stefzeer
06-21-2009, 20:24
Здравейте!Преди 3 години пролетта се запознах случайно в mIRC с едно момиче.Хареса ни да си говорим и си писахме от сутрин до вечер в продължение на месец.След това се видяхме и дори още повече се харесахме и така започнахме да излизаме все по често.Тогава тя все още ходеше с едно момче 6 години по голямо от нея(тя е 90 набор ,аз също)
и ми споделяше ,че не и обръщал внимание ,виждали се по 1 пат в седмицата и т.н.И така на втория месец след запознаването ни се влюбихме един в друг.Тогава тя реши да скъса с него и вече бяхме заедно.Първата година всичко вървеше добре.След това тя започна да ми казва ,че не и обръщам достатъчно внимание и не съм се държал с нея както преди.Може би беше права защото и аз сам се забелязвах,но това го осъзнавам чак сега ,минавах го с лека ръка и и повтарях че си въобразява.Но продължихме да сме заедно вече 3 години.Тя живее в Бургас ,а аз в Поморие ,което се намира на 20 км от там.Това не беше проблем понеже с рейса пътя е 20-30 минути.И така в продължение на 3 години се виждахме почти всеки ден.Понякога аз отивах при нея понякога тя идваше.Много се обичахме и тя неискаше да излизам с други жени ,дори и съученички или познати само за кафе.Аз нямах нищо против защото тя беше моят живот.Тя също не излизаше с момчета - така се бяхме разбрали.Аз дори и да съм се държал лошо с нея ,спазвам това правило и до ден днешен и никога през тези 3 години не съм я лъгал.Тя също.Миналия петък (12 юни 2009)Имах изпит и след него и звъннах.Питах я какво прави и тя ми каза ,че спи.Обаче се чуваше отворения прозорец на кола и как вятъра духа в слушалката.Тогава разбрах какво става.Тя ми каза че нейна приятелка изпратила гаджето си да я вземе от тях за да отидат на кафе.Аз се ядосах защото все пак не ми беше позволено и на мен да се виждам или да излизам с жени по никакъв повод.Извиках я да дойде в моя град и тя си хвана рейса.Дойде говорихме и плакахме и двамата.Разбрахме се и тя остана да пренощува в нас защото неискахме да се разделяме.Тя ми беше казала че била в колата с това момче и приятелката му а не само с него.След 2 дена си призна че е била само с него и са отивали при приятелката му за да пият кафе.(тя е съученичка с приятелката му , иначе с него нямат нищо общо).Скарахме се отново.Беше ми много тъжно че ме е излъгала дори след като плакахме 2мата вкъщи че не ми е признала.И така спряхме да се виждаме.Аз си мислих че е една от онези сърденици които сме имали и след 1 седмица всичко се оправя.Но не спирахме да се чуваме по телефона и да си повтаряме че се обичаме.Вчера тя ми звънна.Чуваше се че е в някаква кола.Каза ми че пътувала с тяхните към Китен ,щяла да се върне след около 2 часа и да не се притеснявам.Аз и казах да ми даде да говоря с майка и да я питам нещо съвсем друго.Тогава тя ми каза няма я само с татко съм.Аз казах ами дай него няма значение и той ще знае.Тогава ме Шокира!Каза ми че била с братовчед си и някав негов приятел "ми тука приятел негов май Тошко се казва"това бяха точните и думи.Това беше 3тата лъжа и аз направо неможех да повярвам стоях и чаках да се събудя от този кошмар.Но това не стана.Като се пребра и звъннах и се разбрахме днес да доиде и да си вземе балната рокля и да приключваме(тя я беше оставила в нас след бала си).Днес тя дойде.Призна ми всичко.Пак се опита да ме излъже ,че случайно е станало всичко.Но аз не спирах да я питам.Тогава тя ми каза че имало друго момче(Тошко от колата) и не ми го е казала за да не ме нарани понеже още ме обича.Каза че се познавали от 2 дена седяла на кафе с нейна приятелка и била спекла задето сме били скарани той отишъл при тях и почнал да я утешава и така станало всичко.Не ми го побра главата.Каза че не е спала с него само излизали на кафета.той е 86 набор ,4 години по-голям от мен и нея.Незнам дали е истина но ми каза че му е казала всичко за нас и всичко което ми каза и на мен.Че каквото и да става аз ще съм първата и последната и любов.Казала му че винаги ще ме обича.Аз я попитах какво изпитва към него и тя каза нищо само го харесвам.Явно осъзнах че я губя(можеби късно).Казах и ще ти простя всичко това.Искаш ли да бъдеш с мен.Тя каза не аз винаги ще те обичам и искам да се виждаме като приятели и никога няма да спра да те обичам и няма да обичам друг , но не искам да съм с теб ,а с него.С това направо ми разби сърцето.Превърна го в шепа пепел.Каза ми че неможела повече да понася да съм я пренебрегвал и затова искала да е с него.2 дена вече били заедно.Тя плачеше докато ми казваше тези неща и се разплаках и аз.Тя попита може ли да ме прегърне аз казах да.Прегърна ме и след 1 минута ме целуна аз леко се стреснах защото не очаквах.След това отново ме прегърна и ми прошепна "Аз винаги ще съм твоя макар да не искам да съм с теб аз винаги ще те обичам ти си ми първата и последна любов"След това дълго време седяхме прегърнати,слушахме музика и плачехме сгушени един в друг.Накрая тя неиздържа.Каза ми че незнаела вече какво да прави понеже аз и обещах че ще се променя и всичко ще бъде както през първата година от връзката ни.Казах и като ме обича да ми даде още един шанс и че няма да я подведа и няма да съжалява.Каза ми че тази вечер ще помисли дали да е с него или с мен.Чуваме се по телефона и не спираме да си повтаряме че се обичаме.Аз и обещах че ще се променя та ме обича аз нея също.Но защо и трябва да мисли толкова с кой да е като онова момче го познава от 2 дена.Точно това ме кара да мисля че няма да избере мен.А аз няма да го понеса.Наистина съм готов да направя всичко за това момиче.Тя е моят живот.Бил съм и с други момичета преди нея но съм обичал само нея.Имам чуството и съм го имал през целите 3 години че тя е жената на моя живот.Искам да е с мен.Кажете ми какво да правя ако не избере мен.Аз наистина ще се променя и тя наистина ми повярва и ме обича ,но все още мисли по вапроса и можеби утре ще ми каже.Незнам какво се случва.Кажете ми какво да правя ако не избере мен моля ви след като ме обича и ми вярва че ще съм по добър би трябвало да имам шансове с нея.Моля помогнете!!
и ми споделяше ,че не и обръщал внимание ,виждали се по 1 пат в седмицата и т.н.И така на втория месец след запознаването ни се влюбихме един в друг.Тогава тя реши да скъса с него и вече бяхме заедно.Първата година всичко вървеше добре.След това тя започна да ми казва ,че не и обръщам достатъчно внимание и не съм се държал с нея както преди.Може би беше права защото и аз сам се забелязвах,но това го осъзнавам чак сега ,минавах го с лека ръка и и повтарях че си въобразява.Но продължихме да сме заедно вече 3 години.Тя живее в Бургас ,а аз в Поморие ,което се намира на 20 км от там.Това не беше проблем понеже с рейса пътя е 20-30 минути.И така в продължение на 3 години се виждахме почти всеки ден.Понякога аз отивах при нея понякога тя идваше.Много се обичахме и тя неискаше да излизам с други жени ,дори и съученички или познати само за кафе.Аз нямах нищо против защото тя беше моят живот.Тя също не излизаше с момчета - така се бяхме разбрали.Аз дори и да съм се държал лошо с нея ,спазвам това правило и до ден днешен и никога през тези 3 години не съм я лъгал.Тя също.Миналия петък (12 юни 2009)Имах изпит и след него и звъннах.Питах я какво прави и тя ми каза ,че спи.Обаче се чуваше отворения прозорец на кола и как вятъра духа в слушалката.Тогава разбрах какво става.Тя ми каза че нейна приятелка изпратила гаджето си да я вземе от тях за да отидат на кафе.Аз се ядосах защото все пак не ми беше позволено и на мен да се виждам или да излизам с жени по никакъв повод.Извиках я да дойде в моя град и тя си хвана рейса.Дойде говорихме и плакахме и двамата.Разбрахме се и тя остана да пренощува в нас защото неискахме да се разделяме.Тя ми беше казала че била в колата с това момче и приятелката му а не само с него.След 2 дена си призна че е била само с него и са отивали при приятелката му за да пият кафе.(тя е съученичка с приятелката му , иначе с него нямат нищо общо).Скарахме се отново.Беше ми много тъжно че ме е излъгала дори след като плакахме 2мата вкъщи че не ми е признала.И така спряхме да се виждаме.Аз си мислих че е една от онези сърденици които сме имали и след 1 седмица всичко се оправя.Но не спирахме да се чуваме по телефона и да си повтаряме че се обичаме.Вчера тя ми звънна.Чуваше се че е в някаква кола.Каза ми че пътувала с тяхните към Китен ,щяла да се върне след около 2 часа и да не се притеснявам.Аз и казах да ми даде да говоря с майка и да я питам нещо съвсем друго.Тогава тя ми каза няма я само с татко съм.Аз казах ами дай него няма значение и той ще знае.Тогава ме Шокира!Каза ми че била с братовчед си и някав негов приятел "ми тука приятел негов май Тошко се казва"това бяха точните и думи.Това беше 3тата лъжа и аз направо неможех да повярвам стоях и чаках да се събудя от този кошмар.Но това не стана.Като се пребра и звъннах и се разбрахме днес да доиде и да си вземе балната рокля и да приключваме(тя я беше оставила в нас след бала си).Днес тя дойде.Призна ми всичко.Пак се опита да ме излъже ,че случайно е станало всичко.Но аз не спирах да я питам.Тогава тя ми каза че имало друго момче(Тошко от колата) и не ми го е казала за да не ме нарани понеже още ме обича.Каза че се познавали от 2 дена седяла на кафе с нейна приятелка и била спекла задето сме били скарани той отишъл при тях и почнал да я утешава и така станало всичко.Не ми го побра главата.Каза че не е спала с него само излизали на кафета.той е 86 набор ,4 години по-голям от мен и нея.Незнам дали е истина но ми каза че му е казала всичко за нас и всичко което ми каза и на мен.Че каквото и да става аз ще съм първата и последната и любов.Казала му че винаги ще ме обича.Аз я попитах какво изпитва към него и тя каза нищо само го харесвам.Явно осъзнах че я губя(можеби късно).Казах и ще ти простя всичко това.Искаш ли да бъдеш с мен.Тя каза не аз винаги ще те обичам и искам да се виждаме като приятели и никога няма да спра да те обичам и няма да обичам друг , но не искам да съм с теб ,а с него.С това направо ми разби сърцето.Превърна го в шепа пепел.Каза ми че неможела повече да понася да съм я пренебрегвал и затова искала да е с него.2 дена вече били заедно.Тя плачеше докато ми казваше тези неща и се разплаках и аз.Тя попита може ли да ме прегърне аз казах да.Прегърна ме и след 1 минута ме целуна аз леко се стреснах защото не очаквах.След това отново ме прегърна и ми прошепна "Аз винаги ще съм твоя макар да не искам да съм с теб аз винаги ще те обичам ти си ми първата и последна любов"След това дълго време седяхме прегърнати,слушахме музика и плачехме сгушени един в друг.Накрая тя неиздържа.Каза ми че незнаела вече какво да прави понеже аз и обещах че ще се променя и всичко ще бъде както през първата година от връзката ни.Казах и като ме обича да ми даде още един шанс и че няма да я подведа и няма да съжалява.Каза ми че тази вечер ще помисли дали да е с него или с мен.Чуваме се по телефона и не спираме да си повтаряме че се обичаме.Аз и обещах че ще се променя та ме обича аз нея също.Но защо и трябва да мисли толкова с кой да е като онова момче го познава от 2 дена.Точно това ме кара да мисля че няма да избере мен.А аз няма да го понеса.Наистина съм готов да направя всичко за това момиче.Тя е моят живот.Бил съм и с други момичета преди нея но съм обичал само нея.Имам чуството и съм го имал през целите 3 години че тя е жената на моя живот.Искам да е с мен.Кажете ми какво да правя ако не избере мен.Аз наистина ще се променя и тя наистина ми повярва и ме обича ,но все още мисли по вапроса и можеби утре ще ми каже.Незнам какво се случва.Кажете ми какво да правя ако не избере мен моля ви след като ме обича и ми вярва че ще съм по добър би трябвало да имам шансове с нея.Моля помогнете!!