума за техногенните катастрофи, аварии, инциденти в най-различни отрасли на промишлеността: химическата, нефтопреработвателната, енергетиката (в това число атомната) и други. Източник на повишена техногенна опасност станали различните видове транспорт: морският и речният, въздушният, тръбопроводният, железопътният. Количеството и разрушителната сила на техногенните катастрофи и аварии в цял свят нарастват с изпреварващи темпове (по отношение на ръста на ВНП), което е проява на засилващата се неустойчивост на техносферата.
Екологичните рискове, обусловени от развитието на техносферата и засилването на нейната неустойчивост, по-нататък ще се наричат технико-екологични рискове. Според увеличаването на пространствената плътност на техносферата на планетата, особено в промишлено развитите страни, компаниите стават не само субекти, но и обекти на технико-екологични рискове. Такива обекти стават споменатите по-горе еколого-чувствителни отрасли (селско стопанство, туризъм, риболов, риелторски бизнес), достатъчно ”тънко” реагиращи на замърсяване на околната природна среда. Обекти на технико-екологични рискове могат да станат и вече стават компании на по-малко еколого-чувствителни отрасли.
Първо, при “нормална” производителна дейност, много компании се оказват и субект и обект на един и същи технико-екологичен риск. Типичен пример за такова “съвмещаване”, са химическите предприятия. Ако се приеме за 100% целият обем на замърсяванията, създавани в предприятията, то 95% от замърсяванията се оказват извън предприятията, а 5% - на територията на самото предприятие. Отчитайки ограничаването на територията на предприятието, можем да си представим доколко висока може да бъде концентрацията на вредните вещества в атмосферата и самото предприятие. В учебниците по промишлена екология, проблемите, пораждани от “самозамърсяването” на предприятията, се наричат проблеми на “работната среда” (с тях в предприятието се занимават специалисти по въпросите на здравето и безопасността на персонала).
Второ, при техногенните катастрофи и аварии, силата и радиуса на поражение могат да бъдат толкова значителни, че това да предизвика възникване на най-различни големи загуби на съседните предприятия-независимо от тяхната отраслова принадлежност. Така сериозната авария на (НЕС) може да се разглежда като сериозен технико-технологичен риск за намиращите се в съседство предприятия, даже ако те не се отнасят към еколого-чувствителните отрасли.
В последните три десетилетия на ХХв, отначало в промишлено развитите страни, а после и в другите, започнали да се приемат закони и други нормативни актове, насочени към екологичното регулиране на дейността на компаниите и предприятията от развитите отрасли на икономиката. Като допълнение, компаниите и предприятията попаднали под всенарастващото влияние и контрол на обществеността, която изисква от предприемачите безусловно спазване на екологичните закони и норми (често тези изисквания се оказват по-строги, отколкото изискванията на законите).

1.1.3. Еколого-социална околна среда
Компаниите и предприятията в края на ХХв., започнали да функционират в принципно нови условия на еколого-социалната околна среда, под която ние разбираме:
Приеманите от държавата закони и норми, регламентиращи дейността на стопанисващите субекти, от гл.точка на опазването на околната среда и екологичната безопасност на обществото.
Действията на обществото (на обществените екологични организации, политическите партии, на населението, на средствата за масова информация) в отношението на компаниите във връзка с текущите екологични проблеми или във връзка с възможните бъдещи екологични проблеми.
Компаниите се опитват да се приспособят към съществуване в сравнително нови за тях условия на еколого-социалната среда, използвайки два основни начина:

[TEARS]

"Ропотамо" е името на резерват, който е разположен на около 50 км южно от град Бургас. На територията на резервата се намират множество интересни и уникални природни обекти - лиманът на река Ропотамо, блатото Аркутино, лонгозни гори, които на тази географска ширина се срещат много рядко, различни скални феномени, мочурища, блата и други. Резерватът е част от по-голямата защитена зона „Рамсарско място Ропотамо”.
Областта около течението на река Ропотамо е обявена за резерват през 1940 г. През 1962 г. статутът на местността е сменен на народен парк. През следващите години екологичният баланс в рамките на парка е нарушен вследствие на неконтролирания туристически поток. Природата е замърсена поради засиленото строителство. По този начин "Ропотамо" е превърната в най-застрашената защитена територия в България. За да бъде запазена природата на резервата от по-нататъшни увреждания, през 1992 г. статутът на "Ропотамо" се променя на резерват със строг режим.
Скалните образувания, които могат да се видят в резерват "Ропотамо" са предимно крайбрежни - пясъчни дюни, скалисти брегове, стръмни, терасовидни брегове. В рамките на резервата се намира и Змийският остров - неголям скален остров в Черно море. В крайбрежните части на резервата могат да се наблюдават различни етапи от развитието на дюните.
Лиманът на река Ропотамо е една от основните туристически забележителности в резервата. В района на лимана реката е спокойна и дълбока. Бреговете са покрити с гъсти лонгозни гори като между дърветата растат голям брой лиани. В по-плитките участъци, разположени близо до бреговете, както и в районите, където са се образували крайречни езера, растат водни лилии и блатна тръстика.
От особено значение за резервата е находището на морски пелин, което е разположено в резерват "Ропотамо". Това е така, защото това е едно от най-големите находища на растението в България. Основните количества от това медицинско растение са разположени по десния бряг на река Ропотамо близо до нейното устие. Над 100 вида растения, които се срещат на територията на резервата, присъстват в Червената книга на България.
В участъците от реката, които са разположени най-близо до устието ѝ, солеността на водата се повишава значително. Това се дължи на нахлуващата срещу течението на реката морска вода. На места солеността на водата в реката достига до 15 промила. Това, че в реката се срещат участъци и със сладка, и със солена вода, е благоприятен фактор за разнообразието на рибните видове. Срещат се както речни видове, така и морски.
Резерват „Ропотамо” притежава уникално биологично разнообразие. Резерватът е местообитание на редки животински видове. От тук минава източноевропейският път на птиците „Виа Понтика”.Големият брой влажни зони в този район представляват прекрасна база за гнездене на много птици, както и хранителна база за зимуващи и прелетни птици.
Резерватът е важен от орнитологична гледна точка. В границите на резервата се срещат 257 вида птици (бекаси,чинки,дроздове,грив ести и речни рибарки,диви гъски,пойни и немски лебеди,чапли,пеликани,пати� �и,морски орли,ястреби,лешояди и др.), от които 71 вида са включени в Червената книга на България. Установено е присъствието на 8 вида птици, които са застрашени от изчезване в планетарен мащаб. Това място е единственото находище в България на черноврата стрелушка и полубеловрата мухоловка.
По сухите скалисти места и пясъчни дюни се срещат много влечуги: шипобедрената и шипоопашатата костенурка, леопардов, ивичест и вдлъбнаточел смок, смок – мишкар и различни гущери, а по влажните и мочурливи места – водните костенурки, дъждовника, сивата и жълтогушата водна змия, тритони и няколко вида жаби (кафява крастава, зелена крастава, дървесница и балканска чесновица).
Резерватът се обитава от 50 вида бозайници: благороден елен и елен – лопатар, сърни, муфлони, лисици, чакали, видри и колонии от прилепи в скалните пещери. Изчезнали видове от бозайниците са: мечката, риса и тюленът – монах.
През 2003 г. в резерват „Ропотамо” бе открит Посетителски център, оборудван със зала за демонстрации и информация на туристи и групи посетители, кабинети. Тук всеки посетител може да получи информация за резервата и неговите обитатели, да види филм за природните богатства на резервата, да посети и разгледа обекти по определен маршрут.

[TEARS]

РЕФЕРАТ





По ЕКОЛОГИЯ





На .................................................. ......................




ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 21 ВЕК










СЪДЪРЖАНИЕ:


1. Въведение

2. Качество на въздуха

3. Качество на водите:

3.1. Повърхностните води
3.2. Крайбрежните води
3.3. Подземните води

4. Състояние на почвите

5. Управление на отпадъците

6. Индустриално замърсяване

7. Урбанизирана околна среда

8. Заключение



1. Въведение

През последните години все по-често се говори за екологични проблеми, за техните измерения, за последиците от тях, както и за начините за тяхното решаване. Посочват се причините за всеки един от тези проблеми, но малко хора се замислят, че всички те са следствие единствено от влиянието на хората върху природата и че заради съществуващата зависимост между материалната производствена дейност на човека и неговата жизнена среда, между потребностите и обективните възможности за тяхното задоволяване, когато хората нарушават съществуващото равновесие в околната среда, те застрашават лавинообразно съществуването на цивилизацията, на планетата, на живота изобщо.


2. Качество на въздуха

Значителни са емисиите на серен диоксид, азотен диоксид и прах, като най-големият източник е енергетиката.
Най-голям източник на серен диоксид е енергетиката, но нейният дял към общото количество е намалява, вследствие увеличеното потребление на природен газ и вносни нискосернисти въглища. Тя е с най-голям дял емисии и на азотен диоксид.
Енергетиката и бита са най-големите източници на прах. Делът на битовото горене е нараснал от 27% на 31%.
Селското стопанство имитира 61% от общото количество амоняк. Значително са намалели /с 10840 t/ емисиите от производствени процеси.
Най-значителен източник на НМЛОС, като изключим природните източници е пътния транспорт, следван от селското стопанство.
Нарастването на количеството на редица замърсители - въглероден оксид, метан, не метанови въглеводороди, тежки метали се дължи на нарастването на количеството на изгорения бензин и увеличеното потребление на дърва в битовия сектор. Освен това е увеличено количеството на складираните твърди горива, както и открития им добив.
От всички видове горива, използвани за битови нужди, най-голям източник на въглероден оксид е изгарянето на дърва.


3. Качество на водите

Значителни са проблемите с качеството на водите, което се дължи на непречистените отведени отпадъчни води.


3.1. Повърхностните води

Като абсолютни водни количества средно замърсените води надхвърлят 70% от всички течащи води в България.Главен проблем за качеството на речните води в страната е органичното замърсяване от непречистени отпадъчни води.Повечето случаи на критично замърсяване (води извън категориите) се дължат на индустриално и смесено индустриално и битово - фекално замърсяване. На първо място това са основните металургични и химически заводи, които често поразяват живота в реките със силно токсични води.
Все пак изследванията показват, че повечето реки в България имат повишена самопречествателна способност поради техните хидравлични, физико - химични и биологични характеристики.
През 1998 г. в повечето реки се наблюдава известна тенденция към слабо подобряване качеството на водите. Причина за това са както процесите на приватизация и прехода към пазарно стопанство, свързани с технологично обновление на производствените процеси и изграждане на пречиствателни съоръжения, така и преустановяване дейността на неефективни, силно замърсяващи производства.
Друг проблем при водите е термичното замърсяване.При преминаването им през ТЕЦ или АЕЦ тяхната температура се повишава средно с 2 градуса.Това прави невъзможно съществуването на водни организми,силно зависими от температурата на водата(стенобионти).

3.2. Крайбрежните води

В зоните на водоползване качеството на водите отговаря на нормативните изисквания с изключение на пункта при вливането на р. Камчия, на който се превишават нормите по амониев и нитритен азот. Очевидно това се дължи на хидродинамичните явления, които протичат при смесването на речната с морската вода.
В зоните за санитарна охрана, където се извършва промишлена дейност и се заостават отпадъчни води, качеството на морските води не винаги отговаря на действащите нормативи, като например района на гр. Бургас. Друг замърсен участък е плажът при гр. Созопол, на който се превишават нормите по амониев и нитратен азот. Прави впечатление че тези превишения са констатирани през пролетния сезон.
В районите на интензивно корабоплаване – пристанищата и фериботните трасета, периодично се наблюдава повишено съдържание на нефтопродукти.
Въпреки наблюдаваните епизодични превишения на нормите за отделни показатели, общата тенденция е към подобряване и стабилизиране качеството на крайбрежните морските води и крайморските езера, както и на тези в 56 км изследвана зона. Тази тенденция е в резултат на увеличаване на ефективността на управлението на качествата на водите в крайбрежния район, включваща подобряване контрола за замърсяването, доизграждане на канализациите на населените места и изграждане или реконструкция на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води.


3.3. Подземните води

Продължава тенденцията за трайно присъствие на азотните съединения (амониев йон, нитрити и нитрати), показателят перманганатна окисляемост, фосфатите, желязото и манганът. По-ограничено е присъствието над ПДК на сухия остатък, сулфатите, хлора, магнезия и рН. Единични прояви имат тежките метали Сu, Cr, Zn, P.


4. Състояние на почвите

Регистрирането на остатъчни количества пестициди в определените пунктове за наблюдение (48 ), не изключва възможността за наличие на нови локални замърсявания в потенциално застрашени интензивни земеделски райони. В тази насока трябва да се предприемат по-активни мерки за контрол, както и сгъстяване на мониторинговата мрежа от пунктове за пробовземане, с цел уточняване площта и степента на замърсяване с токсични и опасни за здравето отпадъчни продукти.
Ерозията на почвата в нашата страна е един от най-сериозните деградационни процеси, изразяващ се в намаляване на почвения профил, влошаване на физическия статус, изнасяне на хранителни вещества, замърсяване на водите и др. Освен почвено - климатичният, значителен принос за развитие на процеса допринася и антропогенният фактор. Проблемните територии по отношение на ерозията се запазват така, както са визирани статистически преди повече от десет години (по Националната програма за борба с ерозията), за водна ерозия около 100 региона, за ветрова – около 25 региона.
Изветрянето е процес, при който под влияние на метеорологичните условия става механично раздробяване и химично изменение на намиращите се на земната повърхност масивни скали и минерали, в резултат на което се образува рохкава неорганична маса. Впоследствие в тази рохкава маса се натрупват вторични минерали, които влизат в състава на глината. Рохкавата маса, която задържа само вода, се нарича почвообразуваща скала. Почвообразуващата скала все още не е почва, тъй като не притежава свойството плодородие.
Старите замърсявания с нефтопродукти в районите на РИОСВ-Бургас и РИОСВ-Плевен в размер на 137 ha, все още са проблем за околната среда, тъй като за тяхното саниране са нужни по-специални и скъпи технологични решения .

5. Управление на отпадъците

Управлението на производствените отпадъци е важен въпрос (за 1997 г. производствените отпадъци в страната са 43,5 млн. тона). В структурата на генериране на производствените отпадъци най-голям относителен дял заемат ТЕЦ и химическата промишленост.


6. Индустриално замърсяване

Индустриалната база в страната е изграждана без да е била съобразявана с екологичните условия, което довежда до значително индустриално замърсяване.
Други проблеми са замърсяването на почвите,ерозията,изветряне то и урбанизираната околна среда.


7. Урбанизирана околна среда

Екологичните наблюдения в областта на селищната околна среда показват, че:
- тенденцията, при която големите населени места, като притегателни центрове продължават да увеличават своето население се запазва при наличието на все още бурно протичащите миграционни и урбанизационни процеси;
- наред с повишената строителна активност, водеща на места до преуплътняване на застрояването, както и интензивното изменение предназначението на земеделските земи за неземеделски (строителни) цели, променящи конфигурацията на населените места и крайселищните им територии, на преден план изпъкват остро поставяните и все по-актуални въпроси, свързани с натрупването на нерешени проблеми от времето на индустриалното развитие, като: задоволяване жилищните нужди на населението; инфраструктурното съоръжаване; задоволяването на рекреационните потребности; благоустрояването, озеленяването, организацията и естетизацията на селищната околна среда;
- природните елементи от градските територии заемат неоправдано малки простраства от тях, което говори за нарушено взаимоотношение град - природа;
- изсичането на гори и насаждения във и около населените места води до промяна на микроклиматичните им условия, причиняващи: повсеместно изсъхване, заболяване и загиване на растителността в следствие на нарушените условия на месторастенията; подмяната на първичната растителност с производна и с такава, която няма естествено разпространение в съответните региони; подлагане представителите на фауната на значителен натиск - разрушаване на техните местообитания; появата на ерозионни процеси и обезводняване на територии, което също променя природния и антропогенен ландшафт и екологичните условия на средата;
- промишлените зони, комплекси и обекти, разположени във или в близост до градовете върху сравнително малки територии, като главни замърсители на околната среда са в основата на т. нар. “горещи точки”, при което независимо от насочването на инвестиции в тях от фондовете за околна среда, внедряването на пречиствателни съоръжения, санирането на замърсени почви и рекултивацията на нарушени терени изостава;
- вредните физични фактори като шум и вибрации и електромагнитните - нейонизиращи лъчения, допълнително замърсяват селищната околна среда чрез своето влияние върху нейните биологични обитатели;
- ниската технологична ефективност в производствената и битовата сфера превръща населените места и производствените комплекси в големи консуматори на електроенергия, горива и други енергоносители без прибягване към алтернативни енергоизточници, предлагащи освен икономически ефект, но и постигане на чиста околна среда;
- при наличието на множество регионални, местни и локални планове и дори на национални проекти се констатира недостатъчна координация между приоритетните сфери устройство - опазване - оздравяване.

8. Заключение

Отрицателните последиците от действията на хората са много и най-различни, а дадените примери са само част от тях. Ако искаме да допълним изброените, не трябва да забравяме и генното инженерство и употребата му за създаване на генномодифицираните организми, които крият множество рискове за видовото разнообразие, за здравето на тези организми и на всички, които се хранят с тях – включително и хората…. Не трябва да пренебрегваме и радиоактивното замърсяване на въздуха, почвите и водите, чиито причини са желанието на хората за евтина енергия и стремежът към надмощие, а резултатите могат да бъдат катастрофални, както доказа аварията в Чернобил… Да не забравяме и изсичането на горите и промяна на множество региони в стремежа на хората към повече обработваеми територии и места за живеене, които водят след себе си намаляване на процентното съдържание на кислород в атмосферата, изменение на съдържанието на почвите, отнемат местообитанието на редица животни като ги застрашават или предизвикват изчезването им, водят до промяна на климата и след време дори до превръщането на огромни територии в пустини… Всички тези промени на околната среда, предизвикани от стремежа на хората към развитие водят след себе си глобални проблеми. Дори и икономическите ползи, които имат някои сега, не могат да се сравняват с отрицателното влияние за всички хора… До кога ще спрем да мислим само за собствената си полза и ще помислим и за последиците от действията ни? Кога ще почнем да мислим преди всичко за здравето си и за бъдеще ни? Глобалните проблеми изискват глобални мерки и само така те могат да бъдат спрени и предотвратени… А те започват с информираност по проблемите, желание за тяхното решение и общи усилия за премахването на причините за тяхното възникване и намиране на техни алтернативи.

[TEARS]

РЕФЕРАТ



по тема ; Характеристика на Турция



Страната е разположена в Западна Азия и Югоизточна Европа. Азиатската и европейската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданели. Площта на страната е 779.5 хил. кв. км, от които в Европа - 23.7 хил. кв. км (3.1 %). Граничи (в км) с България - 259, Гърция - 212, Грузия - 288, Армения - 312, Нахичеван (Азърбайджан) - 10, Иран - 454, Ирак - 331, и Сирия - 877. Бреговата и линия е с дължина 7 104 км, от които с Черно море - 1 695 км, Мраморно море - 927 км, Егейско море - 2 805 км, и Средиземно море - 1 677 км. По-голяма част от азиатската част е планинска - на север - Понтийските планини (връх Качкар - 3 937 м), на юг - Тороски (Тавърски) планини (връх Аладаг - 3 734 м), а между тях е разположено Малоазиатското (Анадолското) плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат - 5 165 м, в Арменските планини. Климатът на страната е средиземноморски с влажна зима, във вътрешните части - континентален. Средните температури са - януари - от 5 до 15 градуса Сє, юли - от 15 до 32 градуса Сє. Валежи - 300-500 мм в централните части, в Понтийските планини - до 3000 мм. По-големите реки - Тигър, Ефрат, Къзъл, Ирмак, Сакария. Във вътрешните части на платото са разположени големите безотточни езера - Ван и Туз. Над 25 % от територията са заети от гори. Населението е 65 870 хил. жит. Гъстотата му е 84.5 жит. на кв. км. Средна продължителност на живота - мъже - 67 г.; жени - 71 г.Етническия състав се състоя от: турци - 85.7 %, туркмени - 0.3 %, кюрди - 10.6 %, араби - 1.6 %, асирийци - 0.2 %, черкези - 0.4 %, грузинци и лази - 0.3 %, арменци - 0.3 %, гърци - 0.2 %, други - 0.4 %. Столица на страната е Анкара (2 750 хил. ж.). По-големите градове са Истанбул (над 10 000 хил. ж.), Измир (2 000 хил. ж.), Адана (1 000 хил. ж.), Бурса (900 хил. ж.), Коня (500 хил. ж.), Анталия (520 хил. ж.), Одрин, Самсун, Трабзон. Административното деление на страната е от 80 провинции (вилаети).
Държавното устройство на страната е република, начело с президент, избиран за 7 години. Законодателната власт се състои от Велико национално събрание с еднопалатен парламент от 550 депутата, избирани за 5 години. Изпълнителната власт се състои от Съвет на министрите и премиер-министър. Паричната единица на страната е турска лира (TL) = 100 куруш Турция е индустриално-аграрна страна. Добиват се въглища (52 млн. т), нефт (около 4 млн. т), хром, волфрам, мед, боксит, сяра. Работят предприятия на черната и цветна металургия (стомана - 12 млн. т), нефтопреработвателни, химически, машиностроителни (75 хил. товарни и 250 хил. леки автомобили годишно, трактори, вагони, локомотиви, морски кораби и др.), електроника, електроуреди и др. Добре развити са хранително-вкусова, текстилна, строителна, мебелна, кожена и хартиена промишленост. Отглежда се пшеница (20 млн. т), ечемик (8 млн. т), цариградски лешник (500 хил. т), тютюн (250 хил. т), чай, грозде, цитруси, ориз и др. От животновъдство е развито отглеждането на едър рогат добитък (20 млн. гл.), овце (50 млн. гл.), кози (20 млн. гл.). Развит е и риболовът. По-големите пристанища са Мерсин, Истанбул, Измир, Измит, Искендерун, Самсун. Международни летища - Истанбул, Анкара, Измир, Адана, Анталия. Годишно страната се посещава от около 9 млн. туристи.
В сравнение с повечето европейски страни Турция притежава богат животински свят и много растителни видове (около 3500). Над половината от страната е покрита с гори, а две трети от тях са естествени гори. Преобладават широколистните гори с централноевропейски характер, преди всичко бук, дъб, бряст, явор, ясен и липа. Сред иглолистните видове преобладават смърч, както и черен и обикновен бор. В планините се разграничават пет растителни зони: дървета и ливади (до 600 м. н. в.), дъбови гори (до 1100 м. н. в.), букови гори (до 1500 м. н. в.), иглолистни гори (до 2100 м. н. в.), както и клекова растителност (до 2800 м. н. в.). Сред храстите преобладават глог, шипка, трънка, смрадлика, люляк и др. Във високите части на планините виреят иглолистни храсти като хвойна и планински бор. На голяма височина понякога се срещат алпийска роза и еделвайс. Типични обитатели на равнините са крайбрежните лястовици и дивите гъски. Много често се срещат яребици, пъдпъдъци и чучулиги, степен скункс или степни скокливи мишки. Рядко може да се видят фазани, белки и чакали. Във високите части има още диви кози, мечки, лисици, вълци и диви котки. По крайбрежието наред с чайки и ята диви гъски по течението на реките и покрай езерата се срещат сребърният и сивият рибар. В Черно море има малки акули, делфини и черноморски тюлени. Към домашните животни спадат наред с обичайните и биволът, магарето и катъра.
Най - важните туристически обекти в страната могат да се резюмират по следния начин:
Истанбул: не е възможно да се опишат туристическите забележителности на града. Разположен на седем хълма над Босфора и Златния рог, Истанбул е единствената метрополия, стъпила на два континента, която в историята си е била престолен град на три империи - Римската, Византия и Османската. Дълъг е 190 и широк 50 км. Всеки пети турчин днес живее в него. Приютил е между 12 и 15 млн. жители, а годишно половин милион заселници прииждат, за да търсят тук прехрана. През 12 години човешкото гъмжило се удвоява и се \"раждат\" 1000 нови улици. Някои твърдят, че Истанбул е деветият по население град на земята. За основател на древния град се счита Визант - вожд от Мегара, който дошъл тук през VII в.пр.Хр. Жителите на гръцкия полис попитали Делфийския оракул къде да направят колонията си, а той им отвърнал: \"в страната на слепите\". След дълги митарства вече изморени, решили да се установят на прекрасно място, заобиколено от Босфора, Златния рог и Мраморно море, което трябвало да се огради само от една страна. В далечината забелязали селище и си казали, че жителите му трябва да са слепи, за да не видят това чудесно местоположение, а да се заврат дълбоко в сушата.
Официално градът е основан от Константин Велики на 26 ноември 326 г. Константинопол бил бастион на новата християнска религия така ревностно, както по времето на султан Мехмет II Завоевателят станал столица на най-голямата ислямска империя. Всяка година на 29 май, Истанбул тържествено празнува падането на византийската империя и влизането на града в лоното на исляма. В \"Света София\", наричана още Великата християнска катедрала, чиято сграда била изчислена през 532 г. и после построена от най-добрите архитекти - математици на времето Антимий от Трал и Изидор от Милет, след тридневното плячкосване на града на 1 юни 1453 г. бил извършен първият мюсюлмански намаз. Тогава тя била превърната в джамия. Срещу \"Света София\" е едно от най-големите водохранилища на Византия \"Еребатан\". Впечатляваща подземна мрежа от канали винаги била държана пълна в резерв, като предпазна мярка срещу дългите обсади на града. 336 мраморни колони поддържат арки и куполи и всяка е с уникална изработка и височина 9 м. Истанбул е почти безводен град и до него водата идвала по 25-километровия акведукт \"Буздоган\". Водохранилището било построено през VI в. и е служило в продължение на 14 столетия. То било зорко охранявано. По размери наподобява голям подземен град. Основните забележителности на Истанбул са в \"Историческия полуостров\" на града, където са най-старите му части Сарайбурун и Султанахмед. Тук е дворецът Топкапъ - старата резиденция на османските султани, от където повече от 400 години са вземани важни решения и изпращани мощни армии срещу Европа. Днес тук могат да се видят безценни съкровища и изключително скъпи 65 000 произведения на изкуствата. Наблизо е джамията Ахмедие - единствената в света с шест минарета. Заради облицовката й със син и зелен фаянс я наричат Синята джамия. Особено пленяваща вечерно време, заради красивото златисто осветление, е атмосферата на древния площад с втория по големина хиподрум след римския. Строителството му е започнал римският император Септимий Север, а го завършил на 11 май 330 г. византийският Константин Велики. Тук се издига Дикилиташ - гигантски обелиск, донесен от храма на бог Амон в египетския град Карнак. Тежи 300 т и е висок 32,5 м. За да го пренесат дотук, го срязали почти наполовина. Успял е да издържи всичките големи земетресения, които ставали в града през почти 100 г. На Хиподрума е и Змийската колона, която Консантин Велики донесъл през 326 г. от светилището на бог Аполон в Делфи, Гърция. Третата знаменита колона е Порфирогенната. Някога тя имала ковано медно покритие, което било смъкнато по време на Латинското нашествие, за да секат от метала монети.
На километър и половина от Хиподрума е един от най-старите и най-големи в света покрити пазари \"Капалъ чарши\". На 30 хектара в него са разположени 5000 магазина, в които работят 15 000 души. Пазарът е добре познат на нашенци, но малцина знаят, че в него има и ... 13 джамии.
Сред безбройните джамии на Истанбул са останали запазени и няколко църкви с уникални мозайки - едни от най-ценните от византийско време. Те могат да се видят в \"Света София\", в църквите \"Света Ирина\" и \"Памакаристос\" (които също били превърнати в джамии), в манастира Пантократор. Забележителна е и църквата \"Хора\". Тя е изградена на мястото на Юстинияновия манастир през IХ в. В Истанбул днес е Вселенската патриаршия. Между трите забележителни исторически сгради на града е българската църква \"Свети Стефан\" или Булгар Килези, издигната на западния бряг на Златния рог през 1896 г. в неоготически стил. Цялата е сглобена от железни части с общо тегло 500 т. По проект на арменеца Ховсеп Азнавур я изработили в Австрия и дотук била пренесена с кораб по Дунав и Черно море. В Истанбул не бива да се пропуска и неповторимият дворец \"Долма бахче\". Строен е като имитация на европейските през ХIХ в. от султан Абдулмеджит I, за когото Топкапъ се оказал старомоден. Тук в 285 стаи и 43 зали се намират 280 вази, 156 часовника, 58 свещника от венециански и бохемски кристал, китайски и севърски порцелан, слонова кост. Само златото и среброто, употребени като строителен материал, са съответно 14 и 40 т. Построяването на този дворец струвало 5 милиона златни монети, което днес е равно на 50 милиона щатски долара. В него се пази най-големият полилей в света, с тегло 5 т, дар от британската кралица Виктория II.
Ефес е един от най-красивите антични градове в света. В него се намира първия най-голям амфитеатър в Мала Азия. През 190 г. преди новата ера Ефес е завладян от римляните и в този период става столица на Азиатската провинция на Римската Империя. За значението на този град може да се съди от посещенията на великите римляни Брут, Касии, Антоний, Цицерон. Впоследствие Ефес станал един от най-важните градове в историята на християнската религия. Свети Йоан е проповядвал тук и по всяка вероятност тук е написал Евангелието. Той е погребан тук, в църквата, носеща неговото име. Според преданията, след разпъването на Христос, Дева Мария избрала този град за свой последен пристан. Забележителните места в Ефес са: Одеон - полукръгло съоръжение, известно като Малкия театър, разпростряно на склона на хълма, на север от Агора. Театърът е бил с капацитет от 1400 места Първоначално е бил предназначен за заседания на Сената, а впоследствие често се използва за театрални постановки. Агора - е бил културния и политически център на града, както и главният търговски център, в които се събирали търговци от всички краища на Римската Империя. Театърът - прекрасен пример за римско-гръцкия архитектурен стил, състоящ се от три секции: сцена, оркестър (кръгла площадка, където заставал хорът) и полукръгла амфитеатрална зала за зрителите. Вътрешната стена на сцената е украсена с колони, сред които са разположени статуи. Театърът разполога с 25 хиляди места и прекрасна акустика. Храмът на Адриан - този малък храм е изключително красив. В центъра на изящна арка поставена върху централно разположени колони е разположен бюста на богинята Тихе, която е била покровителка на града. Вътре в храма може да се види част от оригиналния подиум, върху който е стояла статуята на обожествения император Адриан. Надпис свидетелства за годината около неговото построяване - 138 г. от малкоизвестният архитект П. Квинтилиус, който посветил храма на Адриан. Библиотеката на Целсий - първоначално на мястото на библиотеката се е намирала фамилна гробница, построена от Юлии Аквил, за заравяне на баща му, който е бил римски сенатор и върховен губернатор на Азиатската провинция. Мраморният съркофаг е бил положен под свода на арка, над която по-късно е построена библиотеката. По времето на Римската Империя в нея са съхранявани 12 хил. папируса. Библиотеката има двуетажна фасада украсена с колони. Първият етаж на зданието е украсен и с четири женски фигури олицетворяващи: Мъдростта, Съдбата, Знанието и Добродетелта. Мраморната улица - била централната улица на града и достигала до Библиотеката на Целсий. Улицата съществува от I век. Този вид, който има в днешно време и е предаден през IV-V век, когато е реконтстуирана след силно заметресение, разрушило я напълно. Построена от мрамор и камък, тя прекрасно хармонира с руините на античните здания извисяващите се от двете и страни. Така се разкрива великолепна картина с колони, каменни пиедестали, подиуми, капители, фризове, статуи и останки от търговски павилиони и жилищни домове. В това изоболие на антични руини, често докарани от други райони на града отчетливо се отделят покритите галерии с колони изпълнени с ценни финни мозайки. Църквата Св. Йоан - първоначално тя е била малък параклис построен от учениците на Св. Йоан върху неговата молитва, който по-късно става център на христианско поклоничество. През V в. Теодосии II заповядва да се построй църква с формата на кръста, а през следващия век тя е преустроена и разширена. През средните векове хората са вярвали, че могилата на Св. Йоан има чудодейна сила и затова тук са прииждали много болни и сакати хора.
Историята на Бодрум, известен още като Хеликарнас, започва през далечния XIII в. пр.н.е. Разкопките откриват 5000 години развитие на този старинен град. Много цивилизации намират своя дом по тези земи. Херодот, известен като бащата на историята (като наука) и роден в този ареал през 484 г. пр.н.е. - казва, че Бодрум е основан от дорийците. През VI в. пр.н.е. региона попада под персийско владичество. Най-бляскавия период е около 353 г. пр.н.е., когато е столица на Satrap of Caria (този век е известен с развитата търговия, мореплаване и корабостроене). Artemisia, която е била жена-войн изиграва основна роля в защитата от азиатските нашествия. А нейната наследничка построява най-старата антика - Мавзолеят в чест на своя съпруг King Mausolos и го превръща в едно от чудесата на древния свят (Седемте чудеса на света). Цялата конструкция се издига на 50 м. височина. Първите релефи от Хеликарнаския Мавзолей са отнесени в Британския музей в Лондон през 1846 г. и включват различни стенописи, и предмети. Най-забележителната особеност на Бодрум е Замъкът на Св. Петър. Произходът на замъка датира от рицарите на St. John. Тази група от изгнаници започва своето съществуване през XI в. като основа църква в Йерусалим, но биват отхвърлени от християнството. Когато пристигат по тези земи те заповядват на строителите да използват материалите от гробницата на King Mausolos за направата на замък. Крепостта бива наречена Замъкът на Св. Петър - Освободителя и служи за убежище на бежанци във времето на кръстоносните походи по западния бряг на Азия. В момента той е един от най-прекрасните музей. Амфитеатърът е другото свидетелство за великото минало на Бодрум. Разположен на склон с чудна гледка към града и събиращ около 13 000 човека, той е бил построен през 330 - 30 г.пр.н.е. Театърът е съставен от три различни части: място за зрителите, място за оркестър и сцената. Той става open-air музей след разкопките през 1973 г.Една от уникалните черти на Бодрум като курорт е, че освен възможности за развлечение през деня и различния нощен живот , се предлагат толкова много спокойни заливи, плажове и селища, където може да се насладите на прекрасната природа. Никой друг бряг по турско-егейското крайбрежие не предлага на своите посетители възможност да изживеят традиционната атмосфера само на няколко минути от сумотохата на модерните туристически центрове.
Мармарис е разположен там, където се събират Егейско и Средиземно море в най-голямото природно пристанище, и обгаден от борови хълмове. Намира се в югозападна Турция, в провинция Мугла и е един от най-големите туристически курорти в страната. На север се простира заливът Gokova, на юг - Средиземно море, на запад е полуостров Datca, на изток е езерото Koycegiz. През цялото време на годината Мармарис е заобиколен от синьо и зелено. Хълмовете, които се врязват в морето и прекрасните заливи правят това място толкова специално.Старата част на града е жилищен район около замъка. Старите къщи, които са под закрила като културно наследство и тесните улички водещи до тях са възхитителни за опознаване. В края на миналия век Мармарис започва да се разраства по бреговете, но в резултат на растежа в областта на туризма се появяват множество хотели. Курорта всяка година посреща множество туристи, голяма част от които притежават яхти и ги разполагат в специалния пристан.
Принцовите острови са свързани с много исторически събития. На Къналъ е бил заточен император Лакатин, а Лъв Армянин - обезглавен. Историческите хроники споменават много често островите във връзка с изтезания, ослепявания и екзекуции на императори и патриарси.
Общата площ на Принцовия архипелаг е едва 11 квадратни километра, но за сметка на това тук има всичко - лозя, маслинови горички, палмиОстровите не са били особено популярна дестинация и в миналото. Някога са били наричани \"Народни острови\" и на тях живеели предимно монаси и отшелници. По времето на Византийската империя се появяват имената - Папаз адалар (Островът на свещениците) и Къйзъл адалар (Принцови острови). Оттогава остава навика тук да бъдат изпращани на заточение неудобни за владетелите принцове, свещеници, знатни поданици, дори крале. Буюк ада е най-големият остров - 5.4 кв. км. В античността се е наричал Питиус. Вилите са построени на отделни групички, на югозападните склонове. Преобладава вечнозелената растителност с огромни палми, пинии, олеандри, чимшири, кипариси. Брегът е стабилизиран с огромни скални късове, а хората се припичат върху тревния пояс, под сянката на палмите. Както и сградите на останалите острови, и тук къщите са изградено от дървени, боядисани в бяло няколко етажни вили в типично средиземноморски стил.
Не е възможно да се обобщят туристическите ресурси на страната. Все пак , те могат да се систематизират по отделни области: Истанбул е известен като търговски център и има изключително много исторически забележителности. Егейска Турция е известна още като Турската Ривиера, като Мармарис, Кушадасъ и Анталия се превръщат в модерни курорти. В Егейска Турция са разположени и други исотрически забележителности - Памуккале, Ефес и др. Одрин, Бурса са известни като търговски центрове. Островната част на Турция е подходяща за морски туризъм, риболов, сърфинг, яхтинг.
Източници:
www.posoka.com
www.journey.bg
http://www.lonelyplanet.com/worldguide/destinations/europe/turkey/

[TEARS]

РЕФЕРАТ



ПОЛИТИКА НА ЕС ОТНОСНО
ОБУЧЕНИЕТО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ




Европейският съюз се е нагърбил с амбициозната и трудна цел - да създаде едно ново и високообразовано общество, което да стане основата за изграждането на една нова Европа, която ще е най- силната икономическа сила в света.За тази цел е необходимо да се обърне силно внимание не само на образованието, но и на икономическите фактори, демографските тенденции, развитието на новите технологии. Под образование тук обаче се обръща внимание на нещо ново - обучението през целия живот.Това не би била много важна тема преди двадесет - тридесет години, но днес тя просто е жизнено важна за всяка една динамична и силна икономика, която трябва да посреща бъдещите световни икономически предизвикателства и проблеми.
Европейският съвет през юни 2000 помоли страните членки на ЕС и Европейската комисия, въз основа на техните компетенции да” идентифицират ясни стратегии и практически мерки с цел насърчаването на всички към обучението за цял живот - lifelong learning.”Този мандат утвърждава обучението през целия живот като главен елемент от стратегията , създадена в Лисабон, да направи Европа най - конкурентно способното и динамично ,основаващо се на познанието, общество в света.
Хората са в сърцето на тази комуникация. Над 12000 граждани участваха в консултацията предприета от Меморандума на Комисията за обучение през целия живот ( Commission`s Memorandum on Lifelong Learning) издаден през ноември миналата година (2001).Проверката на резултатите показа пределно ясно огромните размери на предстоящите предизвикателства. Икономическите и социалните промени свързани с преминаването към научното общество представят на Европейския съюз и гражданите му облагите - по отношение на нарастващите възможности за комуникации, пътуване и заетост и по отношение на рисковете - високите нива на неравнопоставеност и социалната изолация.Мащабът на едни такива промени изискват радикално нов подход към образованието и обучението. Още повече ,че настоящият несигурен икономически климат поставя едно обновено ударение и важност върху обучението през целия живот. Традиционните политики и институции са все повече и повече са неподготвени да дадат възможност на гражданите да се справят активно с последствията от глобализацията , демографските промени, дигиталните технологии и опазването на околната среда. Все пак хората, техните познания и способности са ключът на европейското бъдеще.
Комуникацията спомага за установяването на Европейската зона за обучение през целия живот ( European area of lifelong learning ) , целите на която е да даде възможност на гражданите да се движат свободно между учебните заведения, работата, региони и държави, като по такъв начин използват възможно най - пълноценно тяхните познания и способности. И по такъв начин да осъществят целите и амбициите на Европейския съюз и страните кандидат - членки да бъдат по - проспериращи, толерантни и демократични.
Това развитие ще бъде улеснено от установяването на рамка за обучение през целия живот, която да засяга образованието и обучението, важни елементи от съществуващите вече процеси протичащи в ЕС, стратегии и планове относно младежта, заетостта, социалната адаптация и политиката за научо- изследователски работи. Това не означава нов процес, нито може да се намеси в хармонизацията на законите и разпоредбите. Напротив - то изисква по - ясно и икономически обосновано ползване на съществуващите ресурси и инструменти, включващи ползването на метода на откритата координация. За да се постигне целта, поставена още в Лисабон за т. нар. научно общество, ще бъдат установени близки връзки между политиките за обучение през целия живот и политиките за научно - изследователски работи, особено с оглед на повишаващия се интерес на младото поколение към научните и технологичните кариери.Днес никой не смее да отрече изключителната важност на високите технологии за развитието на световната икономика. Но по - важното е ,че за да има силна и бързо развиваща се сфера на високите технологии, трябва да има образование на изключително високо ниво през периода на цялата кариера на специалиста, защото този отрасъл се изменя с невиждани темпове - често продукт само на една - две години е вече негоден, а старата технология вече е сменена с нова.
Отговорностите по обсъжданията на Меморандума изискват една по - широка дефиниция на обучението през целия живот - това не е просто ограничено до икономическия смисъл понятие или пък просто обучение на възрастни. То слага допълнително ударение върху предучилищната подготовка чак до обучението след пенсиониране. Обучението трябва да обхваща целия спектър на формално и неформално обучение(под неформално обучение ЕС има предвид обучение, което съществува, но не е отразено никъде , а обученият човек не притежава сертификат или друг документ, удостоверяващ усвоените от него знания и умения) Обсъжданията също така представят на преден план и целите на ученето, включващи активното гражданство, лично осъществяване и социално включване, както и други аспекти на заетостта. Принципите на които лежи обучението през целия живот наблягат най - вече на важността на обучаемия човек, важността на равните възможности и качеството и практическото приложение на обучението.
Страните членки се съгласиха да развиват и внедряват ясни и разбираеми стратегии за обучението през целия живот на срещата на Европейския съвет във Фейра. Първо бяха дадени първоначалните насоки за действие, които бяха заложени в общия доклад по заетостта, изготвен през 2001г. ( Joint Employment Report 2001) .
Първоначално бе договорен партньорски подход при изготвянето на стратегията за обучението през целия живот. Всички формални системи имащи връзка с образованието - не само държавни организации и органи на ЕС - трябва да работят по своя собствена воля заедно и да си посредничат.
Към кой по- точно ще бъде насочено това образование през целия живот ? Първо трябва да се насочим към нуждите на човека, който ще се обучава или по - точно потенциалния човек, който ще се обучава, заедно с нуждите от обучение на организациите, общностите, цялото общество и пазара на труда - това е следващата стъпка. Адекватното използване на ресурси относно финансирането и ефективното и прозрачно разпределение на тези ресурси трябва да бъде уточнено.Трябва да бъдат провеждани анализи относно как ще се сработят обучението и интересите на този, който ще учи и как ще се улесни достъпът на образование на учащия, така че той да има възможност да учи на всякъде и по всяко време. Нарасва въпросът за това как ще се разпознае и оцени неформалното учене. Трябва да се създаде култура за образование, която обаче силно зависи от възможностите за обучение и стимулирането на желанието за обучение. За финал са предложени механизми за поддържане на качеството, оценяването и наблюдението на образованието.
Всички заинтересувани по стратегията за обучението през целия живот са поканени да работят в парньорство : Европейската комисия и всички други институции на Европейския съюз, страните членки, Европейската икономическа зона - ЕЕА, страните кандидат - членки, социалните партньори , неправителствени организации - напр. Съвета на Европа ( Council of Europe), UNESCO и др. Осъществяването на новата идея ще се проведе по съществуващите вече процеси, програми и инструменти, предвидени в предварителната рамка на обучението през целия живот. Тази рамка ще поддържа размяната на добра практика, и опит и по такъв начин ще идентифицира всеобщи проблеми, идеи и приоритети. За да се улесни този процес Комисията ще създаде база данни на добрата практика, информация и опит, засягащ обучението през целия живот на всички възможни нива.
Продължението, което ще последва Доклада за конкретните цели на образователните и обучаващите системи ( Concrete Objectives of Education and Training Systems) ще бъде един от основните способи за кооперация и пъртньорство в тази област, докато Европейската стратегия по заетостта ( European Employment Strategy) ще продължи да фокусира на свързаните със заетостта аспекти на обучението през целия живот. Програмите на общността - Сократ, )Леонардо да Винчи и Младеж ( Youth ) - ще бъдат разширени и засилени по посока на тези разисквания и насоки за развитието на обучението през целия живот. Увеличава се потенциала на Европейския социален фонд ( European Social Fund -ESF ) и неговата инициатива - ЕQUAL , която също ще спогне за осъществяването на целта.
Прогресът ще бъде измерван и наблюдаван чрез използването на ограничен брой от показагели - такива които съществуват в момента и такива които ще бъдат създадени специално за тази цел. Осъществяването също ще бъде наблюдавано от изградени мрежи и структури - такива, които вече съществуват, например в голяма част от процеса на консултиране на високо ниво участие ще вземат различните министерства от различните страни, които ще играят огромна роля в развитието на обучението през целия живот. Тази група ще спомогне за да се осигури цялостта на мерките, развити в областта на обучението през целия живот, включващи работни програми за продължението на Доклада за конкретни цели на образователните и обучаващите системи със съществуващите процеси, стратегии и планове на европейско ниво. Следсващите стъпки ще включват потвърждение на главните принципи и предложения на Съвета ( Съвета на образованието и младежта - Education and Youth Council и Съвета на заетостта и социалната политика - Education and Social Policy Council ) по време на испанското президентство. Много важни решения са взети по време на заседанията Комисията за обучението през целия живот проведена в Испания на Барселонския Пролетен съвет в периода на 15-16 Март 2002г. Този факт още повече потвърждава твърдостта на поетия от европейския съюз курс към прилагането на стратегията за обучение през целия живот към все по- голям кръг от хора.
Европейският съвет в Лисабон проведен през март 2000г. Постави на преден план стратегическата цел на Европейския съюз, потвърдена отново на Събранието на Европейския съюз проведено в Стокхолм през март 2001г., а именно превръщането в най - конкурентното и динамично, основаващо се на познанието общество в света. Главните елементи в тази стратегия са адаптиранто на образованието и обучението , така че те могат да предложат на гражданите подходющите условия за обучение на всеки етап от техния живот.
Основаното на познанието общество заедно с икономическите и социалните тенденции такива като глобализацията , демографските проблеми и сблъсъка с информационните технологии, представят на Европейския съюз и на неговите граждани както много изгоди, така и много предизвикателства. Гражданите ще имат огромни възможности по отношение на комуникациите, свободното пътуване и заетостта в рамките на цялата Европейска общност. При условие че те се възползват от тези огромни възможности и активно участват в обществения живот, те ще могат и да придобият подходящите знания и умения. В същото време конкурентното предимство е все повече зависимо от инвестирането в човешки капитал. А познанието и уменията са мощна машина за икономически растеж. Като се има предвид настоящия нестабилен икомически климат инвестирането в хората става една от най - важните инвестиции.
Но от друга страна тази амбициозна и на пръв вид прекрасна идея относно обществото, основано на основата на знанието крие и определени рискове. Едно такова общество би довело до по - големи неравенства в самото него и до изолацията от обществото на определен брой индивиди. Това неравенство започва рано в жизннения етап на индивидите - още по време на началното образование. През 2000 г. Пропорцята на 25 - 64 годишните граждани в Европейския съюз , които са придобили поне средно образование са само 60.3%. Значителни разлики между страните членки по - скоро се дължат по добра училищна мрежа за по -добрите групи от млади хора, но за сметка на това 150 милиона души в Европейски съюз са без основно образователно ниво и пред тях стои по - високия риск от изключване от обществото.Ето защо когато се започва една подбна инициатива непременно трябва да се вземе предвид социалната страна на въпроса. Стратегията за обучението през целия живот трябва да бъде непременно свързана с Европейската стратегия за социална политика, за да може да се предотврати социалната изолация на много граждани, както и да се даде възможност на бедните региони да се вклчат активно в изграждането на общество, в което мнозинството се обучава през целия си живот и е конкурентно способно.
Обучението през целия живот няма само икономически и социални аспекти. То засяга цялото общество в дълбочина, то дава предпоставки за едно приемащо, демократично и толерантно общество. То дава възможност на гражданите да участват по - активно в построяването на едно по - добро общество за самите тях, за техните съграждани, за целия Европейски съюз.
Какво показват данните относно обучението през целия живот? Според прегледа на работната сила ( Labour Force Survey ) през 2000 г. Само 8% от населението на Европейския съюз на възраст от 25 до 64 години са взели участие в някакъв вид обучение. Тези данни наистина разтревожиха Европейския съюз , защото той се оказа далеч назад от други развити страни.По отношението на процент от хора на възраст 25 - 64 години участващи в обучение, той изостава от Канада, Южна Корея, Норвегия и САЩ . Ето тези данни наведоха на мисълта, че сегашните политики и стратегии към мотивиране на хората към обучението през целия живот не са достатъчно ефективни. Още повече, че инвестирането в този вид обучение е недостатъчно, то не е и популярно за широките маси в Европейския съюз. За тази цел бяха предприети множество стратегии за поощряване на обучението като цяло - като се започне от изграждането на култура за образование, още от предучилищна възраст децата трябва да бъдат обучавани, да свикнат с обучението като с един спътник през целия им живот. Да се премине през началното и средното образование, където главни цели са задържането в училищните заведения на хората от по - бедните социални слоеве, на малцинствата, поддържане на интереса на подрастващите относно образованиетоКато се стигне до висшето образование, където главната цел е да се привлекат колкото се може повече хора - не само млади, но и по - възрастни, да се предоставят изгодни кредити, за учащи, които не могат в момента да заплатят за образованието си.И докато се стигне най - голямата група - на работещите и неработещите лица в трудоспособна възраст - тук най -често се обръща внмание на квалификациите, които трябва да се извършват на определен срок от време, на хората , които работят в бързо развиващите се отрасли, на ниско квалифицираните, които се нуждаят от по- голяма подготовка. И на последно място не трябва да забравяме за пенсионерите. Те също биха могли да се включат в образованието. Често те самите имат нуждата да се занимават с нещо ново -не само хоби, но и начин да прибавиш още малко към личния си бюджет, а в днешно време гъвкавата заетост предоставя шансове точно на тези хора и ако те имат нужда от някакво обучение, те ще могат да се обучават.
Това наистина е образование през целия живот на човека - от предучилищна възраст до смъртта му.Но не образование, което е безцелно и затормозяващо, а образование, което е съобразено с индивидуалните потребности, което прави живота - пълноценен , което носи облага за цялаото общество и за целия Европейски съюз.
Образованието през целия живот наистина е прекрасна, но и много трудно постижима цел, но тя не е просто самоцел, а изключително важна част от нашето бъдеще .