PDA

View Full Version : пазителите на словото-есе



neliss
06-09-2009, 20:18
здравейте моля ви помогнете спешно ми трябва

Tedi4ka
06-10-2009, 13:06
Кой е пазителят на словото днес?

В двайсет и първи век сме. Във века, в който всичко започва да се слива, да се приобщава, за да се ползва от всички. Обединяват се стани, разбирания, начини на живот. Днес повече от всичко е необходима комуникация. И ние ще я получим, но ако не запазим езика си, няма ли цената да е твърде висока?
Пазители на езика днес са поетите и писателите. Те създават нови творби, развиват го и го обогатяват. Поддържат го жив. Но истинските пазители сме ние, учениците, повече от всички други – защото в нас е бъдещето, ние сме бъдещите поети и писатели и от нас зависи дали децата ни ще говорят на родния си език.
Един език без книги не е никакъв език. Не случайно, след като създали азбуката, Кирил и Методий превели много книги и написали още повече – дело, продължено от учениците им.
Същото правят и писателите днес. Те използват всичко натрупано дотук, но добавят идеи от себе си, създават нови думи, оформят речта и ни припомнят с какво огромно езиково богатство разполагаме.
Ако не са те, кое ще ни напомня изобщо че имаме език – нима могат всекидневните жаргонни думи и вулгарни изрази и откровено малоумните текстове на повечето песни да отразят разнообразието и живостта на езика ни? А може би безбройните чуждици и безсмислени изрази, които никой освен автора им не разбира, са по-добри?
Но след като писателите са пазители на езика, да ги оставим да си пишат там стихчетата и книжлетата, а ние да им обръщаме нула внимание, като за постепенното западане на езика държим тях отговорни, така ли? Ето това е другият проблем – не, не така! Каква полза има да се пишат книги, след като никой не ги чете? Езиковото ни богатство не е просто планина от – безспорно хубави, но мъртви – произведения, трупащи прах в родните библиотеки. Това е все едно да имаш златно съкровище, заровено толкова дълбоко в земята, че никога да не можеш да го отровиш – каква полза ще имаш от него тогава? Литературата е преди всичко двустранен процес. Тя безспорно е най-добрият начин за запазване на един език, но не трябва само да се създава и да се трупа – като всяко нещо тя трябва да се използва, за да има смисъл от нея.
Във всеки човек живее по един поет или писател. Ако не сте съгласни с това твърдение и смятате, че Пешо от съседния квартал, който по цял ден тъпее под ритъма на чалга и най-долнопробен български рап, знае около десет думи, от които в най-ползотворните си дни използва успява да изговори нечленоразделно пет и то несвързано, е доста добро опровержение на моето твърдение, ви моля помислете. Защо е станало така? Нима се е родил такъв? Нима не може един бисер да бъде погребан от тинята на придошла река? И може ли той да стори нещо, за да предотврати това?
Вие му се подигравате. В най-ласкавите си мисли за него го наричате с мекото „тъпо говедо”, но ако бяхте попаднали да кажем в неговото семейство или в неговата среда, дали щяхте да сте на същото мнение? Едва ли. Иска ли ви се да имате две-три такива в дома си – да ги слушате, храните... и най-важното – търпите? Ами това зависи само от вас и от никой друг. Направете нещо! Само че не утре, или вдруги ден или някъде в бъдеще неопределено, а днес.
Не казвам, разбира се, всички да започнем да издаваме стихосбирки и романи. Това е дори по-зле от това никой да не издава – нали всеки ще иска да четат него, вместо той да чете (пък и откровено казано някои хора биха се проявили като най-добри пазители на словото, ако изобщо не хванат перото).
Говоря за онова, което е вътре в нас. Познавам хора, чиято поезия не е толкова добра, но които само с речта си провокират по-прекрасни преживявания и картини, от който и да е било поет. Учудващо е колко много се постига с хубави и звънки думи, съчетани с подходящ тон.
Езикът е най-добрият път до разума и манталитета на една нация. В света няма само един език и една нация, а няма народ, който да не би се възползвал от лесното покоряване на друг такъв тъкмо чрез езика. Затова словото и езикът на един народ се нуждаят от не по-малко защита от държавните граници. Само че не войници са пазителите им, а такива като нас, обикновените хора.

neliss
06-10-2009, 19:11
мерси много :-) :-)