cherinka
06-12-2009, 20:15
Седя си одеве такава и си мисля кой е най-стойностния начин да одрежа едно момче (принципно).
Замислям се след като не ми пука за него, дали е добре (за мен) да изкарам себе си виновна, че между нас няма да се получи нищо.
След дълги размишления се чудя защо след като не ми пука за него, трябва да натапям себе си.
Всеизвестно е, че и на мен са се случвали всевъзможни "зарезки", коя от коя по-глупави.
Преди 2-3 месеца след известен терор по телефона се изнервих и казах следното "Не ми звъни никог повече. Не искам да имам нищо общо с теб! Никога повече няма да се видим! Дори и да се видим между нас няма да се получи нищо! Не ме търси, забрави за мен!" и т.н.
след което получих следния отговор: "Нещо май ти е зле, ще те оставя да си почиваш и ще ти се обадя утре" :-o :-o :-o :-o :-o
Следващите пъти, от как ми е звънял, все му дигам и го лъжа, че съм еди-си-къде и да дойде при мен или да ме чака еди-си-къде и, че до половин-един час ще отида.
Милия... до ден днешен продължава да ми звъни. :lol:
Преди седмица едно момченце се зариби яката по мен, обаче има няколко кусура, които не ме кефят, пък и вниманието ми в момента е насочено към друг човек.
Обмислям варианта с "Факта, че се осмели да ми кажеш ...(тук това е тайна за вас 8-) ) ми е достатъчен, за да не искам да имам нищо общо с теб".
Дълго обмислях как да му кажа да не се занимава с мен, но нали в действителност аз тряба да излеза чистата, непорочна и добрата... :)
все пак човека толкова много ме възхвалява, че явно е готов да страда доста за мен. 8-) Ще го видим...
Вие как мислите?
Трябва ли един вид да се подиграем със самите себе си и да подритнем принципите си, за да може с действията си да не обидим и незасегнем чувствата на другите??
Замислям се след като не ми пука за него, дали е добре (за мен) да изкарам себе си виновна, че между нас няма да се получи нищо.
След дълги размишления се чудя защо след като не ми пука за него, трябва да натапям себе си.
Всеизвестно е, че и на мен са се случвали всевъзможни "зарезки", коя от коя по-глупави.
Преди 2-3 месеца след известен терор по телефона се изнервих и казах следното "Не ми звъни никог повече. Не искам да имам нищо общо с теб! Никога повече няма да се видим! Дори и да се видим между нас няма да се получи нищо! Не ме търси, забрави за мен!" и т.н.
след което получих следния отговор: "Нещо май ти е зле, ще те оставя да си почиваш и ще ти се обадя утре" :-o :-o :-o :-o :-o
Следващите пъти, от как ми е звънял, все му дигам и го лъжа, че съм еди-си-къде и да дойде при мен или да ме чака еди-си-къде и, че до половин-един час ще отида.
Милия... до ден днешен продължава да ми звъни. :lol:
Преди седмица едно момченце се зариби яката по мен, обаче има няколко кусура, които не ме кефят, пък и вниманието ми в момента е насочено към друг човек.
Обмислям варианта с "Факта, че се осмели да ми кажеш ...(тук това е тайна за вас 8-) ) ми е достатъчен, за да не искам да имам нищо общо с теб".
Дълго обмислях как да му кажа да не се занимава с мен, но нали в действителност аз тряба да излеза чистата, непорочна и добрата... :)
все пак човека толкова много ме възхвалява, че явно е готов да страда доста за мен. 8-) Ще го видим...
Вие как мислите?
Трябва ли един вид да се подиграем със самите себе си и да подритнем принципите си, за да може с действията си да не обидим и незасегнем чувствата на другите??