Dumb
06-09-2009, 15:55
Дори запетайката чувствам. Изречението превръщам в мемоар.
Плача за точката в която ме няма.
Странна и раздърпана тъкан е моята кожа.
Мразя се!
Нека се измъкна от моето АЗ.
По- сива нека съм, поне няма да пари.
Като грамофонна плоча, се размятам по пода.
Душата ми се разпада. Събирам я и подреждам всяка сензорна клетка.
Палитра, емоции, капка ром , лека сладост.
Поне не прашасвам.
Плача за точката в която ме няма.
Странна и раздърпана тъкан е моята кожа.
Мразя се!
Нека се измъкна от моето АЗ.
По- сива нека съм, поне няма да пари.
Като грамофонна плоча, се размятам по пода.
Душата ми се разпада. Събирам я и подреждам всяка сензорна клетка.
Палитра, емоции, капка ром , лека сладост.
Поне не прашасвам.