Jagger
06-13-2009, 21:15
-Какво искам? - и кръв се разля по ръцете му, погледът все така студен и мрачен в него се четеше болка и желание всичко това да прикючи
-Какво да правя кой подяволите съм аз, какво съм аз, какво искам.... косата падаше върху лицето му, буйна черна коса, беше застанал на колене а в краката му
се разкриваше локва алена течност... Кръвта от раните по ръцете му започна да спира той беше изморен нямаше желание за нищо сякаш живота го беше напусал въпреки
че беше много млад.. просна се на леглото до него и почти веднага се онесе в главата му отекна глас .. толкова силен че костите му и всички мускули в тялото му
започнаха да вибрират тялото му се скова а той отвори рязко очи... мислеше си Какво става подяволите... тялото се отлепи от леглото и започна да се издига леко изпита ужасяваща болка
в слънчевия си сплит... изкаше да изкрещи, но неможеше да направи нищо за миг изгуби съзнание тялото се просна на леглото....
-Какво става какво е това място... намирам се в космоса.. - мрака го обгръщаше след миг осъзна огромни кокалести ръце да го обхващат в шепи...
-Не се безпокой, не се страхувай... отгвори тежкия глас отново кънтяш в главата му...
-Кой си ти? - в отговор не се чу нищо... Кой си ти изкреща Tой... Искам да те видя....- в следващия момент пред очите му се появи огромна тъмна фигура, облечена с черна роба и качулка закриваща
цялото лице леден дъх премина през цялото му тяло...
-Ти смъртта ли си?
-Аз съм това което мислиш, че съм...
-Знаех, че ще се срещнем, но не чак толкова скоро.
-Ти искаш сила искаш знание искаш болката да спре...
Той се усмихна и прошепна -Болка!
- Искаш ли да получиш всичко което си искал искаш ли знание и сила..
- Защо ме питаш след като вече знаеш отговора..
Фигурата се надвеси над него и прошепна мога да ти дам всичко това, но трябва да умреш...
-Наистина - мислеше си той - Какво мога да загубя вече, така или иначе никога не съм имал нищо..
-Страхуваш ли се ..
- Не, чувствам празнота в себе - тази празнота се запълваше от прогаряща болка която във физическия свят той често се опитвше да изравни с болката върху тялото си..
-Давам ти време да помислиш, направи това което желаеш във твоя свят.. след което ще дойдеш с мен...
Той отново се осмихна и загуби съзнание...
това ще е началото на една книга:
П.П. Възможно е да има доста грешки, но честно да си кажа мързи ме да ги поправям..
-Какво да правя кой подяволите съм аз, какво съм аз, какво искам.... косата падаше върху лицето му, буйна черна коса, беше застанал на колене а в краката му
се разкриваше локва алена течност... Кръвта от раните по ръцете му започна да спира той беше изморен нямаше желание за нищо сякаш живота го беше напусал въпреки
че беше много млад.. просна се на леглото до него и почти веднага се онесе в главата му отекна глас .. толкова силен че костите му и всички мускули в тялото му
започнаха да вибрират тялото му се скова а той отвори рязко очи... мислеше си Какво става подяволите... тялото се отлепи от леглото и започна да се издига леко изпита ужасяваща болка
в слънчевия си сплит... изкаше да изкрещи, но неможеше да направи нищо за миг изгуби съзнание тялото се просна на леглото....
-Какво става какво е това място... намирам се в космоса.. - мрака го обгръщаше след миг осъзна огромни кокалести ръце да го обхващат в шепи...
-Не се безпокой, не се страхувай... отгвори тежкия глас отново кънтяш в главата му...
-Кой си ти? - в отговор не се чу нищо... Кой си ти изкреща Tой... Искам да те видя....- в следващия момент пред очите му се появи огромна тъмна фигура, облечена с черна роба и качулка закриваща
цялото лице леден дъх премина през цялото му тяло...
-Ти смъртта ли си?
-Аз съм това което мислиш, че съм...
-Знаех, че ще се срещнем, но не чак толкова скоро.
-Ти искаш сила искаш знание искаш болката да спре...
Той се усмихна и прошепна -Болка!
- Искаш ли да получиш всичко което си искал искаш ли знание и сила..
- Защо ме питаш след като вече знаеш отговора..
Фигурата се надвеси над него и прошепна мога да ти дам всичко това, но трябва да умреш...
-Наистина - мислеше си той - Какво мога да загубя вече, така или иначе никога не съм имал нищо..
-Страхуваш ли се ..
- Не, чувствам празнота в себе - тази празнота се запълваше от прогаряща болка която във физическия свят той често се опитвше да изравни с болката върху тялото си..
-Давам ти време да помислиш, направи това което желаеш във твоя свят.. след което ще дойдеш с мен...
Той отново се осмихна и загуби съзнание...
това ще е началото на една книга:
П.П. Възможно е да има доста грешки, но честно да си кажа мързи ме да ги поправям..