View Full Version : Андрофобия
TheNewReligion
06-14-2009, 20:25
... :)
Не искам да прозвучи грубо, но е хубаво да се консултираш с психиатър. Не е толкова страшно, а и това им е работата.
Neznachitelen
06-14-2009, 20:56
До сега не бях чувал за такъв вид страх :shock:
Да наистина отиди на психиатър нито е смешно нито има от какво да се притесняваш.Ти имаш проблем и те са за това да го разрешат успех ти желая :)
TheBeliever
06-14-2009, 21:03
Не психиатър, а психолог.
Не искам да прозвучи грубо, но е хубаво да се консултираш с психиатър. Не е толкова страшно, а и това им е работата.
+1
PlamenMEN
06-14-2009, 21:12
Не психиатър, а психолог.
А аз на това казвам +1.
Няма нищо лошо, можеш да се консултираш и с педагожката в училището ти. И тя е един вид психоложка, може да ти помогне :)
TheNewReligion
06-14-2009, 21:15
:)
не може в училище да нямате някоя психоложка отиди при нея , тя ще ти помогне !
Neznachitelen
06-14-2009, 21:35
Те пък са едни психоложки .. тия в училище ..
TheNewReligion
06-14-2009, 21:40
Утре свършвам училище, така че и това отпада. :( Не искам да си остана стара мома...
TheBeliever
06-14-2009, 21:49
Утре свършвам училище, така че и това отпада. :( Не искам да си остана стара мома...
Колкото повече се притесняваш, толкова по-зле ще става. Помисли от какво точно се притесняваш? Какви са страховете ти? Кое точно те кара да се чувстваш така? Имаш ли някакви минали преживявания, които те възпират да водиш нормален разговор с момче? Не може да нямаш някои по-близък приятел, с когото да нямаш притеснения. Замисли се кое ти пречи да общуваш с момчетата и когато намериш къде е проблемът се опитай с малки крачки да го разрешиш. Примерно следващия път като някое момче те поздрави не се прави, че не чуваш, а го поздрави и ти. От едно "Здравей" нищо не може да ти се случи.
got2Bthe1
06-14-2009, 21:50
Ами потърси някой психолог в града ти би трябвало да има.Като му станеш пациентка няма да може да разкрие тайните ти на никого.Майка ти няма как да научи ако отидеш тайно.Успех!
YouKnowImBetterThanYou
06-14-2009, 22:03
Надвий страховете си като се изправиш срещу тях лице в лице! Не съм психолог, но поне мисля, че няма нищо неестествено в поведението ти. Просто си трудно доверчива, а може би си такава и по отношение не само към момчетата, но и към момичетата, въобще към връзките ти с хората като цяло. Разликата е там, че не гледаш на момчетата като на приятели, ами като на потенциални гаджета (сигурно и за това пишеш в раздел "Любов"). Просто почни да гледаш на тях както като към обикновени приятели и ще видиш, че няма нищо страшно в общуването между вас. Нито ще те охапят, нито има от какво да се срамуваш. Всеки ще те възприеме нормално, такава каквато си, стига да им позволиш да се сприятелите. Сближаването е трудно нещо, наистина, но все пак първата крачка е да преодолееш бариерата, която прекалената ти предпазливост и предразсъдъци ти поставя. Спри да си слагаш високи очаквания и критерии. И също така ако все при всяко твое запознанство си със стереотипната нагласа да си имаш едно на с при момчетата, то нищичко няма и да постигнеш. Отпускаш се и не оставяш високите претенции, които предполагам имаш към отсрещния пол да ти поставят ограничения в комуникацията. Или накратко казано, бъди такава каквато искаш да бъдеш - свободна! И все пак с освободено поведение, но в граници, но не толкова строги, каквито си имала до момента! Успех! :)
SmiLeHappyEnjoyMyPaiN
06-14-2009, 22:25
Води се психотерапевт ^.^
Ilikeliljon
06-14-2009, 22:37
Психологът е добра идея, но при това положение ще се наложи и майка ми да научи, а не искам. Искам да си имам тайна и сама да преодолея страха си. Наистина се чувствам неловко, когато някое момче ме заговори. Имало е и случаи, в които съм се правела, че не чувам само за да отложа разговора.
Принципно има етични принципи и психолога не може да издава на никой друг това, което си казвате, дори и на майка ти. Аз съм психолог и ако искаш ми пиши на лично, ще измислим нещо. :) :)
mArMaLaDkA
06-14-2009, 22:57
Как да не изпитваш страх, като те само идиоти.. че и се клонират, гадините!
вярно ако той ти направи нещо (подаде ти го в простата зурла) ти също можеш да направиш нещо (да го поемеш)
NeZaPoznat
06-15-2009, 07:35
Добър вечер. Пиша това, защото имам странен проблем. Изпитвам страх от момчетата. Избягвам да говоря с тях, защото все си мисля, че ще ми направят нещо. Иска ми се да не се държа дръпнато, когато общувам с момчище. Все си повтарям "Спокойно, спокойно...Ако ми направи нещо и аз ще му направя....". Може би правя впечатление на параноичка в някои случаи, но не мога да преодолея страха си и това е. До скоро имах един приятел, но се скарахме и така...От него не ме беше страх. :-| Надявам се да ми дадете съвет, защото наистина се чувствам тъпо, като не мога да общувам с всеки нормално.
Това е нещо с което би трябвало да се занимават специалисти. Тук няма да намериш адекватна помощ. Псобвай в сайт за терапевтична помощ или директно говори с психотерапефт.
... :shock: И аз чувам за такова нещо за пръв път... :-o
Ами явно още се притесняваш твърде много и го удряш на параноя ... :?
До колкото знам хората дето ядат други хора им се вика "канибали" , а не "момчета" ... :D :D Спокойно няма от какво да се страхуваш ... понякога могат да бъдат много милички и сладки ... :oops: 8)
sivoPERO
06-15-2009, 11:33
Едва ли някой може да ти помогне тук, отиди при професионалист
Едва ли някой може да ти помогне тук, отиди при професионалист
Аз мога! :-)
П.П.Сериозен съм!
Take_That
06-15-2009, 19:30
Не искам да прозвучи грубо, но е хубаво да се консултираш с психиатър. Не е толкова страшно, а и това им е работата.
+1
+2 В това няма нищо срамно
TheNewReligion
06-15-2009, 19:32
:)
Води се психотерапевт ^.^http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5849
Това е малко да си обогатиш знанията кой как се води ;)
Не случайно казах психиатър. Поискай от личния си лекар направление за консултация с такъв специалист. И от там вече и по-професионално мнение. Ако в ранна пубертетска възраст ти се отключи такъв проблем, не трябва да му позволяваш да ти съсипе най-хубавите години. Стискам палци всичко да мине добре и да можеш вече по-спокйно да контактуваш с всички.
Ilikeliljon
06-16-2009, 08:57
Не приемам всяко момче като потенциално гадже. Как мога и да си представям, че мога да имам връзка с някого, от когото се страхувам? :shock: Освен това не съм се била или карала с момче, освен като по-малка, но не е било нещо сериозно. Вече се убедих, че никой от тук не може да ми помогне, а и не мога да отида на психолог, както вече обясних. Явно решението на този глупав проблем изисква прекалено много време. :? И все пак благодаря за отговорите.
Момиче, ти какво очакваш. Проблема не е много обикновен и е нормално да те насочим към специалист. Ами ако ти направим нещо чрез нашите съвети, какво? После ще оревеш какво ми направихте. Стегни се и потърси психолог, не се излагай. :) :)
Dollystar
06-16-2009, 09:15
Според мен това е от липса на самочувствие или твърде ниска самооценка. Бъди по-уверена в себе си. А и това си е сериозен проблем, който тръгва от семейството и средата. Сигурно си имаш някакви проблеми с родителите си или с някой друг и просто вече нямаш енергия и желание за контакти и общувне не че имаш някаква фобия. Права ли съм?
Ако искаш да ти помогна ми пиши лично :-D а и няма нищо срамно от това. :-)
TheNewReligion
06-16-2009, 15:18
Не приемам всяко момче като потенциално гадже. Как мога и да си представям, че мога да имам връзка с някого, от когото се страхувам? :shock: Освен това не съм се била или карала с момче, освен като по-малка, но не е било нещо сериозно. Вече се убедих, че никой от тук не може да ми помогне, а и не мога да отида на психолог, както вече обясних. Явно решението на този глупав проблем изисква прекалено много време. :? И все пак благодаря за отговорите.
Момиче, ти какво очакваш. Проблема не е много обикновен и е нормално да те насочим към специалист. Ами ако ти направим нещо чрез нашите съвети, какво? После ще оревеш какво ми направихте. Стегни се и потърси психолог, не се излагай. :) :)
Чети внимателно: НЕ мога да отида при специалист! Всеки пише, че няма срамно, но за мен има. Не се притеснявам, че нечии съвети може да ми навредят, защото не съм малоумна и сама мога да преценя кое е добре за мен и кое не е. И все пак благодаря. :)
Долистар: никога не съм имала проблеми родителите си, нито пък сериозни такива с мои връстници от мъжки пол. Звучи абсурдно, сякаш няма причина за поведението ми, но явно има. Само където не я знам. Самооценката ми е достатъчно висока, така че и това не е причина. :?
Както и да е. Благодаря на всички за отговорите. :)
Ilikeliljon
06-16-2009, 15:22
Ок пиши ми на лично, ако искаш да видим защо имаш такова задръжки относно ходенето при специалист (в случая спомена срам). :) :)
Явно решението на този глупав проблем изисква прекалено много време. :? И все пак благодаря за отговорите.Незнам доколко времето ще ти помогне. :? Според мен имаш нужда от някое готино момче което да те впечатли и да те предразположи към общуване може би и към връзка.И все пак поговори с някой с повече житейски опит от нас.
Явно решението на този глупав проблем изисква прекалено много време. :? И все пак благодаря за отговорите.Незнам доколко времето ще ти помогне. :? Според мен имаш нужда от някое готино момче което да те впечатли и да те предразположи към общуване може би и към връзка.И все пак поговори с някой с повече житейски опит от мен.