Chikiponita
06-13-2009, 15:32
Здравейте!
Наскоро се запознах с едно много, много, много красиво момче. Той ме покани на среща, излизали сме вече доста пъти, целуваме се много и така, обаче не мога да го приема за гадже. Нещо липсва в цялата работа. Липсват чувства може би. Той е несериозен и сам си го и каза. Каза ми, че попринцип не мисли много за нещата, действа импулсивно, първосигнално, без да му пука от последствията, търсел удоволствие в простичките неща. Бил такъв тип. И не го каза конкретно за отношението му към мен, а за отношението му изобщо към живота. Филмите, които гледа, и книгите, които чете, са точно такъв тип - увлекателни, неангажиращи и въобще не задълбаващи в никакви философии на живота. Добре, и защо мен ме притеснява това ли? Ами защото явно гледа така и на нашите срещи. Пък и той, и аз ще заминаваме в чужбина да учим в различни страни след няколко месеца. Може би неговата стратегия е правилна. Може би така е по-добре, за да "не се нараним жестоко", както той ми каза. Обаче не знам докъде да стигна, докъде да го допусна. Да не стане така, че аз да го допусна много до себе си, а той мен е, и после аз да съм много разочарована и отчаяно влюбена... Не знам какво да правя. Чудя се той рицар в броня ли е, смисъл защитни стени ли си е изградил заради някакъв болезнен опит с друго момиче, или просто си е тип Питър Пан - момчето, което никога не иска да порасне, да взима решения и да поема отговорности.
Благодаря на тези, които прочетоха всичко това. Просто ми е тъжно и съм много, много объркана.
Ще се радвам да напишете мнение.
Поздрави :)
Наскоро се запознах с едно много, много, много красиво момче. Той ме покани на среща, излизали сме вече доста пъти, целуваме се много и така, обаче не мога да го приема за гадже. Нещо липсва в цялата работа. Липсват чувства може би. Той е несериозен и сам си го и каза. Каза ми, че попринцип не мисли много за нещата, действа импулсивно, първосигнално, без да му пука от последствията, търсел удоволствие в простичките неща. Бил такъв тип. И не го каза конкретно за отношението му към мен, а за отношението му изобщо към живота. Филмите, които гледа, и книгите, които чете, са точно такъв тип - увлекателни, неангажиращи и въобще не задълбаващи в никакви философии на живота. Добре, и защо мен ме притеснява това ли? Ами защото явно гледа така и на нашите срещи. Пък и той, и аз ще заминаваме в чужбина да учим в различни страни след няколко месеца. Може би неговата стратегия е правилна. Може би така е по-добре, за да "не се нараним жестоко", както той ми каза. Обаче не знам докъде да стигна, докъде да го допусна. Да не стане така, че аз да го допусна много до себе си, а той мен е, и после аз да съм много разочарована и отчаяно влюбена... Не знам какво да правя. Чудя се той рицар в броня ли е, смисъл защитни стени ли си е изградил заради някакъв болезнен опит с друго момиче, или просто си е тип Питър Пан - момчето, което никога не иска да порасне, да взима решения и да поема отговорности.
Благодаря на тези, които прочетоха всичко това. Просто ми е тъжно и съм много, много объркана.
Ще се радвам да напишете мнение.
Поздрави :)