Cantstand
06-13-2009, 19:35
Вече съм студент..и както в повечето случаи се случва се запознах с една колежка...историята е дълга..тя имаше дълга връзка..хвана се с мен, разделяха се, после се събра с мен, изкарахме близо 4 месеца, после пак се разделихме за глупости, после тя направи всичко възможно да се съберем пак и в крайна сметка уж окончателно заряза дългата връзка..И нещата вървяха добре, изкарвахме си страхотно, всичко точно докато не дойде сесия..Държа да отбележа,че през цялото това време живеем заедно..Та дойде сесията и двамата учим за изпити...да напрежението си казва думата, посдрънкахме се веднъж-два пъти но смея да твърдя, че не е било нещо сериозно..И поради стечение на обстоятелствата последната седмица не беше при мен и трябваше да се виждаме чат пат..пак..никакъв проблем, всичко вървеше гладко до онзи ден..Както си седяхме на една пейка тя реши, че пак съм и крив и ще си го изкарвам на нея (нямаше особен повод за това..несъм се държал лошо) и стана и си тръгна..Аз не тръгнах веднага по нея..мислех си, че ще завърти едно кръгче из парка и ще се върне, да ама в момента, в който я изгубих от поглед тръгнах по нея..но така и не я намерих. Обиколих парка 6 или 7 пъти, останах без крака, звънях и сигурно 50 пъти, но първо ми се затваряше, после не ми се вдигаше, накрая ме оставяха да си говоря с въздуха и така.. И от тогава..ни вест ни кост..не я зная къде е..днес разбрах че си е в софия де..До изпита ми остават броени часове буквално а аз изобщо немога да се концентирам да чета..Големи хора сме в крайна сметка на по двайсе и кусур години и пак си играем на нервички..Днес несъм и звънял, писах и само смс но пак никакъв отзив. Утре имаме месец..изобщо незная дали ще се сети за това..пък до последно буквално 10 мин преди да си тръгне ми обясняваше колко мн ме обича как и липсвам и как няма търпение отново да дойде у нас. Еми..не дойде..трябваше вчера но уви..немога да го разбера тва момиче, от нищото стана наистина голям проблем и се чудя тва ли ще е края, как я мисли, има сума багаж вкъщи, още не е дошла да се изнесе...не вдига на никого телефона дори и на колегите, със зор днес научих че не си е заминала и пак незная някого който в последните дни да е бил в контакт с нея. Вече сериозно почвам да се замислям дали си заслужава...последния път когато направи подобен номер после бяха извинения и чудесии докато ме склони да се върна в леглото..Не я разбирам, ако някой от вас е същия или е запознат със ситуацията..омръзна ми да чакам..пуша цигара след цигара и изтрих сигурно 5мм от паркета вкъщи вече..Надявам се поне утре да се сети, че съществувам..нали уж много ме обича..Е, мерси за вниманието и за усилието на тези, които са го прочели..