PDA

View Full Version : Маргарита Петкова



guinessgirl
06-13-2009, 21:53
СПЯЩАТА КРАСАВИЦА


Каква принцеса бях, каква принцеса!
Как влюбваха се принцовете в мене!
Безгрижно, лекомислено, божествено
живеех – пренебрегнала вретеното.
Как покорявах всичко само с поглед!
Бях вятърничава и мъдра – всякаква.
За мен мъжете стъпваха във огъня.
И тайно във съня си ме изплакваха.
Каква принцеса бях... Но ме докоснаха
очите ти – две остриета сини.
Прибрах короната, разгоних гостите
и те приех – в едно със орисията си.
Какво си мислиш – че изтлява миналото?
Че край си има всяка женска лудост?
Повярвай ми – макар след сто години
принцесата във мен пак ще се събуди

---

ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ


За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:
кога съм силна, кога слаба,
кога съм трезва, кога - пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам "мили",
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на Оня Иван - от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.
Внимавайте като преглъщате.

---

ДЕВЕТ СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА


Той дори не разбра, че си тръгвам от него,
а не просто се качвам в трамвая.
Любовта върху релсите легна,
но той нямаше как да го знае -
беше тръгнал с привичната бърза крачка,
до секунда разчел даже миговете...
Аз изохках и свих клепачи -
беше влязла в окото ми мигла.
Но успях да я скрия зад бретона си рошав
миг преди в сълза да се срути.

Обичах го точно 66 нощи,
12 часа и 5 минути.

---

Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това Обичам те?
Да не мислиш, че ще се срути
светът след моето тръгване?
Уверявам те - много пъти
са ме лъгали. И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз - най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.
Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска.

---

Пътят към ада

Някой ден ще науча английски.
Ще изкарам шофьорска книжка.
Ще започна да ходя на фитнес.
Ще изхвърля всичко излишно.
Ще си купя маркови рокли
и костюми в дискретни тонове.
Ще премина на сок от моркови.
Настрани ще си реша бретона.
Ще съм хладна и дистанцирана,
със премерени маниери.
Стриктно всеки свой ден ще планирам
с нова брошка върху ревера.
Ще си спретна по фън-шуй къщата.
Ще си сложа джакузи в банята.
И ще свърша всичко несвършено.
Някой ден... Ако ми е останал.

---

Пепел и диамант

Няма емоции, няма нищо.
Аз сред дома ми - мъртво огнище.
Хлябът - на камък. Ножът - ръждясал.
И във солницата, вместо сол - пясък.
Виното даже взе да нагарча.
Думите - свърших. Сълзите - похарчих.
Нищо ми няма. Няма ми нищо.
А сред душата ми - пепелище.

---

Хвърлен камък

Трябва много да се внимава -
боговете невинаги спят:
това, дето си пожелаваш,
ти го сбъдват. От първи път.
Има много такива примери.
Царят все някой ден цъфва гол.
Този, който е вдигал гири,
си посипва главата със сол.

За това вездесъщите сили
нямат даже капчица грях.
Драпаше да ти нося фамилията.
И аз ти я разкатах.

---

Такава ще ме помниш и обичаш-
щастлива, лекомислена и слаба.
Изобщо на светица неприличаща,
безбожно твойте сънища ограбила.

Ще те прогаря моята усмивка,
под пепелта на дните ти-жарава
и дълго все за мен ще пишеш стихове,
макар на други да ги посвещаваш.

Целувка между две земетресения
ще ти вгорчава ненадейно хляба
и ще ме търсиш в мъжкото си време-
щастлива , лекомислена и слаба.

---

От твоето отсъствие съм болна.
Неизлечимо.
Всички къщи и всички стволове
Ранявам с името ти.
Спомени,вместо хапчета, гълтам
Всяка вечер.
Сутрин се будя от неприсъствието ти.
Тръгвам зла и обречена.
Търся те после по всички кръчми
И кафенета.
Замерям котки, хора и кучета
С камъни и с клетви.
Слънцето свети като прожектор
В операционна
Падат в тревата слънчасали жерави...
Как да живея от спомени!
Болно е даже над мене небето...
Как да се излекувам ?
И този град е болница, където
Аз още дълго ще те боледувам

---

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА

Хайде, разказвай ми за жена си –
колко е свястна, колко е готина,
как в очите те гледа прехласнато,
какви вкуснотийки готви.
Как ти подрежда по цвят чорапките,
как сръчно си сгъва ризите,
колко е нежна, колко е сладка
и никак не е капризна.
Как сам-самичка се справя с всичко,
как те обгръща с внимание,
как ти – разбира се – я обичаш,
как втора такава – няма.
Как тя непрестанно за тебе мисли –
през час звъни да те пита
бира ли пиеш или уиски
и сърчицето ти в ритъм ли е.
Как и насън не ти дава мира
нейната кроткост и крехкост...
Разказвай ми, докато събираш
по пода пръснати – дрехите ми.

---

ПРЕДИЗВИКАНО ОБЯСНЕНИЕ

Не знам дали го обичам повече,
отколкото ти го обичаш,
но в моите пръсти е скрито разковничето
на безумното тайно обричане.
Моите думи за него са живата,
От друг вода ненапита.
При мен той идва, от теб си отива.
Все мен жадуват очите му.
Ти си му покрива, аз съм небето му,
мамещо с необятност.
Ти си огнището, аз съм сърцето му.
Ти си дълга, аз съм щастието му.
Ти си родила и гледаш децата му,
аз – на моминство обречената.
Ти над живота му имаш правата,
аз – правото на вечност.

---

Как точно ще те погледна-
само от теб зависи.
Не си първи. Не си последен.
Но точно ти си.
Бяха другите. И аз със тях бях.
Сега съм с тебе.
Имам минало. Нямам грях.
Пръстите ти са ми гребен.
Среши косата ми и изтрий
с целувки всички предишни.
От тук нататък си само ти.
И само аз съм-виж ме.
И очите ти го знаят.
Вземи ръката ми в своята ръка
и ме води. Към рая.

---

ОБОРИЩЕ

Защо ме водиш в Оборище, мили?
За да обориш съмненията ми ли,
че върху тая земица-грешница
щом съзаклятници двама се срещнат,
единият от тях ще да е предател?
Топло и сигурно е обятието ти.
Топла и сигурна е камината,
а пък студено и пивко е виното,
дето го пиеш от моите устни
и ме заклеваш: "Не ме напускай!"
Ще те напусна, ако ме пуснеш.
Дъжд ни залива от облак разкъсан
и под палтото ти, черното, свита
нищо не искам, за нищо не питам
твойто Оборище ми е достатъчно
да те приема за кръст на съдбата си,
да съзаклятствам до края на дните
това въстание на душите ни
срещу робията, дето ни дебна.
И пред очите ни скръстени с тебе съм!
Но се заклевам назад ако кривнеш,
ще изчегъртам от този стих името ти

---

ОКОТО НА УРАГАНА


Е добре, Капитане, аз какво съм -
на пристанището - любов, на поредния бряг - момиче?
Всички твои илюзии тази нощ са на косъм
от окото на урагана "Обичам те".
Капитане без кител, заседнал на сушата,
тази дълга вълна Господ сам ти я праща.
Океанът от делници кой ще хване за гушата,
ако ти - не дай, Боже! - точно ти се уплашиш?
Дай команда "Най-пълен напред!" покрай рифовете
и от дрейфа спаси, Капитане, мечтите ми.
Нека идва деветият вал - загърни ме със шлифера си-
има още живот в това старо корито!
Ураганът, внезапно застигнал деня ти спокоен,
като мойто око е зелен - значи за предпочитане.
Ти си вътре, в Окото. На сърцето - пробойна.
И потъваш в сейшите на гърдите ми.

---

Мъжка работа, казваха, е да гониш Парнас,
то не е като манджи и плетки...
Аз обаче с летящ старт пришпорих Пегас -
барабар Петкова с Мъжете.
За последния свой ден не мисля със страх -
знам си мястото на небето:
Бог Отец, Бог Синът му, Свети дух и до тях
барабар Петкова с мъжете.

---

Спящият красавец

Спиш ли, принце, уморен от ласки?
Как спокойна е сега ръката ти –
Същата ръка, която майсторски
Преобърна изведнъж съдбата ми…
Принце с посребрели слепоочия….
Моя обич праведна и грешна…
Сбъдват ли се старите пророчества?
А пък снощи хич не ти се спеше…
Не, не се събуждай неочаквано!
Нека да съм още миг принцеса,
Нека гардеробът да е ракла,
А пък щорите да са завеси,
Нека да те имам още малко,
Както снощи – приказен и лунен…
Спи и ме сънувай неразплакана…
После аз сама ще те целуна.

---

Хайде тази нощ да се напием
в някоя най-долнопробна кръчма!
Все едно с вино или с ракия -
дявол взел! - какво да е!
Поръчвай!
Хайде да строшим във пода чашите!
Да запеем стара тъжна песен...
Удари дори с юмрук по масата -
нека всички да ни гледат стреснато!
Нека зад гърба ни да говорят -
целуни ме силно пред очите им!
Направи скандал на сервитьора
и хвърли в лицето му парите!
Нека си шушукат укоризнено,
че вървиме из града прегърнати!
Съблечи насред площада ризата си!
На ръце ме изнеси по стръмното!
Нещо направи веднъж , за Бога!
Изкрещи в нощта:"За мен си всичко!"...
Иначе не знам дали ще мога
утре пак така да те обичам.

---

Нерви за любов

Някой ден ще ми падне пердето
и ще се отприщя да те обичам.
Вероятно ще бъде светло,
в три следобед и неприлично.
Вероятно ще е студено -
някъде към дванайсет под нулата.
Ще се стопи душата ми несъмнено,
в безистена на твоята улица.
Стъпалата ще бъдат стръмни,
от което ще премалея,
а очите ти ще са тъмни
и невярващи, и несмеещи.
С взлом през прага им ще прекрача
и объркал "ще бъде" с "беше',
ще забравиш две важни задачи
и една неотложна среща.
После пословичната си трезвост
ще зарежеш, напук на всички.
Вероятно ще бъде звездно,
в три среднощ и съвсем обичащо!
Вероятно ще гледаш дълго
след таксито, т.е. след мене,
докато то ти смигне на ъгъла
със око, от плач зачервено.

---

Дива къпина


Като дива къпина съм -
ни хубост у мен, ни сладост.
Крехки са ми уж корените,
а за скалата здраво се вкопчват.
Немога да вирея
върху изискана паркетна почва.
Стигат ми само ласките на дъжда
и на слънцето топлината.
А по душата ми -
само следи от зъбите на вятъра
Като дива къпина съм! Предупреждавам!
Както нехайно посягат към мене
умея до кръв да ранявам.
Внимавай да не се закачиш,
както случайно си свърнал -
Няма отърване.

---

Цял ден пак кръстосвах като куче
улици, градинки и площади,
влизах в кафенета и във кръчми,
пуших зло край чуждите огради.

Припознавах се над двеста пъти
в твойта риза, в твоята походка.
Питах за часа през две минути.
Хвърлях ядно камъни по котките.

Късно вечерта проклех съдбата си
и до къщи се прибрах разплакана.
Ти стоеше смръщен пред вратата
и ми каза: "Цял ден тук те чакам..."

---

Небето плачеше - есенно, сиво-
безнадеждно крещеше дъждът.
Ние с теб си отивахме.
Ние с теб си отивахме.
Без посока.
Без цел.
И без път.
Един влак мина с вик през ръцете ни.
Болка падна като гръм - изведнъж.
(Ах, защо ли изобщо се раждат поетите!)
Между нас само дъжд.
Само дъжд...

---

Когато някой ден почукаш и няма кой да ти отвори,
а само дъжд, внезапно рукнал, плющи по немия прозорец.
Когато празна и студена се спусне в тъмното ръката ти
и замълчи като на сцена премръзналото ти очакване.
Когато с любопитни погледи не стрелят вече в теб съседите,
а някак безрезлично строги минават, без да те погледнат.
Когато улиците водят единствено към твойта къща,
където вече ти не можеш, а и не искаш да се връщаш.
Когато посред нощ проплаче дете внезапно във съня ти
и мериш стаята със крачки, защото няма, няма пътища.
Когато някой твойто име извика тихичко зад ъгъла –
ще разбереш, че си ме имал, но някъде си ме загубил.

---

[b]Аз не съм Христ

Jumbie483
06-14-2009, 17:25
Малка част от тези ми хареса :)

PuFl
06-15-2009, 11:17
Някой са много готини :)
Браво! :grin: